Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на седми декември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8151 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.
Образувано е по инициатива на съда /служебно/, както и
независимо по отделна молба на третото
лице- помагач в процеса „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 3399/08.06.2020г. относно диспозитива на съдебното решение. В молбата се твърди, че поради
използването на термина „ответника“ в изречението на ред последен от стр. 5 се
създавало впечатление за правото на собственост на К.С.Д. върху процесния имот и от тук можел да се направи извода, че е
налице явно несъответствие между формираната от съда воля - в мотивите на
съдебното решение и нейното външно обективиране в диспозитива на
съдебното решение. В тази насока, съдът е сезиран с искане: да се произнесе с
изричен диспозитив, чрез който ищцата К.С.Д. да бъде
призната за собственик на процесния имот по отношение
на ответника „Т.с.“ ЕООД /н/.
В срока за становище по молбата на третото лице-
помагач „Райфайзенбанк (България)“ ЕА - ищцата К.С.Д. оспорва нейната
основателност. Чрез процесуалния
представител, ищцата поддържа становище, че цитираната в молбата по чл. 247,
ал.1 от ГПК част от мотивите била взета избирателно и подвеждащо. В
действителност, не била налице очевидна фактическа грешка, а неправилното
възприемане на процесуалното качество на страните в процеса било основание за
извода за неправилност неправилност на решението,
която неправилност не могла да бъде поправена по реда на чл. 247, ал.1 от ГПК.
По тези съображения, ищцата моли за отхвърляне на молбата.
Ответникът „Т.с.“ ЕООД /н/ не изразява становище по
молбата.
Третото лице- помагач ЧСИ М.Б. не изразява становище по
молбата.
За да се произнесе по искането, съдът установи от
фактическа страна следното:
С Решение № 3399/08.06.2020г. съдът се произнесе по предявения от К.С.Д. срещу „Т.с.“
ЕООД /н/ с ЕИК******** ревандикационен иск. Ответникът
по иска е ясно идентифициран както в приетия за окончателен доклад по делото,
така и в диспозитива на съдебното решение. В мотивите
на съдебното решение обаче, само на стр. 6 и 7 наименованието на търговската
фирма на привлеченото като ответник дружество „Т.С.“ /н/, неправилно е
обозначено като „Б.С.“ /н/, макар от контекста на съдържанието да става
недвусмислено ясно, че става въпрос именно за „привлеченото като ответник
дружество“ /цит./.
Независимо от изложеното, в диспозитива
на решението обаче, съдът се е произнесъл с отхвърлителен
диспозитив относно предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС, който е предявен от ищцата К.С.Д., спрямо ответника „Т.с.“ ЕООД
/н/.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба, от ищцата К.С.Д., както и въззивна жалба от
трето лице- помагач „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Съдът е сезиран и с процесната молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
Производството е
допустимо, в хипотезата на чл. 247, ал.1 от ГПК, както по инициатива на съда,
така и по молбата на третото лице- подпомагаща страна.
Разгледана по същество, молбата на третото лице-
помагач в процеса „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива
на съдебното решение е изцяло основателна.
Това е така,
доколкото с още
Тълкувателно решение №
1/2000 г. от 04.01.2001 г. т. 18 на
ОСГК на ВКС в съответствие
с нормата на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) /сега чл.
236, ал. 2 ГПК/ беше прието, че мотивите
на съдебното решение не са
част от него и не
се ползват със сила на
присъдено нещо, поради което,
ако по
предявен ревандикационен иск за собственост
се установи само в мотивите, че ищеца е собственик,
но поради това, че ответникът
не ползва имота, иска се
отхвърли, силата на присъдено нещо
ще обхване и право на собственост.
Затова в своята задължителна практика, както и в по- късно формилраната тълкувателна практика /ТР от 14.03.2016г. по
т.д. № 4/2014г. на ОСГК / - ВКС на РБ възприе трайно тезата, че
в диспозитива на съдебното
решение по ревандикационния иск, следва да има изрично произнасяне
и по двете части на
претенцията за ревандикация - установителна
и осъдителна. По този начин, ако анализът на
доказателствата мотивира извод,
че ищецът по иск с правно
основание чл. 108 ЗС е собственик, но при това не се
установи фактически, че ответникът владее
или държи имота без основание – то в диспозитива ще трябва да се уважи само
установителната част и да се отхвърли осъдителната част от иска /виж по този
въпрос Решение
№ 227/07.10.2013 г. по гр.
д. № 439/2012 г. І гр. ВКС/.
