№ 2747
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110213518 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЕТ „Г.Т.-С.“, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление **** кв.***, представлявано от управителя
Г.Р.Т., чрез адв.В. А. от САК, против наказателно постановление
№19/23.09.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенция за
устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, с което на основание чл.64, ал.1 от
ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, във вр. с чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-
1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, с искане за неговата отмяна.
Навежда доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в
разпоредбите на чл.36-46 от ЗАНН и чл.52-58 от ЗАНН, както и нарушения на
материалния закон.
1
Сочи, че в процесните АУАН и НП липсват твърдения дали енергията,
произведена от жалбоподателя, е била изкупена по някой от предвидените в
разпоредбата на чл.34, ал.5 от ЗЕВИ начини, или това не е станало, доколкото
без такова закупуване за жалбоподателя не би могло да възникне
задължението по чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, респективно не би могъл да носи
отговорност, т.е. в двата акта не е посочен признак от обективна страна на
състава на вмененото нарушение. Твърди, че АНО не е изследвал и въпроса
какво е количеството произведена енергия за процесния месец, при вземане
предвид разпоредбата на чл.4, ал.4 от посочената наредба, предвиждаща
хипотеза, при която ако произведеното количество електрическа енергия е по-
малко от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход, то за
този месец заявление не се подава. Навежда доводи, че отново се касае за не
посочване в АУАН и НП на съставомерни признаци от обективна страна на
вмененото нарушение.
Навежда доводи, че съобразно предвиденото в посочената като
нарушена разпоредба на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ и посочената връзка с
цитираната наредба, в АУАН и НП следва да фигурират фактически данни за
изкупената електрическа енергия, произведена от обекта, стопанисван от
търговеца, както и да се посочи какво точно заявление за гаранция за
произход следва да бъде подавано от задълженото лице, защото гаранциите за
произход на енергия от възобновяеми източници се издават, прехвърлят и
отменят от АУЕР, съгласно чл.33 от ЗЕВИ. Сочи, че става въпрос за различни
по вида си заявления, от където следва извод, че заявлението за гаранция
може да бъде или за издаване на такава, или за издаване и прехвърляне на
гаранция, или само за прехвърляне, а доколкото се сочи в нормата на чл.34,
ал.8 от ЗЕВИ, заявлението следва да бъде за издаване и прехвърляне на
гаранция за произход. Навежда доводи, че вместо това, в АУАН и НП е
неясно посочено заявление за издаване /издаване и прехвърляне/ на заявление
за произход, което от своя страна освен, че не отговаря на съдържанието на
самото приложение, но и не отразява какъв точно документ е следвало да
подаде жалбоподателя. Счита, че макар в образеца на това заявление в
Приложението към чл.4, ал.3 от цитираната наредба, да е посочено заявление
за издаване/издаване и прехвърляне/прехвърляне на гаранция за произход,
това не води до игнориране на точния документ, който се изисква да бъде
подаден, доколкото в самото приложение е отбелязано, че вярното се
2
подчертава, т.е. изискването е за точно и ясно дефиниране на вида на
заявлението.
Жалбоподателят, чрез надлежно преупълномощен процесуален
представител - адв.Николай Димитров от САК, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което на посочените
основания в жалбата, да отмени процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Допълнително навежда доводи за още един констатиран
порок, изразяващ се в наличие на разлика между констатациите в АУАН и
НП, относно качеството на жалбоподателя. Претендира присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Изпълнителен
директор на АУЕР, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.И.П., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да се произнесе с решение, с което да потвърди процесното НП, на
изложените основания в депозирано писмено становище по делото от АНО,
по отношение на които прави две уточнения, във връзка с допуснати
технически грешки, при изписване номера на НП и номера на цитираната
наредба.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 27.09.2022 г.
/видно от посочената датата върху разписката за връчване/, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващият орган на 05.10.2022 г. /видно от
отразената дата на поставения входящ номер върху жалбата/, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против едноличния
търговец „Г.Т.С.“, започнало със съставяне на АУАН №456 на 25.08.2022 г. от
заемащия длъжността: главен експерт в отдел „КВИЕ“, дирекция „КИ“ при
3
АУЕР, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, за това, че
жалбоподателят, в качеството на производител на енергия от възобновяем
източник с обща инсталирана мощност над 30 кW, не е изпълнил
задължението си за подаване в нормативно установения срок – не по-късно от
28.02.2022 г., заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход
на енергията, произведена през месец януари 2022 г. от стопанисвания от
него енергиен обект – ФтЕЦ „Вещица“, находящ се в с.Вещица, обл.Видин,
общ.Белоградчик, УПИ VI-102, кв.18, ПИ 0090009 и ПИ 009036, с обща
инсталирана мощност 0,1128 MW, съгласно чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, във вр. с
чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-1117/14.10.2011 г. за условията и реда за
издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на
енергията от възобновяеми източници.
Актосъставителят посочил, че нарушението е довършено на 01.03.2022
г., т.е. на датата, следваща датата, на която е изтекъл срока за подаване на
заявление, че нарушението е установено на 09.07.2022 г., когато заявлението
и приложенията към него са подадени в АУЕР за месец януари 2022 г. с вх.
№01-14215/09.07.2022 г./ВГ-01-761/, както и мястото на извършване на
нарушението – в АУЕР, със седалище гр.София, където заявлението и
придружаващите го документи е следвало да бъде представено.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
едноличния търговец, срещу подпис, на датата на неговото съставяне –
25.08.2022 г., без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да
представи пред АНО писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, изпълнителният
директор на АУЕР, издал процесното НП №19 на 23.09.2022 г., с което на
основание чл. 64, ал.1 от ЗЕВИ наложил ЕТ „Г.Т.С.“, в качеството на
производител на производител на енергия от възобновяем източник с обща
инсталирана мощност над 30 кW, имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, във вр. с чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-
16-1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
4
събраните по делото гласни доказателства средства: показанията на свидетеля
К., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от
лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на
изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства – процесните АУАН и НП; разписки за връчване на НП и
АУАН; покана за явяване за съставяне на АУАН; писмо от АНО до
жалбоподателя с отправено предложение за сключване на споразумение;
Заповед №РД-04-172/01.04.2022 г., Заповед №РД-04-351/19.10.2022 г.,
издадени от изпълнителния директор на АУЕР; писмено становище по
същество на делото от изпълнителния директор на АУЕР, относно подадената
жалба срещу процесното НП.
Съдът намира, че с показанията си, актосъставителят – свидетелят К.,
потвърждава изцяло направените в АУАН констатации, а освен това същите
кореспондират на събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, които съдът кредира, доколкото са пряко относими към
предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени
източници.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и
материално компетентни органи, по смисъла на чл.69 от ЗЕВИ, като за
изричното оправомощаване на актосъставителя К. е представена Заповед
№РД-04-172/01.04.2022 г., в изпълнение на делегираните им правомощия по
закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката да научи за какво точно нарушение е санкциониран.
Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част
на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия, както между
направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на
обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЕВИ гаранция за произход се издава на
5
производител за произведено стандартно количество енергия от 1 MWh, важи
за срок 12 месеца от производството на съответната единица енергия и
съдържа посочената в същата алинея информация. В ал. 8 на същия член се
предвижда, че за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1,
производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят
на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №РД-16-1117/14.10.2011 г. за условията
и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за
произход на енергията от възобновяеми източници, гаранции за произход на
произведената енергия от възобновяеми източници се издават въз основа на
заявление от производителя, независимо дали той подлежи на лицензиране по
ЗЕ, като ал.3, т.2 на цитираната разпоредба от наредбата предвижда, че
заявлението се подава в АУЕР по образец съгласно приложението, след
изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-
късно от един календарен месец, след месеца, в който енергията е
произведена - от производители, извън тези по т.1. Доколкото общата
инсталирана мощност на електрическата централа е над 30 KW, то именно в
този срок жалбоподателят е следвало да подаде заявлението за произведена
електрическата енергия през месец януари 2022 г.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят-едноличен търговец, в качеството на производител
на енергия от възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 KW,
е следвало да подаде за произведената през месец януари 2022 г. енергия от
възобновяеми източници в стопанисвания енергиен обект – ФтЕЦ „Вещица“,
заявление за издаване на гаранции или заявление за издаване и прехвърляне
на гаранции за произход на енергията в срок до 28.02.2022 г. включително.
Като не е изпълнил задължението си в законоустановения срок,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение от обективна страна, поради което правилно е ангажирана
обективната, безвиновна отговорност на търговеца.
Съдът намира за неоснователни направените възражения от
жалбоподателя, че не било ясно посочено в АУАН и НП вида на заявлението,
което се изисква да бъде подадено – дали е за издаване или за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход, с твърдението, че това обстоятелство
6
съставлявало част от обективните характеристики на вмененото нарушение.
Правният анализ на вменената като нарушена разпоредба и разпоредбите от
цитираната наредба налага извод, че заявлението касае освен издаване на
гаранции за произход, но и прехвърляне на тези гаранции, като възможността
за съвместно подаване на заявление по реда на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ и чл.4,
ал.3, т.1 от наредбата, е допустимо съгласно нормата на чл.9, ал.3 от
наредбата, съгласно която разпоредба прехвърлянето на гаранция за произход
може да бъде заявено в заявлението по чл.4, ал.3, едновременно със заявеното
за издаване. Следователно, самият производител на енергия от възобновяеми
източници има възможността да подаде едно от двата вида заявление или и
двата едновременно, като актосъставителят или АНО нямат възможност да
знаят кое от двете заявления ще бъде подадено. В този смисъл правилно в
АУАН и НП е описано изчерпателно за какво нарушение и какво задължение
не е изпълнил жалбоподателя в законоустановения срок. Описаното словесно
нарушение по този начин изцяло покрива критериите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, поради което релевираните възражения в тази насока, не се споделят
от съда.
Неоснователно се явява и направеното възражение от жалбоподателя,
че в процесните АУАН и НП липсват твърдения дали произведената енергия е
била изкупена по някой от начините, предвидени в разпоредбата на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ, доколкото ал.6 на същата разпоредба допуска произведената
енергия да не се изкупува по реда на ал.5. Съгласно чл.31, ал.6 от ЗЕВИ, при
производство на електрическа енергия чрез комбинирано използване на
възобновяеми и невъзобновяеми източници, цените по ал.1 и задължението за
изкупуване по ал.5 се отнасят само за енергията, отговаряща на дела на
вложеното количество възобновяеми източници. В конкретния случай не се
сочи, че производството на електрическа енергия е от комбинирано
използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници, респективно този
текст е неприложим. Следователно, описание на такива обстоятелства в НП и
АУАН също не е необходимо, тъй като те не съставляват признаци от състава
на вмененото нарушение.
Неоснователно се явява и релевираното възражение от жалбоподателя,
че в процесните АУАН и НП не е изследван въпросът какво е количеството
произведена енергия за съответния месец. При липса на подадено заявление
7
няма начин, по който АНО да установи какво реално е количеството на
произведена енергия, доколкото това зависи единствено от волята на
оператора на електрическата централа и е различно за всеки отделен период.
Единствено, ако се докаже от страна на наказаното лице, че енергията
действително е по-малко количество от предвиденото в чл.4, ал.4 от
наредбата, то това би се отразило на съставомерността на деянието. Но
жалбоподателят не ангажира доказателства в тази насока, поради което не
може да се приеме, че е била налице хипотезата на чл.4, ал.4 от наредбата, в
която не е следвало да подава заявление.
Правилно приложената санкционна разпоредба на чл.64, ал.1 от ЗЕВИ
предвижда налагане на глоба от 300 до 3000 лева или имуществена санкция в
размер от 500 до 10 000 лева, на производител на електрическа енергия от
възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл.34, ал.8 от
закона. В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на
жалбоподателя-едноличен търговец, в качеството му на производител на
енергия от възобновяем източник, с налагане на имуществена санкция в
размер към минималния, предвиден в санкционната разпоредба, а именно: в
размер на 500 лева.
Съдът не намира основание за квалифициране на случая като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед отразената и не оспорена от
жалбоподателя констатация в процесното НП, че за същото нарушение вече е
била приложена тази разпоредба, за което едноличният търговец е бил
надлежно уведомен с нарочно писмо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има ответната страна по жалбата.
Макар правоимащата страна да се представлява от надлежно упълномощен
представител в настоящото производство, изрично изявление за присъждане
на такива не е отправено в съдебно заседание, поради което съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№19/23.09.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенция за
устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, с което на ЕТ „Г.Т.-С.“, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление **** кв.***, представлявано от
управителя Г.Р.Т., на основание чл.64, ал.1 от ЗЕВИ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, във вр. с
чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-1117/14.10.2011 г. за условията и реда за
издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на
енергията от възобновяеми източници, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14 – дневен срок, считано от връчване на съобщението от страните, че
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9