№ 1120
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110210255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007470 от
29.06.2021 г., издадено от Д. И. - Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
„Пътно строителство 93“ ЕООД, с ЕИК ****, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в
срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на НП, като се твърди, че отношенията между
страните били уредени чрез граждански договор. Иска се отмяна на НП.
Претендира разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С.. Последният пледира за отмяна на НП и се базира на
аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Петров. В пледоарията си
по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на
делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е
осъществило нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Иска потвърждаване на
1
обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 17.05.2021 г. служители на ИТ София са посетили с цел извършването
на проверка строителен обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, в УПИ
II-2291, стопанисвани от дружеството жалбоподател. При проверката били
изискани книжа, които да удостоверяват сключените трудови договори с
работниците, изплащането на възнагражденията им и т.н.
В обекта бил заварен да работи лицето А. К., който извършвал трудова
дейност на 5-та етажна плоча на сградата, като декофрирал вертикална
колона. Инспекторите от ИТ са дали на К.а да попълни декларация. В
декларацията си той посочил, че работи в дружеството „Пътно строителство
93“ ЕООД, като общ работник, от седем дни, като мястото му на работа бил
провереният обект, а работното време - от 08:00 до 17:00 часа. Той посочил,
че има почивка по време на работния ден от 10:00 до 10:15 ч., както и един
час (между 12;00 и 13:00 ч.) на обяд, както и че има сключен писмен трудов
договор. Посочил още, че получава седмично трудово възнаграждение от 610
лева, а почивните му дни били събота и неделя. Писмен трудов договор
между работодателя и служителя обаче не е представен по време на
проверката на място в обекта.
Съставен е протокол за извършената проверка, в който е дадено
предписание на търговското дружество, обект на проверката, да изпрати свой
упълномощен представител в сградата на ГИТ и да представи поисканите от
ИТ книжа.
Така, проверката продължила по документи и в ИТ бил занесен един
брой граждански договор. По силата на сключения на 11.05.2021 г.
граждански договор (договор за изработка), лицето К. се задължавал да
изпълни в рамките на 5 дни декофрирането на 200 квадратни метра кофраж на
пета етажна плоча на сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, в
УПИ II-2291 срещу възнаграждение от 500 лева. До приключване на
проверката обаче не е представен сключен между страните трудов договор,
поради което инспекторите приели, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от
2
КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Ето защо, свидетелката Г. В. съставила АУАН за извършено
административно нарушение от „Пътно строителство 93“ ЕООД на чл. 62, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН се съставил в присъствието на управителя на
търговеца – Иван Тошев, на който е връчен за подпис веднага след
съставянето му – на 14.06.2020 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-007470 от
29.06.2021 г., издадено от Д. И. - Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
„Пътно строителство 93“ ЕООД, с ЕИК ****, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. В. и М. В., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства – приобщени по реда
на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетеля Г. В., като намира, че тя е очевидец на процесните събития, лично е
извършила проверката и непосредствено е възприела обстоятелството, че
лицето А. К. е работил на обекта, като е декофрирал вертикална колона на 5-
та етажна плоча на проверения строителен обект. Нейните показания се
подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Досежно показанията на свидетеля В., съдът намира следното – на първо
място твърденията й са частично подкрепени от останалия доказателствен
материал, а именно, че К. е работил на обекта като е декофрирал вертикална
колона. Това обстоятелство не е и спорно между страните. Съдът обаче не
кредитира твърденията на лицето, че отношенията са били граждански, като
намира, че доказателствата по делото категорично опровергават тези
твърдения, включително и самата свидетелка, която е посочила, че К. е
следвало да спазва и работното време на обекта.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че К. е полагал труд като
е извършвал декофриране на вертикална колона в процесния строителен
обект. В попълнената декларация същият сам е посочил това. Съдът обаче
намира, че с приложения по делото граждански „договор“ (договор за
изработка), се цели заобикаляне на закона, тъй като същият съдържа
реквизити на трудовия такъв, макар да е озаглавен като граждански, но е
уговорено възнаграждение срещу престиране на труд. За този извод съдът
съобрази основните разлики между граждански и трудов договор, а те са
следните: предмет на трудовия договор е самото престиране на работната
сила през определено време от деня, седмицата и месеца, което се нарича
работно време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв
резултат се очаква от извършената трудова дейност, за която страните са
сключили договора. Това може да бъде производствен резултат – да се
изготви писмено становище (по договор за поръчка), да се изработят 10 стола
(по договор за изработка) и т.н. Гражданският договор задължително трябва
да съдържа срока, в който следва да се предостави резултатът от възложената
работа – т.е. изработеният артикул например. В тази връзка възложителят не
може да изисква от изпълнителя спазването на определено работно време,
защото изпълнителят може да работи колкото и когато иска, стига да спази
срока, за който страните са се уговорили. В случая обаче К. сам е заявил по
време на проверката, че работи от 08:00 до 17:00 часа срещу седмично
възнаграждение. Т.е. той е имал работно време при изпълнение на
задължението си по престиране на труд. Освен това, предмет на сключения
4
между страните „договор“ е именно престирането на труд, а не определен
резултат от работата на Илиев, тъй като за да се приеме, че е налице сключен
договор за определен резултат, то той трябва да е упоменат в договора. Т.е.
това си е точно трудов договор по своя характер. Съдът намира, че
упоменатото в договора за изработка, че предметът му е декофраж на 200
квадрата кофраж на 5-та етажна плоча, не е достатъчно добре
индивидуализиран, а е посочен твърде общо.
Освен това, съдът е на мнение, че със съставянето на този договор се
цели да се избегне и административното наказване на дружеството
жалбоподател, като се правят опити да се докаже, че лицето е работило за
друго юридическо лице, като дори се подменя волята на работника от
декларацията, попълнена пред инспекторите от ИТ.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена
форма.“.
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция,
закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че
действително работодателят не е сключил трудов договор с работника в
писмена форма. Ето защо, като не е оформил отношенията си с А. К. в писмен
договор, работодателят „Пътно строителство 93“ ЕООД е извършил
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Съдът намира, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като
АНО е наложил над минималното наказание при първо констатирано
нарушение, без аргументи, които да обосновават нуждата от завишаване на
размера на наказанието. Ето защо, НП следва да бъде изменено, а наказанието
да бъде намалено от имуществена санкция в размер на 3000 лева - на 1500
лева.
5
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ДИТ София, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата
за неговото изчисляване.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-007470 от 29.06.2021 г., издадено от Д. И. -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „Пътно строителство 93“ ЕООД, с ЕИК
****, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на
1500 лева.
ОСЪЖДА „Пътно строителство 93“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати на
Дирекция инспекция по труда София, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6