В своята
практика ВКС на РБ също приема трайно становището, че когато решаващият
съдебен състав е пропуснал да се произнесе с два отделни диспозитива,
макар да е формирал правни изводи в мотивите - трябва да се приеме, че е налице противоречие
между мотивите и диспозитива, което на свой ред подлежи на поправяне
по реда на
чл. 247 от ГПК /виж по този въпрос напр. Определение № 246 от 22.04.2014г. по гр.д. № 1498/2014г.,
Г. К., І Г. О. на ВКС и
др./.
Доколкото в
мотивите на съдебното решение на стр. 6 е възприета тезата, че „…процесното Постановление
за възлагане на имота от 04.02.2016г. е породило типичните правни последици на особено придобивно правно основание за право на собственост на
имота и като такова легитимира ищцата К.Д. като купувач на имота, противопоставимо е на ответника и следва да се зачита в
отношенията между К.Д. и привлеченото като ответник дружество „Т.с.“ ЕООД /н/, ..“ но при това също е прието, че „..в хода на настоящия процес обаче, никак
не
се установи, че привлеченото като ответник дружество
владее процесния имот..“ - именно тази приета
теза налага извода, че съдът е длъжен да постанови отделен установителен диспозитив,
точно кореспондиращ със смисъла, който е приет в мотивите мотивите, а именно -
че признава правото на собственост на ищцата срещу ответника, но отхвърля иска
за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху имота. Впрочем,
дали този извод може да се окаже логически неправилен, поради правните
последици на влезли в сила след приключване на съдебното дирене други съдебни
актове – не може да се обсъжда в настоящото производство по реда на чл. 247 от ГПК. Няма съмнение обаче, че тъкмо този извод е съответен, коресподнираш
коректно с възприетите в мотивите изводи.
Разглеждайки
по своя инициатива поставения втори въпрос - относно неправилно изписване на думата
„Тома..“, в наименованието на
търговската фирма на ответника - съдът също намира, че трябва да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка.
В конкретния
случай не става въпрос за „неправилно идентифициране на ответника“, както
твърди във възражението си ищцата, а за чисто техническата грешка при записване
на една дума от наименованието на търговската фирма на привлеченото като
ответник дружество. Аргументите в тази насока са многобройни и най- важните
сред тях са коректното посочване на наименованието на дружеството в доклада по
делото, в преобладаващата част от мотивите на решението и най- вече в диспозитива на крайния съдебен акт, където ответникът „Т.с.“ ЕООД /н/ е идентифициран несъмнено със своя ЕИК.
Допуснатата
техническа грешка може и трябва да бъде отстранена именно по предвидения от чл.
247 от ГПК ред, посредством извършване на поправка на погрешно написаната дума
в мотивите на съдебния акт.
Така мотивиран, на
основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
съдържанието на диспозитива
на постановеното Решение № 3399/08.06.2020г. по гр.д. № 8151/2018г. съгласно
описа на І-8 състав при СГС, като след поправката, постановеният диспозитив да чете в
следния, съответстващ на мотивите, смисъл:
ПРИЗНАВА правото на собственост на К.С.Д.
с ЕГН: ********** и със съдебен адресат – адв. Ц. ***,
върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ без описан номер по нотариален акт находящ се на II-ри /втори/ надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, СО - Триадица, ул. „*********
/единадесет/ без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня,
вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален акт: от изток
– двор; от запад – двор; от север – стълбище и двор; и от юг – И. и Н.Т.И.;
отгоре – таванско помещение; отдолу – апартамент на Д.Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изток – двор;
запад – коридор; север – двор; и юг – зимнично
помещение на Н.и И. И.ови; заедно с таванско
помещение без описан номер и площ по нотариален акт, при съседи: изток – двор;
запад – коридор; север – двор, и юг – таванско помещение на Н.и И. И.ови; заедно с 1/9 /една девета/ идеални части от общите
части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, който
апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1001.441.1.4, с
адрес по схема от кадастъра: гр. София, район Триадица, ул. „********* ет.3 в
сграда №1 разположена в поземлен имот с дентификатор
68134.1001.441 с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с прилежащи
части: зимнично помещение, таванско помещение и 1/9
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти с
идентификатори в сградата: на същия етаж - 68134.1001.441.1.3, под обекта -
68134.1001.441.1.2. , но при това ОТХВЪРЛЯ
претенцията по предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС - за осъждане
на ответника „Т.С.“ ЕООД /н./с
ЕИК:********, представлявано от синдика Л.С.К., с адрес: *** да предаде на ищцата владението върху описания
недвижим имот.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
текста на мотивите на страница шест и
седем от съдържанието постановеното Решение № 3399/08.06.2020г. по гр.д. №
8151/2018г. съгласно описа на І-8 състав при СГС, като след поправката, изразът
„Б.С.“
да чете в следния, съответстващ на диспозитива,
смисъл: „Т.С.“.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа
от него.
СЪДИЯ: