№ 518
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501303 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Д.Н.Ж. от гр. ***-
ответник по гр.д. № 7976/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 260755/20.05.2021 год. постановено по същото дело ,с което и
осъден въззивника да освободи и предаде на „Промет стиил“ЕАД на осн.чл.
233 ал. 1 ЗЗД единична стая ,състояща се от 18,83 кв.вм. ,находяща се в ж.к.
*** *** бл.*** ет.*,предмет на договор за наем от 07.05.2014 г.,като и
отхвърлен иска на въззивника по чл. 45 ал. 1 ЗЗД срещу първоначалния
ответник за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
размер на 3000 лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането -
29.11.2019 г. до окончателното изплащане ,като въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия и направените разноски по делото в размер на 350
лв
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно и неправилно .
Сочи се на първо място ,че районният съд е възприел неправилно
фактическата обстановка по делото .Така съдът е посочил ,че между
1
страните е налице висящ спор относно законосъобразността на уволнението
на ответника ,без да обсъди представените доказателства ,че този спор не е
вече висящ и е налице влязло в сила решение ,с което дисциплинарното
уволнение на ответника е отменено .Независимо от това ,ответникът има
право да живее в предоставеното му жилище ,тъй като до приключване на
делото е служител на това предприятие.Липсват мотиви на съда относно
представените доказателства ,че ответникът е все още служител на ищеца,а
липсата на мотиви води до необоснованост на съдебния акт .
Освен това – по никакъв начин не е са обсъдени договорките на
страните по договора за наем-в чл. 11 от него е предвидено договорът да се
прекратява само по писмено изразено взаимно съглесие и при изтичане срока
на договора ,а в случая не е налице нито едната от двете хипотези
.Следователно ищецът няма право да прекратява наемния договор
еднолично.В подкрепа на твърденията на ответната страна е и факта,че след
постановяване на първоинстанционното решение ответникът е възстановен и
отново е бил назначен на работа в ищцовото дружество ,за което представя
доказателство- новия му пропуск за влизане в предприятието .
Неправилно е прието по иска по чл. 45 ЗЗД,че не епроведено пълно и
главно доказване на настъпилите вреди,при това съдът е обявил за безспорно
,че още през декември 2019 г. наемодателят е преустановил
електрозахранването на наетия от ответника имот .Последиците от липсата на
ток за нормалния живот на един човек са ноторно известни и не е било
необходимо събиране на допълнителни доказателства относно дискомфорта
и несгодите ,които предизвиква това положение .Нарушени са човешките
права на ответника и е проявено дискриминационно отношение към него .Не
е отчетен фактът,че ответникът е настанен в обекта на валидно основание ,а и
никой няма право да изхвърли обитаващите едно жилище през зимния
период .Ответникът заявява ,че е бил редовен платещ на всички задължения
за имота-плащал е редовно наема и от 2014 г. живее в имота.Затова и
изводите на съда за „недоказани вреди“ е незаконосъобразен и неправилен
.Освен всичко друго ответникът е представил доказателства-епикриза от
УМБАЛ“Дева Мария“,че е претъпял операция и счупване на тазобедрена
става .И в това тежко състояние продължава да живее без ток ,топла вода и е
лишен от елеменарни човеки условия на живот поради противоправното
2
поведение на наемодателя.Тези факти не са обсъдени и отчетени от районния
съд ,който по никакъв начин не е защитил основни права на ответника – ищец
по насрещния иск ,гарантирани от Конституцията и законите .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковите
претенции по чл. 233 ЗЗД и уважаване на насрещния иск за осъждане на
„промет стиил“ЕАД да заплати на въззивника претендираното обезщетение за
понесени неимуществени вреди вследствие противоправното поведение на
въззиваемия-наемодател.
Прилага се писмо на РС-Средец и пропуск за влизане в
предприятието .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият-ищец
,чрез процесуалния си представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяването на атакуваното решение не са допуснати визираните в
нея нарушения.
Счита се ,че въззивникът-ответник пречи на ищцовото дружество
спокойно да упражнява правото си на собственост върху процесния имот и се
противопоставя да предаде владението върху имот на собственика му
,ползван от него по прекратено наемно правоотношение.Наличието на
трудовоправни отношения между страните не му дават право да се
разпорежда със собствеността на дружеството .През декември 2019 г. той е
получил уведомление за прекратяване на договора за наем от 07.05.2014 г. ,с
което е даден едномесечен срок от момента на получаване на
уведомлението да предаде владението върху имота чрез връщане на
ключовете на жилището .До момента това не е сторено .Дори и да се приеме
,че не е настъпило прекратяване на наемния договор с отправеното
уведомление ,то наемните отношения между страните са били прекратени с
факта на подаване на исковата молба.След прекратяването на наемните
правоотношения същите не могат да бъдат продължени или подновени
едностранно от бившия наемател ,поради което и на осн.чл. 233 ал. 1 ЗЗД той
е длъжен да върне наетата вещ,която задържа без правно основание
.Ирелевантно е твърдяното от въззивника ,че продължава да е служител на
3
ищеца ,тъй като отдаването под наем е акт на обикновено управление на
имота ,с него се учредява облигационна връзка ,а не трудовоправна.
Оспорва се въззивната жалби и в частта против решението по
насрещния иск по чл. 45 ЗЗД ,като се поддържат изводите на първостепенния
съд .Подчертава се ,че след като наемните отношения са прекратени ,за да
защити своята собственост и да избегне евентуални спорове за неплатени
комунални разходи от бившия наемател ,ищецът-ответник по насрещния иск
е имал законно право да спре електрозахранването .Това поведение не е
протипоправно , а напротив – противоправно е поведението на въззивника
Ж.,който с протипоправното си оставане в чужд имот,собственост на
въззиваемото дружество ,сам и доброволно се е поставил в положение да
търпи сочените от него несгоди ,които първоинстанционният съд правилно е
приел като недоказани .Сочи се ,че от находящите се по делото
доказателства /заявления и молби ,изходящи от ответника-въззивник/ става
ясно,че в нито едно от тези доказателства не е посочен адреса на процесния
имот като настоящ адрес на въззивника ,на който същият е живял през целия
процесен период
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 233 ал. 1 изр.1 и чл. 236
ал. 2 ЗЗД ,както и насрещен иск с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД ,като
фактическата обстановка е била безспорно установена по делото :
Няма спор ,че с договор от 07.05.2014 г. ищцовото дружество
„Промет стийл“АД е отдало под наем на ответника Ж. единична стая от
18,83 кв.м. ,находяща се в гр. *** жк.*** бл.*** ет.* ,при задължение на
наемателя да заплаща наемна цена в размер на 54 лв. месечно /без
консумативните разноски за ползване на имота/,като срокът на договора
,уговорен в чл.10 ал. 1 от същия е една година ,считано от датата на
подписването му.В ал. 2 на същия тект е договорено ,че договорът се
продължава с още една година ,ако няма писмено възражение от нито една от
страните ,отправено до другата преди изтичане на срока –Намя спор ,че след
4
изтичане на едногодишния срок на договора /07.05.2015 г./ нито една от
страните не е отправила писмено възражение ,поради което срокът на
договора е продължен с още една година-до 07.05.2016 г. ,а след този срок на
осн.чл. 236ал.1 ЗЗД договорът се е превърнал в безсрочен /доколкото няма
данни за противопоставяне от страна на наемодателя/.С оглед характера на
насрещните престации – за продължително изпълнение на наемодателя
/предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на
наемателя /за заплащане на наемната цена/, както развалянето на този
договор, така и прекратяването му има действие за в бъдеще. На осн. чл. 238
ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да
се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Когато
договорът за наем е с определен срок, наемното правоотношение се
прекратява с изтичане на срока. Както е посочил първоинстанционният съд
,срокът обезпечава както интереса на наемателя – защитава го от
възможността наемодателят да го лиши от ползването на имота предсрочно
било поради прекратяване, било поради разпореждане с вещните си права по
отношение на имота, ако се легитимира и като собственик на последния, при
отчитане на правилото по чл. 237, ал. 2 ЗЗД, така и интереса на наемодателя –
да получи за определен период наемна цена срещу предоставеното право на
ползване на наетата вещ.
В случая не се оспорва от ответника ,че на 12.11.2019 г. е получил
писмо от ищеца-наемодател /наименовано „уведомление за прекратяване“-
лист 7 от първоинстанционното дело /,с което се отправя едномесечно
предизвестие за прекратяване на процесния договор за наем .Както правилно
е посочил първостепенният съд ,след тази дата е започнал да тече
едномесечния срок по чл. 238 ЗЗД за отправеното предизвестие и съответно
на 12.12.2019 г. договорът следва да се счита за прекратен .За безспорно
следва да бъде също прието, че подаването на исковата молба от своя страна
също следва да се разглежда като предизвестие по чл. 238 ЗЗД. За този извод
първата инстанция се е позовала на практика на ВКС по чл. 290 ГПК -
решение № 113/28.7.2009 г. по т. д. № 753/2008 г. на II т. о.,реш. №
158/14.12.2009 г. по т.д. № 185/2009 г. ,опр. № 532/14.04.2014 г. по гр.д. №
654/2014 г. Съдът е стигнал до извод, че след прекратяване на наемните
отношения, същите не могат да бъдат продължени или подновени
едностранно от бившия наемател и той длъжен да върне наетата вещ. И по
5
този свой извод въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС по
чл. 290 ГПК - решение № 158/14.12.2009 г. по гр. д. № 185/2009 г. на I т. о., с
което е прието, че за разлика от изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД при
предизвестието по чл. 238 не се дава срок за изпълнение при плащането на
наемната цена като следва да се отбележи, че тя не е и предмет на иска по чл.
233, ал. 1 ЗЗД. " Въз основа на изложено районният съд е приел, че след
прекратяването на процесния възмезден договор ответникът е ползвал
процесния имот без правно основание, поради което е длъжен да върне вещта
на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Решението е правилно и настоящият съдебен състав изцяло споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .Правото на наемодателя да прекрати безсрочния наемен
договор с едномесечно предизвестие е субективно преобразуващо право
,предвидено в чл. 238 от ЗЗД и зависещо единствено от волята му .То е
свързано с гарантираната от Конституцията неприкосновеност на частната
собственост и възможността едно лице да се разпорежда с определена вещ
,като иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху вещта
и да не пречат на пълноценното й използване .Ответникът се противопоставя
на свободното му право да упражнява собствеността си ,поради което
ищецът и претендира връщане на имота по съдебен ред.Всички възражения
на въззивната страна ,свързани с валидността на трудовото правоотношение
на ответника /че е бил възстановен на предишната си длъжност в ищцовото
предприятие/,с това ,че имотът се отдава под наем приоритетно на служители
на ищеца ,че първоинстанционният съд не бил се съобразил ,че заповедта за
уволнение с ответника била отменена ,са абсолютно ирелевантни за
настоящия спор .Както бе описано по-горе разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД
дава право за едностранно прекратяване на наемното правоотношение след
едномесечно предизвестие ,поради което възраженията в тази връзка също са
неоснователни . Явно се прави аналогия с отдаването на т.нар.ведомствени
жилища на работници или служители на съответните фирми ,но след
отмяната на ЗНО (ДВ, бр. 44 от 21.05.96 г.) важат общите правила на
наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД, т.е. след изтичане на наемния срок
или прекратяване на наемното отношение, ако използването на наетата вещ
продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът следва да се счита за продължен (чл. 236, ал. 1 ЗЗД) и може да бъде
6
прекратен с едномесечно предизвестие по реда на чл. 238 от ЗЗД .
Затова атакуваното решение следва да бъде потвърдено в тази част
.
Неоснователна е въззивната жалба и в частта относно насрещния
иск по чл. 45 от ЗЗД ,с който се претендира от ответника по първоначалния
иск ,ищец по насрещния ,за заплащане на обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди ,претърпени от него вследствие противоправното
спиране на ел.захранването на процесния имот от страна на „Промет
стийл“АД.По този иск районният съд също е изложил съображения ,които
следва да бъдат споделени .Освен всичко друго следва да се добави ,че
всъщност противоправно е поведението на въззивника ,който е останал в
чужд имот ,въпреки отправената му покана да го напусне .Така той сам се е
поставил в положение да търпи сочените от него несгоди,които правилно са
били приети от районния съд за недоказани .От една страна при направеното
оспорване на факта ,че въззивникът е живял на процесния адрес през сочения
от него период ,в негова тежест е била да докаже ,че действително е живял в
имота/имайки предвид ,че в различни документи ,подадени и до съда ,е сочил
различни адреси на пребиваване /.От друга страна действително не са
представени никакви доказателства относно интензитета и характера на
претърпените от въззивника неимуществени вреди ,за каквито се твърди от
него в насрещната искова молба .
Затова и в тази част решението следва да бъде потвърдено .При
тови резултат в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото – а именно юрисконсултско
възнаграждение ,което на осн.чл. 78 ал.8 ГПК вр.чл. 37 ал. 1 ЗПрП вр.чл. 25
ал. 1 от Наредбата за плащане на правна помощ следва да бъде определено в
размер на 150 лв.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260755/20.05.2021 г.
постановено по гр.д. № 7976/2020 г. по описа на Бургаския районен съд
7
ОСЪЖДА Д. Н. Ж. ,ЕГН **********,с постоянен адрес –
***, ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.** да заплати на „ПРОМЕТ СТИЙЛ“ЕАД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-с.Дебелт,общ.Средец
,обл.Бургас ,представлявано от Денис Новиков –изп.директор ,сумата 150/сто
и петдесет /лева-направени разноски по делото за юк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта относно иска по чл. 233 вр.чл. 236
ЗЗД подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните ,а В ОСТАНАЛАТА част –по
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8