№ 48
гр. Бургас, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000083 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260021/ 15.10.2024 г., изменено в частта за разноските
с Определение № 260034/ 22.01.2025 г., постановено по т.д. № 279/ 2018 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, е прието за установено, по претенцията на „М
лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район Лозенец, ж.к. „Хладилника“, бул. „Черни връх“ № 53,
представлявано от Кирил Валентинов Георгиев, против „Еврокапитал -
България“ ЕАД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е, че ответното дружество дължи
предаване на ищцовото на недвижим имот, предоставен по Договор за лизинг
№ 004572-001/ 24.03.2008 г., а именно: поземлен имот с идентификатор № *
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: гр. В., с площ от 468
кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ *, ведно с разположената в имота сграда с
идентификатор № *.3, съгласно кадастралната карта и кадастралните
1
регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. В., с площ от 409 кв. м., брой
етажи - пет, с предназначение - административна, делова сграда, със стар
идентификатор № *.1., а съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1* г. по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие
Районен съд - Варна, вписан в СВ – Варна с вх. рег. № * г., акт № 3, том *, дело
№ * г. урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. В., при
граници: от двете страни улици, поземлен имот (парцел) пл. № 2, поземлен
имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м. по скица, а по нотариален
акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху дворното място
административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж), включващ
зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и
помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2.
Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и
стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора,
офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3
кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка,
стая за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни
възли със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална
част от общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски
кабинета със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни
възли и стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.;
трети етаж, състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за
почивка със санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и
конферентна зала с тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор,
със застроена площ от 389.30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад
(архив), санитарен възел и технологична покрив-тераса за климатични
машини, стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м.,
ведно с припадащите се за всеки един от горепосочените етажи идеални части
от общите части на сградата, както и всички подобрения и приращения в
имота, за което предаване в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение
за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.10.2017 г. и
допълнителна Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.01.2018 г. по частно гражданско дело
№ 7155/ 2017 г. по описа на Районен съд – Бургас.
2
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин,
Ангел Антонов Матеев – съвместно от всеки двама изпълнителни директори
или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, като правоприемник на
„И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК ********* – трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Еврокапитал - България“ ЕАД (н), представлявано от синдика Десислава
Николова, в която същото се обжалва като нищожно, недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се обезсилването му, с връщане
на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, или, при
отхвърляне на това искане, отмяната му, с постановяване на нов съдебен акт
по същество, с който претенцията бъде отхвърлена.
Изтъква се, че решението е постановено от незаконен състав, по
съображения, че е произнесено от същия състав, който е постановил
решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
„Еврокапитал - България“ ЕАД (н). При позоваване на съдебна практика, се
сочи, че по отношение на настоящото производство по чл.422 ГПК са в сила
правилата на чл.694, ал.6 ТЗ и то е следвало да бъде разгледано от друг състав
на съда, различен от този, разглеждащ производството по несъстоятелност.
Излагат се доводи за наличието на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и съответна недопустимост на обжалвания
съдебен акт, с аргументи, че след възобновяване на спряното производство по
делото не е бил конституиран като самостоятелна страна синдикът на
несъстоятелното дружество, а вместо това същият незаконосъобразно е
заменил длъжника, който е следвало да участва в исковото производство чрез
органните си представители, независимо че техните правомощия са
прекратени.
По отношение правилността на решението, се сочи, че по делото
безспорно е било доказано, че вноските по процесния договор за лизинг №
004572 – 001/ 24.03.2008 г. за периода от 1.09.2016 г. до 1.08.2017 г. са
3
заплатени, поради което не са били налице условията за издаване на Заповед
за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 10.10.2017 г., Допълнителна заповед за изпълнение на
задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК от
29.01.2018 г. и Изпълнителен лист от 30.01.2018 г. Инвокират се оплаквания,
че съдът неоснователно е ценил основното заключение по съдебно –
счетоводната експертиза (ССЕ) по отношение неизпълнението.
Развити са аргументи, че въпреки осигуряване на нужните суми за
погасяване на задълженията по процесния договор за лизинг на всяка падежна
дата, лизингодателят незаконосъобразно по своя преценка ги е използвал за
погасяване на задълженията по Договор за лизинг № 004572 – 002/ 25.06.2008
г., като според вещото лице – т.3 от допълнителното заключение, при отчитане
на представените по делото платежни нареждания, се установява, че сумите са
били достатъчни да покрият задълженията на дружеството – въззивник до
1.10.2017 г.
Заявява се, че до 1.01.2014 г. въззивникът не е изпадал в просрочие, а
след сключване на Анекс № 2 на 27.12.2013 г. лизингодателят преднамерено и
неправомерно е разполагал със сумите по сметката на въззивника, като
същите не са разнасяни за погасяване на задълженията по процесния договор
и умишлено е създаден предсрочно изискуем дълг, въз основа на който са
били издадени процесните изпълнителни основания. Оспорва се изводът на
съда от първа инстанция, че въззивникът е бил в забава и е било налице
основание за прекратяване на договора за лизинг.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „М лизинг“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД, двете дружества с адрес за връчване: гр. София,
ул. „Позитано“ № 7, ет.2, офис 5-6 - адв. С. Р.. В него се изразява позиция за
неоснователност на въззивната жалба, респективно – за валидност,
допустимост и правилност на обжалваното с нея решение. Претендира се
потвърждаването му.
Твърди се, че съдията – докладчик, постановил обжалваното
решение, не е бил едновременно и докладчик по делото за несъстоятелност на
„Еврокапитал – България“ ЕАД през целия период, през който т.д. № 279/
2018 г. на Окръжен съд Бургас е било на негов доклад, включително към
датата на постановяване на обжалваното решение и на администриране на
4
въззивната преписка.
Обосновава се неприложимост на разпоредбата на чл.694, ал.6 ТЗ и
липса на идентичност между процесния иск и иска по чл.694 ТЗ. Сочи се, че в
конкретния случай предметът на иска не е установяване на парично вземане, а
на вземане за връщане на вещ, собственост на „М Лизинг“ ЕАД.
Оспорват се наведените във въззивната жалба оплаквания за наличие
на процесуални нарушения. Изразява се позиция, че доколкото искът, по който
е образувано настоящото производство, не попада в изключенията по чл.635,
ал.3 ТЗ, правилно след възобновяване на делото „Еврокапитал България“ ЕАД
се е представлявало от синдика.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства и приетите
заключения от ССЕ и допълнителни ССЕ, безспорно е установена забава за
плащане на суми по процесния договор за лизинг от страна на „Еврокапитал –
България“ ЕАД (н), даващи основание за разваляне на същия от страна на
лизингодателя, като, считано от 29.08.2017 г., след отправяне на нотариална
покана, връчена на длъжника на 21.08.2017 г. и изтичане на дадения в нея
седмодневен срок за изпълнение, договорът е развален.
Като неоснователно се оспорва възражението във въззивната жалба,
че част от плащанията, извършени от лизингополучателя, са били неправилно
осчетоводени от лизингодателя по друг договор за лизинг, с позоваване на
разпоредбите на чл.10 от Анекс № 2 от 27.12.2013 г. и чл.5.7. от ОУ на
договора за лизинг, като се изтъква, че дори и тези суми да биха били взети
предвид, то отново би останал неиздължен остатък, обосноваващ развалянето
на договора.
Сочи се също, че крайният срок за плащане на всички суми по
договора за лизинг, ако не беше развален, е 13.04.2023 г., т.е. настъпил е в хода
на производството по делото, като до тази дата длъжникът е следвало да плати
пълния размер на главницата от 3 157 002,40 евро, както и дължимите лихви и
такси, като дори и при вземане предвид всички плащания, за които
въззивникът е представил доказателства, независимо от посоченото в тях
основание, на стойност 6 315 828,09 лв., и при изчисляване на договорната
лихва в по- нисък размер, пак би останал неиздължен остатък от дълга.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
5
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Без основание се поддържа във въззивната жалба, че постановеният
от първата инстанция съдебен акт е нищожен, като произнесен от незаконен
състав, тъй като съдията – докладчик е бил докладчик и по делото за
откриване на производството по несъстоятелност на „Еврокапитал –
България“ ЕАД (н), и по съображения за аналогия на настоящото
производство, с правно основание чл.422 ГПК, с производството по чл.694,
ал.1 ТЗ. Настоящото производство е образувано по установителен иск за
признаване съществуване правото на връщане на ищеца на предаден по
договор за лизинг имот. Съдът не е бил сезиран с иск за установяване
съществуването на парично вземане, по отношение на който е относима
цитираната от въззивника съдебна практика, приравняваща правния режим на
установителните искове по чл.422 ГПК и чл.694, ал.1 ТЗ. Идеята зад това
процесуално разрешение е да не се допуска един и същи състав да се
произнася в две самостоятелни производства по въпроса относно
дължимостта на търсени в несъстоятелността за удовлетворяване вземания.
Ето защо, обстоятелството, че съдия Десислава Динкова е постановила
решението за откриване производството по несъстоятелност на дружеството –
въззивник, както и настоящото решение, не рефлектира върху неговата
валидност.
По изложените съображения за липса на идентитет между
производствата и правилно са били конституирани участниците в тях.
Самостоятелно участие на синдика на несъстоятелния длъжник в настоящото
производство не се предвижда. По разума на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ и по аргумент
за обратното от чл.635, ал.3 ТЗ, той представлява дружеството, чиито
управителни органи са лишени от управителни правомощия.
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по
предявен положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, за установяване съществуването, в полза на дружеството – въззиваем
против дружеството - въззивник, на правото да получи обратно лизинговани
6
вещи, предадени по Договор за лизинг, датиращ към 24.03.2008 г., за което
задължение е била издадена Заповед за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл.417, ГПК № 4477 на
10.10.2017 г., поправена със Заповед № 419 от 29.01.2018 г., двете издадени по
ч.гр.д. № 7155/2017 г. на Районен съд Бургас, приложено към настоящото
дело.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено „Еврокапитал –
България“ ЕАД (н) да предаде на праводателя на въззиваемия „И Ар Би
Лизинг“ ЕАД гореописаните недвижимости, като заплати съдебно -деловодни
разноски.
Поради подадено възражение от длъжника против заповедите,
кредиторът е завел установителен иск, по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, който
е предявен в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано и
съдът препраща към фактическата обстановка, установена от
първоинстанционния съд.
В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбите оплаквания,
следва да се посочи, че страните са били обвързани от сключен на 24.03.2008 г.
Договор за лизинг № 004572-001, по силата на който праводателят на
дружеството – въззиваем се е задължил да придобие и достави на
лизингополучателя – въззивник за ползване активи, описани в договора –
поземлен имот в гр. Варна, ведно с изградената в същия административна
сграда, при уговорена доставна цена от 3 157 002,40 евро – чл.2.1 от
съглашението, която ще се дължи за ползването на имотите за срок от 180
месеца (15 години) – или до 24.03.2023 г. – чл.2.3 от договора. Уговорено е
между страните плащането на доставната цена да се разсрочи на 180 вноски,
дължими при условията на погасителен план, и остатъчна стойност от
1 242 954,52 евро, платима с последната лизингова вноска – чл.2.4 и чл.2.5. В
разпоредбите на чл.2.6 – чл.2.9 са регламентирани правилата по дължимост на
възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие и по дължимост на неустойка
7
за забавено плащане – чл.2.13. В погасителния план, неразделна част от
договарянето, са индивидуализирани погасителните вноски по размер и
поредност.
Приложимост към конкретното договаряне следва да намерят
Общите условия на договори за финансов лизинг на недвижим имот в
отношенията между „И Ар Би Лизинг“ ЕАД и лизингополучателите,
предвиждащи, наред с другото, в чл.11.1 и задължение за връщане на
лизинговия актив, в случай на прекратяване на договора за лизинг, поради
неизпълнение от страна на лизингополучателя, в някоя от хипотезите на
чл.14.1 от Общите условия, измежду които неплащане в рамките на двадесет
работни дни от падежа на дължима и изискуема сума по договора за лизинг –
чл.14.1.1.
С анекс от същата дата както и основния договор, е изменен броят на
дължимите месечни вноски на 178, респективно срока на ползване в същата
продължителност, както и размера на остатъчната стойност. Приет е нов
погасителен план, с уговорени падежи, първият от които е 1.05.2008 г., а
последният такъв – 1.04.2023 г.
С анекс от 27.12.2013 г. страните са възприели терминологично
изяснение на понятие от договора, като остатъчната стойност се нарича
занапред изравнителна вноска; уговорили са дължимост на 113 вноски,
считано от падеж 1.01.2014 г.; въвели са изменения в лихвения процент и
способа за изменението му; приели са ново обезпечение – особен залог на
вземания, както и съгласие за директен дебит в полза на лизингодателя върху
банковата сметка, по която постъпват плащанията по заложените вземания.
Вън от горното, в текста на чл.10 от анекса страните са изразили воля всички
плащания, постъпили от лизингополучателя и/ или трето лице, с посочено
основание за плащане процесния договор за лизинг, лизингодателят, по своя
преценка, да има право да осчетоводява както за погасяване на задължения по
този договор, така и по Договор за лизинг № 004572-002/ 25.06.2008 г., между
същите страни, или Договор за лизинг № 004567-001/ 24.03.2008 г., сключен
между лизингодателя и „БПИ“ ЕАД. Детайлизирайки уговорката, страните са
предвидили, че правото на лизингодателя да отнася плащането към който и да
било от посочените три лизингови съглашения е безусловно и неограничено,
изцяло в негов прерогатив да определя за каква част от постъпилата сума се
8
отнася, независимо какво е посочено от платеца като основание за плащане.
Новоприетият погасителен план предвижда последна вноска с падеж
1.05.2023 г., когато е дължима изравнителната вноска от 1 569 214,49 евро.
Не е налице разногласие между страните в производството относно
изпълнението от страна на лизингодателя на задълженията по процесния
договор, като, видно от ангажираните доказателства, той е придобил
лизингования актив и го е предоставил за ползване на лизингополучателя.
Отправена е била на 5.07.2017 г. нотариална покана от лизингодателя
до лизингополучателя, с която последният бива поканен да погаси
задълженията си по просрочени плащания по контракта, като е даден нов срок
за изпълнение – седем дни от получаването, макар в Общите условия, на които
договарянето се подчинява, да е инкорпорирана комисорна клауза – чл.14.1.1
от ОУ, даваща възможност за едностранно разваляне при неизпълнение, без
предоставяне на нов срок. В нотификацията се съдържа изявление, че
неплащане в предписания срок ще доведе до разваляне на договора, както и
покана за връщане на лизинговия актив.
На базата на установеното от събраните в производството
доказателства, както е залегнало в мотивите на съда от първа инстанция, към
които настоящият апелативен състав, на основание чл.272 ГПК, препраща,
става ясно, че към датата на отправяне на поканата за изпълнение, получена от
длъжника на 21.08.2017 г., по лизинговото съглашение е имало неиздължени
плащания в размер на 1 172 389,51 лв., осчетоводени при кредитора.
Експертът е посочил в т.т.8 и 9 от основното заключение, че общо погасените
суми по договора за лизинг от въззивника, за периода 23.04.2008 г. до
30.09.2015 г., възлизат на 3 792 763,53 лв. Неиздължени за периода до
1.10.2017 г., според експерта – т.10 от заключението, са останали 131 571,77
лв. главница и 139 644,39 лв. лихва, както и 1982,38 лв. неустойка, според
отговора за въпрос № 7 към основното заключение. В допълнителното
заключение към експертизата и изслушването си в съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че след 1.01.2014 г. длъжникът не е посочвал по кой от
договорите прави плащания, като погашенията са нареждани по пътя на
директния дебит - длъжникът е захранвал банковата сметка, от която
кредиторът е събирал плащанията. Установено е, на базата на приложени по
делото платежни нареждания, че суми в размер на 309 611,78 лв., относно
9
които в нарежданията е посочен процесния договор, са били осчетоводявани
при лизинговото дружество като погашения по Договор № 004572-
006/25.06.2008 г.
