№ 1143
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „П.И.Б.“ АД твърди, че е кредитор на „А.К.“ ЕООД,
спрямо когото има непогасени изискуеми парични вземания, произтичащо от
търговска сделка – по договор за банков кредит от 24.03.2021 г. – в размер на
1 058 853,82 лева и по договор за банков кредит от 12.05.2022 г. – в размер на
2 133 944,64 лева. Поддържа, че длъжникът не е в състояние да престира, като
последното плащане е по втория договор на 16.09.2022 г., поради което моли
съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността му към
тази дата, евентуално свръхзадължеността му към края на 2021 г. и да открие
за него производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът „А.К.“ ЕООД, призован при условията на чл. 50, ал. 2
ГПК, не взима становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
От представените писмени доказателства се установява, че между
„П.И.Б.“ АД и ответника са възникнали облигационни отношения по два
договора за кредит - договор за банков кредит от 24.03.2021 г. за
предоставяне на сумата в размер на 1 000 000,00 лева и по договор за банков
кредит от 12.05.2022 г. – за предоставяне на сумата в размер на 2 000 000,00
лева.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
1
предоставеният по договор за банков кредит от 24.03.2021 г. кредит е изцяло
усвоен на 26.03.2021 г., като крайният му срок на погасяване е 01.04.2027 г.,
като кредитът е в просрочие повече от 344 дни към 10.05.2023 г., считано от
01.06.2022 г., като към 10.05.2023 г. дългът на кредитополучателя е в размер
на 1 058 853,82 лева. С покана, връчена чрез ЧСИ А.Б. на 01.12.2022 г., при
условията на чл. 50, ал.2 ГПК банката е уведомила кредитополучателя за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Според заключението по договор за банков кредит от 12.05.2022 г.
кредит е изцяло усвоен на 12.05.2022 г., като крайният му срок на погасяване
е 15.05.2028 г., като кредитът е в просрочие повече от 269 дни към 10.05.2023
г., считано от 15.08.2022 г., като към 10.05.2023 г. дългът на
кредитополучателя е в размер на 2 133 944,64 лева. С покана, връчена чрез
ЧСИ А.Б. на 01.12.2022 г., при условията на чл. 50, ал.2 ГПК банката е
уведомила кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От страна на ответника не се твърди и доказва погасяване на
задълженията по двата договора за кредит, поради което съдът приема, че
молителят се явява кредитор на изискуемо парично задължение, възникнало
от абсолютна търговска сделка, и съответно е активно легитимиран да иска
откриване спрямо длъжника си на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това
състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в
причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид, което предвид посоченото по-горе е установено в
настоящия процес.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза
коефициантът за обща ликвидност на дружеството към 31.12.2019 г. е 1,2155,
към 31.12.2020 г. – 1,1569, към 31.12.2021 г. – 1,0820 и към 31.12.2022 г. –
0,8470, при референтна стойност 1. Коефициентът за финансова автономност
към 31.12.2019 г. е 0,0401, към 31.12.2020 г. – 0,0791, към 31.12.2021 г. –
0,0544 и към 31.12.2022 г. – 0,0147, при референтна стойност 0,33. Установява
се, че към края на 2022 г. общата балансова стойност на наличните
краткотрайни активи не е била достатъчна за покриване на текущите му
задължения. От съществено значение е и това, че към края на 2022 г. най-
съществената част от краткотрайните активи на дружеството е формирана от
вземания от подотчетни лица с неясен източник и със срок по-голям от 1 г.
Предвид непредставянето на междинен отчет от страна на ответника към
момента на изготвяне на заключението следва да се приеме, че така
настъпилото през 2022 г. влошено състояние на показателя на обща
ликвидност е продължило и има траен характер, респ. че не е оборена
презумпцията на чл. 608, ал.3 ТЗ. Същевременно коефициентът за финансова
автономност е под референтната стойност през целия изследван период.
2
Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. С
оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че
затрудненията на ответника не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ
сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена. Състоянието на
свръхзадълженост, установимо чрез коефициента на задлъжнялост, не следва
да бъде обсъждано, тъй като е въведено като евентуално основание на
молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Според заключението на счетоводната експертиза последното
плащане към ищеца е на 16.09.2022 г. Плащането, извършено на 01.01.2023 г.
е на сумата от 49,32 лева, която е незначителна, спрямо общия размер на
задълженията и не следва да бъде вземано предвид. Следва да се установи
дали към възприетата дата на последно плащане ответникът е бил във
влошено финансово състояние, т.е. дали спирането на плащанията е в
причинна връзка с финансовата невъзможност да се погасяват задълженията.
В тази връзка съдът отчита, че към 31.12.2022 г. дружеството е във
влошено финансово състояние предвид показателите за обща ликвидност и
финансова автономност, както и че през м. декември 2022 г. е обявена
предсрочната изискуемост на задълженията на ответното дружество към
молителя на значителна стойност.
Ето защо най-ранната доказана дата, на която едновременно са били
налице и непогасени задължения в голям размер, и влошено състояние, следва
да се определи датата 31.12.2022 г.
Относно наличието на средства за покриване на началните
разноски:
Установява се, че ответникът е осчетоводил касова наличност в
размер на 1 633,21 лв. и разполага със средства по банкови сметки в размер на
540 432,22 лева, като само част от тази сума в размер на 44728,84 лева е
запорирана от НАП, видно от постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № от 15.05.2023 г., поради това следва да се приеме, че са налице
достатъчно средства за покриване на началните разноски.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя сумата от 950,00 лв.
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, както и сумата в размер
на 360,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
3
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„А.К.“ ЕООД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ
Е.Т., адрес гр. София, ул."*******, ет. партер, тел. *******, при месечно
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******.
УКАЗВА на кредиторите на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, че следва
да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок
до един месец от вписване на решението в търговския регистър.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „П.И.Б.“ АД,
ЕИК *******, разноски в размер на 1310,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може
да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4