С решение № ... от 19.11.2009г. по гр.д. № ..../ 2009г. по описа на Еленски районен съд, са отхвърлени исковете, предявени от „Т и М-Й. И.”-гр.В.Т. срещу „М. Ц.-I-Е.”-гр.Е. за заплащане на сумата 2160 лв., представляваща прието, но незаплатено задължение за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на рентгенова апаратура за времето от 01.05.2007г. до 31.05.2008г. включително по фактури с № №.../ 17.05.2007г., .../ 08.06.2007г., .../ 03.07.2007г., .../ 06.08.2007г., ..../ 10.09.2007г., ..../ 09.10.2007г., .../ 05.11.2007г., ..../ 03.12.2007г., ...../ 15.01.2008г., ..../ 05.02.2008г., ...../ 05.03.2008г., ...../ 07.04.2008г., ...../ 07.05.2008г., сумата 478 лв., представляваща лихва за забава, считано от датата на възникване на съответното задължение по всяка една от фактурите до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, като неоснователни и недоказани. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Караколева, пълномощник на „Т и М-Й. И.”-гр.В.Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради нарушение на съществени процесуални правила по изложени за това съображения. Сочи се, че неправилно районни т съд не е открил производство по чл.193 от ГПК въпреки, че процесните фактури са оспорени от ответника и че доверителят й е заявил, че ще се ползва от тях. Неправилно районният съд не е обсъдил посочени седем броя фактури от 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г. и 2007г.-на тези фактури също нямало подпис на управителя на ответното дружество, но те били изплатени на ищеца, и от тях се установявало наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните по осъществяване на сервизно обслужване на рентгенова техника, собственост на МБАЛ-Е. и ползвана от ответника. Сочи, че подписът на получател на фактурата не е задължителен реквизит от съдържанието на фактурата съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, поради което е ирелевантно обстоятелството, че същите не са подписани от законния представител на ответното дружество. Заема становище, че след като фактурите са осчетоводени в счетоводството при ответника, то с този факт същият признава, че е получил услугата и че дължи съответното възнаграждение. Счита, че е невъзможно да има осчетоводяване без да има извършена услуга. Моли въззивният съд да отмени решението на ЕРС и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба „М. Ц.-I-Е.”-гр.Е. заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за това доводи. Счита, че не са налице сочените нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли въззивният съд да потвърди решението на ЕРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 от ТЗ и по чл.86 ал.1 ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Несъстоятелно е оплакването, че съдът не е открил производство по оспорване истинността на процесните фактури, тъй като ответникът е оспорил не верността, нито автентичността, а само съдържанието на фактурите, т.е. тяхната доказателствена стойност. Освен това фактурите са частен свидетелстващ документ, и като такъв се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, предвид на което на оспорване по реда на чл.193 от ГПК подлежи само автентичността, но не и верността на тези документи, доколкото нямат обвързваща доказателствена сила. С оглед на това производство по чл.193 от ГПК досежно частните свидетелстващи документи /каквито са фактурите/ се открива само при оспорване на тяхната автентичност, а в случая такова оспорване не е направено. Правилно районният съд не е приел и обсъдил като доказателства по делото цитираните по-горе седем броя фактури от 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г. и 2007г., доколкото същите са за период извън процесния. Дали същите установяват наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните по делото за осъществяването на ±ервизно обслужване на рентгенова техника, е ирелевантно по делото, тъй като ищецът следва да докаже наличието на такива взаимоотношения за процесния период. Правилно е становището на жалбоподателя, че подписът на получател върху фактурата не е неин задължителен реквизит съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, но това не променя извода за неоснователност и недоказаност на претенцията му. Видно от фактурите е,че същите са издадени за абонаментно сервизно поддържане и ремонт на ел.уреди и апарати, а ищецът претендира да е извършвал такова обслужване на рентгенова техника и апарати. Действително, рентгеновият апарат е ел.апарат, но доколкото същият е подчинен на специален лицензионен режим, е специфичен ел. апарат, и ако страните са имали договореност за обслужване на такъв тип апаратура, то е следвало точно и ясно да бъде описано това във фактурите. Освен това, видно от приложените по делото анекси между страните е, че в тях е посочено изрично, че договорената сума е за абонаментно сервизно обслужване на рентгенова и ел.медицинска техника и апаратура, като са разграничени отделно рентгеновата от ел.апаратурата. Освен това, съдържанието на фактурите е оспорено от ответника, като същият възразява на твърдението на ищеца, че е извършвано от него за посочения период абонаментно обслужване на рентгенова апаратура. Доказателствената тежест за извършвано такова обслужване принадлежи на ищеца, а ангажираните от него доказателства не установяват този факт. До този извод съдът достига освен въз основа на гореизложеното, както и като взе предвид факта, че липсват други доказателства за извършвано сервизно обслужване конкретно на рентгенова апаратура на ответника. Договор между страните липсва, а лицензионният режим на този вид апаратура изисква обслужването й да се извършва само след сключването на писмен договор за това между лицензианта-този, който извършва обслужването и лицата, които притежават валидни лицензии за използване на източници на йонизиращи лъчения, каквито са рентгеновите апарати, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Такава лицензия ответникът по делото не притежава, а същата е притежавана от МБАЛ-гр.Е., което лечебно заведение е и собственик на апаратурата. Това се установява от приложената по делото Лицензия рег.№ 01471, серия: И-7700 и приложение № 2 към нея. Св.Христов, ангажиран от ищеца сочи в показанията си, че апаратурата, ползвана от ответника се намира в МБАЛ-гр.Е.. Освен това, съгласно т.5 от Условия на лицензията, приложени към Лицензия рег.№ 01350, серия: Р-263, притежавана от ищеца, е, че лицензиантът е длъжен след приключване на всяка конкретна дейност с рентгенови уредби да предоставя на съответното лице по т.2 /лицето, което притежава валидна лицензия за използване на ИЙЛ/ протоколи за извършените действия и за състоянието на уредбите със заключение за тяхната техническа годност. Такива протоколи за процесния период по делото липсват. Приложен е само един протокол за техническото състояние на уредбите към 20.09.2004г., който освен че е без дата на съставянето му и не носи и подпис на приелия протокола-представител на ответника, е за период извън процесния. От протокола е видно, че е извършвана проверка на рентгеновите уредби, идентични с тези, посочени в приложение № 2 към лицензията на МБАЛ-гр.Е., т.е. рентгеновата апаратура, ползвана от ответника е тази, която е собственост на МБАЛ-гр.Е. и за която не ответникът, а МБАЛ-гр.Е. има лицензия за използването й. Действително, процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество.Този факт обаче не обосновава безспорно извода, че е налице извършената услуга, описана във фактурите, и че с приемането им посредством осчетоводяването, ответникът признава, че има задължение към ищеца. Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки, но изводът за наличието на търговска сделка се прави въз основа на преценка и на другите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, а не само на база осчетоводените фактури. А от другите събрани по делото доказателства, съпоставени с фактурите, не може да се направи извода, че за процесния период ищецът е извършвал сервизно обслужване на рентгенова апаратура на ответника. Както бе посочено по-горе, във фактурите е отразена услугата абонаментно сервизно поддържане и ремонт на ел.уреди и апарати, а не на рентгенови апарати, като липсват и изискваните при осъществяване на обслужването протоколи, които трябва да са издадени от ищеца ако е било налице извършено от него такова обслужване на рентгенови апарати. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ за сумата 2160 лв. и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 478 лв. са неоснователни и недоказани. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Ответникът по жалба е претендирал разноски, но тъй като няма данни такива да са направени от него пред въззивната инстанция, то не се присъждат. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 19.11.2009г. по гр.д. № ../ 2009г. по описа на Е. районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |