РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120100120 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. С., ЕГН ** от гр.
**, против „ДИ-М-ГРУП“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Карлово“ № 30 А, ет.5, ап. 10, представлявано от управителя Рауф Дауд Сабах,
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляващи
неустойка, дължима по силата на т. 8 от сключения между страните на 15.10.2022 г.
Предварителен договор за закупуване на търговски обект за допуснати нарушения по т. 4 и
т. 5 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата
молба в съда на 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията. Претендират се
и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.10.2022 г. ищецът е сключил с
ответника „ДИ-М-ГРУП“ ООД /тогава „ДИ-М- ГРУП“ ЕООД/ Предварителен договор за
закупуване на търговски обект /павилион за продажба на кафе и закуски/, с приблизителна
площ от 6 кв.м., построен с Разрешение за строеж № 046/ 03.06.1992 г. на основание чл. 120,
ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, находящ се в гр. Бургас, входа на „Приморски парк“, на ъгъла на
бул. „Алеко Богориди“ и бул. „Демокрация“, срещу ресторант „Златна котва“. Основните
изисквания от страна на ищеца били павилионът да е с изяснен правен статут, както и да
разполага с всички необходими документи и разрешителни за извършване на търговска
дейност в него, като в точки 4 и 5 от договора били записани горните изисквания като
задължения на Продавача. На 25.10.2022 г. ищецът заплатил сумата от 2000 лв. като
предплата съгласно т. 2.1 от Предварителния договор. Около началото на м. февруари 2023
г., но преди изтичането на срока по т. 3 от Предварителния договор, ищецът узнал, че
павилионът е със статут на „преместваем обект“ по чл. 56 ЗУТ, а не „временна постройка“
по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, както и че обектът не е категоризиран по Закона за
туризма. Поддържа се, че горните обстоятелства представляват нарушения по т. 4 и т. 5 от
1
Предварителния договор, поради което ищецът развалил договора, а Продавачът му върнал
предплатата. Излагат се доводи, че Продавачът дължи неустойката, уговорена в т. 8 от
Предварителния договор, тъй като павилионът е с неизяснен правен статут - неизпълнение
на задължение от Продавача по т. 4, и не разполага с всички необходими документи и
разрешителни за извършване на търговска дейност в него - неизпълнение на задължение от
Продавача по т. 4 и невярно обстоятелство по т. 5.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който
оспорва предявеният иск като неоснователен, моли за отхвърлянето му и за присъждане на
разноски. Поддържа се, че търговският обект, предмет на Предварителния договор,
представлява павилион за продажба на кафе и закуски, който
не отговаря на изискванията на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не представлява преместваем
обект, а „временна постройка“ по чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./.
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За
уважаването му ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на сключен между страните действителен предварителен договор, съдържащ и
действителна неустоечна клауза, която е породила действието си.
По делото е представен сключен между страните в писмена форма предварителен
договор от 15.10.2022 г., по силата на който те са се задължили да сключат окончателен
договор за покупко-продажба, с който ответникът като продавач да прехвърли на ищеца
като купувач правото на собственост върху търговски обект /павилион за продажба на кафе
и закуски/, с приблизителна площ от 6 кв.м., построен с Разрешение за строеж № 046/
03.06.1992 г. на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, находящ се в гр. Бургас, входа на
„Приморски парк“, на ъгъла на бул. „Алеко Богориди“ и бул. „Демокрация“, срещу
ресторант „Златна котва“. Уговорена е цена в размер на 4900 лева, от които 2000 лева
платими в едномесечен срок от сключване на договора и 2900 лева – при нотариална заверка
на окончателния договор. Страните се съгласили да сключат окончателен договор в срок до
15.02.2023 г. По силата на т. 4 от договора продавачът се задължил да представи всички
оригинални документи, доказващи по безспорен начин правото му на собственост върху
имуществото, правния му статут и правото на извършване на търговска дейност в него. В т.
5 от договора продавачът е декларирал определени обстоятелства, сред които и това, че
павилионът разполага с всички необходими документи и разрешителни за извършване на
търговка дейност в него. В т. 8 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задълженията си по т. 4 или ако някое от декларираните обстоятелства по т. 5 се окаже
невярно, продавачът ще заплати на купувача неустойка в размер на 1500 лева.
Представен е по делото и сключен между страните анекс от 10.02.2023 г., с който
страните са постигнали съгласие за „разваляне“ на предварителния договор от 15.10.2022 г.,
и е удостоверено, че сумата от 2000 лева, платена като предплата, е върната на ищеца.
При така установените факти съдът приема, че неустоечната клауза, уговорена в т. 8
от сключения между страните на 15.10.2022 г. предварителен договор, не е породила
действието си. На основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. В процесния случай страните са постигнали съгласие в
писмена форма за „разваляне“ на сключения между тях в писмена форма предварителен
договор. На основание чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г.,
ОСГTК на ВКС, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси
уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. В хипотезата, в която двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно
развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава
2
единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Процесният предварителен договор не е с продължително или периодично изпълнение и
процесната неустойка не е уговорена за разваляне. Поради това с развалянето на
предварителния договор е отпаднало и действието на предвидената в него неустоечна
клауза. Ето защо ищецът не може да претендира уговорената с нея сума.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането, но по делото не са представени
доказателства за извършването им, поради което искането не следва да бъде уважавано.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. По делото е представено пълномощно, изходящо от ответника в
полза на адвокат Маджарова, но не е приложен договор за правна защита и съдействие с
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в определен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С., ЕГН ** от гр. Бургас, **, против „ДИ-М-
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Карлово“ №
30 А, ет.5, ап. 10, представлявано от управителя Рауф Дауд Сабах, иск за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляващи неустойка, дължима по
силата на т. 8 от сключения между страните на 15.10.2022 г. Предварителен договор за
закупуване на търговски обект за допуснати нарушения по т. 4 и т. 5 от същия договор,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба в съда на
09.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3