Без основание се поддържа във въззивната жалба, че неправилно
плащанията, правени от въззивника, са били отнасяни към погасяването на
задълженията по друг договор за лизинг - Договор № 004572-006/25.06.2008 г.
В рамките на автономия на волята и при свободно договаряне между
търговци, при сключването на Анекс № 2, страните са възприели в чл.10 от
същия поставянето в дискреция на кредитора – лизингодател правото да
отнася погасителните вноски, към който и да било от трите договора за
лизинг, сключени за общо финансиране на група предприятия – чл.2.18.3 от
Договор за лизинг № 004567-001/ 24.03.2008 г.; чл.5 от Анекс № 1 към
договора; чл.13 от Анекс № 2 към договора; чл.2,18.3 от Договор № 0004572-
002/25.06.2008 г. Тази уговорка е валидна, обвързва страните и очевидно е
обслужвала интереси, надхвърлящи обхвата на процесното договаряне,
поради което безпредметно е да се спекулира какво би било развитието на
отношенията между съдоговорителите, ако тя не беше приложена в пълнота. В
този смисъл, позоваването в жалбата на изводите на вещото лице, при
хипотетичните допускания, че всички плащания биха били отнесени към
договора за лизинг, от който черпи правата си въззиваемия, следва да се счете
за несъстоятелно, толкова повече, че длъжникът не твърди, че всички
извършени от него или трети лица за релевантния период – до отправяне на
изявлението за разваляне, плащания покриват всички задължения и по трите
договора.
В аспект на изложеното, следва да се заключи, че при отправяне на
изявлението за разваляне на договора, е била налице предпоставката,
предвидена в текста на чл.14.1.1 от Общите условия - неизпълнение на
задълженията за покриване на главницата и договорната лихва, за срок
надхвърлящ двадесет работни дни, даваща възможност за едностранно
разваляне на облигационната обвързаност. Въпреки уговорената комисорна
клауза, е бил даден нов срок за изпълнение, в рамките на който задълженията
не са били удовлетворени. Ето защо, правомерно е било упражнено от
лизингодателя вторичното потестативно право на разваляне. Договорната
връзка е отпаднала и се дължи връщане на лизинговите обекти. Предявеният
установителен иск е основателен.
10
Съвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези на
съда от първа инстанция налагат потвърждаване на атакувания съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемата страна се следват разноски, платими от
въззивника, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за един
адвокат, за процесуално представителство пред настоящата инстанция, като
апелативният състав преценява като частично основателно отправеното
възражение за прекомерност на възнаграждението, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо на въззивното
дружество следва да се възложи сумата от 25 000 лв., с включен ДДС.
Съдът констатира, че в диспозитива на съдебния акт на
първостепенния съд не е посочено, че решението е постановено при участието
на трето лице – помагач, макар в съобразителната част това да е отразено.
Налице е хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка, която, с оглед
процесуална бързина и икономия, следва да бъде коригирана от Окръжен съд
Бургас след влизане в сила на решението.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021 от 15.10.2024 г., постановено
по т.д. № 279/ 2018 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Еврокапитал - България“ ЕАД (н), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ №
21, ет. Е, да заплати на „М лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ж.к. „Хладилника“, бул.
„Черни връх“ № 53, представлявано от Кирил Валентинов Георгиев, сумата от
25 000 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя
11
Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин,
Ангел Антонов Матеев – съвместно от всеки двама изпълнителни директори
или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, като трето лице – помагач
на „М лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1407, район Лозенец, ж.к. „Хладилника“, бул. „Черни връх“ № 53,
представлявано от Кирил Валентинов Георгиев.
След влизане в сила на решението, същото да се докладва на
Окръжен съд Бургас за поправка на допусната очевидна фактическа грешка.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12