№ 1621
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П.а Въззивно гражданско дело №
20223100501869 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. Р. Д., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. А., срещу решение № 260316 от 16.06.2022
г., постановено по гр.д.№ 942 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 50-ти с-в, в частта,
с която е изменен режима на лични отношения между бащата Н. В. П., ЕГН ********** и
детето Вл. Н. П., ЕГН **********, като бащата има право да взема и връща детето от дома
на майката, всеки първи и трети петък от 19 ч., както и в частта, в която не е съобразено, че
детето следва да бъде при майка си на рождения ден на последната, който е на 20 –ти
септември, ако е налице съвпадане на режима, както и в частта, с която не е предвидено, че
при неявяване на бащата и несигнализиране за невъзможност в рамките на един час от
началото на режима, то същият да не се провежда. В жалбата се излага, че решението е
незаконосъобразно, тъй като съдът не е интерпретирал правилно събраните доказателства.
Установено е, че детето е нервно и притеснено в присъствието на бащата, поради което и
разширяването на режима чрез добавяне на още една нощувка при бащата в петъците не е в
интерес на детето. Сочи се, че несправедливо в решението е съобразена нуждата бащата да
бъде с детето на рождения си ден, а рожденият ден на майката не е съобразен. Моли се и да
бъде уважено искането бащата да уведомява, когато няма да се осъществява режима или ако
закъснее с повече от час, режимът да не се изпълнява. Моли решението да бъде отменено в
атакуваните части.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Н. В.
1
П., чрез процесуален представител. Същият оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
от доказателствата по делото се установява синдром на родителско отчуждение, поради
което и е в интерес на детето режимът на лични отношения с неговия баща да бъде
разширен. Преповторени са изложените в исковата молба съображения, както и
формулирания петитум. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл. 59 ал.9 СК се
излагат следните твърдения от страните:
РС-Варна е бил сезиран от Н. В. П. с иск срещу К. Р. Д. за изменение на режима на
лични отношения между бащата и детето Вл. Н. П., ЕГН **********, определен с решение
№ №1354/17.03.2014г., допълнено и поправено с решение №2608/16.05.2014г., постановено
по гр.д. № 13955/2013 г. по описа на ВРС, 31 състав. В исковата молба ищецът П. излага, че
с решение № №1354/17.03.2014г., допълнено и поправено с решение №2608/16.05.2014г.,
постановено по гр.д. № 13955/2013 г. по описа на ВРС, 31 състав, е прекратен сключения
между страните граждански брак и са предоставени родителските права на майката, като на
бащата е определен режим на лични отношения. Твърди се, че майката препятствала
режима на лични отношения, за което били сигнализирани и органите на реда. Излага се, че
майката внушавала чувство на вина у детето, че прекарва време с бащата. Сочи, че
неоснователно майката е завеждала дела по ЗЗДН. Намира, че на детето му липсва фигурата
на баща в периода на израстване. Сочи, че са започнали прояви на отчуждение на детето от
бащата, което се отразява негативно на първото. Желае да участва активно в живота на
детето. Сочи наличие на конкретни случаи, в които ответницата е ограничавала
възможността на бащата да се вижда с детето. Настоява се, че детето е подложено на
системен тормоз от майката и нейните родители. Моли да бъзе допуснато изменение на
режима на лични отношения с детето чрез увеличаването му.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника К. Р. Д., която
оспорва иска. Оспорва изложените факти, че е ограничавала режима на лични контакти и
твърди, че това се е случвало само когато детето е било болно и по препоръка на лекуващия
лекар е следвало да проведе домашно лечение. Излага, че детето е изявявало нежелание да се
среща с баща си, като майката винаги е съдействала за осъществяване на срещи между тях.
Сочи, че изявявала претенции единствено детето да се връща в дома им преди 19 часа в
неделя, за да може да се подготви за училище в понеделник. Детето искало да прекарва само
един уикенд в месеца с баща си и искало да се намали режима на лични отношения между
тях. Излага твърдения за конкретни ситуации и откази от страна на детето да се среща с
баща си, при което детето се разстройвало, в т.ч. на 09.01.2021 г., когато баща му повикал
полицейските органи. Подчертава се, че в изложените случаи не се е ограничавала
възможността на бащата да се среща с детето. Настоява се режимът на лични отношения да
не бъде разширяван, тъй като детето е в ниска възраст и има определен режим на
отглеждане, който не следва да бъде нарушаван и това би довело до емоционално и
2
психическо натоварване за детето, включително и вследствие предвижването му извън
рамките на града.
