Р Е Ш Е Н
И Е
260750/30.7.2021г.
гр.Варна, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на осми юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 665 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Б.А.Х. *** срещу Наказателно постановление № 20-0819-003363/30.09.2020г.
на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на
10,00лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, както и
административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при неправилно
изяснена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител- адв.Жожев от ВАК, който поддържа жалбата и
привежда допълнителни аргументи за маловажност на случая.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на
евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 05.08.2020г.
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Туарег” с рег.№ В 8659
РК по бул.“Христо Ботев“ в гр.Варна, в посока изхода на града. Същевременно по
посочената улица пред жалбоподателя се движел лек автомобил с рег.№ В 5575 ВВ,
управляван от лицето Н.К.К.. Около 19,15ч., в близост
до спирка „Кораборемонтен завод“ св.К. намалил скоростта на движение, за да
изчака движещите се пред него автомобили, при което упавляваното от
жалбоподателя превозно средство блъснало автомобила на свидетеля в задната
част. Двамата водачи спрели и обсъдили настъпилото произшествие, като решили да
се изтеглят и да спрат на отбивка след Аспаруховия мост, за да не пречат на
движението и да съставят двустранен констативен потокол.
Св.К. преминал по моста и спрял на уговореното място, но жалбоподателят го
подминал и се отдалечил, без да спре. На следващия ден свидетелят депозирал
жалба до началника на Сектор „Пътна полиция“-Варна, в която съобщил за
случилото се и посочил регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя.
Изясняването на обстоятелствата по случая било възложено на свидетелите С.Г.Г. и И.С. Хистов, които установили самоличността на
жалбоподателя, снели обяснения от двамата водачи и извършили проверка на всички
обстоятелства. Във връзка с констатациите при проверката на 13.08.2020г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че при управление на процесния автомобил не е оставил достатъчна
дистанция от намаляващия и спиращ автомобил пед него и го е блъснал в задната
част, като е причинил ПТП с материални щети; за това, че не е останал да
установи последиците и е напуснал произшествието, както и за това, че не носи
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Актът бил съставен
в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.09.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б.Х. била наложена
глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП; глоба
в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, която в основни линии не се оспорва от страните, съдът
прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на
свидетелите С.Г.Г., И.С. Хистов
и Н.К.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г. и Х. следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат
ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с
жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Освен
за обстоятелствата около настъпването на произшествието, в показанията на св.Г. се съдържа и
информация, че при съставянето на акта жалбоподателят не е носил контролен
талон към свидетелството си за правоуправление.
От особено
съществено значение са показанията на св.К., който непосредствено е възприел
настъпването на произшествието и действията на нарушителя. Макар и като
участник в инцидента К. да не се явява напълно непредубеден и незаинтересуван
свидетел, съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло,
тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства и от приложените
писмени доказателства.
От последните с най-съществено
значени са приобщените копия от Протокол за ПТП, Декларация от 13.08.2020. (в
която жалбоподателят удостоверил, че на посочената в НП дата е управлявал лично
процесния автомобил), Жалба от Н.К. и др., които кореспондират както помежду
си, така и на показанията на свидетелите, като позволяват изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП задължава
водачът на пътно превозно средство да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. От събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно установено, че автомобилът на жалбоподателя е ударил в задната част този на водача Н.К. при движението им в една и съща пътна
лента-обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Такова съприкосновение настъпва типично в случаите на нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗДвП, което е дало основания
на актосъставителя да приеме, че
виновен за настъпването на произшествието е жалбоподателят. Съдът намира, че от самото настъпване на ПТП и от мястото
на съприкосновението е видно, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Същият действително е нарушил цитираната норма, за което правилно
и законосъобразно е санкциониран
с обжалваното наказателно постановление. Санкционната норма е издирена
правилно, като наказанието е наложено на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание
за водач, който поради неспазване на дистанция причини
ПТП, какъвто е и настоящият случай. Понятието „пътнотранспортно произшествие“ е
дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая управляваният
от К. автомобил е получил минимална повреда (видно от изготвения Протокол за
ПТП), но доколкото цитираната норма не установява изискване вредите да са значителни,
налице са всички основания инцидентът да бъде квалифициран именно като
пътнотранспортно произшествие.
Наказанието
е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва
възможност за индивидуализация.
На следващо място, според разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДП, при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен
талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет
на извършваните нарушения. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП от своя страна
задължава водачите на МПС да носят
свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Същевременно чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, предвижда специална санкция за водач, който
не носи посоченият документ. От обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не става
ясно в кой момент се твърди, че Х. не е носел процесния
документ- дали при настъпването на произшествието или при съставянето на акта.
Във втория случай би следвало да са наведени твърдения, че същият в този момент
е управлявал МПС, т.е.-имал е качеството „водач“, по смисъла на §6, т.25 от ДР
на ЗДвП, изисквано за осъществяване състава на чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП. Неизясняването в НП в кой момент се приема, че жалбоподателят не е
представил контролен талон, не само затруднява правото на защита на лицето, но
не позволява и установяването по несъмнен начин на наличието или липсата на
нарушение. От показанията на св.Г. е видно, че жалбоподателят не е носил
контролен талон при съставянето на акта. Липсват обаче доказателства в този
момент същият да е управлявал МПС и да е имал качеството водач. Поради това
наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като
необосновано и недоказано. Същото се явява незаконосъобразно и поради
неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. В НП не е
посочена друга дата, освен тази на настъпване на произшествието, но от
показанията на св.Г. се установява, че нарушението по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДП е извършено при
съставянето на акта и следователно- на 13.08.2020г. Датата на
нарушението е един от съществените обективни признаци за индивидуализацията му,
и е от решаващо значение за съставомерността му,
както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на
наказаното лице. В случая няма данни на посочената в НП дата жалбоподателят да
е осъществил вмененото му нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДП, а въпросът за съставомерността и доказаността
на осъществено такова нарушение на друга дата е извън настоящия процес при
липса на предявено такова административнонаказателно
"обвинение" с АУАН и съответно произнасяне с НП. (В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 983/2020 г.).
При това положение наказателното постановление в тази му част следва да бъда
отменено като недоказано и постановено при нарушение на процесуалните правила,
а именно-непълно описание на фактите около извършването на нарушението и
неправилно определяне на датата на неговото осъществяване.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който задължава водачите на пътни превозни средства, които са участници в пътнотранспортно
произшествие, без да създават опасност за движението по
пътя, да спрат, за
да установят какви са
последиците от произшествието. Съдът намира обаче, че в случая не е осъществено такова
нарушение. По делото е установено, че жалбоподателят в действителност е спрял с оглед
установяване последиците от инцидента и е обсъдил с другия водач възможността
да съставят двустранен констативен протокол. Според разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.3, б.А, б.Б и б.В от ЗДвП водачът на ППС, който е участник в ПТП, при
което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; ако между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие, а ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Доколкото в
случая са били причинени имуществени вреди по автомобила на св.К., съдът
намира, че жалбоподателят е следвало да остане на мястото на инцидента, като в
случай, че между водачите не се постигне съгласие, да уведоми за това
надлежните органи и да изпълни указанията им. От показанията на св.К. е видно,
че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а е напуснал мястото на
произшествието, без да бъде съставен двустранен констативен протокол и без да бъде уведомена съответната служба за контрол на МВР. Като не
е изпълнил тези свои задължения, Х. безспорно е извършил нарушение на ЗДвП. Същото
обаче е различно от описаното в НП, каквото на практика не се установява да е
извършено. Както беше посочено, от събраните доказателства не се доказва Х. да
не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП да спре и да установи
какви са последиците от произшествието. Напротив, той е направил това, но
впоследствие неправомерно е напуснал местопроизшествието, с което е осъществил
състава на друг вид административно нарушение. При това положение е видно, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което в действителност не е
извършил. Евентуалното наличие на нарушение по друг текст от ЗДП е правно ирелевантно, тъй като за такова не е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. След като лицето
е санкционирано за нарушение, което не е извършило, то и наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част (в
какъвто смисъл е и цитираното по-горе решение на ВАдмС).
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК,
съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в
частта, с която е наложено първото наказание, не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението по
чл.23, ал.1 от ЗДвП не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от
този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването му, които да обусловят извод за маловажност на случая. Следва да
се отчетат и данните от приложената Справка за нарушител/водач, от която е
видно, че жалбоподателят е наказван многократно за различни нарушения на ЗДвП и
следователно се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите,
установени с оглед безопасността на движението по пътищата, а това
обстоятелство изключва възможността за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с
която е наложена санкция за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено
в останалата му част.
Независимо от изхода на делото на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение,
поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
С оглед направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно
искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва
да се присъди
юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая производството по делото е протекло
в две съдебни
заседания, в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно
случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (200 лв., доколкото
това е размерът на потвърдената санкция) съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,61
лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0819-003363/30.09.2020г. на
началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, в частта, с която
на Б.А.Х. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0819-003363/30.09.2020г. на
началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна в останалата му част,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Б.А.Х. ***, ЕГН:********** *** сумата от 51,61 лева /петдесет и един лева и шестдесет
и една стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: