РЕШЕНИЕ
№ 3706
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330107594 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Х. З., ЕГН **********, против „Сити
кеш“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на
клаузата от договор за кредит от 24.11.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 182,44 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2020 г. страните по делото са сключили
договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в
размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема – 40,05 % и годишен процент на
разходите – 49,83 %. Договорът за потребителски кредит следвало да бъде обезпечен с поне
едно от описаните в чл. 6 от същия обезпечения. Съгласно чл. 8 от договора,
кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на 182,44 лева в случай на
неизпълнение на условията, визирани в чл. 6 от договора, респ. чл. 23 от общите условия.
Неустойката следвало да се заплаща заедно с погасителните вноски, към които се
кумулирала. Ищцата заявява, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но счита, че не дължи
плащане за неустойка. Поддържа, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение кредиторът си осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с
договорената възнаградителна лихва. Счита, че в настоящия случай неустойката е загубила
присъщата й обезщетителна функция, доколкото нейният размер бил почти 50 % от заетата
сума, не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договорното задължение и се
кумулирал към погасителните вноски. Сочи, че по този начин вземането за неустойка
представлявало скрито оскъпяване на кредита, което създавало предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и било в противоречие с
1
принципа на добрите нрави. Твърди, че договорените между страните условия за
предоставяне на обезпечение били неизпълними, с което се целяло получаване на
допълнителна печалба в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи,
че неустойка е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла
извън присъщата й обезпечителна функция. На следващо място твърди, че посоченият в
договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действителните параметри на договора.
Сочи, че от една страна неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение на
кредитора, а от друга страна била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от
неизпълнението, доколкото същата била съизмерима с предоставената сума по кредита. По
този начин се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР.
Предвид изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на посочената клауза от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който признава
предявения иск, като изрично отправя искане към съда за постановяване на решение при
признание на иска. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в тежест на ответника да не бъдат
възлагани разноски. Твърди се, че ищцата не е заплатила сумата от 182,44 лева по клаузата
за неустойка, но ответното дружество не е претендирало заплащане на същата, не е
изпращало покани, уведомления или други съобщения до ищцата и в тази връзка не е дало
повод за завеждане на делото.
В проведеното на 13.10.2022г. съдебно заседание пълномощника на ищеца- адв.С. Н.
моли за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице
предпоставките за това.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение,
основавайки се на признанието.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева –
внесена държавна такса.
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. С. Н. поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук
следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към
момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева.
Неоснователно е искането на ответното дружество за възлагане на разноските в тежест
на ищеца, доколкото за уважаването му законът предвижда кумулативното наличие на две
предпоставки- да не е дал повод за завеждане на иска и за признаването му. В случая
действително е налице признание от ответника, но не може да се приеме, че не е дал повод
за завеждане на иска. За такъв повод следва да се приеме дори факта на включване на тази
неравноправна клауза в договора
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от ********** Н.П.П. и М. Х. З., ЕГН **********, с адрес в
************************, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит №471238 от
24.11.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 182,44 лева, е нищожна,
като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ********** Н.П.П. да заплати на
М. Х. З., ЕГН **********, с адрес в ************************ сумата от 50 лева /петдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ********** Н.П.П. да заплати на
адвокат С. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес на кантората в ************************
адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищцата безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300 лева (триста лева), определено от съда по реда
на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3