РЕШЕНИЕ
№……………. 11.06.2020
г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
двадесети май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 494 по описа за …2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Фреш Кредит“ЕООД срещу
Н.К.А.
*** и М.Ю.А. *** за признаване за установено, че ответниците имат солидарни задължения към ищеца, произтичащи
от договор за потребителски кредит №0002328/6.12.2017
г., за сумата
от 800 лв., представляваща главница; сумата в размер на 183,52 лв., представляваща договорна
лихва от 6.12.2017 г. до 24.01.2019 г.; сумата в размер на 1 027,20 лв.,
представляваща главница по т. I, финансиране и 22 лв., представляваща главница по т. II, за СМС
известяване от договор за допълнителни услуги от 6.12.2017 г.; сумата в размер
на 66,15 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница по
договор за потребителски кредит от 6.12.2017 г. за периода от 9.01.2018 г . до
24.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражения, прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че е финансова институция по ЗКИ. Между него и ответника Н.А. е сключен
договор за потребителски кредит от 6.12.2017 г. и договор за допълнителни
услуги от същата дата. Между страните и Гаранционен фонд България ЕООД като
поръчител е сключен договор за гаранционна сделка от същата дата. Допълнително
между ищеца, длъжника и втория ответник е
сключен и договор от 6.12.2017 г. за поръчителство, въз основа на който вторият
ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията на първия ответник
към ищеца по посочените договори.
Ищецът е предоставил
на длъжника заемната сума в размер на 800 лв., който длъжникът се задължил да
изплати, с краен падеж 6.12.2018 г., съгласно подписан график на плащанията.
Длъжникът се задължил да заплати и дължимите по двата договора възнаградителни лихви
и допълнителна услуга по т. 1 от договора за допълнителни услуги – финансиране на
възнаграждението от 1027,20 лв. на трето лице – поръчител „Гаранционен фонд
България“ЕООД, на 12 вноски по 85,60 лв., при съответните падежи.
Ищецът в
заповедното производство твърди, че ответникът Н.А. не е погасил част от
задълженията, докато в исковото производство уточнява, че по двата договора
ответниците не са извършвали никакви
плащания.
Било
образувано ч.гр.д. №59/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик, по заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Искането било уважено изцяло. По отношение
на ответниците съобщението било връчено на осн.чл. 47 от ГПК, поради което и
предвид липсата на сключени трудови договори, съдът е указал, че кредиторът
може да предяви иск за установяване на вземането си.
Изложеното
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Особеният
представител на Н.К.А. намира исковете за неоснователни и недоказани, оспорва
подписа на лицето в представените договори.
Моли
съда да открие производство по чл. 193 от ГПК. След представяне на оригиналите
на договорите, искането не се поддържа.
Особеният
представител на М.Ю.А. не спори, че ищецът е финансова институция; намира
клаузите за допълнителни услуги за недействителни, на основание чл. 10 ал. 2,
чл. 10а ал. 2 от ЗПК и чл. 19 от същия закон; навежда доводи относно
недействителност на посочения лихвения процент по заема и ГПР, поради неизпълнение на изискванията на чл. 11 ал. 1
т. 11 от ЗПК; навежда, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита ;непосочване на действителната обща сума, дължима от потребителя;
непосочване на дължимите суми за допълнителните услуги и възнаграждението по
договора за поръчителство; прави възражение, че възнаграждението противоречи на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК; оспорва, че Гаранционен фонд България е получило
договорното възнаграждение, поради което твърди, че длъжникът не го дължи;
навежда доводи относно недействителност на договора за гаранционна сделка; навежда
доводи, че сключените 4 договора са нищожни като сключени в противоречие и
добрите нрави и заобикаляне на закона; намира договора за поръчителство за
нищожен на същите основания, навежда, че в него липсва описан размер на дълга,
липсва погасителен план към него в изискуемите реквизити по ЗПК, начисляването на
допълнителни такси за услуги, чийто размер предварително не е оповестен.
Правната квалификация на
иска е по
чл.124 от ГПК.
На 6.12.2017 г. между “Фреш
Кредит“ ЕООД и Н.К.А. бил сключен договор за потребителски кредит №
0002328, по силата на който дружеството е предоставило на
ответникът кредит от 800 лв. Според договора ответникът се е задължил да върне
сумата, ведно с договорна лихва в размер на 183,52 лв., на 12 равни месечни
вноски, всяка от по 81,96 лв., съгласно погасителен план/график на плащанията
към договора – л. 16 от делото.
Съгласно чл. 4 от
договора, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен
договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по
Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на
възнаграждението за поръчителя по чл.3 от договора.
Видно от разписката
на стр. 17 от делото, сумата по кредита е предадена на ответника на 6.12.2017г.
Сключен е бил договор
за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит от същата дата, с
който „Фреш Кредит“ ЕООД е предоставило на първия ответник допълнителна услуга,
представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата,
която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита.
Според този договор, в полза на кредитора се дължи сума за услугата за
поръчителство в общ размер от 1 027,20 лв., която следва да се плати на 12
вноски по 85,60 лв. По делото е представен договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 6.12.2017 г., сключен между „Фреш Кредит“ ЕООД като
кредитор, Н.К.А. като длъжник и „Гаранционен фонд България“ ЕООД като
поръчител, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за потребителски
кредит.
Освен това по делото
е представен и договор за поръчителство от 6.12.2017 г., където вторият
ответник М.Ю.А. се задължава спрямо кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД да отговаря за
изпълнението на всички задължения на първият ответник по двата сключени договора.
Ответниците не са
погасили никаква част от задълженията по двата договора.
Ищецът твърди, че е
заплатил гаранционната услуга към „Гаранционен фонд България“ЕООД, за което
прилага фактури и извадка – опис от счетоводния отдел на дружеството – л.108 –
л. 139 от делото.
По
делото е представен договор за поръчителство от 6.12.2017 г. с един поръчител –
втория ответник по делото, с който последния се е задължил спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника.
Съдът следи служебно за прилагането на императивните правни
норми, поради което има правомощие да изследва въпроса за нищожността на
договорите, на които се основава претенцията на ищеца.
Процесните договори
се регулират от разпоредбите на ЗПК.
Законът за потребителския кредит
въвежда редица ограничения при договарянето за кредитора с цел да се гарантират
правата на икономически по - слабата страна, кредитополучателя.
Така съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
Според параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
С чл. 4 от Договора за потребителски
кредит е уговорено заплащането на допълнителни услуги без същите да са изрично посочени
като вид и размер. Направено е некоректно препращане към Тарифа на
кредитодателя и към други договори, създаващи допълнителна финансова тежест за
кредитополучателя, което е в противоречие с изискванията на ЗПК. В договора за
потребителски кредит липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от
потребителя.
В случая с договора за допълнителни
услуги първият ответник е поел задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона. С уговореното
задължение за плащане на възнаграждение по допълнителния договор се нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно изискването за
посочването на точно определените параметри формиращи годишния процент на
разходите по кредита (което проличава от аритметично
пресмятане на дължите суми и тяхното процентно изразяване към предоставената
сума).
Начинът по който са договорени и
поети задълженията по договора за потребителски кредит и по договора за гаранционна
сделка сочи,
че той цели единствено увеличаване на размера на общото задължение на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит.
От изложеното по-горе съдът стига до
правния извод, че трите договора обслужват
едно и също облигационно правоотношение и обща кауза – събиране от
кредитополучателя на суми над нормативно определените по ЗПК, поради което следва да се счете, че са сключени в
противоречие с изискванията на закона, при заобикаляна на закона, в
противоречие с добрите нрави и следователно са нищожни. (ПРи отпуснат
кредит в размер на 800 лв., кредополучателят следва да върне общо 2 029,60лв.)
Свободата на договарянето не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на принципа на
добросъвестност при договарянето. В случая икономически по-силната страна е
упражнила натиск спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки допълнителни
условия за сключване на договор за потребителски кредит, на които е придала привидно
доброволен характер и привидно право на избор, които действия са в разрез с
принципа на добросъвестността и са обществено неприемливи. В тоя смисъл е и
съдебната практика. (решение № 858/2019 г. на Окръжeн съд-Бургас;
решение № 408/4.06.2020 г. на Окръжен съд-Добрич)
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
По силата на чл. 23 от ЗПК при недействителен договор
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Или исковете на ищеца срещу Н.К.А.
се явяват частично основателни за сумата в размер на 800 лв., представляваща чистата
стойностна кредита.
Другите предявени искове като
неоснователни следва да се отхвърлят.
По
отношение на исковете спрямо втория ответник – поръчителя М.Ю.А.:
Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД,
поръчителството може
да съществува само за действително задължение. Доколкото договорът за
потребителстки кредит е недействителен по изложените по – горе съображения, недействителен се явява и договора за
поръчителство, поради акцесорния си характер спрямо него. Връщането на чистата стойност на кредита
по договора от кредитополучателя не внася колебания в този извод, т.к. тя се
дължи на различно от договора основание.
Исковете срещу поръчителя следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Ищецът претендира разноски, които
му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК и уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фреш Кредит“ ЕООД, че Н.К.А.
*** има задължение към „Фреш Кредит“ ЕООД,
произтичащи от договор за потребителски кредит №0002328/6.12.2017 г., за сумата
от 800 лв. (осемстотин
лева),
представляваща чистата стойност на предоставен кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Фреш Кредит“
ЕООД срещу М.Ю.А. *** за признаване за установено, че има задължения към „Фреш
Кредит“ЕООД, произтичащи от договор за потребителски
кредит №0002328/6.12.2017 г., за сумата от 800 лв.(осемстотин лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит №0002328/6.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Фреш Кредит“ЕООД срещу Н.К.А. *** и М.Ю.А.
*** за
признаване за установено, че двамата дължат солидарно на „Фреш Кредит“ЕООД, сумата в размер на
183,52 лв.(сто осемдесет и три лева и петдесет и две ст.), представляваща
договорна лихва от 6.12.2017 г. до 24.01.2019 г. по договор за потребителски кредит №0002328/6.12.2017 г.; сумата в размер на 1 027,20 лв. (хиляда двадесет
и седем лева и двадесет ст.), представляваща главница по т. I, финансиране и сумата в размер на 22 лв. (двадесет и два
лева), представляваща главница по т. II, за СМС известяване от договор за допълнителни услуги от 6.12.2017 г.; сумата
в размер на 66,15 лв. (шестдесет и шест лева и петнадесет ст.), представляваща
лихва за забава върху неизплатената главница по договор за потребителски кредит
от 6.12.2017 г. за периода от 9.01.2018 г . до 24.01.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.К.А. да заплати на „Фреш Кредит“ЕООД сумата в размер на
117,57 лв.(сто и седемнадесет лева и петдесет и седем ст.), представляваща
направените в това производство съдебно –деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.К.А. да заплати на „Фреш Кредит“ЕООД сумата в размер на
16,03 лв.(шестнадесет лева и три ст.), представляваща
направените в заповедното производство съдебно –деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:…………….