№ 192
гр. Провадия, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100628 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува въз основа на искова молба, подадена от Гаранционен
фонд срещу ЯН. АТ. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7749.76
лева, представляваща възстановеното от Гаранционния фонд по щета № 120499/01.09.2016 г.
обезщетение в полза на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи
(НББАЗ), във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на ***, за
щетите, причинени от ответника по л.а. „Хюндай i20“ с рег. № ****, вследствие на
предизвикано от него ПТП на 16.11.2015 г., без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебно-
деловодни разноски.
Ищецът твърди, че възстановява на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) изплатеното от последния на Националното бюро на Република ***
по щета № 120499/01.09.2016 г., обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 7749.76
лева, за увредения при ПТП, настъпило на 16.11.2015 г. в ***, Федерална Република ***, л.а.
„Хюндай i20 с рег. № ****.
Твърди, че виновен за катастрофата, респ. щетата е ответникът, който управлявайки
л.а. „Форд Мондео“ с ДКН ***, под влиянието на алкохол и без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при заден ход, за да влезе на паркомясто, удря
намиращият се зад него л.а. „Хюндай i20 с рег. № ****.
С регресна покана ищецът бил поканен да възстанови заплатената от Гаранционния
фонд сума на НББАЗ, но задължението към настоящия момент не било изпълнено.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 46 от ГПК, не депозира писмен отговор
в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище
в деня на проведеното о.с.з., но след приключването му и обявяване делото за решаване.
Ответникът редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК не се явява, не се
1
представлява.
Фактическа обстановка, която се приема от съда:
По делото са представени множество писмени доказателства с легализиран превод от
немски на български език, неоспорени от ответника. Видно от тях и по-конкретно от
констативен протокол за ПТП от 17.11.2015 г., издаден от полицейските органи в гр. ***, се
установява, че на 16.11.2015 г. към 17.15 часа ответникът П. се движи по ул. „***“ № 62 в
гр. *** с лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. №***. На нивото на сграда №
62 българският гражданин спира автомобила си, дава на заден ход и удря в предната броня,
намиращият се зад него лек автомобил марка „Хюндай“, модел „i20“ с рег. № ***,
управляван от М.П., гражданин на Република ***. Виновен за настъпване на инцидента е
ответникът, което признава вината си – това изявление е отразено изрично в изготвения от
полицейските органи протокол. От представената справка от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени от застрахователните
компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът приема за
безспорно установено, че към момента на настъпване на ПТП-то управляваният от
ответника автомобил е без сключена застраховка „гражданска отговорност“, предвид
обстоятелството, че не заплаща в указания в срок всички вноски от застрахователната
премия, което довежда до прекратяването му още към 11.08.2015 г.
По делото е представена окончателна фактура, издадена от националното бюро на
автомобилистите в ***, съдържаща направените от този компенсационен орган разходи,
както и писмена кореспонденция между немското бюро на автомобилистите, националното
бюро на българските автомобилисти (НББАЗ) и гаранционния фонд, както и платежни
нареждания за извършени банкови транзакции от които е видно, че окончателната сума,
която НББАЗ заплаща на националното бюро на автомобилистите в *** сумата от 3850.68
евро. ГФ завежда претенцията на НББАЗ под щета № 120499/01.09.2016 г. въз основа на
която възстановява на НББАЗ сумата в размер на 7749.76 лева с преводно нареждане от
12.09.2016 г., съставляваща равностойността на общо 3962.39 евро от които 3307.50 евро
размер на щетите, констатирани съгласно експертна оценка за щетите и разходите по пера за
възстановяване, разходи за адвокатски хонорари, съдебни разноски и 654.88 евро разходи по
обработката на щетата на двете бюра, съгласно вътрешните правила на Съвета на Бюрата.
Правни изводи на съда относно основанието и размера на предявения
осъдителен иск:
Исковата претенция на ищеца е с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. с чл. 288а, ал.
1, т. 1 от КЗ (отм.), който нормативен акт е приложим към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ (отм.) Гаранционният фонд
изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който
няма застраховка „Гражданска отговорност". По силата на чл.288а, ал.1, т. 1 от КЗ (отм.) ГФ
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република *** и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да
се определи застрахователят.
В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1 във връзка с чл.288, ал.12 КЗ
(отм.), ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против
прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения
субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на
ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната
претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение -
чл.45 ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или
неимуществени вреди.
От гореустановената фактическа обстановка съдът намира за доказани пълно и
2
главно наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране на гражданската
отговорност на ответника. Управляваният от ответника лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“ с рег. №*** е без сключена застраховка „гражданска отговорност“ с българска
регистрация, от което следва на основание чл. 258, ал. 4 от КЗ (отм.), че това МПС обичайно
се намира на територията на Република ***. Инцидентът настъпва на територията на
държава-членка на ЕС, а вина за настъпването му има ответника. Установява се, че Дойче
бюро Грюне карте обезщетява увреденото лице и реализира допълнителни разходи,
свързани с определяне и изплащане на обезщетението, като общият размер е 3850.68 евро,
съгласно издадена фактура. Последната се заплаща от НББАЗ, което от своя страна,
задължава Гаранционен фонд да заплати на НББАЗ тази сума, ведно с разходите, които се
правят от НББАЗ и възникват по повод претенцията, на основание чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.).
От доказателствата е видно, че окончателната сума възлиза на 3962.39 евро или 7749.76
лева. ГФ изпълнява задължението, поради което следва да се приеме, че в негова полза
възниква регресното субективно право на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) да иска
възстановяване на тази сума от виновния водач П..
В обобщение на горното, безспорно се установява от приетите и неоспорени от
ответника доказателства, факта на събитието, виновното поведение на ответника,
вредоносния резултат и причинно-следствената връзка между тях. Разходите за определяне
и изплащане на обезщетението, извършено от немския и българския компенсационен орган
също са установени надлежно от представените писмени документи. Предявеният
осъдителен иск е основателен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и направеното в тази насока искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на
309.99 лева за заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЯН. АТ. П., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд
ЕИК:********* сумата от 7749.76 лева (седем хиляди седемстотин четиридесет и девет лева
и 76 ст.), представляваща регресно вземане на ищеца, произтичащо от възстановеното от
Гаранционния фонд по щета № 120499/01.09.2016 г. обезщетение в полза на Националното
бюро на Българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на ***, за щетите, причинени от ответника по л.а.
„Хюндай i20“ с рег. № ****, вследствие на предизвикано от него ПТП на 16.11.2015 г., без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЯН. АТ. П., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд
ЕИК:********* сумата от 309.99 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
за заплатена държавната такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3