№ 4289
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110157516 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно и активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД от Н. Т. Н.,
ЕГН ********** с адрес **** и Й. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, против ***, със
седалище и адрес на управление – *** представлявано от всеки от управителите си
поотделно – Христо Радичев и М. Рамчева с искане да бъде постановено решение, с
което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците поотделно
неустойка в размер на 5000 лева, предявена като частична претенция от 48 048 лева,
начислена за периода 28.09.2020 г. до 05.07.2022 г., съгласно договор за заем между
„*** от 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /24.10.2022 г./
до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 94,44 лева за всеки за
периода от 15.08.2022 г. до 24.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2017 г., между **** в качеството на
заемополучател, е сключен договор за заем, по силата на който „**** дало в заем на
ответното дружество сума в размер на 13 000 лева, с уговорен падеж за връщане на
сумата – 28.09.2020 г. Била уговорена годишна възнаградителна лихва в размер на 4 %,
а в случай на забава, за заемополучателя възниквало задължение за неустойка в размер
на 1 % върху просрочената сума за всеки ден от забавата. Сочи се, че на 05.07.2022 г.
ответникът върнал сумата, наред с възнаградителна лихва – в общ размер на 14 560
лева, като ищците поддържат, че ответникът е бил в забава в рамките на 645 дни към
момента на изпълнение, поради което в полза на заемодателя възникнало вземане за
неустойка в размер на 96 096 лева. Ищците посочват, че съгласно договор за цесия от
17.06.2022 г., дружеството „**** им прехвърлило процесните вземания, по 50 % за
всеки от тях, като ответникът бил надлежно уведомен за извършената цесия. На
ответното дружество била изпратена покана за доброволно изпълнение в рамките на
тридненевен срок, като на 15.08.2022 г. същата била получена, но плащане не
постъпило. Твърди се, че ответникът отказал водене на каквито и да е преговори, което
пораждало правният интерес на ищците от предявяване на настоящите искове.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат
допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ***, с твърдения за
недопустимост на исковете поради липса на активна легитимация и доколкото не е
1
доказано ищците да са носители на вземането. Твърди се, че исковете са
неоснователни, като се посочва, че ищецът Й. К. умишлено подвел управителя на
ответника, както и че този ищец одобрил продължаването на срока на заема с още две
години – т.е. до 28.09.2022 г., като това съглашение било оформено на 21.03.2022 г.,
което по същността си представлявало обективна новация. В договора било уговорено,
че в случай на прехвърляне на дружествените дялове от капитала на *** заемът ведно с
дължимата възнаградителна лихва ставал предсрочно изискуем. Тъй като се стигнало
до продажба на дялове, ответникът предприел действия по погасяване на задължението
след като бил уведомен за бъдещото прехвърляне на дялове. На следващо място,
твърди се, че процесното вземане за неустойка не било признато като приход в
счетоводството на ****. Въведени са възражения за нищожност на клаузата на т.2 от
раздел „Лихви и неустойки“ от договора за заем, поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави по подробно изложени в отговора съображения.
Ответникът сочи още, че исковата претенция се основава на недопустимо кумулиране
на неустойка за неизпълнение и обезщетение за забавено изпълнение. Поддържа, че чл.
309 от ТЗ не е приложим в случая, тъй като ищците не разполагали с търговско-правно
качество, т.е. процесните отношения не са такива между търговци. Моли за отхвърляне
на исковете, в условията на евентуалност въвежда възражение за намаляване на
неустойката до размера на действително претърпените вреди над размера на
полученото обезщетение в размер на 4% годишно.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които
следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Съдът намира,че по искането за допускане на свидетели следва да се произнесе в
първото съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
Съдът счита,че следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза по поставената в писмения отговор задача при депозит в размер на 350
лева,вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото
определение,за което да бъде представена вносна бележка.
Съдът намира,че релевираните доводи относно недоказаност,че ищците имат
вземане на основание договор за цесия са доводи по съществото на спора,а не засягат
допустимостта на производството,защото за преценка допустимостта на иска е
достатъчно,че са изложени твърдения за реализирано прехвърляне на вземане.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Съдът, отчитайки становищата на страните, намира, че следва да бъде отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство - че между ****
и „**** е сключен Договор за заем от 28.09.2017 г. за сумата от 13 000 лева.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,
ищците следва да проведат доказване, че съществува договор за цесия, да установят, че
им е прехвърлено действително вземане, да докажат вземането по размер, да
установят, че е сключен договор за заем, да докажат, че е предоставена в заем парична
сума, да установят наличието на клауза за неустойка, относно неизпълнение на кое
договорно задължение е уговорена неустойка. В тежест на ответника е възложено да
проведе доказване, че е изпълнил точно договорните си задължения или са налице
обстоятелства, изключващи дължимостта на паричната сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
отношенията между страните, че между **** и „**** е сключен договор за заем от
28.09.2017 г. за сумата от 13 000 лева.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача,както е
посочена в писмения отговор,при депозит от 350 лева,вносим от ответника в
едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение,за което да бъде
представена вносна бележка.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице ***,на която да бъде съобщена задачата след
представяне на доказателства,че е внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г.
от 10,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен
препис от определението, a на ищците и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3