Присъда по дело №249/2022 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 68 от 25.10.2022 г.
по НЧХД № 249/2022 г. по описа на РС-Кърджали

Срещу подсъдимия Р. А. И. от *** с частна тъжба е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено на 20.11.2021 г.
в ***.
В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане
предявен от пострадалия С. М. Е. против подсъдимия Р. А. И., граждански
иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното й изплащане.
Тъжителят в съдебно заседание се явява лично и с повереник, който
поддържа внесената тъжба. Сочи, че изложените в тъжбата обстоятелства се
потвърдили и доказали в хода на делото. Установило се, че на
инкриминираната дата частният тъжител посетил къща за гости „А.“ в ***,
където му бил нанесен побой от подсъдимия Р. И.. Повереникът се спира
подробно на събраните по делото доказателства, от които счита, че може да
се направи единствения правнорелевантен извод за авторството на деянието,
извършено от подсъдимия. Престъплението било доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Деянието било извършено при пряк
умисъл, като подсъдимият съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал, че с нанасянето на ударите могат да настъпят телесни
увреждания и искал настъпването им. Гражданският иск също бил доказан по
основание и размер. Моли при определяне на наказанието съдът да приложи
разпоредбата на чл.36 от НК, за да се постигне индивидуалната и генералната
превенция. Претендира за направените разноски по делото от страна на
тъжителя, включително и адвокатски хонорар.
Подсъдимият Р. А. И. в съдебно заседание не се признава за
виновен, но дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата и
място. Твърди, че твърдяното в тъжбата било лъжа и затова моли да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия намира подадената тъжба за
неоснователна и недоказана. Сочи, че описаната в същата обстановка била в
противоречие със събраните по делото доказателства, а именно със
свидетелските показания на А.А. и Г.М.. Не била налице причинна връзка
между описаните в тъжбата наранявания и действията на подсъдимия.
Същият не бил нарушил каквато и да е норма, дори и морална такава, за да
носи отговорност. Моли за присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан,
както и да бъде отхвърлен гражданският иск. Настоява за присъждане на
направените разноски по делото.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
1

установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. А. И. е роден на *** г. в ***, общ.Черноочене,
обл.Кърджали, живущ в ***, български гражданин, със средно образование,
женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********. По местоживеене се ползва със
сравнително добри характеристични данни.
На 20.11.2021 г. около обяд тъжителят С. М. Е. посетил гостилница
„А.“, намираща се в района на Общински пазар-Кърджали. По-късно след
обяд, там пристигнали подсъдимият Р. И. и свидетелят А. Е., заедно с техен
приятел на име Рамадан. Р. И. и А. Е. се познавали от по-рано с тъжителя,
поради което седнали на неговата маса и се заговорили, като всички
консумирали алкохол. Свидетелят А. Е. решил да се пошегува с тъжителя и
му показал на телефона си снимка на гол мъж. С. Е. се обидил и се преместил
на друга маса. Свидетелят Е. и подсъдимият продължили да се шегуват с
тъжителя, смеели се, тъй като смятали, че човекът на снимката има прилика с
него. Ядосан от подигравките по негов адрес, С. Е. започнал да отправя
ругатни и да псува. В един момент подсъдимият приближил до тъжителя и го
ударил с шамари и юмруци по главата. Р. И. нанесъл на С. Е. и силен удар с
шамар в областта на дясното ухо, от който удар той загубил равновесие,
политнал и си ударил дясното рамо в стената. От ударите изпитал силна
болка, а ухото му заглъхнало. За нападението над него, тъжителят
сигнализирал на ЕЕН 112 още същия ден в 16.05 часа. Тъй като 20.11.2022 г.
било събота, на 22.11.2021 г. - понеделник, С. Е. посетил приемната на
полицейския инспектор, обслужващ района, в който се случил инцидентът.
Там подал устен сигнал срещу подсъдимия Р. И. и свидетеля А. Е., като
разказал за събитията от инкриминираната дата. Р. И. и А. Е. били установени
от полицейския служител в РУ-Кърджали, при което на 24.11.2021 г. им били
съставени протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР. Двамата били
предупредени да не са карат и саморазправят с тъжителя С. Е..
Във връзка с нараняването в областта на ухото, което получил на
процесната дата, тъжителят на 23.11.2021 г. отишъл на консултативен
оториноларингологичен преглед при д-р Т.М.. При снемане на анамнезата, С.
Е. съобщил за удар от друго лице по дясното ухо. Лекарят му поставил
диагноза и предписал необходимото лечение.
На 23.11.2021 г. тъжителят С. М. Е. бил прегледан и от съдебен
лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение № 276/2021 г. В същото
били описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: По задно-
външната повърхност на дясното рамо е установено овално синкаво-мораво
кръвонасядане с диаметър 2,5 см. Представен бил и резултат от
консултативен оториноларингологичен преглед на тъжителя, извършен от д-р
Т.М. - специалист УНГ болести, с поставена диагноза: Отитис медия акута
декстра. Видно от заключението в съдебномедицинското удостоверение,
описаните и констатирани увреждания – кръвонасядане на дясното рамо и
остро възпаление на средното ухо в дясно, са получени при действието на
2

твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,
както съобщавал освидетелстваният. Острото възпаление на средното ухо в
дясно е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, а кръвонасядането на дясното рамо е причинило болка и страдание.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 98/2022 г. се установява, че на тъжителя С. М. Е. е
причинено: кръвонасядане на дясното рамо и остро възпаление на средното
ухо в дясно. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщил
пострадалият. Острото възпаление на средното ухо в дясно е довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасядането на дясното рамо е причинило болка и страдание. При
приложено адекватно и навременно лечение, обичайният оздравителен
процес на острия среден отит на дясното ухо би следвало да е с
продължителност около две седмици. Оздравителният процес при
кръвонасядането на дясното рамо е с продължителност около една седмица.
При разпита в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че възпалението на
ухото е остро и като фактор на възникването му е именно травмата.
Възпаление на средното ухо се получавало при удар с шамар. Когато с
предмет с по-голяма плоскост бъде нанесен удар в областта на ухото,
въздухът, който се намирал в слуховия канал рязко повишавал своето
налягане, което оказвало травматичен ефект върху структурите на средното
ухо. Другото констатирано увреждане - кръвонасядане на дясното рамо, било
възможно да се получи вследствие на залитане и удар в стена.
Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на
подсъдимия, на които съдът дава вяра само отчасти; показанията на
разпитаните свидетели М.Й. и В. Т., кредитирани изцяло; показанията на
свидетелите А. Е. и Г.С., кредитирани отчасти; заключение на вещото лице д-
р Н. М. по изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
98/2022 г.; съдебномедицинско удостоверение № 276/2021 г.; резултат от
консултативен оториноларингологичен преглед от 23.11.2021 г.; Справка от
27.01.2022 г. на РУ-Кърджали; Докладна записка от 29.11.2021 г.; Протокол
за предупреждение от 24.11.2021 г. - 2 бр.; Писмо от 27.04.2022 г. на РЦ 112-
Кърджали; справка за съдимост на подсъдимия; характеристична справка на
подсъдимия. На базата на всички тях съдът намира за безспорно, че
подсъдимият Р. И. е нанесъл удар с шамар в областта дясното ухо на С. Е.,
причинявайки му съставомерното телесно увреждане. Свидетелят А. Е.
установява, че на 20.11.2021 г. той и подсъдимият действително са се
срещнали с тъжителя в гостилница „А.“ в ***, където консумирали алкохол.
Разказва за събитията от процесната дата, когато решили да се пошегуват със
С. Е. и му показал клип на телефона. Същият се ядосал, започнал да псува и
се преместил на друга маса. Всъщност, единственото, което отрича
свидетелят Е. е за физическото нападение над тъжителя и това, че са му били
нанесени удари от страна на подсъдимия. Именно в тази им част неговите
3

показания не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от другите
доказателства по делото, но и не само заради това. На инкриминираната дата
точно свидетелят А. Е. е започнал конфликта с тъжителя, показвайки му
снимка, която същият не е възприел като шега, а като подигравка. Заради
приноса си към възникналия инцидент А. Е. е бил и надлежно предупреден с
протокол по реда на ЗМВР. Свидетелката Г.С. към 20.11.2021 г. е
стопанисвала въпросното заведение „А.“ и установява, че подсъдимият,
тъжителят и свидетелят Е. действително са пребивавали там. Тя разбрала, че е
станало нещо между тях, заради някакъв клип, който показали на С. Е.. Тези
показания на свидетелката С. съдът възприема при изграждане на
фактическата обстановка. Не се кредитират обаче твърденията й, че
подсъдимият Р. И. не е направил нищо на тъжителя, а си тръгнал и тя го
видяла. Причината за недоверието е фактът, че самата Г.С. заявява, че на
процесната дата влизала няколко пъти в заведението за кратко, след което
излизала да свърши друга работа. Това означава, че същата не е присъствала
през цялото време в обекта и не възприела всичко случило се. В тази насока
са и нейните думи: „По-късно разбрах, че е станало нещо, но не съм видяла
какво“. Свидетелят М.Й. не е присъствал по време на инцидента на 20.11.2021
г. Той обаче се видял с тъжителя в понеделник - на 22.11.2021 г. От разговора,
който тогава провел със С. Е., разбрал, че е бил ударен именно от подсъдимия
Р. И.. Тъжителят се оплакал от болки в дясното ухо и дясната страна на
гръбнака, казал, че му е счупен и слуховият апарат. Свидетелят Й. обяснява,
че е придружил пострадалия до кварталния инспектор, където той подал
сигнал за случилото се. Нещо повече, М.Й. заявява, че една седмица след
инкриминираната дата се видял и с подсъдимия, когото също познавал.
Тогава го попитал какво е станало между него и тъжителя. Той му отговорил,
че наистина е ударил С. Е. и ако същият го съди, щял да го унищожи.
Свидетелят Й. е без родствена или друга връзка със страните, сочеща на
заинтересованост, поради което няма причина показанията му да не бъдат
ценени. Освен това, същите кореспондират напълно и с писмените
доказателства по делото. В. Т. е полицейският служител, който на 22.11.2021
г. е приел и документирал подадения сигнал от тъжителя С. Е.. Тя установява
какво е било съобщено от лицето, както и какви действия и срещу кого е
предприела като полицейски служител. Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя до известна степен и от обясненията на С.я подсъдим,
който не оспорва факта, че на 20.11.2021 г. са имали спречкване с
пострадалия. Отрича обаче да му е нанесъл удари, така както се твърди от
частното обвинение. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази
част, насочена към оневиняването му, защото представляват негова защитна
теза, противоречаща на целия приет и обсъден доказателствен материал. Това
лице е в най-голяма степен заинтересовано от изхода на делото, а и предвид
процесуалното си качество не носи наказателна отговорност в случай, че
заяви факти, които не отговарят на действителността. Настоящата инстанция
възприе като компетентна и обоснована изготвената по отношение
4

