Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на шести юни 2019 г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря В. Т.
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №252/2018 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски
окръжен съд е бил сезиран с искова молба
от И.Б.В. ,представлявана от своята майка и законна представителка Б.В.Л. срещу
ЗД **** АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
настъпила смърт на Т. П.Д. в резултат на ПТП на 30.09.2016 г.
Плевенски окръжен съд е бил сезиран
също така с искова молба от П.Д.П. срещу ЗД **** АД, по която е било образувано
т.д. № 253/2018 г. С определение по посоченото дело от 20.02.2019 г поради
връзка между делата предявените искове от П.Д.П. са съединени за съвместно
разглеждане с исковете от И.Б.В. ,представлявана от своята майка и законна
представителка Б.В.Л..
С влязло в сила определение
от открито съдебно заседание на 18.04.2019 г по настоящето дело производството
по същото е прекратено на осн. Чл. 232 от ГПК
в частта относно предявените искове от И.Б.В. ,представлявана от своята
майка и законна представителка Б.В.Л. срещу ЗД *** АД в размер на 26 000
лв частичен иск от 200 000 лв и лихвата поради оттегляне на исковете.Производството
по настоящето дело е продължило само по предявените искове от П.Д.П..
В исковата молба се твърди, че при ПТП
30.09.2016 г в град Д.Д. е настъпила
смъртта на Т.П.Д., който е син на ищеца
по делото. Твърди се, че на посочената дата водачът на зърнокомбайн „****“ Д.Н.Д.
е нарушил правилата за движение по пътищата като не е допуснал движещия се по
пътя с предимство л.а ***** с ДК№***, с което е създал опасност за останалите
участници в движението и е реализирал ПТП като в резултат на получения удар е
настъпила смъртта на Т.П.Д.. Според ищцовата страна ПТП е настъпило по вина на
водача на комбайна, който е нарушил чл. 5 ал.1 т.1, чл. 20 ал.1, чл. 37 ал.2 от ЗДвП. ПТП е могло да се предотврати, ако не са били допуснати посочените
нарушения. Според ищеца смъртта на Т.П.Д. е настъпила в резултат на
травматичните увреждания при сблъсъка.Били са образувани ДП469/2016 г на РПУ –
Д.Д. и пр.пр № 4093/2016 г на ОП – Плевен. В исковата молба се твърди, че
ищецът е загубил единствения си син,
който е отгледал с цялата си любов. Твърди се, че ищецът преживява изключително
тежко загубата на сина си като непрекъснато си спомня за него и жали за неговия
загубен жИ.т, както и за своя. Твърди се ,че ищецът е променен, не може да спи
спокойно, загубил е опората в живота си. Твърди се, че между бащата и сина е
имало ежедневна връзка и подкрепа като в този смисъл загубата на Т. за бащата е
била внезапна и е причинила неописуема мъка, душевна болка и страдание. Твърди
се, че ищецът изживява стрес, потиснатост, безпокойство и вътрешна
опустошеност. Твърди се, че за
зърнокомбайна, при управлението на който виновно е причинено ПТП, е имало
сключена застраховка „****“ с ответника като е била валидна за периода
21.02.2016 г до 20.02.2017г. Претендира се постановяване на решение, с което да
се осъди ответната страна да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв частичен иск от 200 000 лв. С определение
от открито съдебно заседание на шести юни 2019 г е прието увеличение на
предявения частичен иск от 26 000 лв на 120 000 лв, частичен от 200 000 лв.
В постъпилия отговор на
исковата молба се оспорва наличието на
вина за процесното ПТП на застрахования водач
на зърнокомбайн и се твърди, че вина за настъпилото ПТП има изцяло
пострадалия Т. П.Д.. ПТП-то е настъпило в населено място, пострадалото лице е
управлявало автомобила си с превишена скорост и е станало причина за ПТП. При
условия на алтернативност и при установяване на виновно поведение на
застрахования водач е направено възражение за висока степен на съпричиняване от
страна на пострадалото лице. Оспорват се обстоятелствата за наличието на трайна
духовна връзка между пострадалото лице и ищеца, което да установява и претърпени неимуществени вреди. Оспорва се и
размера на предявения иск като сериозно завишен и в противоречие с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се искането за присъждане на мораторна
лихва като неоснователно от посочената в исковата молба дата и се претендира
присъждане на такава от 6.05.2018 г при предявена извънсъдебна претенция на
6.02.2018 г
Като обсъди събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
БЕЗСПОРНО е установено по
делото, видно от препис извлечение от акт за смърт, че Т.П.Д. е починал на
9.10.2016г.
БЕЗСПОРНО е също така по
делото, видно от представеното у-ние за наследници, че същият е оставил за свои
наследници В.Й.П. – майка и П.Д.П. – баща и ищец по настоящето дело.
БЕЗСПОРНО е също така по
делото, видно от представената застрахователна полица № **** на ЗД **** АД и
неоспорено от ответната страна, че е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за селскостопанска техника
с рег. № ****, рама № ****, марка ****, **** за
периода 21.02.2016 г до 20.02.2017г.
БЕЗСПОРНО е също така по
делото и с оглед справка в търговския регистър ,че ответникът представлява
юридическо лице, вписано по съответния ред, с ЕИК **** и начин на
представителство, описан по регистрация от всеки двама изпълнителни членове на
УС или от един от тях заедно с прокуриста на дружеството.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на
ПТП при участието на застрахованата селскостопанска техника, пострадало лице Т.
П.Д., причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия Т.П.Д., претърпени неимуществени вреди от
ищеца по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост
Видно от доказателствата на
л. 44 и сл. от делото налице е образувано досъдебно производство № ***/2016 г
на РПУ – Д.. На ищцовата страна е било издадено удостоверение за снабдяване с
доказателства по досъдебното производство по отношение наличието на
доказателства за привличане на определено лице като обвиняем за извършено
престъпление, но доказателства в този
смисъл не са представени. По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска
и съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се обсъждат и възприемат от съда
съобразно правилата на посочения кодекс. По делото липсват доказателства за
наличието на наказателно дело от общ
характер , което ще бъде основание за спиране на настоящето производство
до приключване на наказателното такова. Това се установява от липсата на
доказателства в този смисъл по досъдебното производство, от разпита на св. Д.Д.,
който твърди, че отдавна не е викан и не са извършвани действия във връзка с досъдебното производство. Липсват
и твърдения от страните в този смисъл. В този смисъл не са налице условията по
чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК . Само по себе си образувано досъдебно производство не
обуславя наличието на предпоставките в този законов текст за спиране на
производството. Необходимо е в хода на производството да е разкрито престъпно обстоятелство и това
обстоятелство да има значение за изхода на гражданския спор. ГПК не предвижда
задължителна за гражданския съд доказателствена сила на издадените в
досъдебното производство актове, поради което решаващият съд не е обвързан от
съдържащите се в тях констатации и с оглед доказателствата по делото винаги
може да приема за установени различни
факти, а несъответствието с евентуална влязла в сила присъда следва да се
преодолее по реда на осъществяването на извънинстанционния контрол по чл. 303
ал.1 т.2 от ГПК. – в т.см. определение №
44 от 26.01.2010 г на ВКС по ч.гр.д № 15/2010 г, второ г.о, определение № 378
от 28.05.2010 г по ч.т.д № 383/2010 г ва ВКС , второ т.о.
Видно
от разпита на св. И.Р.Д. ***, работи в мебелна компания в С., но когато е
в Д.Д. и го извикат ходи да помага на
земеделския производител М. К.. Свидетелят твърди, че на 30.09.2016 г са го
извикали да помогне на комбайнера, направил го е, качил се е в комбайна с
комбайнера и са тръгнали към полето , което е на пътя за град К.. Свидетелят се
е возил до комбайнера в комбайна.При излизане на главен път комбайнът е спрял
на знак „СТОП“, водачът се е огледал,
имал е видимост от 50-60 м и от двете страни, не е имало никой и е тръгнал. В
момента на тръгването и при изминати не
повече от 2 метра са чули спирачки от лек автомобил и след секунда – две
лекият автомобил се е ударил в хедера на комбайна. Свидетелят твърди, че
хедерът е предната част на комбайна, бил е вдигнат, всички светлини са били
пуснати. Свидетелят твърди, че са скочили от комбайна, видели са блъснатия
автомобил, тъмен на цвят, извадили са шофьора, който е бил с колан, в това
време е звъннал телефона на водача на
комбайна Д.Д. и са поръчали на батко му да извика „Бърза помощ“. Братовчедът на
Д., Ц.Ц. е дошъл също на местопроизшествието, извадили са и момиче от колата,
дошла е „Бърза помощ“ и са ги откарали. Дошла е полиция и са извършени огледи.
Свидетелят твърди, че лекият автомобил се е движел много бързо, с над 100 км/ч, а преди
тръгването на комбайна и двамата в комбайна са се огледали и не е имало никаква
кола. Свидетелят твърди, че е шофьор от 20 години и при тръгването от стопа
автомобил не е имало. Видели са го в
момента, в който е набил спирачки и е летял към комбайна отляво. Свидетелят
твърди, че в момента на удара комбайнът е бил спрял, тъй като са видели
автомобила и Д. е набил спирачки. Видели са колата секунда – две преди удара и
комбайнът е спрял.
Видно от разпита на св. Д.Н.Д.
същият работи като механизатор при земеделския производител М. К.. През м.
септември 2016 г е трябвало да жъне с комбайн, прегледал е машината преди
тръгването от дома на М.К., светлините са били наред,тръгнал е за полето.
Свидетелят твърди, че е трябвало да излезе на главен път, имало е знак „СТОП“,
спрял е, пропуснал е един камион и е започнал да завива наляво, тъй като не е
имало друг автомобил на главния път. След изминаването на 3-4 метра е чул
спирачки, набил е и той спирачки, не е бил стигнал средата на платното и лекият
автомобил се е ударил в комбайна. Свидетелят твърди, че е спрял след като е чул
спирачките, станало е много бързо, той не е могъл да види автомобила, а когато
се е оглеждал на знака „СТОП“ не е имало никой. Свидетелят твърди, че са
скочили с И. ,видели са, че има пострадали, обадил се е батко му Ц. и той му е
поръчал да извика две линейки, че има пострадали. Полицията е дошла, взели са
му проба за алкохол, дал е обяснения и след това няколко пъти е ходил в
полицията. Свидетелят твърди, че отдавна никой не го е търсил. Свидетелят не
може да каже колко е широк комбайна, но от знака „СТОП“ е имало видимост 50
метра в двете посоки. Не знае колко би отнел завоя наляво.Свидетелят твърди, че
управлява комбайн от 5 години, има правоспособност за това. Не е бил със
съпровождащ автомобил, понякога се ползва такъв, но не винаги.
Видно от разпита на св. М. А.
Б. същият живее в с. Р., познава ищеца
от 20 години, живее през 5-6 къщи от него, но в деня преди съдебното заседание
е разбрал, че синът на ищеца е починал. Знае, че синът на ищеца се казва Т., но
не е бил разбрал, че е починал. Св. Б. твърди, че синът е идвал при баща си
като за пример посочва посещение от преди 4-5 години, когато е дошъл да иска
пари за закупуване на кола. След този случай и малко след това е идвал отново, тъй като
ищецът е бил в болница. Свидетелят твърди, че не е чувал да е имало
неразбирателство между пострадалия и ищеца, когато пострадалият е идвал при
баща си му е носил сладки, бащата се е радвал на посещенията на сина.
Свидетелят твърди, че е прекарал два инсулта, не е добре с главата и не може да
каже колко често е идвал пострадалият при баща си.
Видно от разпита на св. Х.Д.Д. същият живее в с. Р. и ищецът от 20 години
живее при него. Свидетелят твърди ,че ищецът е живял в с. Р., но е имал
неприятности и се е преместил в с. Р.. Свидетелят твърди, че познава сина на
ищеца, знае, че е починал преди три години, около м. октомври, познавал е сина, последният е идвал често при баща си , който
му е давал пари. Синът се е казвал Т., живеел е в с. Д. и ,според свидетеля, е
идвал по един – два пъти в месеца. Свидетелят твърди, че ищецът е претърпял
операция преди 10 години и синът е идвал като е ходил в Ч. в болницата да види
ищеца. Свидетелят твърди, че не знае по колко пари точно е давал ищецът на сина си, но е виждал сина
всеки път като е идвал, тъй като свидетелят и ищецът живеят на едно място.
Свидетелят твърди, че ищецът е разбрал за смъртта на сина си два дни по – късно
и е бил разстроен, че не е знаел и не е отишъл да го изпрати. Твърди, че ищецът
се е затворил в себе си, по празници купува вафли и раздава за помен на сина
си, споменавал е много пъти, че синът му е починал. Свидетелят твърди, че
ищецът се е затворил и контактува само със свидетеля и домашните му, не контактува
много с други хора, стои настрани и мълчи. Свидетелят не знае с какво се е
занимавал пострадалият, само веднъж е оставал да спи в с. Р., около 20 дни
преди да почине бил при ищеца.
Видно от разпита на св. В.Й.П.
същата е бивша съпруга на ищеца П.Д.П.. Били са
в брак до 1993 г. Живее в с. Д.,
пострадалият Т. е живеел при нея.Н е е бил женен и не е имал деца.
Живеел е с майка си и баба си. Свидетелката твърди, че не знае къде е ходил Т.,много
рядко й е казвал, че ще отиде при баща
си.Не са говорили по този въпрос, не знае колко често се е виждал с баща си,
ищецът П.Д. не е ходил в с. Д.. Свидетелката не е поддържала контакт с ищеца
след 1993 г, ищецът е имал слабост да пие и за това са имали недоразумения, Т.
е бил безработен. Свидетелката твърди ,че Ти. е бил роден 1980 г и е започнал
да се вижда с баща като е станал голямо момче, преди това нито единият, нито
другият са търсили контакти един с друг.
Съдът възприема по принцип
събраните гласни доказателства доколкото същите не са противоречиви относно
установяваните обстоятелства в отделните групи свидетели като съобразява и че
показанията са дадени от лица, които преки впечатления от обстоятелствата, за
които свидетелстват. Показанията на бившата съпруга на ищеца не противречат на
показанията на св. Б. и Д., а се допълват. Не може да се приеме наличието на
заинтересуваност относно свидетелката В.Й.П. в положителна или негативна посока
, тъй като същата утвърждава пред съда, че не е
осъществявала контакти с бившия си съпруг след 1993 г, двамата нямат противоречиви
интереси с оглед предмета на спора, те имат свои права, които могат да
защитават по своя преценка.
Видно от представената по делото
автотехническа експертиза и от дадените отговори на поставените от съда и страните въпроси е,
че произшествието се състои в
сблъскване на двете процесии МПС, което е станало по следния механизъм:
закъснително движение на лек автомобил „***” с per. № **** в полагащата му се
пътна лента на ул. "*** към кръстовището с ул.
"****" в гр. Д. Д., страничен удар в челната част с комбайн „***” с per. № ***, който е бил в състояние на покой, получаване
на пластични деформации по контактуващите повърхности, с последващо движение на
заден ход на комбайна, при което напречно е изместено местонахождението на
купето на лекия автомобил, спрямо първоначалното му установяване.
До сблъскването на
30.09.2016г., комбайн "***" с рег.№ ***се е движил по "***"
в гр. Д.Д. с последващо спиране пред кръстовището образувано с ул. "***",
но с челна част в полагащата се лента за движение на лек автомобил „**” с per. № ***. В същото време лек автомобил „***” с per. № *** се е движила със скорост Уш = 24,2 м/сек =
87,12 км/час по ул." "***" към кръстовището с ул."***".
Времето от момента на поява на челната част от комбайна в полезрението на
водача на лекия автомобил в полагащата му се пътна лента, до момента на удара е
не по-малко от 5,12 секунди.
Когато автомобил „***” с per. № *** се е намирал на Sqtci = 62,92 м от мястото на удара, водача на МПС е
предприел спиране с максимална ефективност и отлагане на следи върху
настилката. Така движейки се закъснително към спрелия пред кръстовището комбайн
с челна част в полагащата се лента на ***,
лекия автомобил в определен момент е достигнал до мястото на сблъскване, с
което е започнал удара между тях. Получил се страничен-кос удар, който в
напречно направление е в полагащата се лента за движение на лек автомобил
"***" . Мястото на
удара, отразено като вертикална проекция на контактното петно между челната
част на лекия автомобил „*****” per №*** и страничната предна лява част на комбайна „***”,
per №*** върху
асфалтовата настилка е в лентата за движение на автомобила. Комбайнът към момента на удара е бил в състояние на
покой.
От техническа гледна точка,
водачът на комбайн "***" с per № *** към момента на ПТП е трябвало да бъде без
монтиран хедер и със съпровождащ пред него автомобил.
Съпровождането на комбайн
"***" с per № *** от движещ се пред него автомобил с жълта
мигаща светлина, опознавателна табела и с пътен знак № А39, предопределя
възможност водача на процесния лек автомобил "****" с рег.№ *** да
реализира промяна (намаляване на скоростта на движение) на скоростта преди
момента на поява в полезрението на водача предната част от зърнокомбайна и
преди момента на реализирано ефективно спиране от негова страна. Технически възможно е да се направи извода,че ако
водачът на автомобил *** е бил предварително информиран за евентуално
присъствие на извън габаритно ПС секунда преди реалното въздействие върху
спирачния педал и би предприел своевременно спиране, то той би спрял до мястото
на удара и предотврати ПТП. Водачът на
зърнокомбайна е имал техническа възможност да възприема движещи се МПС спрямо
посоката на лекия автомобил *** на разстояние 47,6 м от мястото на удара. Лекият автомобил е бил на разстояние Sotc4 = 105,14 м от мястото на удара към момента на потегляне на зърнокомбайна
"***" с ДК№ ***.
Скоростта
на процесния лек автомобил към момента на навлизане на зърнокомбайна в лентата
му на движение е Уш = 24,2 м/сек = 87,12 км/час, а на зърнокомбайна Ук = 1,99
м/сек = 7,16км/сек.
Лекият автомобил "***" с рег.№
*** се е намирал на разстояние 8отсз =70,74
м. от мястото на удара към момента, в който водача на зърнокомбайна е имал
техническа възможност да го възприеме след като е започнал навлизане върху
пътното платно на лекия автомобил.
Лекият
автомобил "***" с рег.№ *** се е намирал на разстояние 8отс4 = 105,14 м
от мястото на удара към момента на навлизане на зърнокомбайна върху пътното
платно на лекия автомобил.
Времето за движение на "***" с
рег.№ *** до мястото на удара към момента на навлизане на зърнокомбайна върху
пътното платно на автомобила е = = 5,12 сек.
Необходимото разстояние за спиране на
лек автомобил "***" с рег.№ **** или така наречената "опасна
зона" при реалната скорост на движение Уш = 24,2 м/сек = 87,12 км/час е = 76,42 м
Технически възможно е да се направи
извода, че водача на лек автомобил "***" не имал техническа
възможност да предприеме спиране и спре преди мястото, с което да предотврати
ПТП при реалната скорост на движение, но сам се е поставил в невъзможността да
предотврати ПТП, движейки се в населено место с по-висока скорост.
Необходимото разстояние за спиране на лек
автомобил "****" с рег.№ **** или така наречената "опасна зона"
при максимално разрешената скорост на движение от 50 км/час = 13,89 м/сек е О” = 32,28 м.
Технически възможно е да се направи
извода, че водача на лек автомобил "***" е имал техническа възможност
да предприеме спиране и спре преди мястото, с което да предотврати ПТП при
скорост на движение от 50 км/час и по-малка от нея.
При движение на лекия автомобил "***"
с разрешената скорост и аналогични действия от страна на водача при
реализираното ПТП, МПС би спряло на 30,64 м реди мястото на удара и ПТП не би
се осъществило.
При изслушване на автотехническия
експерт в открито съдебно заседание същият
при отговори на въпроси на страните ВЛ е уточнило, че в момента, в който
водачът на комбайна е имал възможност да възприеме лекия автомобил последният
се е намирал на не по – малко от 63
метра от мястото на удара. ВЛ е уточнило също така, че при липса на хедер в
предната част на комбайна възможността за възприятие на водача на комбайна е по
– голяма и той би спрял на около два метра по рано от реалното му положение.
Едновременно с това ВЛ утвърждава пред съда, че при липсата на хедер би се получил страничен удар между предна дясна ъглова част
на лекия автомобил с друга конфигурация на деформацията и друго движение на
автомобила след удара. ВЛ обаче заявява пред съда, че произшествието не е било
предотвратимо от водача на лекия автомобил поради по – високата скорост, с
която се е движел. ВЛ утвърждава пред съда в открито съдебно заседание на 6 юни
2019 г, че при наличието на придружаващ автомобил, но при несъобразяване от
страна на водача на лекия автомобил на този факт, то последният би постъпил както
е постъпил и в конкретния случай. ВЛ заявява, че се касае за предположения и от
значение е подготовката на водача и познанията му по ЗДП.
Видно от заключението на съдебно
медицинската експертиза смъртта на пострадалия Т. П.Д. е причинена от черепно –
мозъчна травма, довела до дихателна и
сърдечно – съдова недостатъчност.При огледа на трупа са установени тежка
черепно – мозъчна травма, лицева травма и гръдна травма. Урежданията, причинени
при пътно – транспортното произшествие представляват разстройство на здравето,
постоянно опасно за живота от момента на причиняването до леталния изход.
Според експертизата в условията на ПТП травмите са причинени от удари върху
части от купето и притискане от тях. Смъртният изход е пряка последица на
травматичните увреждания.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като
обективни и аргументирани. Автотехническата експертиза е оспорена от ответната
страна само в частта относно предположенията за поведението на водача на лекия
автомобил при наличието на придружаващ комбайна сигнализиращ автомобил. Съдът
приема в тази част заключението на ВЛ
със степен на вероятност като счита, че тази степен на вероятност зависи
и от изпълнение на задължението за наличието на съпровождащ автомобил.От заключението
на съдебно – медицинската експертиза се установява причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Т. П.Д.. Експертизата не е
оспорена.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДП Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, съгласно ал. 2 на същия текст 
водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДП при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава скорост от 50 км/ч в населено място за категории А, В,С,D, B+ E, C+ E, D+ E, T и 45 км/ч за
кат.М, а 40 км/ч за самоходни машини.
Съгласно чл. 25 ал.1 от ЗДП водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства извънгабаритните ППС с обща маса, по-голяма от 60 t, или на
които поне един от габаритните размери е по-голям от съответно широчина - 3,50
m, височина - 4,70 m, и дължина - 24,00 m, могат да се движат само ако имат
разрешително по чл. 8, ал. 2 и ако се
съпровождат съгласно изискванията на раздел VI.
Съгласно чл. 22 от същата наредба извънгабаритните ППС се съпровождат в
случаите по чл.
10, ал. 1, 2 и 3 от автомобил и съпровождащо лице.Чл. 23 и 24 от същата
наредба разписват изискванията, на които
трябва да отговарят съпровождащият автомобил и съпровождащото лице.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1
от ЗДР и от двамата водачи, участници в ПТП.
Налице е нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДП и на чл. 10 ал.1 и чл. 22 от
Наредба № 11 за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от страна на водача на
комбайна. Налице е нарушение на чл. 6 т.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДП от страна на
водача на лекия автомобил. От автотехническата експертиза са установява, че
водачът на лекия автомобил, който водач е пострадал и загинал при процесното
ПТП се е движел със скорост от 87,12 км/ч, което е значително над допустимо
разрешената скорост в рамките на населено място. Това при всички случаи е
повлияло върху възможността за адекватна реакция при наличието на опасност ,
съкратило е времето за такава реакция и
е допринесло за настъпването на ПТП. От заключението на автотехническата
експертиза се установява вида на комбайна като извънгабаритно пътно превозно
средство, наличието на хедер в предната му част, липсата на съпровождащ
автомобил. Комбайнът е пътното превозно средство, което се е движело по пътя
без предимство и е следвало да навлезе в път с предимство като е следвало
водачът да се убеди в тази възможност без да са налице условия за ПТП като се
съобрази с вида на ППС, което управлява. По делото не са налице твърдения и
липсват доказателства за нарушения на разпоредбите на чл. 10 и сл. от Наредба №
11 по отношение на разрешителни за движение за
комбайна. Предвид гореизложеното следва да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат при настъпилото ПТП
при равни проценти за това за двете страни, участници в ПТП.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат
от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.
395, ал. 6 и 7
и чл.
430, ал. 1, т. 1 – 4
и ал.
2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.
363, ал. 4, чл.
364, ал. 4 и чл.
365, ал. 2.
По застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред
увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. От значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на
вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет. В конкретния случай се касае за внезапно настъпила смърт при ПТП на
млад човек, който е син на ищеца по делото. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, според Пл ОС, че починалият и неговият баща не са
живели в едно домакинство и са имали епизодични контакти помежду си. Св. М.Б.,
който живее през няколко къщи от ищеца в с. Ракита свидетелства, че не е бил разбрал до деня
преди заседанието за смъртта на сина на ищеца. В този смисъл от неговите показания не може да се направи извод за претърпени от
ищеца неимуществени вреди доколкото или
свидетелят и ищецът не са имали контакти или
по време на техните контакти по никакъв начин ищецът не е показал
страдание и преживявания във връзка със смъртта на сина си, поради което и
свидетелят не е разбрал за смъртта на Т.П.Д.. От показанията на св. Х.Д.Д. се установява наличието на епизодични
контакти между ищеца и неговия син като свидетелят сочи, че при тези посещения
ищецът е давал пари на починалия. От показанията на св. В.Й.П. се установява,
че до някъде до навършване на пълнолетие на починалия връзки между бащата и
сина не са били налице и контактите между двамата са започнали едва по – късно.
От събраните по делото гласни доказателства не може да се направи категоричен извод за доказаност на
твърденията в исковата молба за ежедневен контакт и подкрепа от сина към
бащата. От събраните по делото доказателства
се установява, че двамата са живели в различни населени места, не са
имали ежедневни контакти помежду си, не са имали и седмични такива, а срещите им
и преките контакти са били по – редки, установява се, че и на ищеца не е
било съобщено за смъртта на сина му и същият не е бил на погребението му, но
това не е негатив за ищеца. Ищецът е
преживял смъртта на сина си по свой начин, споменава това събитие в разговори и
почита паметта му според разбиранията си. Във всички случаи се касае за загуба
на низходящ , което е тежко и трудно
преодолимо събитие за един родител, но
по делото не се установява интензитетът
на връзката между двамата да е бил висок
и да е налице непрекъсната връзка и подкрепа от сина към бащата, прекъсването
на която да е довело до психологически срив, отчужденост от обществото, липса
на сън. При различен интензитет на връзките между родител и низходящ, при
различни житейски обстоятелства, взаимна обвързаност и подкрепа
размерът на обезщетенията би бил различен. При наличието на съвместен
живот и подкрепа, на близки отношения и взаимна обвързаност, на морална и
житейска близост обезщетение в размер на 100 000 и над 100 000 лв би
бил справедлив . С оглед гореизложеното в случая не се касае за такава житейска
ситуация, но следва да се вземе предвид
приетото от съда по отношение на преживяванията на ищеца при загубата на
своя низходящ. В този смисъл следва да се определи обезщетение в размер на
50 000 лв като при приетия от съда
извод за съпричиняване на ПТП следва същото да се
редуцира до обезщетение в размер
на 25 000 лв. До предявения размер от 126 000 лв, частичен от
200 000 лв иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 380 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Застрахователят извършва
плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1 банкова
сметка ***лен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата
сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено
уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес.
Непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл.
409.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1,
както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните
претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния
договор пред застрахователя и при спазване на чл.
380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата
на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо
получаване на всеки документ по нея, и да удостовери всяко от тези
обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга
е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в
случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
Видно от писменото доказателство на л. 15 от присъединеното дело № 253/2018 г претенцията
на ищеца до ответната страна е предявена
с молба – претенция от 6.02.2018 г. В молбата е посочена банкова сметка ***
П.Д.П.. По делото липсват твърдения и не са представяни доказателства за изискване от страна на ответната страна
застраховател на доказателства за
основанието и размера на претенцията. Видно от писменото доказателство на л. 13
от присъединеното дело № 253/2018 г е налице уведомление от 2.03.2018 г до
пълномощника на ищеца за липсата на правно основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
В този
смисъл следва да се присъди лихва върху размера на обезщетението съгласно чл.
497 ал.1 т.1 от КЗ като съдът приема, че не са давани указания за представяне
на доказателства, тъй като не са били необходими такива. В този смисъл срокът
от 15 работни дни следва да се брои от предявяването на молбата – претенция –
6.02.2018г. С оглед приетото от съда лихвата следва да се присъди с начална
дата 28.02.2018 г.
При този
изход на делото следва да се осъди
ответната страна да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 1000 лв съобразно
уважения размер за обезщетение, както и по същата сметка разноски с оглед
освобождаването на ищеца от такива съобразно уважената част на исковата
претенция за обезщетение като разноските, които следва да се заплатят от
ответната страна са в размер на 72,80 лв. Общо по сметка на Пл ОС следва да се
заплатят 1072,80 лв от ответната
страна.
При този
изход на делото следва да се заплатят и разноски към двете страни. Ищецът е освободен от
заплащане на разноски по производството и от държавна такса към съда, но не и
от разноски към другата страна. Представени са списъци на разноските от двете
страни като от страна на ответника има направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Адвокатското възнаграждение е в размер на
5436 лв. Съгласно чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв е в размер на 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000
лв. В случая при
предявен иск от 126 000 лв ,частичен от 200 000 лв възнаграждението е
в размер на 4050 лв като към 3530 лв следва да се прибави 520 лв за горницата от 26 000 лв над размера от
100 000 лв. С оглед уважената част на иска обаче дължимите разноски от
ответника за адвокатско възнаграждение при уважен размер от 20,8% от
предявената сума са в размер на 842,40 лв.
Претендираните
разноски на ответната страна с оглед
частичното отхвърляне на претенцията са в размер на 404 лв разноски за
експертизи и свидетели, както и размер на юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда съобразно представения списък за разноските от
ответника.
Съгласно чл. 78
ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. В този смисъл и съобразно разпоредбите на чл. 37 от
ЗППомощ и чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение за
представителството от юрисконсулт в размер на 200 лв, което е средно с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното размерът на
направените разноски от ответната страна е 604 лв. При уважен размер на
претенцията от 20,8 % дължимите им разноски са в размер на 478,36 лв.
При
дължими разноски от ответника в размер
на 842,40 лв на ищеца и от ищеца на ответника в размер на 478,36 лв следва по
компенсация да се осъди ответната страна да заплати на ищцовата страна разноски
за производството в размер на 364,04 лв.
В исковата молба на П.Д.П. не е
посочена банкова сметка ***а се посочва в решението, независимо, че пред
застрахователя в молбата – претенция е посочена такава.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ********* „ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление С., бул. ******* ** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П. *** ЕГН ********** на осн.
Чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. П.Д. в резултат на пътно транспортно произшествие на 30.09.2016
г в град Д.Д., обл. П. с оглед наличието
на валидно застрахователно правоотношение
към 30.09.2016 г по застрахователна полица на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС********
„ АД № ***********,валидна от
21.02.2016 г до 20.02.2017 г В РАЗМЕР НА
25 000 ЛВ /двадесет и пет хиляди лева/ , заедно със законната лихва,
считано от 28.02.2018 г до окончателното изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА НА 126 000 ЛВ частичен иск от
200 000 лв ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО *** „ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление С., бул. **** ** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П. *** ЕГН ********** разноски за
настоящето производство в размер на 363,04 лв
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО *** „ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление С., бул. *** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такси и разноски по производството в
размер на 1072, 80 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ :