№ 388
гр. Варна, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 ГПК,
образувано по частна жалба на М. О. Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***********, представляван по пълномощие от адв. Д.К.
от АК – гр. Варна, срещу определение № 706/16.05.2022г., постановено по т.
д. № 282/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството е
прекратено поради неподсъдност и делото е изпратено по компетентност на
Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 113 ГПК.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено в
отклонение от практиката на ВКС, създадена по приложение на чл. 119 ГПК,
според която предвидената в чл. 113 ГПК специална подсъдност е изборна,
същата е предоставена на определени лица, поради което не може да се
прилага служебно. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението
във връзка с подсъдността.
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275,
ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.
Съставът на ВнАпС, като провери данните по делото и съобрази
приложимите правни норми във връзка с повдигнатия въпрос за подсъдност,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен кондикционен
1
иск, предявен от М. О. Д. от гр. Кюстендил срещу „Навибул Холдинг“ АД –
гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от П.Х.Т., за връщане на
заплатени от ищеца на ответника, на отпаднало основание, суми общо в
размер на 15 500 евро по сключен между страните Договор за строителна
услуга от 11.09.2009г., по силата на който ответникът се задължил да построи
и продаде на ищеца Апартамент № 11, на ет. 5 и открито паркомясто № 9,
находящи се в гр. Варна, м. „Св. Никола“, 103А – УПИ III-97, в кв. 41А, по
плана на ж.к. „Бриз“.
Жалбоподателят не оспорва качеството си на потребител по
повдигнатия от него правен спор пред ВОС по смисъла на § 13, т. 1 от ЗРЗЗП,
съгласно който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Не е оспорено и констатираното от окръжния съд
обстоятелство, въз основа на служебна справка в НБД „Население“, че
посоченият в исковата молба постоянен адрес на ищеца съвпада с
регистрирания настоящ адрес в гр. Кюстендил.
Жалбата се основава само на правни доводи, че е упражнена изборна
подсъдност, каквато е предоставена по закон на потребителя, с позоваване на
формирана съдебна практика на ВКС от 2011г.
Исковото производство по т. д. № 282/2022г. по описа на ВОС е
образувано на 29.04.2022г., поради което по въпроса за местната подсъдност
несъмнено намира приложение редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от
2018г., в сила от 07.08.2018г.), с която отпада специалната изборна
подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност
по спорове, повдигнати от или срещу потребителите ( изрично в мотивите на
вносителя на законопроекта, оповестени публично на страница на Народно
събрание, е посочено, че с изменението на чл. 133 ГПК се цели оптимизиране
на разпределението на делата между съдилищата в страната).
С тази редакция на чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от
07.08.2018г., законодателят регламентира правилата, уреждащи местната
подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.
2
Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по
постоянния. С нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г./,
съгласно която възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание, не поставя упражняването правомощието на
съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост
от наличието или липсата на възражение от страна на ответника, а определя
крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за
неподсъдност на спора.
По тези съображения, съставът на ВнАпС намира за правилен извода на
Окръжен съд- Варна, че компетентен да се произнесе по спора е
Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 113 ГПК. Обжалваното
определение е постановено в съответствие със закона и следва да се
потвърди.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 706/16.05.2022г., постановено по т.д.
№ 282/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3