състоянието на пострадалия съдебномедицинска експертиза, както и
показанията на вещото лице, което дава ясни и пълни отговори на
поставените му въпроси. В подкрепа на релевантните по делото факти са и
постъпилите от РЦ 112-Кърджали справка и веществено доказателство -
компакт диск, съдържащ аудиозапис и снимка на електронен картон на
прието повикване. От същите се установява, че на 20.11.2021 г. в 16.05 часа е
подаден сигнал на ЕЕН 112 от страна на С. М. Е.. Той се оплакал, че лице на
име Р. му посегнало и го ударило в кафене на пазара. След като обяснил, че
нападателят му вече си е тръгнал, тъжителят бил насочен от оператора да си
подаде жалба в Районното управление. Предвид изложеното съдът намира, че
обсъдените гласни, писмени и веществени доказателства, съпоставени с
неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, обективно
потвърждаваща наличието на телесните увреждания на пострадалия и
достоверността те да бъдат получени по описания от него начин, водят до
извода за доказаност на посочената по-горе фактология и авторството на
деянието. Съдът не коментира показанията на свидетеля Д. С. - полицейски
служители в РУ-Кърджали, тъй като не се установи той да има отношение
към случая и да е възприел каквито и да било факти от предмета на
доказване.
При така приетото за установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият Р. А. И. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, като на
20.11.2021 г. в ***, в гостилница „А.“, причинил на С. М. Е. от ***,
общ.Кърджали, лека телесна повреда, изразяваща се в остро възпаление на
средното ухо в дясно, довело разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. От обективна страна с действията си на 20.11.2021 г.,
насочени срещу телесната неприкосновеност на тъжителя С. Е., подсъдимият
му е причинил остро възпаление на средното ухо в дясно. Това възпаление е
травматично увреждане, довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, че това, което
извършва е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Умисълът на подсъдимия за
осъществяване на престъплението се обективира чрез неговите действия, като
същият напълно съзнателно ги е насочвал пряко към телесния интегритет на
пострадалия, съзнавайки резултата, до който ще доведат.
По наказанието:
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 2 години или „пробация”. Подсъдимият Р. А. И. не
5

е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК. От извършеното престъпление, което е умишлено, няма причинени
съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват. Предвид
това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на
чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия и
му наложи административно наказание „глоба”. При определяне размера на
наказанието настоящата инстанция взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието - типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца - ниска с оглед липсата на предходни осъждания;
смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия, сравнително добрите му характеристични данни по
местоживеене и обясненията, с които отчасти допринася за разкрИ.е на
обективната истина по делото; липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът наложи на Р. А. И. административно наказание в
минималния размер, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1000
лева.
По гражданския иск:
Съдът намира, че предявеният от пострадалия против подсъдимия
граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението е
основателен. Установената по безспорен начин фактическа обстановка,
отразена по-горе сочи, че са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно
поведение, настъпила вреда и причинна връзка между тях. Пострадалият е
претърпял неимуществени вреди, за които обезщетението се определя според
критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка съдът отчете
характера и степента на причинените увреждания, които в случая са повече от
едно, както и продължителността на оздравителния процес във връзка с
настъпилите травми. Като съобрази всичко това и практиката на съдилищата
при присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди,
настоящата инстанция прие, че обезщетение в размер на 1 200 лв. се явява
справедливо за преживените от пострадалия болки и страдания. Затова
подсъдимият Р. А. И. бе осъден да заплати на тъжителя С. М. Е. сумата от
1 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление по
чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от 20.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3 000 лв. бе отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото,
подсъдимият Р. А. И. бе осъден да заплати на тъжителя С. М. Е. сумата от
2 049.26 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни
такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият бе осъден да заплати и в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд ***, сумата от 50 лв., представляваща държавна
6

такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство - компакт диск, съдържащ аудиозапис и снимка на електронен
картон на прието повикване, да остане към делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:
7

Номер на акта:	68
Дата:	25 октомври 2022 г.
Съдия:	Вергиния Еланчева

Дело:	20225140200249
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 март 2022 г.

Присъда по дело №249/2022 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите