О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 25.10.2018г.
Софийски градски съд – Наказателно отделение, 2 състав в открито съдебно заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
П. ГЕНЕВ
в присъствието на
секретар Зоя Пандурска и прокурор Николина Ангелова, след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова НЧД 4514/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.457 и
сл. НПК.
В Софийски градски съд – Наказателно
отделение е депозирано предложение от Главния прокурор на Република България за
постановяване на определение за приспособяване на присъдата, с която българският
гражданин И.А.Г. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
години и шест месеца за осъществени от него престъпления на територията на Република
Хърватия.
С предложението до съда се иска да бъдат решени
въпросите, свързани с изпълнение на присъдата – да се определят текстовете от
Наказателния кодекс на Република България, на които съответства извършеното от Г.
престъпление, режимът за изтърпяване на наказанието на територията на Република
България и определяне размера на изтърпяната и предстоящата за изтърпяване част
от наказанието.
На основание чл.453, ал.1 НПК Главният
прокурор на Република България е приел за изпълнение присъдата, постановена от
чуждестранен съд.
В съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура изразява становище, че следва да се приеме за
изпълнение постановената от чуждестранния съд присъда като се приспособи на чл.
321 вр. чл. 242, ал.2, пр.1 вр. чл.242, ал.1 от НК на Република България. Счита,
че следва да бъдат приспаднати следните периоди – от задържането на осъдения на
15.11.2016г. до 10.10.2017г. – влизането в сила на присъдата, от 11.10.2017г.
до 26.09.2018г. – трансферът му в Република България и от 27.09.2018г. до
влизане в сила на съдебното определение.
Служебният защитник на осъденото лице
в съдебно заседание депозира становище, че следва да бъде приета за изпълнение
присъдата като престъплението, за което Г. е осъден, съответства на чл.321,
ал.1 вр. чл.354а НК, защото българският гражданин е пренасял наркотици с цел
продажба. Относно режима за изтърпяване на наказанието, поради липсата на
осъждания спрямо подзащитния му, пледира
да бъде определен първоначален общ режим.
Осъденото лице И.Г. заявява, че желае
да изтърпи наказанието си в нашата страна и поддържа становището на своя
защитник.
Софийски градски съд като взе предвид изявленията
на страните и материалите по делото, намери за установено следното:
За да се произнесе по настоящото
производство съставът на съда следва да вземе предвид както разпоредбите на
вътрешното законодателство, така и разпоредбите на
Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в
Страсбург на 21.03.1983г., ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ бр.
39/10.05.1994г.,
както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004г. , в сила за Република България от 01.07.2004г.
И.А.Г. е роден на ***г***, с българско гражданство, с основно образование, женен,
ЕГН: **********.
С присъда от 14.09.2017г. по
наказателно дело № К-Ус-5/2017-18 на Областен съд - Осиек в Република Хърватия е одобрено споразумение, с което българският гражданин И.А.Г. се признава
за виновен за това, че е извършил наказателно деяние срещу обществения ред –
извършил престъпление в системата на престъпно сдружаване и знаейки целта на
престъпното сдружаване, внесъл, снабдил се и притежавал вещества, които
съответно регламентите представляват наркотици и са предназначени за нелегална
продажба. По отношение на тези престъпления решаващият съд е наложил на
българския гражданин Г. наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и 6
месеца.
С така описаните деяния И.Г. е
осъществил състава на престъпления по чл.329, ал.1, т.4 вр. чл.190, ал.2 от Наказателен
закон на Република Хърватия.
Престъпленията, за които И.Г. е осъден
в Република Хърватия съответстват на престъпления по чл.242, ал.2 и чл.321, ал.2 от НК на Република България. От
описанието на обстоятелствата, при които са осъществени престъпните деяния се
установява, че на 15.11.2016г. по време на преминаване на българския гражданин
през гранично-пропусквателен пункт – прелез Баяково, управлявайки лек автомобил
„Мерцедес“ с регистрационен номер СО 6811 ВР, при извършена проверка било
установено, че в специално приспособено място били укрити 29.889 килограма
хероин, предназначени за Западна Европа. Изложените в съдебния акт факти касаят
и извършвана от И.Г. и други лица в периода от средата на 2016г. до 15.11.2016г.
дейност през граничен прелез за международен транспорт на пътници и стоки –
граничен прелез Баяково в Република Хърватия, обща дейност и на територията на
Република Италия и Република България по транспорт, доставка и препродажба на
нелегалния пазар на държавите от Западна Европа на големи количества наркотични
вещества – хероин - за предварително уговорени купувачи, като по този начин Г.
придобил и голяма финансова полза.
С действията си Г. без надлежно разрешително е пренесъл през границата на
страната високорискови наркотични вещества - хероин и в този смисъл извършеното
от него покрива признаците на състава на престъпление по чл.242, ал.2 от
българския наказателен закон, както и в периода от средата на 2016г. до
15.11.2016г. е участвал в организирана престъпна група – деяние, субсумирано от
състава на чл.321, ал.2 НК.
Съдът не споделя доводите на страните, че се касае за осъществяване на едно
– единствено деяние, покриващо състав на престъпление по чл.321 НК /респ. вр.
чл.242, ал.2 вр. ал.1 НК – каквато е позицията на прокурора и вр. чл.354а НК, в
какъвто смисъл е становището на служебния защитник/. Съдът при постановяване на
своето решение се ръководи от фактите, изложени в съдебния акт на осъдилата
държава и съобразно тези фактически положения обосновава и своите правни изводи
за текста от закона на Република България, предвиждащ отговорност за
извършеното престъпление. Съобразно описаното в преценявания съдебен акт,
пренесеното през границата на осъдилата държава вещество е хероин и то е с
висока степен на опасност за общественото здраве – определение, покриващо по
същество легалната дефиниция за „високорисково наркотично вещество” според
законодателството на Република България и съответно определящо го като предмет
на престъпление по чл.242, ал.2 НК. В разпоредбата на чл. 354а, ал.1 НК, към
която приложима правна норма се насочва защитата, не се съдържа форма на
изпълнително деяния – пренасяне на високорискови наркотични вещества и това е
напълно обяснимо предвид наличието на криминализация на извършеното от чл.242,
ал.1 НК. Съгласно процесуалните норми на вътрешното ни законодателство и
нормите на Конвенция за трансфер на осъдени лица, наложената от хърватския съд
присъда следва да бъде приспособена спрямо нашето законодателство, а в разпоредбите
на чл.242 от българския наказателен закон липсва като квалифициращ признак „големи
количества” на предмета на контрабандата, респективно - съобразявайки изложените
по делото факти и количеството на високорисковото наркотично вещество, настоящият
състав счита, че то не е в особено големи размери и случаят не следва да бъде
определян като особено тежък. Наред с това, изложената в съдебния акт на
Областен съд – Осиек фактология за действията на Г. в периода от средата на
2016г. до 15.11.2016г. – датата на неговото задържане, изцяло покриват състав
на престъпление по чл.321, ал.2 от приложимия наш материалноправен закон –
поведението му по транспорт и препродажба на високорискови нартични вещества на
предварително уговорени купувачи през територията на различни европейски държави,
заедно с други лица и притежавайки знание за целта на престъпното сдружаване,
покрива дефинитивното определение на организирана престъпна група в чл.93, т.20
от НК на Република България. Поради липса на обективирана информация за
изпълняване на ръководни функции от страна на Г. в това престъпно сдружение, то
настоящият състав прецени, че неговата
дейност следва да се квалифицира по чл.321, ал.2 от НК на Република България.
Още повече, българският съд притежава и информация за приложимите в Република
Хърватия правни норми, по които И.Г. е осъден – чл.190, ал.2 и чл. 329, ал.1,
т.4 от НЗ на Република Хърватия и те съответстват на престъпните състави на
нормите от българския наказателен закон. Именно поради това и настоящият състав
прие, че престъпленията по 329, ал.1, т.4 вр. чл.190, ал.2 НЗ на Република
Хърватия съответстват на такива по чл.242, ал.2 и чл. 321, ал.2 НК на Република
България.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.242, ал.2 НК е визирано наказание
лишаване от свобода за срок десет до петнадесет години и глоба от 100 000
до 200 000 лева, а в тази на чл.321, ал.2 НК –наказание лишаване от свобода
от една до шест години. В този смисъл наложеното от Областен съд - Осиек наказание
„лишаване от свобода” съответства на вида на допустимото от българското
законодателство наказание и именно по този начин в присъдата следва да бъде
приета за изпълнение. Съобразявайки императивните изисквания на приложимия
пенитенциарен закон – чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода за срок от осем години и шест месеца следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Поради изложеното настоящият състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 457 НК и
следва да бъде определено спрямо осъдения български гражданин И.А.Г. наказанието,
наложено му от компетентния хърватски съд в размер на осем години и шест месеца
лишаване от свобода. На основание чл.457, ал.3 НК и чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Тъй
като съдът в този му състав не установи обективни данни в материалите по
делото, подкрепящи заявената от прокурора позиция в съдебно заседание, че
присъдата на Областен съд – Осиек е влязла в сила на 10.10.2017г. -
единствената информация е, че с представения за разглеждане съдебен акт е
одобрено споразумение на 14.09.2017г. от компетентния за това хърватски съд, то
и съдът зачете предварителното задържане и изтърпяната част от наложеното
наказание на осъдения на територията на Република Хърватия, считано от 15.11.2016г.
до 26.09.2018г. /когато И.Г. е трансфериран на територията на Република
България/, както и изтърпяната част на наложеното наказание на територията на
Република България, считано от 27.09.2018г. до влизане на определението в сила.
По изложените съображения и на
основание чл.457, ал.2 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за изпълнение присъда по дело № К-Ус-5/2017-18 от 14.09.2017г. на
Областен съд - Осиек в Република Хърватия, с която българският гражданин И.А.Г.
с ЕГН: ********** е признат за виновен и осъден на осем години и шест месеца
„лишаване от свобода” за извършени престъпления по чл. 329, ал.1, т.4 и чл.190,
ал. 2 от Наказателен закон на Република Хърватия, съответстващи на престъпления
по чл. 242, ал.2 и чл. 321, ал.2 от Наказателен кодекс на Република България.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл.457, ал.5 НПК приспада
предварителното задържане и изтърпяната част на наложеното наказание на
осъдения И.А.Г. в Република Хърватия, считано от 15.11.2016г. до 26.09.2018г.,
както и от 27.09.2018г. до влизане на определението в сила.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Софийски апелативен съд в 15 – дневен срок от днес.
След влизане в сила на настоящото
определение препис от него да бъде изпратен на Софийска градска прокуратура за
привеждането му в изпълнение и на Върховна касационна прокуратура – за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.