О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 11.05.2020
година град Омуртаг Районен
съд – Омуртаг
На единадесети
май две хиляди и двадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 143, по описа за 2019
година, прецени следното:
Произнасянето
е по реда на чл. 140 във връзка с чл. 130 и чл. 7, ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е
образувано по постъпила искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** бул. *** № ***, ЕИК *********, с законни
представители С. С. П. и К. Д. К. –
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК - С. против ответника Ф.С.М., с адрес: ***,
с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
428.66 лева, представляваща заплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение и разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Съдът като
прецени материалите по делото, на основание регламентираното от чл. 7, ал. 1 ГПК служебно начало и с оглед правомощията да прецени допустимостта на иска към
настоящия момент съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК счита следното:
В исковата
молба, по която е образувано настоящото производство, е посочено, че на 09.11.2015
г., на път ІІ-48, км. 1+100, настъпило ПТП между МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“,
с рег. № ****,
управлявано от Ф.С.М. и МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****,
управлявано от С. О. С.. Сочи се в
исковата молба, че МПС марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ****, било
застраховано с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество,
със застрахователна полица № 02115000213084 и че в дружеството била заведена
щета под № 150100034207, като след направена оценка било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 413.66 лева, за причинените вреди по
МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****. Посочено е в молбата, че според
съставения Протокол за ПТП последното настъпило по вина на Ф.С.М., който превозвал
с управляваното от него МПС недобре укрепен товар - профили, и при навлизане на
автомобила в крайпътен обект същите паднали на пътното платно, в момента, в
който по това платно минавало МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, в резултат на което настъпило ПТП
с материални щети. Изтъкнато е в молбата, че поради тези обстоятелства, на
основание чл. 213 от КЗ /отм./ ищецът имал право да получи платеното от него
застрахователно обезщетение и че ответника бил уведомен с писмо да заплати
претендираната сума, но не сторил това, поради което за ищеца възниквал правен
интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.
От
изложеното се стига до извод, че застрахователят предявява против ответника
регресен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ „С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите,
когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може
да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати
обезщетение на основание чл. 268.“ От цитирания текст на разпоредбата е видно, че
същата не е приложима в настоящия случай тъй като според изложеното в исковата
молба именно застрахованото лице е причинител на вредата и наред с това ищецът
е застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответника. В случая от изложеното в исковата молба се стига до извод, че
въпреки позоваването на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, ищецът предявява регресен
иск по чл. 274 от КЗ /отм./. Описаните в исковата молба обстоятелства обаче не
попадат в нито една от хипотезите на ал. 1 и ал. 2 от посочената разпоредба, която
регламентира правото на регрес на застрахователя, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог, не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това или съответния водач е управлявал моторното
превозно средство без свидетелство за управление. Липсват данни в исковата
молба и материалите по делото към момента на настъпване на ПТП ответникът да е управлявал
МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, да е
отказал или да се отклонил виновно от проверка за алкохол и наркотични вещества
или техни аналози, да е бил неправоспособен или да не е спрял и да не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в управляваното от него моторното превозно средство. От изложеното
следва че исковата претенция не намира своето правно основание в закона. По
смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК основанието на иска представляват
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, с които ищецът обосновава
претендираното от него материално право, предмет на делото, разгледано във
връзка с формулирания петитум, определящ вида на търсената защита. Издирването
на приложимия закон и определянето на правната квалификация на предявения иск е
задължение, но и право на съда. В конкретния случай по изложените по-горе
съображения съдът счита, че предявения иск не намира правно основание в закона.
Липсата на правно основание, обуславя недопустимост на предявения иск, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено.
Въз основа на изложените съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 350/2019 г.
по описа на РС – Омуртаг, поради недопустимост на предявения иск от ЗД „Бул Инс“
АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** бул. *** № ***, ЕИК *********,
с законни представители С. С. П. и К. Д. К. –
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК - С. против ответника Ф.С.М., с адрес: ***,
за сумата в размер на 428.66 лева, представляваща заплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение и разноски, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните с частна жалба пред ОС – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА
ЗАХАРИЕВА