С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от К. Р. Д. срещу Н. В. П.
за изменение на режима на лични отношения на бащата с детето и за изменение на
определената издръжка чрез нейното увеличаване от 250 лв. на 400 лева, считано от
депозиране на исковата молба , ведно със законната лихва за всяка вноска с падеж до пето
число за месеца, за който се дължи до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на същата, платима по банков път.
В насрещната искова молба се твърди, че детето отказва да се среща с баща си по
режима, определен с предходното решение на съда. Излага, че бащата обижда майката и
упражнява телефонен контрол над детето, което го притеснява. Сочи, че се бащата се държи
обидно с детето пред съучениците му и го излага. Излага, че издръжката, която се заплаща
не отговаря на завишените потребности на детето. Твърди се, че са се увеличили
потребностите за закупуване на облекло, храна, лекарства, други необходими козметични
принадлежности и извънредни разходи. Детето посещава школа по математика, тренировки
по тенис на корт, тенис на маса, школа по роботика. Подчертава, че бащата осъществява
трудова дейност и има възможност да заплаща по-висок размер на издръжката и няма
задължения към трети лица. По тези съображения моли за уважаване на иска и претендира
разноски.
Ищецът, макар и не в срока за отговор, оспорва наведените в насрещната искова
молба твърдения със съображения, подобни на изложените в първоначалната си искова
молба. Излага желание за медиация за разрешаване на спора. Намира, че претендираната
издръжка е прекомерна с оглед възможностите на бащата и изразява готовност да заплаща
такава в размер на 300лв. Настоява се, че режима на лични отношения следва да се разшири,
а не да се ограничава, за да продължи да участва активно в живота на детето им.
Подчертава, че ограничаването на режима би се отразило негативно на детето. По тези
съображения моли за отхвърляне на насрещния иск. Ищецът настоява за изменение на
режима на лични отношения с детето при твърдения, че и постановения от съда
понастоящем не се спазва. Изразява готовност да положи усилия за сближаване с детето и
по-активно участие в неговия живот. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по същество на спора. Посочва се, че ищецът не е осъществявал срещи със
сина си от миналата година и въпреки поетия ангажимент от социалните работници за това,
не е сторено. Подчертава се, че детето проявява синдром на родителско отчуждение, който
ще окаже пагубно влияние върху развитието му като личност. Сочи се, че детето в крехката
възраст, в която се намира не следва да взема самостоятелно решения без да зачита
авторитети в живота си. Подчертава се, че ищецът няма друго дете и иска да посвети
знанията, уменията и грижите си на детето. Настоява, че детето е травмирано от роднини и
майка си, настройвайки го срещу баща му, позовавайки се на гласните доказателства.
Подробно обоснова нуждата от връзка и комуникация между детето, бащата и майката за
преодоляване на отчуждението на детето, за да бъде емоциално здраво и щастливо дете. Не
3
възразява срещу заплащането на издръжка в претендирания размер от 400лв., като
подчертава, че желае да подобрят отношенията си с майката и ролята му на баща да не се
изчерпва с даването на издръжка. Настоява, че следва да се разреши режима на лични
отношения и да осъществява пълноценен контакт с детето си и да му помага в учебния
процес. Намира, че поставянето на детето в позиция да избира дали да се види с баща си е
вредно за неговото развитие и възпитание.
К. Р. от своя страна настоява за отхвърляне на исковата претенция за изменение на
режима. По предявения иск за изменение на присъдената издръжка настоява, че нуждите на
детето са значително нараснали, бащата няма задължения към трети лица за заплащане на
издръжка и получава доходи многократно надвишаващи декларираните от него. Подчертава,
че линията на бедност в страната възлиза на 369 лв. към 01.01.2022 г. и сочи, че издръжката
следва да се определи в претендирания размер, доколкото базисно е необходима сума от
407,28лв. По отношение на иска за изменение на режима на лични отношения намира, че
предложения от ищцата по насрещния иск отговаря на желанието и потребностите на
детето. Счита, че в периода на израстване на детето, същото има нужда и от време за себе си
и своите приятели и за личните си занимания и предпочитания, поради което родителите
следва да се съобразяват.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално подпомагане” – гр. Варна
депозира социален доклад, в който се сочи, че определеният режим на лично отношения
между бащата и детето не се изпълнява пълноценно, което се дължало на съпротива от
страна на детето. К. Д. разполага с родителски капацитет да се грижи и отглежда детето.
Препоръчва се родителите да използват социални услуги заедно с детето с цел подпомагане
на контакта на детето с бащата.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Решението е влязло в сила в частта, с която е допуснато изменение на определената
издръжка чрез увеличаването й от 250лв. на 400 лв.
Предвид определения пред въззивната инстанция предмет на спора, подлежат на
обсъждане събраните доказателства, установяващи отношенията между бащата и детето,
родителския капацитет на неотглеждащия родител, както и нуждите и потребностите на
детето Вл..
Видно от представеното по делото копие от решение № 1354/16.05.2014 г.,
постановено по гр.д. № 13955/2013 г. по описа на ВРС, 31 състав, ответникът е осъден да
заплаща издръжка в размер на 250лв. месечно и е определен режим на лични отношения,
както следва: след навършване на седем годишна вързаст всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 9,00ч. в събота до 19,00ч. в неделя с прeспиване и двадесет дни през лятото в
гр.София без придружител; бащата да може да вижда и взема детето при себе си на Нова
година и на Великденските празници през четните години така, както са определени с
решение на МС за времето от 9,00ч. на първия ден до 19,00ч. на последния ден, а в
нечетните години за Коледните празници така, както са определени от МС за времето от
4
9,00ч. на първия ден до 19,00ч. на последния ден; за рождения ден на детето бащата ще го
взема през нечетните години.
Не се спори, а и от представената по делото служебна бележка №60 от 16.02.2022 г.
се установява, че Вл. П. е ученик в 4 клас през учебната 2020/2021 г. в СУ *****- гр. Варна.
Детето посещава курс по математика в учебен Ребус – гр. Варна, както тренировки по тенис
на корт веднъж седмично.
Липсва спор между страните, че бащата е сигнализирал различни институции –
Дирекция Социално подпомагане, РУ гр. Варна, при твърдения за неспазване на режима на
лични отношения между бащата и детето.
Видно от представената служебна бележка от 08.03.2021г., родителите Н. В. П. и К.
Р. Д. са потърсили клиничен психолог -психотерапевт от 12.01.2021 г., поради липса на
комуникация между бащата и детето.
От приобщената по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че
детето Вл. П. е с интелектуално развитие в рамките на високата норма за възрастта, с добра
социална адаптация в училищната среда, с изградени умения за поддържане на близки
взаимоотношения с връстниците. Вещото лице сочи, че детето към момента на изследването
е с позитивна самооценка, няма данни за малоценностни преживявания и емоционални
нарушения. Не се отчитат повишени данни за тревожност и депресия. Посочено е, че по
време на срещата с бащата, Вл. не установява директен диалог с бащата, а поведението му е
видимо напрегнато. Вещото лице посочва, че в интерес на децата е в процеса на
отглеждането да присъстват и двамата родители с типичните си роли, независимо от
личните им взаимоотношения. В процеса на отглеждане децата изграждат идентификация с
родителя от същия пол, чрез което и усвояват типични модели на поведение. От особена
важност е процеса на отглеждане и възпитание на детето е зачитането и уважението на
родителите към изграждащата се личност. Това учи детето на самоуважение и зачитане на
собствените преживявания и на тези на останалите. Реализирането на това се случва в ясно
определена рамка на поведение от страна на родителите и поставянето на ясни правила и
изисквания по отношение на поведението. Вещото лице сочи, че бащата е присъствал в
живота на детето; регулярните срещи между бащата и детето са развили отношения между
двамата. Към момента на изследването присъствието на бащата в психичното пространство
на детето се свързва със страхови преживявания, което е ситуативно обусловено. Вещото
лице заключва, че няма данни за нарушена социална адаптация, свързана с тежко психично,
физическо заболяване или интелектуална недостатъчност при бащата Н. П. /в т.ч. да
компрометират родителската му годност/ и майката К. Д.. Вещото лице посочва и че по
данни от клиничното интервю и проведеното изследване, майката съдейства за
осъществяването на контакта между бащата и детето. Заключението на вещото лице сочи, че
бащата е в състояние да полага самостоятелно грижи за детето и да задоволява основните му
физически потребности. По отношение на емоционалните такива - в процеса на отглеждане
детето е изградило по-стабилна емоционална връзка с майката и семейството й. Сочи се, че
в процесът на израстване на Вл., бащата е полагал грижи и е присъствал в живота на детето,
5
което дава основание да се счита, че настоящите взаимоотношения са ситуативно
обусловени и преодолими. Вл. е изградил стабилна и доверителна емоционална връзка с
майка си, в ролята й полагаща основни грижи за него и биологичното й семейство. В
ситуации на затруднения търси съдействието на майката. Майката е тази, която осигурява
сигурност, споделяне и емоционална подкрепа. Бащата присъства в психичното
пространство на детето като към момента на изследването се експресират негативни
емоционални преживявания към бащата. Промяната на поведението на детето е от 1-2 год.,
поради което същата е променима и ситуативно обусловена. Не се отчитат обективни данни
за негативно отношение на майката и нейното семейство към връзката между бащата и
детето. Освободеното поведение във взаимоотношенията родител- дете се основава на
взаимното разбиране, приемане и зачитане на личността както от страна на детето към
родителите, така и от страна на родителите към детето. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че детето е видимо напрегнато в присъствие на бащата, което означа, че бащата
има поведение, което го притеснява. Споделеното „злепоставяне“ на детето от бащата пред
връстниците му се дължало на възрастта, в която се намира, обуславяща и значението, което
детето отдава на мнението на връстниците. Сочи се, че раздялата на родителите се отразява
на ролята на бащата в живота на детето. Няма данни майката да създава пречки в
общуването между бащата и детето. Вещото лице подчертава, че двамата родители трябва да
се съобразяват и с мнението на детето, да го уважават и да зачитат. Посочва, че предвид
положителните емоции, което детето пази за минали събития, може да се направи извод, че
има изградена емоционална връзка между бащата и детето. Няма данни за указвано
въздействие върху детето от майката и нейните роднини, както и няма данни за упражнено
насилие от бащата спрямо детето. Двамата родители имат различен „стил“ на възпитание,
като детето усеща тази разлика в стиловете. Подходът на бащата може да се отрази
негативно на отношенията между тях. Бащата не следва да се отнася толкова остро и крайно
и да подхожда с рабиране към детето, за да се запази връзката между тях.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двамата
свидетели – В.Н. П., баща на ищеца, и Й.К. Д., майка на ответницата.
От показанията на свидетеля П. се установява, че детето има лошо отношение към
баща си, изразяващо се в обръщане към него с обидни думи. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която се сочи, че това отношение се дължи на
въздействието на майката и на нейни роднини, тъй като това са само изказани от свидетеля
предположения, а не установени пряко и непосредствено факти. Същото касае и
изложеното, че на детето се внушава да се обръща към дядо си и чичо си по име. Че горното
е факт, не се оспорва, но на какво се дължи това поведение на детето, извод не може да бъде
направен от свидетеля. П. разказва, че след пътуването на бащата и детето в Гърция, детето
е било много развълнувано и пожелало да остане една седмица с баща си и дядо си в София.
От близо година детето отказвало да се среща и с дядо си. Не искало да ходи в София.
Бащата не осъществявал контакт с детето от есента на 2021г. след завръщането им от море.
Н. П. ангажирал квартира в гр. Варна, за да осъществява контактите със сина си. Посочва, че
6
бащата винаги се държал грижовно към сина си и не му е повишавал тон, с много внимание
и нежност. Детето се чувствало спокойно и хармонично в присъствие на баща си.Споделя,
че когато са разделени за повече време, детето проявява нервност, което узнали и от
учителите му.
От показанията на свидетеля Й. Д. се установява, че заедно с майката и детето живеят
в една къща на отделни етажи. Споделя, че детето отивало при баща си с нежелание. Поради
отказа на детето да се види с баща си викали полиция за съдействие. К. Д. и роднините й
убеждавали детето да ходи при баща си, но то отказвало. Взимал детето без съгласието му
без багаж. Майката не възпрепятствала бащата да води детето на тенис и роботика. Детето
не искало повече баща му да го води на тенис, тъй като бащата оставал на игрището и го
гледал, а нямало други родители, които да остават там и се чувствал притеснен. Детето не
искало да остава при баща си, защото не си изпълнявал обещанията да го върне по-рано и
без приспиване при него. Детето се оплаквало, че бащата отричал правото му да решава
само и не се съобразявал с желанията му. При баща си – в квартирата му, детето подготвяло
домашните за училище. Свидетелката излага, че детето Вл. нямало лош речник, бил кротък
и спокоен. Детето споделяло, че учителката му предложила да го освободи от час, за да се
срещне с баща си, но той отказал. Не била присъствала на срещи между детето и бащата и
не била чувала да го обижда.
При изслушване на родителя Н. П. в съдебно заседание последният изказва
съжаление, че не осъществява пълноценен контакт със сина си. Споделя, че е изпивал страх
майката К. да не възпрепятства срещите с детето им, поради което осъзнава, че се е държал
дръзко и грубо към нея, но изразява готовност да проявява търпение и разбиране. Иска да
осъществява контакт с детето си и да присъства в живота му като авторитет. Действително
имал по-различно виждане относно начина как да се възпитава детето, но се доверявал на
майката и нейните разбирания и се надява, че работата със социалните работници ще
допринесе за изясняване на ролята на бащата в живота на сина им.
При изслушване в съдебно заседание на майката, последната споделя, че детето не е
лишавано от възможността да се вижда с баща му и неговите роднини. Споделя, че детето
иска време за себе си и за приятелите си, поради което отказва да се вижда с баща си.
Проблемите започнали преди две години с откази на детето да се среща с баща си. Бащата
обвинявал майката за поведението на детето и че го отчуждавала. Разговорите преминавали
през нейния телефон, но детето невинаги желаело да разговаря с него. Бащата непрекъснато
отправял призиви към майката за осъществяване на срещи с психолози и между тях,
включително да излизат заедно тримата.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
7
Нормата на чл.56 ал.9 СК сочи, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Твърдяното от ищеца П. в исковата молба изменение на обстоятелствата се изразява в
предприети от майката действия по възпрепятстване на режима на лични отношения,
насаждане на чувство на вина у детето по повод желанието му да се среща с бащата,
системен тормоз над детето от майката и роднините й върху детето, начеващо отчуждение у
детето към бащата по вина на майката, нарастване на необходимостта за детето от
разширяване на контактите с бащата.
От събрания по делото доказателствен материал, кредитиран в неговата съвкупност,
се установява, че детето се отглежда от своята майка, с която Вл. има много силна
емоционална връзка. Връзката с баща е съществуваща и съхранена, но към настоящия
момент и в период около година-две назад между детето и бащата съществува напрежение
при контактите им. Това се установява от изготвеното заключение по съдебно-
психологичната експертиза. Вещото лице е посочило, че детето е видимо напрегнато в
присъствие на бащата. Избягва директен контакт с него, чувства се притеснено. Изрично в
заключението си обаче психологът опровергава твърдението на бащата, че това напрежение
у детето и демонстрираното отношение към бащата е вследствие поведението на майката.
Напротив, сочи, че констатираното отношение на детето към неговия баща означава, че
бащата има поведение, което притеснява детето. Вещото лице изрично е посочило, че няма
обективни данни за негативно отношение на майката и нейното семейство към връзката
между бащата и детето. Такива данни не са събрани и от социалния работник, изготвил
доклада. Същият е посочил, че споделено от самото дете е, че причините за нежеланието му
да осъществява срещи с бащата, се дължат на поведението на бащата. Детето е споделило,
че се чувства неудобно в компанията на баща си, защото той му държи заповеднически тон,
позволява си да се кара на други хора пред детето, което му носи емоционално неудобство.
Сочи, че когато са заедно баща му му поставя задачи, които ако детето не изпълни, бащата
заплашва, че няма да го върне навреме при майката. Споделило е, че последните срещи са
били в присъствието на новата приятелка на бащата, която е бившата класна на детето до
четвърти клас, което особено го е притеснило. Детето е споделило, че има доверие на
майката, защото тя си държи на думата и спазва обещанията си, респективно точно
обратното констатира при баща си. Споделеното пред социалния работник се припокрива
със споделеното и пред вещото лице. Според вещото лице „злепоставяне“ на детето от
бащата пред връстниците му /за което детето е разказало при срещата с експерта/, се дължи
на възрастта, в която се намира Вл., обуславяща и значението, което детето отдава на
мнението на връстниците. Както вещото лице, така и социалния работник са дали препоръка
и двамата родители да се съобразяват и с мнението на детето, да го уважават и да го зачитат.
Вещото лице е посочило, че двамата родители имат различен „стил“ на възпитание, като
детето усеща тази разлика в стиловете, но подходът на бащата може да се отрази негативно
на отношенията между тях. Бащата не следва да се отнася толкова остро и крайно и да
подхожда с рабиране към детето, за да се запази връзката между тях. Социалният работник
дава препоръка да се осъществява работа с детето и двамата родители с оглед подобряване
начина на контакт с детето. Предвид изложените съображения, които напълно се споделят от
8
настоящия състав, съдът намира, че не се установява твърдяното от ищеца по
първоначалния иск изменение на обстоятелствата. Няма данни детето да е отчуждено от
бащата, нито да е налице поведение на майката или нейни роднини такова, водещо до
дистанциране на Вл. от неговия баща. Причината за временното, но обратимо /според
вещото лице/ влошаване на отношенията „дете-баща“ се дължи на причини предимно в
поведението на бащата, което не е достатъчно адекватно съобразено с възрастта на детето и
нейните специфики. Подаваните сигнали и жалби до ДСП, националния телефон за деца в
риск и други институции с наведени твърдения срещу майката и нейните роднини,
повикване на органите на полицията при осъществяване на режима на лични отношения,
допълнително водят до напражение при осъществяване на контактите между бащата и
детето. Затова и съставът изцяло споделя изразеното от експерта становище, че към
настоящия момент в интерес на детето Вл. е да се запази установеното статукво за грижите
за него от всеки един от родителите, като се вземе предвид, че момчето е изградило своите
навици, привикнало е с утвърдения ред, режим и полагани грижи от всеки от родителите
поотделно. Тази препоръка е в унисон и с установеното, че детето не демонстрира
необходимост от разширяване на контактите със своя баща към настоящия момент. Точно
обратното. Поради което и разширяването на режима на лични отношения би довел до
обратен от целения ефект за възстановяване и подобряване връзката между бащата и детето.
Това обосновава и извода на съда, че към настоящия момент следва да бъде спазена
дадената от социалния работник препоръка за ползване на социална услуга от родителите
заедно с детето с цел подпомагане на контакта между детето и бащата. Горното би довело до
възстановяване на доверието между бащата и детето Вл., както и на емоционалната
потребност у детето за реализиране пълноценни контакти с неговия баща, както и за
разширяването им, което безспорно би било в интерес на детето на един по-късен етап. Към
настоящия момент обаче не е в интерес на детето насилствено да бъде наложено изменение
на режима на лични отношения, установен между бащата и детето, при така установените
отношения между тях, както и предвид факта, че не се доказаха твърдените от ищеца факти
за настъпване на изменение в обстоятелствата, водещи до необходимост от промяна.
Предявеният от Н. П. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението на ВРС,
с което е изменен режима на лични отношения между бащата Н. П. и детето Вл. следва да
бъде отменено в атакуваната част.
Режимът на лични отношения между бащата и детето Вл. следва да бъде регулиран
както досега от Решение № №1354/17.03.2014г., допълнено и поправено с решение
№2608/16.05.2014г., постановено по гр.д. № 13955/2013 г. по описа на ВРС, 31 състав. След
осъществяване на съответните дейности в подпомагаща среда посредством работа с
психолог и социален работник и респективно настъпване на измението в отношенията
между бащата и детето, може да бъде упражнено отново правото на бащата да поиска
изменение на режима на лични отношения.
Въззивницата К. Д. претендира разноски за настоящото производство. Въззиваемият
П. е поискал присъждане на разноски, но такива не му се следват предвид изхода на спора.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260316 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 942 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, 50-ти с-в, в частта, с която е изменен режима на лични
отношения между бащата Н. В. П., ЕГН ********** и детето Вл. Н. П., ЕГН **********,
който режим е определен с решение №1354/17.03.2014г., допълнено и поправено с решение
№2608/16.05.2014г., постановено по гр.д. № 13955/2013 г. по описа на ВРС, 31 състав,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. П., ЕГН **********, срещу К. Р. Д., ЕГН ЕГН
**********, иск за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето Вл. Н.
П., ЕГН **********, определен с решение № №1354/17.03.2014г., допълнено и поправено с
решение №2608/16.05.2014г., постановено по гр.д. № 13955/2013 г. по описа на ВРС, 31
състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10