Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3408                          19.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14012 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

            Ищецът К.Л.Т. твърди, че през 2004г. между него и други съсобственици е извършена доброволна делба на земеделски земи, сред които и имот № ****** – лозе от 1,156 дка в землището на с. М.. Въпросният имот бил съседен на друг поставен в изключителен дял на ищеца. Твърди се, че макар при делбата извършена на 17.06.2004г. процесният имот, който понастоящем представлявал ПИ ********* по кадастралната карта на селото, да бил възложен на И.Л.Т., още от момента на делбата фактическата власт върху него се упражнявала от ищеца, при това с намерението да държи имота за себе си. Единствено той полагал грижи за земята, обработвал я и прибирал плодовете от нея, като това ставало явно и при липса противопоставяне от страна собственика в чийто дял бил поставен имот. Това състояние било продължило от 17.06.2004г. до 28.08.2018г., поради което в полза на ищеца била изтекъл срока на десетгодишната придобивна давност, на която той се позовава. През месец август на 2018г. той установил, че имотът е опасан с ограда, а в него са пуснати кучета. Узнал, че това е направила ответницата С.Ч., която се легитимирала като собственик по силата на договор за покупко-продажба, а нейният праводател – по силата на постановление за възлагане на ЧСИ. Тъй като ищецът бил придобил имота по давност преди извършване на публичната продан, още при изтичане на срока на давността, то се твърди, че ответницата не е могла да стане собственик. Тъй като ответницата владеела имота без основание, се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик и бъде осъдена ответницата да му предаде владението.

Ответницата С.Е.Ч. възразява, че упражняваната от ищеца фактическа власт не е представлявала спокойно, явно и непрекъснато владение, поради което той не би могъл да придобие собствеността. Освен това, поддържа, че не е изтекъл предвидения в закона срок от десет години, към момента в който тя е придобила собствеността. Поради това счита, че искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Третото лице помагач М.А.Д., също счита иска за неоснователен. Излага довод, че ищецът е знаел за извършваната публична продан, но не е предприел действия по противопоставяне. Освен това имотът бил няколкократно възбранен в периода от 2010г. до 2016г., тоест преди предявяване и вписване на настоящата искова молба.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за доброволна делба от 17.06.2004г. ищецът К.Л.Т. придобил право на собственост върху имот № **** от 1,156 дка, представляващ лозе в местността „К.“ в землището на с. М.****** / лист 13/. Със същия договор И.Л.Т., относно когото не е спорно, че е б. на ищеца, придобил в дял имот № ****** от 1,156 дка, представляващ лозе в същите местност и землище. Видно от представената скица, двете лозя са съседни, като това на ищеца граничи на север с това на неговия брат / лист 28/. По действуващата кадастрална карта имотът поставен в дял на И.Т. е  с идентификатор ********** / лист 138/.

Установява се, че И.Л.Т. е  длъжник по изпълнително дело № ********* на ЧСИ ********, във връзка с което притежаваното от него лозе имот № ****** е било възбранено /лист 56/, а в последствие – описано и изнесено на публична продан / лист 81- 84/.  В протокола за опис е посочено, че към извършването му – 30.04.2014г. поземленият имот е във владение на длъжника, като същият е назначен за пазач /лист 83/.

С писмо от 09.05.2014г. ищецът К.Л.Т. е бил уведомен за насрочената публична продан по изпълнителното дело, относно процесния имот № ******, както и относно ½ ид.ч. от имот с идентификатор ******** по кад. карта на с. М., който е съсобствен между него и длъжника И.Т. / лист 85/.

С постановление на съдебния изпълнител от 28.11.2014г. на третото лице помагач М.А.Д. бил възложен процесния недвижим имот – лозе с идентификатор ********** в землището на с. М. / лист 136/.

             На 19.06.2018г. бил сключен договор за покупко-продажба между третото лице-помагач М.А.Д. и ответницата С.Ч.. Предмет на договора било правото на собственост върху процесния поземлен имот ***********, като за сделката бил съставен нотариален акт № ***********г. на н. ********** /лист 7/.

            Според свидетелите Х.К. и И.С. ищецът притежавал лозе в местността „К.“ в землището на с. М., което обработвал сам от 2002- 2003г. Според свидетеля С., лозето било на общия наследодател на К. и И.Т.. Лозята били възстановени на редове, като ищецът К.Т. имал три реда, разположени в южната страна, а на б. му И. – били от северната страна. Двамата свидетели сочат, че са виждали само ищеца да се занимава с обработката на лозята, но през 2018г. част от обработваните от ищеца имоти била заградена, в нея бил поставен фургон и били пуснати кучета.

            От показанията на свидетеля К.А.А., се установява, че след като третото лице помагач М.Д. закупила имота на публична продан, през пролетта на 2017г. ищецът К.Т. бил посетил офиса, в който тя работела заедно със свидетеля. Заявил, че иска да закупи имота, придобит от нея по време на публичната продан, тъй като попадал между негов личен имот и друг съсобствен имот, което го затруднявало в отглеждането на лозята. Тъй като посочената от свидетеля цена не удовлетворила ищеца, той предложил да извърши замяна на неговия с процесния имот, но след това не се свързал повече със свидетеля или третото лице Д. /лист 183/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Ищецът основава претенцията си на придобиване на правото на собственост върху имота, който при делбата е бил разпределен в собственост на неговия б. И.Т., на упражнявано давностно владение.

             Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по силата на непрекъснато владение в продължение на десет години. За да бъде владелец на вещ ищецът следва да докаже освен упражняване на фактическа власт върху имота и това, че у него е налично намерение вещта да бъде държана като своя – арг. от чл. 68, ал.1 ЗС. Само в тези случаи фактическата власт има характер на владение.

            Към момента на извършване на доброволната делба през 2004г. ищецът е бил на ясно, че имотите предмет на делба имат наследствен характер, както и че след делбата процесният имот е бил поставен в собственост на неговия б. И.Т.. Ако ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота преди делбата, това той е правел в качеството си на сънаследник, като не са налични доказателства да е го е вършел отстранявайки владението на останалите съсобственици, включително и на своя брат. Няма категорични доказателства и относно това, че след извършване на делбата ищецът е отстранил владението на б. си, демонстрирайки явно срещу него, намерение да свои процесния имот. От събраните по делото гласни доказателства не може да се извлече извод за наличие на подобно намерение у ищеца. Нещо повече, установява се от показанията на свидетеля А., че през 2017г. ищецът е провел разговор в който се интересувал от възможността да закупи или замени имота, придобит от третото лице помагач на публичната продан. Подобно поведение е в разрез с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че още от 2004г. година той упражнявал фактическа власт със съзнание, че имотът е само негов.

            С оглед това, съдът намира, че по делото не е доказано, че ищецът е отстранил владението на своя б. и установил собствено владение, годно, след изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС срок, да го направи собственик.

            Поради изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като правото да иска връщане на веща има само нейният собственик – арг. от чл.108 ЗС.

            На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 607,60 лв.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ГПК, предявен от К.Л.Т. ЕГН ********** със съд. адрес ***, офис 1 относно признаване за установено по отношение на С.Е.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност изтекла в периода от 17.06.2004г. до 28.08.2018г., на  недвижим имот – лозе с идентификатор *********, находящо се в землището на с. М.********, както и  относно осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху така описания имот, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА К.Л.Т. да заплати на С.Е.Ч., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 607,60 лв. /шестстотин и седем лева и 60 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на М.А.Д. в качество на трето лице-помагач на страната на ответницата С.Е.Ч..

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД