Определение по дело №898/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2342
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101000898
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…/…...06.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                                ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело № 898 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 3172/16.01.2019г., подадена от „Грийн лоджистик“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“, бул. „Генерал Колев“ №50, вътрешен двор, ет.1, офис 1, срещу решение №5281/19.12.2018г., постановено по гр.д. № 7708/2018г. на ВРС, в частта, с която e признато за установено, че въззивникът дължи на „Спиди“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ №2Л, Търговски център „Боила“, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 1393/28.02.2018г. по ч.гр.д. № 2839/2018г. по описа на ВРС: сумата от 822.97 лева, представляваща разлика над 2263.72 лева до 3086.69 лева, дължаща се на приложена тарифа за нестандартен палет S1: 150 см. х 120 см., произтичаща от задължение за неплатена цена на доставки за предоставяни куриерски услуги по Договор № 89248 от 12.04.2017г., за които са издадени фактури №№ **********/02.08.2017г., **********/04.09.2017г., **********/03.10.2017г., **********/03.10.2017г., **********/03.11.2017г. и **********/04.12.2017г. и сумата от 7.54 лева, представляваща разлика над 20.76 лева до  28.30 лв., договорна неустойка за забавено плащане съгласно чл.11 от Договор №89248/12.04.17г. на дължимите суми по фактура №**********/04.09.2017 г., за периода 01.10.2017 г. - 30.11.2017 г.,  по фактура №**********/03.10.2017 г., за периода 13.10.2017 г. - 30.11.2017 г., по фактура №**********/03.10.2017 г. за периода 13.10.2017 г. - 30.11.2017 г.  и по фактура №**********/03.11.2017 г. за периода 13.11.2017 г. - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2018 г. до изплащане на вземането.

               В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, тъй като е основано единствено на едностранно изготвени от ищеца извлечения от информационната му система, които не представляват документ и нямат доказателствена стойност относно твърдяните в тях факти. Справките са изготвени от служители на ищеца, а не от трети лица, както е приел съдът, поради което именно ищецът е техен автор. Липсата на оспорване на справките пред първата инстанция е без значение, тъй като частните документи могат да се оспорват по реда на чл.193 от ГПК само относно автентичност и авторство, но не и по отношение на тяхната вярност, която следва да бъде преценена по чл.180 ГПК съобразно останалите доказателства по делото. Автентичността на справките и съответствието им с информационната система на ищеца не доказват основното спорно обстоятелство – че има несъответствие в размера на спорните пратки, което е причината да не бъдат оспорени в първата инстанция. Поддържа се, че по делото е останало недоказано, че процесните пратки са с нестандартни размери, поради което се прави искане за отхвърляне на исковете за стойността, надхвърляща стандартната тарифа.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който се поддържат доводи за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че представените разпечатки съдържат волеизявления, закрепени с писмени знаци, поради което представляват годни писмени доказателства. Ответникът не ги е оспорил в първата инстанция, нито е представил контра-доказателства в подкрепа на твърдените от него факти, които да поставят под съмнение верността им.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни за каква част от сумите по всяка от процесните фактури се обжалва решението, в рамките на общия обжалваем интерес от 822.97 лева, респективно за каква част от неустойките върху отделните главници по фактури обжалва в рамките на общия обжалваем интерес от 7.54 лева, като при неизпълнение въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 3172/16.01.2019г., подадена от „Грийн лоджистик“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“, бул. „Генерал Колев“ №50, вътрешен двор, ет.1, офис 1, срещу решение №5281/19.12.2018г., постановено по гр.д. № 7708/2018г. на ВРС, в частта, с която e признато за установено, че въззивникът дължи на „Спиди“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ №2Л, Търговски център „Боила“, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 1393/28.02.2018г. по ч.гр.д. № 2839/2018г. по описа на ВРС: сумата от 822.97 лева, представляваща разлика над 2263.72 лева до 3086.69 лева, дължаща се на приложена тарифа за нестандартен палет S1: 150 см. х 120 см., произтичаща от задължение за неплатена цена на доставки за предоставяни куриерски услуги по Договор № 89248 от 12.04.2017г., за които са издадени фактури №№ **********/02.08.2017г., **********/04.09.2017г., **********/03.10.2017г., **********/03.10.2017г., **********/03.11.2017г. и **********/04.12.2017г. и сумата от 7.54 лева, представляваща разлика над 20.76 лева до  28.30 лв., договорна неустойка за забавено плащане съгласно чл.11 от Договор №89248/12.04.17г. на дължимите суми по фактура №**********/04.09.2017 г., за периода 01.10.2017 г. - 30.11.2017 г.,  по фактура №**********/03.10.2017 г., за периода 13.10.2017 г. - 30.11.2017 г., по фактура №**********/03.10.2017 г. за периода 13.10.2017 г. - 30.11.2017 г.  и по фактура №**********/03.11.2017 г. за периода 13.11.2017 г. - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2018 г. до изплащане на вземането.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                       2.