Определение по дело №735/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1094
Дата: 30 април 2015 г.
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20152100500735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер ІV - 1094                                             30.04.2015                        град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На тридесети април                                           две хиляди и петнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание  чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КИРИЛ ГРАДЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                                   2.мл.с.КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

разгледа въззивно гражданско дело номер 735  по описа за 2015  година  

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

              Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

              Образувано е по повод въззивна жалба,подадена от адв.Д.В. в качеството и на особен представител на ответницата по  гр.д.№ 315/2014г.по описа на АРС- Т.Г.С.  против съдебно решение от 19.03.2015г.,постановено от АРС по гр.д.№  315/2014г., с което съдът е  ОСЪДИЛ Т.Г.С. да заплати на Х.А.С. сумата от 10 000 лева,представляваща главница по договор от 11.01.2014г.за паричен заем,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.04.2014г.до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

              При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивницата чрез особения и представител на 25.03.2015г., а въззивната жалба е постъпила в законния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК –входирана е в АРС на  24.03.2015г.-преди връчване на съобщението.

Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца,като  в законоустановения срок е постъпил писмен отговор,подадени чрез пълномощника му- адв.Т..

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за  неправилност и незаконосъобразност  на постановеното първоинстанционно решение,като се настоява за отмяната му от въззивната инстанция и постановяването на съдебно решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.Оспорен е изводът на АРС,че представената и приета като доказателство разписка представлява договор за заем,сключен с ищеца.Направен е подробен анализ на съдържанието на документа,който според въззивницата сочи на извод,че материализира само обещание за плащане,но е и изявление за получаване на сумата.Счита,че като е приел обратното,районният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Заявява се,че не е налице и хипотезата на неоснователно обогатяване,защото доказателствата по делото не установяват безспорно и категорично,че получаването на сумата от ответницата е станало без основание,поради което и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 ЗЗД също би следвало да се отхвърли. Направено е особено искане –съдът да разпореди ищецът да внесе възнаграждение за особения представител на ответницата за процесуалното представителство във въззивното производство.Няма доказателствени искания.

В представения писмен отговор въззиваемият С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,като намира решението на АРС за правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото, като отправя искане да бъде потвърдено от БОС. Счита,че правилно АРС е приел,че представената разписка установява валидно възникване на облигационно правоотношение по договор за заем,като изтъква в тази връзка,че в разписката не се съдържа волеизявление за предаване или заплащане на сумата,а за връщане на същата,от което следва извод,че получателят се е задължил да я върне,тъй като я е получил на основание договор за заем. В тази връзка се излага и аргумент,че авторството е било несъмнено установено чрез заключението на приетата по делото графологична експертиза. Излага доводи,че предявеният при условията на евентуалност иск по чл.55 ЗЗД не би бил основателен,ако сумата е получена на соченото договорно основание,но ако съдът приеме,че главният иск е неоснователен,то би следвало да се уважи предявеният при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване.Няма доказателствени искания.

          Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора счита, че няма законни пречки делото  да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

            Тъй като ответницата Т.Г.С. е била представлявана пред АРС от назначен особен представител-адв.Д.В. по реда на чл.47 ал.6 ГПК на разноски на ищеца,особеният представител е осъществил защитата на ответницата пред АРС до приключване на делото,като е подал въззивната жалба,то за процесуалното представителство по въззивното производство въззиваемият Х.А.С. следва да внесе сумата 830 лева за възнаграждение на адв.Д.В..

            С оглед на гореизложеното и на основание чл.267, ал.1 ГПК  Бургаският  окръжен съд

                                    

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ в.гр.д.№ 735 /2015  г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на   25.05.2015 г. от  14.20   часа.

УКАЗВА на въззиваемия Х.А.С.,че на основание чл.47 ал.6 ГПК в едноседмичен срок,считано от датата на връчване на настоящото определение следва да внесе по сметка на БОС сумата  830/осемстотин и тридесет/ лева за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител на ответницата Т.Г.С.- адв.Д.В.  от БАК,като представи платежния документ по делото.

              Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: