Р Е
Ш Е Н
И Е №244
гр.
р., 10.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
р.нският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на 10 юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Светла Пеева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 816 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 вр.
чл. 4 от ЗОДОВ.
Ищецът
Д.Х.В. твърди, че към
м.ное***и
/
както и понастоящем / бил ***на Г.***към ***, на длъжност „м.“, на *****- Р. . С Постановление от 17.11.2016г.
на водещ разследване по ДП № 60/16г. на Специализираната прокуратура му било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3, пр.2, вр. ал.2 от НК - за
участие в периода от 01.09.2015г. до 16.11.2016г. в организирана престъпна
група, структурирана с користна цел - извършване
на престъпление по чл. 301 от НК, както
и обвинение за престъпление по чл. 302, т.1, б.“а“, вр. чл. 301 от НК - за това, че на 21.05.2016г. на ***-р.,
подпункт “Д.“, взел ***от ***, за да извърши действия
по служба. Същият бил задържан за срок от
72 часа и от Специализирана прокуратура било внесено искане до Специализирания
наказателен съд да му бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По образуваното ЧНД № 3201/2016г. с Определение от 19.11.2016г. искането било
оставено без уважение, като на ищеца, в качеството на обвиняем, била взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция “
в размер на 5 000 лева. С Определение от 24.11.2016г. по ВЧНД № 316/2016г. по
описа на Специализирания апелативен съд, мярката за неотклонение на В. била отменена
с мотив, че липсват доказателства за наличие на организирана престъпна група / ОПГ
/, а обвинението по чл. 302 от НК не покривало дори минимума от изисквания за законосъобразност.
Посочените събития – по задържането, по произнасянето за мерките за
неотклонение, станали обществено достояние, били отразени в пресата и станали известни
на неограничен кръг лица. Със Заповед от 25.11.2016г. на директора
на Г.“ било образувано дисциплинарно производство срещу В. и той бил отстранен
от длъжност, считано от 28.11.2016г.
С Постановление от 21.04.2017г. на
наблюдаващия прокурор при Специализираната прокуратура, воденото наказателно
производство било прекратено, досежно обвинението по чл. 321 от НК, по
отношение на обвиняемия В. и неговите съпроцесници. Материалите, касаещи обвинението
по чл. 302 от НК били изпратени по компетентност на РОП, която образувала ДП -
Следствие № 215/2018г. По последното, на
14.03.2019г. наблюдаващият прокурор се произнесъл с Постановление, с което прекратил
изцяло наказателното производство по отношение на ищеца, в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 302 т.1, б.“А“, вр. чл. 301 НК, с мотиви, че
обвинението е недоказано по категоричен и несъмнен начин .
С
влязло в сила Определение от 28.05.2019г. Великотърновският апелативен съд
уважил жалбата на В. срещу посоченото Постановление на РОП и приел, че същият
не е извършил престъплението, за което е обвинен.
Сочи се, че е проведен съдебен контрол на Заповедта
и жалбата срещу същата е била отхвърлена от Административен съд-р.. Твърди се,
че в хода на производството пред административния съд е направил следните разноски: 10 лв. - такса, 500 лева - адвокатски хонорар,
400 лева - заплатени разноски в полза на които се явяват имуществени вреди за него, тъй като счита, че е налице
пряка причинна връзка между воденото наказателно производство, образуването на дисциплинарно
такова, съответно отстраняването му от длъжност.
В
исковата молба се твърди, че обвиненията срещу ищеца са били изначално
несъстоятелни, не са били налице
основания за привличането му в качеството на обвиняем. Прокуратурата обвинила
ищеца в извършване на тежки умишлени престъпления, за които с влязъл в сила акт е установено, че не ги е
извършил. Докато се водело срещу него наказателно производство търпял негативни
последици - от привличането му в качеството на обвиняем, от отстраняването му
от работа. Тъй като наказателното производство било широко отразено и обсъждано
в медиите, В. по повод повдигнатите му
обвинения станал обект на обсъждане в негативен план, това
уронило честта и достойнството му, отразило се негативно на отношенията с
колегите му, с познати. Създалото се напрежение в живота му в периода от
привличането му като обвиняем до окончателното приключване на делото се
отразило на психическото и на общото му здравословно състояние,претърпял и
хирургична интервенция.
Счита, че изложените обстоятелства сочат
на претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение
на Прокуратурата, за които трябва да бъде обезщетен със сумата от 30 000 лева,
както и че е търпял имуществени вреди също в пряка причинна връзка с
незаконните обвинения, произтичащи от разноските, които е понесъл при обжалване
на Заповедта за отстраняването му от длъжност по Административно дело №
414/2016г. на Административен съд –р.. Претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 910 лева. Претендира законни лихви от деня на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и
съдебно-деловодните разноски за настоящото производство.
В писмен отговор в срока по чл. 131 от **К Прокуратурата
на Р България изразява становище, че искът е допустим, но претенцията за
имуществени вреди е изцяло неоснователна, като са изложени аргументи, че те не
са в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство и са направени в
хода на административното производство по обжалване на Заповедта за
отстраняването му от длъжност. Оспорват се твърденията на ищеца, че всички неблагоприятни
факти, които търпи, са пряка и
непосредствена последица от повдигнатите му обвинения. Оспорва се, че не е
доказано нито че публикациите в медиите касаят конкретно ищеца, нито, че има
причинна връзка между воденото
наказателно производство и влошаването на здравословното му състояние. Възразява се, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори от страните по делото, че с Постановление от 17.11.2016г. ищецът Д.В. бил
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство Следствие №60/2016г.
по описа на Специализираната прокуратура за това, че в периода 01.09.2015г. –
16.11.2016г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна
група, съставена с цел да върши съгласувано
в страната престъпление по чл. 301 от НК – престъпление по чл. 321 ал.3
пр.2 вр. ал.1 от НК, и за престъпление по чл. 302 т.1 б.“а“ вр. чл. 301 ал.1 от НК – за това,
че на 21.05.2016г. в гр.Р.на ***“Д.“ като полицейски орган – старши полицай при
РД**-р., за да извърши действия по служба, е приел дар – ***,който дар не ме му
следва.
По
отношение на него била взета мярка за неотклонение „ Задържане под стража„ - до
довеждане пред Специализирания наказателен съд, и от Специализирана прокуратура
било внесено искане да му бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. По образуваното ЧНД № 3201/2016г. с Определение от 19.11.2016г. на
Специализирания наказателен съд искането било оставено без уважение, като на
ищеца, в качеството на обвиняем, била взета мярка за неотклонение „ Парична гаранция “ в размер на 5 000 лева. С Определение от
24.11.2016г. по ВЧНД №316/2016г. по описа на Специализирания апелативен съд
мярката за неотклонение на В. била отменена.
Със
Заповед от 25.11.2016г. на директора на Г.“
било образувано дисциплинарно производство срещу ищеца по повод започналото
срещу него досъдебно производство. Същият бил отстранен от длъжност, считано от
28.11.2016г.
С
Постановление от 21.04.2017г. на Специализираната прокуратура воденото
наказателно производство било прекратено досежно обвинението по чл. 321 от НК, по
отношение на всички обвиняеми по делото лица, вкл. В., поради несъставомерност на деянието.
Материалите, касаещи обвинението по чл. 302 от НК, били изпратени по
компетентност на РОП, която образувала ДП - Следствие № 215/2018г. По последното, с Постановление от 14.03.2019г.
било прекратено изцяло наказателното производство по отношение на ищеца, в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 302 т.1, б.“А“, вр. чл. 301 НК, с мотиви, че обвинението е недоказано по категоричен и несъмнен начин .
С
влязло в сила Определение от 28.05.2019г. по ВЧНД № 177/2019г. Великотърновският
апелативен съд уважил жалбата на В. срещу посоченото Постановление на РОП и
приел, че същият не е извършил престъплението, за което е обвинен, като се
установява несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, и
наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 243 ал.1т.1
вр. чл. 24 т.1 от НК.
От
представените по делото разпечатки от електронни издания се установява, че
проведената от Специализираната прокуратура операция на *** „ Д.“, задържането
на *** ***, сред които и ищеца, са широко разгласени, с негативен коментар,
вкл. и са посочени имената им, както и това на ищеца Д.В..
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено, че към момента
на образуването на наказателното производство ищецът Д.Х.В. бил ***на Г.***към ***,
на длъжност „м.“, на *****– р..
Видно
от приложената по делото Заповед от 25.11.2016г. на директора на Г.“, във
връзка със започналото досъдебно производство, по което бил привлечен като
обвиняем, било образувано дисциплинарно производство срещу ищеца, и считано от
28.11.2016г. бил временно отстранен от длъжност.
От
представената медицинска документация / епикризи / се установява, че на 15.02.2017г. на ищеца била извършена
операция на перитонит, а на 27.04.2017г. – херния, с проведено болнично лечение.
От показанията на св. С.Г., майка на ищеца, се
установява, че към момента на задържането му той живеел със ****си и двете им
малолетни деца и когато в домът му бил извършен обиск,присъствали членовете на
семейството му, които се притеснили и разстроили. Самият той бил притеснен и
уплашен. След задържането му, отвеждането в София, за произнасяне по искането
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража „, и връщането му в
гр.р., В. бил стресиран от случващото се, от неоснователните обвинения към него.
Много се разстроил, когато бил *****, тъй като семейството му останало без
неговите доходи, а ****му била в отпуск по майчинство. Притеснявали го
коментари на съседи и познати, във връзка с публикации в медиите, станал нервен
и раздразнителен, отказвал да разговаря, да излезе от дома си, да общува както
преди с приятели, с колеги. Свидетелката
възприела психическото му състояние като депресивно и тъй като отказвал да посети лекар -специалист,
тя му давала успокоителни медикаменти. Изнася данни, че в деня, в който бил
възстановен на работа, получил криза и по спешност му била направена операция
на перитонит. Вместо 4 бил в отпуск по болнични само 2 месеца, тъй като бил
притеснен финансово / докато бил отстранен от работа родителите му издържали
семейството му /.
В
показанията си св. И.В.И., колега и приятел на ищеца, сочи, че след започването
на досъдебното производство и отстраняването му от работа / за ок. 5 месеца/ „ изпаднал във финансов и душевен дискомфорт“, тъй като му било трудно да се грижи за
семейството си – *****.
Станал затворен, притеснен и изнервен, не общувал и с него както преди – отказвал
да излизат, да си ходят на гости. Счита, че заради образуваното наказателно
производство спаднало доверието на ***** на ** във В. и другите му колеги. Виждал
е множество публикации в медиите, цитирали говорителя на Прокуратурата, в които
били изнесени и имената на ***те на „ **** „, първоначално задържани при
акцията на Специализираната прокуратура, вкл. и това на ищеца.
Изложените
факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – Постановления за привличане на обвиняем, протокол за разпит и
вземане на мярка за неотклонение, протокол за претърсване и изземване, Определение
от 19.11.2016г. по ЧНД № 3201/2016г. на Специализирания
наказателен съд, Определение от 24.11.2016г. по ВЧНД № 316/2016г. по описа на
Специализирания апелативен съд, Постановление от 14.03.2019г. на РОП по ДП - Следствие №
215/2018г., Определение от 28.05.2019г. по ВЧНД
№ 177/2019г. на Великотърновския апелативен съд, Заповед за временно отстраняване от работа, Решение
по адм.д.№ 414/2016г. на РАС, епикризи, разпечатки от публикации в електронни
медии, както и от свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са логични и последователни, сочат непосредствено
възприети от тях факти, и показанията се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства. Въпреки че са близки на ищеца, съдът намира, че свидетелите обективно пресъздават известните
им факти и обстоятелства от значение за делото.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, съгласно
който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ регламентира задължението на
Държавата да обезщети всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Налице
е фактическият състав на чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за това, че на 17.11.2016г.
на Д.В. били повдигнати обвинения за извършени две престъпления от общ характер,
за които с влезли в сила актове било прието, че В. не е извършил
престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност, деянията са
несъставомерни от обективна и субективна страна.
Извършените
в хода на наказателното производство процесуално – следствени действия –
претърсване и изземване в дома му на 16.11.2016г. /при които не са иззети
никакви вещи /, привличане в качеството на обвиняемо лице, постановяване на
задържане за срок до 72 часа до произнасянето на СНС по искането за вземане на
мярка за неотклонение „ Задържане под стража“, през изтеклия продължителен
период - от 16.11.2016г. до 28.05.2019г.
– 2
години и половина - от започване на досъдебното производство и повдигане на
обвинение спрямо В., до окончателното
приключване на наказателното производство по отношение на него, безспорно са
засегнали неимуществената сфера на последния.
Съдът намира за доказани по основание твърденията в исковата молба,
че
претърпените от ищеца
неимуществени вреди са причинени от продължилото 2
години и половина наказателно производство, от тежестта на обвиненията, и от
последвалото отстраняване от работа. Вредите са се изразявали в стрес,
притеснения, безпокойства, тревоги, накърняване на достойнството му и на
професионалния му авторитет.
Обстоятелството,
че ищецът е ***на ***, предизвикало по –
широк обществен интерес към делото и конкретно – към първоначалното задържане
по време на проведената специализирана акция на СП, по отношение на него,
посредством публикации в медии, в посочване и на имената му. Това безспорно също
довело до засягане на неимуществената
сфера на ищеца. Чрез събраните гласни доказателства –свидетелските показания, е
установено, че незаконното обвинение
дало отражение на социалното и емоционалното състояние на ищеца. Той станал
нервен, депресирал се, изолирал се от познати и близки, отказвал да излиза от
дома си.
Временното
му отстраняване от работа вследствие на започвалото досъдебно производство
наложило за определен период родителите му да подпомагат финансово семейството
му, тъй като *********,
което задълбочило чувството за несигурност у ищеца.
Съгласно
задължителната практика на ВКС / Решение № 356 от 9.12.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2946/2014 г., IV г. о., ГК /, при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди, като на обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се
определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от
тежестта на уврежданията. В случая следва да се отчетат общата продължителност
и предметът на наказателното производство / две обвинения за тежки умишлени
престъпления от общ характер, за престъпления във връзка със службата на ищеца
/. Неимуществените вреди нямат паричен еквивалент и следва да се оценят,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, която цели в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Съобразно съдебната практика / Решение №
480/2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. ВКС /, нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпления,
за които впоследствие воденото наказателно производство е прекратено, изпитва
неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърнени са моралните
и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Последното
обуславя очертаване на предмета на спора в рамките на обичайните негативни
преживявания за съответните действия или бездействия на разследващите органи,
прокуратурата или съда.
Съдът
намира, че в настоящия случай в исковата молба предметът на спора за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ е очертан в рамките на
обичайното за подобни случаи, а се претендира
обезщетяване на увреждания над обичайните като интензитет и вид.
Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните обаче не са
конкретно формулирани в исковата молба, а по делото не се доказаха такива –
нито чисто емоционални, психически, нито общо здравословни. За извършените
хирургични интервенции, за които по делото са ангажирани писмени доказателства
и свидетелски показания, не се доказа да са в пряка причинна връзка с воденото
наказателно производство.
От
гледна точка на спецификата на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича
отговорността на Държавата за вреди, като критерий за преценка са въведени
продължителността на разследването на делото до окончателното му приключване,
съобразно разумния срок на висящност на едно наказателно производство,
характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение, публичното
достояние на делото и свързаните с това последици. В настоящия случай, периодът
от повдигане на обвинението до влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца е 2 години и 6
месеца. От процесуална гледна точка тази продължителност надхвърля разумния
срок за водене на наказателното производство, приключило във фазата на
досъдебно производство. Негативните
психически преживявания на ищеца,
ограничаването на социалните контакти, неудобството, накърнените лично достойнство
и професионална репутация като ***от **** на ***, следва да бъдат обезщетени справедливо.
При незаконното обвинение за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, следва
да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални
изяви и развитие в служебен план, професионалния му авторитет. Към обвиняемия,
като ***на ***, изискванията на
обществото за почтеност и спазване на законите са завишени и поради това незаконните обвинения
срещу него имат по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, още повече, че се касае за обвинения в
извършване на две умишлено престъпление, свързани със изпълнението на службата
му ( Решение № 344 по гр.д. № 2378/2014 г., ВКС,IV г.о.). В. е
бил ***** и след възстановяването му – след приключване на дисциплинарното
производство, не е бил върнат на същата работа, което само по себе си сочи, че
е спаднало доверието на ръководителите му, което несъмнено рефлектира и върху
отношението на колегите му.
Всичко
изложено обуславя извод, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
основателно, като справедливият размер, по преценка на съда, е 5 000 лева,
над която сума до сумата от 30 000 лева претенцията следва да се отхвърли. Претенцията за законна лихва е от
деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и следва да бъде
уважена за периода, за който е заявена.
По
отношение на претенцията за имуществени вреди, представляващи деловодни
разноски по адм. дело № 414/2016г. на Административен съд –р., за обжалване на Заповедта за отстраняването от
длъжност, съдът намира следното :
По посоченото адм.дело било постановено
Решение №4/15.02.2017г., с което жалбата на В. била отхвърлена и същият бил
осъден да заплати на Г.** деловодни разноски в размер на 400 лева, които ведно
с платената д.т. в размер на 10 лева и адвокатското възнаграждение по делото в
размер на 500 лева се претендират като имуществени вреди, в общ размер на 910
лева.
С
Тълкувателно решение № 1/2017г. от 11 деке***и 2018
г., по т.д № 1/2017 г., ОСГТК, ВКС е прието, че при иск по чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ
съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
В случая обаче не се претендират деловодните разноски в прекратеното наказателно
производство, а за направените такива в административното производство. Настоящият
състав намира, че доколкото в настоящото производство подлежат на обезщетяване
вреди, причинени от незаконосъобразни действия на Прокуратурата, заявените
имуществени вреди не са в пряка причинна връзка с воденото наказателно
производство и незаконното обвинение по него, поради което и не следва да се
присъждат разноските, направени по
административното дело. Още повече, че в проведеното административно
производство е констатираната законосъобразност на действията/Заповедта на Г.**
и отхвърлена като неоснователна жалбата на В..
Ето
защо, искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен, съответно и
претенцията за законна лихва върху претендираната сума.
Неоснователно
е възражението на Прокуратурата, че ищецът не е доказал действително претърпени
неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му и
поддържано от нея обвинение по воденото наказателно производство. В тежест на
ищеца като пострадал е не да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило
се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, и пр., а като цяло
засягането на правото му на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация / Решение № 138 от 8.05.2013
г. на ВКС по гр. д. № 637/2012 г./. Показанията на разпитаните по делото
свидетели установяват влошаване на емоционалното му състояние като пряка
последица от воденото срещу него наказателно производство, което впоследствие
било прекратено. Именно повдигнатите обвинения за престъпления във връзка със
службата му са станали и основание за временното му отстраняване от работа. В случая е без значение, че то не е
инициирано от Прокуратурата, тъй като по силата на закона повдигнатото от нея
обвинение е дало основание на директора на Г.** да приеме, че е налице
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4 от З***, да
разпореди образуване на дисциплинарно производство срещу В., и го отстрани
временно от заеманата длъжност „м.“. Посоченото обвинение е било повдигнато от Прокуратурата,
която съгласно Конституцията на Р България и НПК единствено има правомощията да
прецени дали да повдига и да поддържа обвинение срещу конкретно лице за
конкретно престъпление.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът
дължи на ищеца разноските за производството и за адвокат, съразмерно с уважената
част на иска. В случая ищецът е направил разноски общо в размер на 1510 лева - за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част на иска в тежест на ответника са
разноски в размер на 252 лева.
Мотивиран от изложеното, р.нският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Х.В., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лева / пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди вследствие на обвинения в извършване на престъпление по чл.
321 от НК и престъпление по чл. 302 т.1б.“а“вр. чл. 301 от НК, по досъдебно производство ДП № 60/2016г.а на
СП- СО/ ДП - Следствие № 215/2018г. по описа на РОП, по които обвинения с
Постановление от 21.04.2017г. на СП и
Постановление от 14.03.2019г. на РОП, изменено с Определение № 67/28.05.2019г.
по ВЧНД № 177/2019г. на ВТАС, воденото срещу него наказателно производство
било прекратено, поради несъставомерност на деянията, ведно със законната лихва
от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 252
лева -разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетяване на неимуществени вреди над сумата от 5 000 лева до претендираните
30 000 лева, ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на 910 лева,
ведно
със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: