Решение по дело №126/2025 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 84
Дата: 15 май 2025 г.
Съдия: Вергиния Еланчева
Дело: 20255140200126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Кърджали, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № КЖ-1/20.01.2025 г., издадено от
Началник на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.233 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на С. К. М. с ЕГН **********, със
служебен адрес ************, с постоянен и настоящ адрес **************, във функциите
й на ***** на Община Крумовград, за извършено нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ.
Жалбоподателката С. К. М. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на
постановлението били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Не била нарушила разпоредбата на чл.221, ал.4 от ЗУТ. От наказателното
постановление не ставало ясно какво нарушение е извършила. Преценката дали да бъде
издадена заповед за премахване на незаконен строеж по ЗУТ била предоставена изцяло на
оперативната самостоятелност на компетентния административен орган и той нямало как да
бъде задължен от друг орган да издаде такъв или какъвто и да било друг административен
акт по ЗУТ. Въпреки това, органите на РДНСК-Кърджали периодично изисквали от кмета на
Община Крумовград информация относно съставените констативни актове с № 1, 2 и 3 от
24.01.2024 г., вкл. и да издаде заповед за премахване съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Кметът
на Община Крумовград уведомил органите на РДНСК-Кърджали, че съставените
констативни актове са изцяло опорочени, тъй като не съдържали период на изграждане на
строежите, което го лишавало от възможността да извърши преценка относно търпимостта
на строежите по смисъла на ЗУТ. В несъответствие с чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в
1
АУАН и обжалваното наказателно постановление не били посочени конкретно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
установяват. Моли съдът да отмени атакуваното постановление.
Жалбоподателката в съдебното заседание не се явява, представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че началникът на РДНСК не бил упълномощен и не
притежавал законови правомощия да дава нареждания или предписания на кмета на Община
Крумовград. Правомощията на РДНСК и на органите на ДНСК се свеждали единствено до
това да установяват незаконни строежи, да спират изграждане на незаконни строежи и да
налагат забрана за ползване на такива за категории от първа до трета. От четвърта до шеста
категория правомощията били изцяло на кмета на общината, който притежавал оперативна
самостоятелност да решава как да процедира. В тази връзка органите на ДНСК не
притежавали правомощия да налагат санкции за нещо, което не е вменено като задължение
на кмета на Община Крумовград. Затова моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт М., която моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установило извършеното от жалбоподателката нарушение.
Административнонаказателното производство било водено правилно и законосъобразно,
съобразно правилата на ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя и писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В РДНСК-Кърджали през 2023 г. била регистрирана преписка по жалба на А. А. М.
от *************. Той се оплакал от извършено незаконно строителство в съседни имоти,
което засягало и неговите права и интереси. Изразил недоволство от това, че не били
предприети необходимите действия от компетентните органи. По този повод началникът на
РДНСК-Кърджали изпратил до кмета на Община Крумовград писмо Изх.№ *****/15.01.2024
г., с което на основание чл.221, ал.4 и ал.5 от ЗУТ му наредил в срок до 10 работни дни от
получаване на писмото, да разпореди извършване на обстойна проверка на място на
строежите и по документи, при която да се констатира незаконното строителство, да се
забрани ползването им и да се процедира производство по тяхното премахване. Кметът на
Община Крумовград отговорил с писмо Изх.№ *****/20.01.2024 г., че по отношение на
извършеното незаконно строителство са съставени Констативен акт № */24.01.2024 г.,
Констативен акт № */24.01.2024 г. и Констативен акт № */24.01.2024 г. На 19.04.2024 г. в
РДНСК-Кърджали постъпила поредна жалба от А. А. М., който отново твърдял, че имало
незаконно строителство от неговите съседи, както и че не получавал информация за
2
резултатите от проверката на длъжностните лица от Община Крумовград. Тогава с писмо
Изх.№ *****/20.05.2024 г., началникът на РДНСК-Кърджали наредил на кмета на Община
Крумовград да предприеме последващи действия по съставените констативни актове от
24.01.2024 г., съгласно дадените му правомощия по чл.178, чл.224а и чл.225а от ЗУТ, като за
предприетите действия в срок от 20 работни дни уведоми с подробен писмен отговор
РДНСК-Кърджали, А. М. и другите заинтересовани лица. Цитираното писмо било получено
и регистрирано в Община Крумовград с Вх.№ *****/20.05.2024 г. В посочения срок от 20
работни дни, който изтекъл на 18.06.2024 г., в РДНСК-Кърджали не постъпил отговор от
страна на кмета на Община Крумовград и даденото нареждане не било изпълнено.
Последното обстоятелство било установено при проверка в деловодството на РДНСК-
Кърджали, извършена от свидетеля П. А. - главен инспектор в дирекцията. Проверката била
обективирана в Констативен протокол от 20.06.2024 г. По този повод на 16.09.2024 г. срещу
С. К. М., във функциите й на кмет на Община Крумовград, бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.221, ал.4 от ЗУТ, извършено на 19.06.2024 г. в
РДНСК-Кърджали, гр.Кърджали. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след
надлежна покана, получена и регистрирана в Община Крумовград на 05.07.2024 г. На
11.11.2024 г. актът бил предявен и връчен на жалбоподателката. На 19.11.2024 г. тя
депозирала писмено възражение срещу акта, но същото не било уважено. На 20.01.2025 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.233 от ЗУТ
наложил на С. К. М. административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. за извършено
нарушение по чл.221, ал.4 от ЗУТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. А. и
Е. Вакавлиева; Акт за установяване на административно нарушение от 16.09.2024 г.;
разпечатка от деловодна програма за документ от 05.07.2024 г.; Покана по чл.40, ал.1 от
ЗАНН от 05.07.2024 г.; Констативен протокол от 20.06.2024 г.; разпечатка от деловодна
програма за документ от 20.05.2024 г.; Писмо Изх.№ *****/20.05.2024 г. на началник на
РДНСК-Кърджали; Писмо на кмета на Община Крумовград от 20.01.2024 г.; Жалба от
19.04.2024 г.; Писмо Изх.№ *****/15.01.2024 г. на началник на РДНСК-Кърджали; Жалба от
30.11.2023 г.; Писмо на кмета на Община Крумовград от 25.08.2023 г.; Жалба от 19.07.2023
г.; Нотариален акт от 22.10.2004 г.; Констативен протокол от 24.08.2023 г.; Писмо Изх.№ Кг-
259-00-190/10.08.2023 г. на началник на РДНСК-Кърджали; Жалба от 21.07.2023 г.; Писмо на
кмета на Община Крумовград от 15.06.2023 г.; Жалба от 31.05.2023 г.; Писмо Изх.№ Кг-259-
00-145/13.06.2023 г. на началник на РДНСК-Кърджали; Жалба от 01.06.2023 г.; Заповед №
РД-13-177/20.06.2024 г.; Възражение от 19.11.2024 г.; Заповед № КО-74/29.01.2024 г.;
Констативен акт № 1 от 24.01.2024 г.; Констативен акт № 2 от 24.01.2024 г.; Констативен акт
№ 3 от 24.01.2024 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
3
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за
нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ, която разпоредба гласи, че заповедите, предписанията и
нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в
рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят.
Безспорно органите осъществяващи контрола по строителството могат да издават заповеди,
предписания и нареждания и по силата на чл.221, ал.4 от ЗУТ те са задължителни за лицата,
за които се отнасят. След като в закона е употребено общото понятие „лицата“, то
отговорност може да бъде търсена от всяко лице, което е адресат на съответната заповед,
предписание или нареждане, и не го е изпълнило. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че с писмо Изх.№ *****/20.05.2024 г. на началник на РДНСК-
Кърджали, на жалбоподателката е било наредено в срок от 20 работни дни да уведоми с
подробен писмен отговор РДНСК-Кърджали за предприетите последващи действия по
съставени констативни актове № 1, 2 и 3 от 24.01.2024 г., съгласно дадените й правомощия
по чл.178, чл.224а и чл.225а от ЗУТ, във връзка с жалба с Вх.№ Кг-259-00-383/19.04.2024 г.,
подадена от А. А. М.. Въпреки задължителния характер, даденото нареждане от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол не било изпълнено от С. К. М., във
функциите й на ***** на Община Крумовград. Бездействието на кмета да отговори писмено
в определения срок е в нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ, тъй като именно това е лицето
адресат на даденото нареждане. Тя е трябвало да изпълни нареждането пред РДНСК-
Кърджали до 18.06.2024 г., което не е сторила и на следващия ден 19.06.2024 г. е вече в
нарушение. Ето защо настоящата инстанция намира, че жалбоподателката следва да носи
административнонаказателна отговорност за вмененото й деяние. Правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.233 от ЗУТ, предвиждаща за други нарушения на този закон,
приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на
решенията и предписанията, основани на тях, наказанието да е глоба от 100 до 500 лв., ако
по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Съдът счита обаче, че при
индивидуализиране на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от
ЗАНН - глобата е определена в максимален размер. Така наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. В случая не се твърди и не са ангажирани доказателства деецът да е наказван
с влязъл в сила акт за други такива нарушения, поради което административнонаказващият
орган е следвало да наложи наказание към минимален размер. Затова следва да бъде
намалено наложеното на жалбоподателката наказание към предвидения минимум, а именно
„глоба” от 100 лв.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на
жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни
длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
4
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Извършеното деяние е достатъчно ясно описано, като
по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го
санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Безспорно е установено
извършеното административно нарушение, с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Неоснователен е доводът, че нямало нарушение, тъй като преценката дали да
се издаде заповед за премахване на незаконен строеж била предоставена изцяло на
оперативната самостоятелност на компетентния административен орган и той нямало как да
бъде задължен от друг орган да издаде какъвто и да е административен акт по ЗУТ.
Жалбоподателката не е наказана за подобно деяние. Нареждането на РДНСК-Кърджали, за
чието неизпълнение й е вменена отговорност, е било кметът на Община Крумовград в
определен срок да уведоми писмено за предприетите действия по съставените констативни
актове № *, * и * от 24.01.2024 г., съгласно правомощията по чл.178, чл.224а и чл.225а от
ЗУТ. Дали констативните актове са били опорочени и пр. не е относимо, тъй като това не
освобождава жалбоподателката от задължението да отговори в срок на даденото нареждане.
Същата е трябвало само да уведоми органите на ДНСК за предприетите действия по
компетентност, каквито и да са тези действия. Неоснователно е и възражението, че
началникът на РДНСК нямал законови правомощия да дава нареждания или предписания на
кмета на Община Крумовград. По силата на чл.221, ал.5, т.2 от ЗУТ органите на Дирекцията
за национален строителен контрол имат право да изискват всички необходими за проверките
документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от длъжностните лица в
държавните и общинските администрации, от участниците в строителството, от лицата на
строежа и строителната площадка, от заинтересуваните централни и териториални
администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя по съразмерност също се дължат
разноски, направени за адвокатско възнаграждение, но такива не са поискани и съдът не
5
следва да се произнася.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № КЖ-1/20.01.2025 г., издадено от Началник
на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.233 от ЗУТ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лв. на С. К. М. с ЕГН **********, със служебен адрес
************, с постоянен и настоящ адрес **************, във функциите й на ***** на
Община Крумовград, за извършено нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „глоба” от 500 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА С. К. М. с ЕГН **********, със служебен адрес ************, с
постоянен и настоящ адрес **************, да заплати на Дирекцията за национален
строителен контрол със седалище гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

6