Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 30.01.2019 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд въззивен граждански състав
На шестнадесети януари
Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета
Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:Д.Х.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№818 по описа на съда за
2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по въззивно по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №147/24.10.2018г.,постановено
по гр.д.№134/2018г. Районен съд-Харманли: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД-гр.София против А.А.А.,искове за установяване
съществуването на вземане за сумата 1 654,60лв.,от която
955,94лв.-главница; 79,06лв.-договорна лихва за периода от 28.04.2016г. до
08.09.2016г.; 45лв.-такса разходи; 492,55лв.-неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 28.04.2016г. до 08.09.2016г. с правно
основание по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 вр. чл.10а ал.1
от ЗПК и 82,05лв.-обезщетение за забава за периода от 29.04.2016г. до датата на
подаване на заявление в съда,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата с правно основание в чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД,както и разноски,които суми са присъдени по
Заповед №301/31.05.2017г. по ч.гр.д.№469/2017г. по описа на РС-Харманли,като
неоснователни.
Недоволен от
така постановеното решение е останал въззивникът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД-гр.София,който чрез упълномощения юрисконсулт го обжалва с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност,
постановяване в нарушение на материалния закон,в противоречие с установената съдебна практика и с европейското
законодателство. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че в
случая не се установявало прехвърлянето на вземането да е било съобщено на
длъжника нито от цедента, нито от цесионера. Според жалбоподателя с оглед
редовното връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на препис от исковата молба
и приложените към нея доказателства следвало да се приеме, че длъжникът е
получил уведомлението за извършената цесия с изтичането на предвидения в
разпоредбата срок. В този случай било ирелевантно получаването на книжата от
особения представител. Допълнително са изложени съображения за изпращане на
уведомлението по пощата и по електронен път, които районният съд неоснователно
не възприел. С оглед наведените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск, като се
претендират и направените в заповедното и исковото производство разноски.
В по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от
въззиваемия А.А.А.,чрез назначения особен представител адв. И.Н.,с който се оспорва жалбата и се
излагат доводи за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли.Претендира се и заплащането на
възнаграждение за особен представител за участието му във въззивното
производство.
Хасковският
окръжен съд след обсъждане доводите на
страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от активно легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А.А.А., за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 2535400
от 13.04.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с Приложение № 1/01.11.2016 г. към рамков договор за цесия
от 16.11.2010 г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ООД-гр.София,понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-гр.София сумата в общ размер на 1 654,60лв., от които: 955,94
лв. - главница, 79,06 лв. - договорна лихва от 28.04.2016г. до 08.09.2016 г.
/падеж на последната погасителна вноска/, 45 лв. - такса разходи, 492,55 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.04.2016 г.
до 08.09.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/, 82,05 лв. -
обезщетение за забава за периода от 29.04.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 469/2017 г. на РС – Харманли
е издадена заповед № 310/31.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
По делото са
събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се
оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се
споделя. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо
да се обсъди следното:
Основният спор
по делото е съсредоточен върху въпроса дали длъжникът е бил надлежно уведомен
за извършеното прехвърляне на вземането. В разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
е предвидено, че за да произведе действия по отношение на длъжника, цесията
трябва да му бъде съобщена от предишния кредитор /цедента/. Законът
не поставя изисквания за формата и начина, по които това уведомяване следва да
се извърши. Целта е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че е допустимо
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
В случая
цесионерът, настоящ въззивник, претендира изпълнение на задължението си за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД в
качеството си на пълномощник на цедента, като въвежда три, приложими при
алтернативност хипотези. На първо място се сочи, че съобщаването на цесията е
извършено с изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД уведомително писмо до адреса на
въззиваемия, посочен както в сключения договор за заем, така и в неговата лична
карта. Първоинстанционният съд правилно е отхвърли тази хипотеза за
уведомяване, доколкото в представената по делото обратна разписка е отбелязано,
че писмото не е доставено, защото адресът вече не съществува . Неоснователен е довода
на въззивника за редовно връчване на
това уведомително писмо, обоснован с неизпълнение от страна на длъжника на
предвидено в договора за заем и в Закона за гражданската регистрация задължение
за деклариране на промяна в адресната регистрация. Действително в сключения
договор е предвидено подобно задължение, чието неизпълнение обаче не е скрепено
с придадените му от жалбоподателя последици. При липса на ясно разписани в договора
правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът
му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично
обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата
страна, следва да се приеме, че договорната клауза не предвижда фингирано
връчване на съобщения /в този смисъл
Решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г./. Наред с това
следва да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и
длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото
съглашение. Що се отнася до задължението, регламентирано в чл. 99, ал. 1, вр.
чл. 90, ал. 1 от ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл. 116, ал. 2 от същия
закон е обвързано единствено с административнонаказателна отговорност. По
изложените аргументи настоящият въззивен състав намира, че адресираното до
длъжника уведомително писмо не удостоверява негово надлежно уведомяване за
извършената цесия.
На следващо място въззивникът твърди, че
прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника по електронен път, като се
позовава на клаузи от сключения договор за заем. Видно от същия заемателят
се е съгласил да получава на електронна си поща всякакви документи и изявления
от заемодателя, за които е предвидено, че се считат за узнати в деня на
получаването им, а ако заемателят не осигури възможност за това - в деня на
изпращането им. Както вече бе посочено, цесионерът не е страна по договора за
заем, поради което уредените
в същия права и задължения не произвеждат действие спрямо него. Ето защо не
може да се приеме, че с изпратеното електронно съобщение е изпълнено
предписанието на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Последното изложено от въззивника твърдение
за известяване на длъжника за извършената цесия е чрез връчване на
уведомлението като приложение към исковата молба. Поначало в практиката на
върховната инстанция се приема, че получаването на уведомлението за цесията в
рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, сред които и съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съставлява
надлежно уведомяване за цесията. В настоящия случай обаче връчването е
извършено по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Действително
в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидено, че съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но
следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което
има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение,
след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения
предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения
от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител не може да се
приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника
действие, предвид характера на представителството и обема на правомощията.
В контекста на изложените съображения
въззивната инстанция намира, че длъжникът А.А.А. не е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането от цесионера „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо
него и води до неоснователност на предявения иск.
С оглед
обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивният състав,
съответства на този на първоинстанционния съд, постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед
обстоятелството,че в първоинстанционното производство на ответника по делото А.А.А.,призован
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, е бил назначен особен представител-адв.И.Н.Л.-***
и този особен представител е взел участие и в настоящето въззивно
производство,съдът счита,че въззивникът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на
345,82лв..Заплащането на това възнаграждение се налага,поради
обстоятелството,че същото не е било предварително внесено от ищеца по делото за
участието на особения представител пред настоящата инстанция.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 147/24.10.2018г., постановено по гр. д. № 134/2018г. на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,офис сграда“Лабиринт“
ет.2,офис 4 да заплати на назначения особен представител на въззиваемия А.А.А.,
ЕГН ********** адвокат И.Н.Л.-*** възнаграждение в размер на 345,82лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.