№ 157
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 12.05.2021 година по НОХД 5139/2019 г. Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 23 състав е признал подсъдимия ИВ. М. П. за невиновен в това, че
на 11.09.2017 година, около 18:30 часа, в гр. София, ж.к. "Младост-2" в градинка пред бл.
207, в билзост до магазин "Т-маркет" отнел чужди движими вещи-един брой черен кожен
портфейл на стойност шест лева, съдържащ парична сума от двеста четиридесет и пет лева
или всичко на стойност двеста петдесет и един лева от владението на Л.Д.С. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-хванал ръцете на Л.Д.С. и ги
извил зад гърба му, след което издърпал рязко портфейла от заден джоб на панталона на
Л.Д.С., като на осн. чл. 304 НПК го оправдал по обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 НК, а на осн. чл. 190, ал. 1 НПК е постаовил разноските по делото да останат в тежест
на държавата.
Срещу съдебния акт е подаден протест, с който се претендира отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по обвинението, за което е предаен на съд . Постъпило е и допълнение
към протеста, в който се поддържа искането за отмяна на постановената присъда,
постановявне на нова, приьнаване подсъдимия за виновен по обвинението съгласно
обвинителния акт и да му бъде наложено справедливо наказание, като се отчетат
смекчаващите и отвегчаващи отгвороността обстоятелства.
В допълнението към протеста прокурорът при СРП поддържа, че не били изложени
конкретни съображения относно липсата на кредитация на показанията на свидетелите Б., О.
и Ф.. Същите били обсъдени лаконично като не било отчетено, че се явявали пряк източник
на доказателства, като не било посочено противоречия относно какви обстоятелста се
констатирали при същите, какви са тъврденията им и защо не кореспондирали помежду си.
Ако в действителност имало противоречия в същите, то следвало да се използва способа на
очна ставка по смисъла на чл. 143, ал. 4 НПК за отстраняването им, което не бил сторено.
Ето защо била налице непълнота на мотивите и допуснато съществено процесуално
нарушение.
1
На следващо място се излагат доводи, че неправилно не били кредитирани
показанията на пострадалия, който изяснявал изцяло механизма на деянието и автора на
същото. Налице били противоречия в изводите на съда, като от една страна било прието, че
свидетелят установявал липсата на парична сума, а от друга, че посочените обстоятелства не
се установявали от показанията на свидетеля.
Безрезервно били кредитирани обянсненията на подсъдимия без да бъдат изложени
какви други доказателства ги подкрепят и в този смисъл преодоляват изолирания им
характер. Непрвилни били изводите на съда и по отношение на показанията на свидетелите
Д. и А., които били производен източник на доказателства относно авторството и механизма
на деянието, не била зачетена и доказателствената стойност на протоколите за разпознаване
на лице.
В хода на въззивното съдебно производство е допуснато и проведено възивно
съдебно следствие, като за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото е извършен допълнителен разпит на свидетелите Б.Б., Д.Ф. и А.О..
В хода по същество представителят на СГП поддържа протеста, намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, като се претендира налагане на наказание на
подсъдимия П. лишаване от свобода, а предвид липсата на предходна съдимост същото да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебно заседание защитата моли да се потвърди първоинстанционната присъда,
като обвинението не било доказано по несъмнен начин. Липсвали достатъчно доказателства,
които да преодолеят констатираните противоречия по отношение на размера на сумата,
откъде е отнета същата, като се акцентира, че разпитът на пострадалия бил извършен без
подсъдимият да знае и да има защитник. Моли алтернативно да бъде опредлено по-леко
наказание като бъде отчетено, че подсъдимият има малко дете.
В хода по същество подсъдимият отрича да познава пострадалия, освен по
физиономия, с оглед полгания от него труд получавал достаъчно доходи.
В последната си дума моли да бъде оправда. Заявява, че не извършва кражби и
грабежи.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Въззивният съд при анализа на събраните в хода на първоинстанционното и въззивно
съдебно следствие доказателствена маса, намери, че фактическата обстановка, описана в
мотивите на присъдата не съответсва в цялост на действителното фактическо положение,
предмет на разследване по делото, което е резултат на неправилна интерпретация на част от
доказателствените средства от една страна, а от друга неправилно позоваване на
доказателствени средства, които не могат да бъдат ползвани в съдебния процес, което налага
да бъде внесена промяна в установите по делото фактически положения, като фактите са
следните:
Подсъдимият ИВ. М. П. е роден на **** година в гр. София, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес гр. София,
ж.к. "****.
На 11.09.2017 година, около 18:30 часа свидетелите Д.Ф., Б.Б. и А.О. се намирали в
гр. София, ж.к. "Младост-2", в градинка пред бл. 207, в билзост до "Т-Маркет". На
посочените място и часови диапазон, на пейка били седнали подсъдимият И.П. и св. Л.Д.С.
/починал в хода на съдебното производство на 21.11.2020 година/. Св. С. държал в преден
ляв джоб на панталона си неустановена с точност по делото парична сума, което
обстоятелство станало известно на подсъдимия. Последният решил да отнеме паричната
сума от пострадалия като в изпълнение на решението си бръкнал с ръка в предния ляв джоб
на св. С., извадил паричната сума, като извил ръцете на св. С., поставил парите в джоба си,
2
след което се отдалечил от пострадалия и избягал.
Действията на подсъдимия бил възприети от свидетелите О., Б. и Ф., като бил
подаден сигнал до органите на МВР, а на място бил изпратен екип на 07 РУ-СДВР в състав-
св. Е. Д. и св. Р. А., които установили самоличността на присъстващите свидетели и
обстоятелствата около случая.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе за установена въз основа
на следните доказателствени източници, а именно: показанията на свидетелите Б.Б., Д.Ф.,
А.О., Б.С., Е. Д., Б. А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, като по отношение на св. Б., Ф. и О. и тези дадени в хода на въззивното съдебно
следствие, както и приобщените на основание чл.281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, дадени в
хода на досъдебното производство, способи за събиране и проверка на доказателства-
заключения на два броя комплексни съдебнопсихиатрична и психологични експертизи,
заклчение на съдебно-оценителна експертиза, писмени доказателства и доказателствени
средства-протокол за разпознаване на лице-л.83-87 от ДП; протокол за разпонзаване на
лице-л. 89-94 от ДП; протокол за разпознаване на лице-л.95-99 от ДП; справка от Районен
център 112-София при Дирекция "Национална система-112", МВР; справка за съдимост на
подсъдимия.
При обсъждане на събраните в хода на производството доказателства и
доказателствени средства на първо място следва да бъде отбелязано, че неправилно
първоинстанционният съд е приобщил в хода на съдебното следствие показанията на
пострадалия С. по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 НПК и е ползвал същите при
постановяване на присъдата и доказателствения анализ. Св. С. е починал в хода на
съдебното следствие преди да бъде разпитан непосредствено пред съда. Процеусалният
закон дава възможност за прочитане показанията на починал свидетел в съдебното
следствие когато показанията по същото дело са дадени пред съдия в досъдебното
производство или пред друг състав на съда, на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 3 НПК, което в
случая не е налице. Съдът може да приобщи показанията на такъв свидетел по реда на чл.
281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 НПК, дадени в ДП, ако при разпита е участвал обвиняемият и негов
защитник, каквото участие в предсъдебна фаза също липсва. Извън визираните две
разпоредби единствената възможност за приобщаване показанията на починал свидетел от
досъдебното производство е по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК, ако за това е дадено
съгласие от подсъдимия и защитника, а такова съгласие не е дадено, видно от изявленията
им, обективирани в съдебния протокол. Самата приложена от районен съд разпоредба-чл.
281, ал. 4 НПК според съдържанието /при липса на съгласие от подсъдимия и защитника/
е приложима само в хипотезите на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, но не и по т. 4 НПК. Ето
защо посочените показания не могат да бъдат ползвани от съда и не следва да бъдат
поставяни в основата на фактическата обстановка.
При обсъждане на гласните доказателствени средства първоинстанционният съд е
констатирал противоречия в гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите-
очевидци Ф., Б. и О., като отчитайки тези противоречия в насока лицата присъствали на
мястото, разстоянието, от което са наблюдавали събитията дали са пиели бира от една
бутилка или две кенчета, разположението на подсъдимия спрямо пострадалия, от кой джоб
са взети парите и тяхното количество, отнемане на портмоне и извиване на ръце от страна
на подсъдимия, воден ли е разговор с подсъдимия преди да се оттегли, подгонил ли е
пострадалият подсъдимия или е паднал на място, е счел, че не може да се подходи с доверие
към последните, приел, че показанията на полицейските служители, посетили
местопроизшествието са производни и не могли да допринесат за изясняване на
фактическата обстановка, а обясненията на подсъдимото лице се явявли последователни и се
подкрепяли от други източници, макар и косвени и следвало да бъдат ценени като
доказателствено средство.
3
Тези съображения на първата инстанция не могат да бъдат споделени в цялост като
са резултат от неправилна интерпретация на действителното им съдържание и съответствие,
а от там и неправилно формиране на изводи за недостоверност.
Настоящият съдебен състав преценявайки показанията на свидетелите Ф., Б., О.-
преки доказателствени източници и съпоставяйки същите с производните доказателствени
източници-показанията на свидетелите полицейски служители Е. Д., Б. А. като процесуален
способ за проверка на първични такива констатира, че показанията на визираните свидетели
са еднопосочни, съответни и непроменени по отношение на един от съставните елементи на
главния факт в процеса-отнемане на парична сума от страна на подсъдимия П. от държането
на пострадалия С.. Тези показания са непроменени в показанията на визираните свидетели
от разпита им в хода на досъдебното производство до разпита им в хода на съдебното
следствие. Освен че са последователнив тази насока, показанията на визираните свидетели
по отношение на това обстоятелство се подкрепят и от производните доказателствени
средства-показанията на полицейските служители, изпратени на местопроизшествието след
подаден сигнал до органите на МВР. При това положение цялата налична доказателствена
съвкупност е еднопосочна по отношение на този факт, като единствено обясненията на
подсъдимото лице са в противоположна насока и които, противно на становището на
първата инстанция са изолирани и не намират подкрепа в каквито и да е доказателствени
средства нито преки, нито косвени, което установява, че се яват защитно средство.
Няма протиовречие в обсъжданите гласни доказателствени средства и по отношение
на лицата, присъствали при процесния инцидент-свидетелите сочат съответно, че по време
на инцидента на местопроизшествието са присъствали подсъдимия, св. С., св. Ф., св. О., св.
Б., което се установява и от показанията на свидетелите полицейски служители Д. и А.
установили посочените лица, освен подсъдимия, при посещение на местопроизшествието.
Действително св. Б. сочи, че на местопроизшествието е била и св. Б.С., но това
обстоятелство не влиза в колизия, тъй като от показанията на полицейските служители,
преценени във взаимовръзка с показанията на св. Б.С. се установява, че същата е била на
метопроизшествието, като именно тя е осъществила телефонен разговор със сестрата на
подсъдимия и е посочила имената на подсъдимия, известен на свидетелите с прякора си.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че са налице разминавания в
гласните доказателствени средства по отношение на обстоятелствата, касаещи разстоянието,
от което свидетелките са наблюдавали събитията и дали подсъдимият и пострадалият са
пиели бира от една бутилка или две кенчета, но твърденията за конкретното отстояние от
мястото като метри по съществото си е оценъчно съждение, съдържащо преценка, а не
твърдение за факт, тъй като очевидно е, че свидетелите не са ползвали техническо средство,
за да измерят отстоянието и ако за едно лице отстоянието по негова преценка е петдесет
метра, то за друго може да бъде съвсем различно, именно и за това основен принцип на
наказателния процес е ползване на доказателства, основаващи се на факти, а не на преценки
или оценъчни съждения. Дали лицата са пиели алкохол от една бутилка или две кенчета е
крайно несъществено от гледна точка на предмета на доказване и макар че е контролен
факт, противоречие в показанията в тази насока не е от естество да се приеме
недостоверност на посочените гласни доказателствени източници. Няма противоречия в
поакзанията на свидетелите О., Ф. и Б. относно воден ли е разговор с подсъдимия преди да
се оттегли, като свидетелките сочат такъв и са последователни, че св. А.О. е поискала от
подсъдимия да покаже съдържанието на джобовете си, след което същият е избягал. Дали е
пострадалият е подгонил подсъдимия или е седнал на място, защото му е станало лошо
също е факт, вън от главния факлт в процеса и не би могъл да доведе до извод за цялостната
недостоверност на обсъжданите гласни доказателствени източници. Верен е извода на
първата инстанция, че са налице противоречия от гледна точка на главния факт в процеса,
констатирани от първата инстанция касателно обстоятелствата относно разположението на
подсъдимия спрямо пострадалия, от кой джоб са взети парите и тяхното количество,
4
отнемане на портмоне и извиване на ръце от страна на подсъдимия. Именно и поради тази
причина въззивната инстанция допусна провеждане на въззивно съдебно следствие и
допълнителен разпит на свидетелите Ф., О. и Б.. Въпреки проведеното съдебно следствие и
положените усилия, предвид и доказателственият дефицит, дължащ се на настъпилата смърт
на потрсдалия и невъзможността той да бъде отсранен, поради процеусалните ограничения
за ползване на показанията му от досъдебна фаза на процеса не може да бъде установено по
делото действителния размер на паричната сума, която е била в държане на пострадалия и
която еднопосочно гласните доказателствени средства установяват, че е отнета от
подсъдимия от държането на пострадалия. В този смисъл всеки от посочените свидетели
сочи различна стойност на сумата, съответно приблизителна величина, като реално липсва
процесуална възможност за изсясняване на този факт, който е съществен от гледна точка на
предмета на делото. Посочения проблем, пред който реално е изправен съда се задълбочава
и от обстоятелството, че нито един от гласните доказателствени средства-свидетели-
очевидци не установява, че подсъдимият е отнел портфейл от държането на пострадалия.
Единствени сведения в тази насока се съдържат в показанията на св. Свиленова, но същата,
видно от разпита не е свидетел на самото деяние, а е производен източник на
докзателства, възпроизвеждат заявеното от свидетелите Ф., О. и Б., а последните в хода на
разпита си не установяват да е отнеман портфейл от владението на пострадалия, която вещ е
със съответна стойност и е предмет на обвинението. Действително в показанията пред
първоинстанционния съд на сивдетелите Ф., О. и Б. се установява колизия по отношение на
същественио от гледна точка на обвинението обстоятелство, упражнена ли е сила по
отношение на пострадалия от страна на подсъдимия, къде се е намирала паричната сума,
която подсъдимият е отнел и дали същата е била поставена в портфейл, който фактически е
бил отнет, които обстоятелства са елемент от изпълнителното деяние и съобразно
фактическите рамки на обвинението се изразява в извиване на ръцете на пострадалия зад
гърба и издърпване на портфейл, в който се е намирала парична сума от заден джоб на
панталона на пострадалия. В тази насока от показанията на св. Б., разпитана пред първа
инстанция се установява, че подсъдимият е отнел парична сума от джоба на пострадалия,
като е извивал ръцете му. В хода на разпита си св. Ф. сочи, че не е възприела подсъдимия да
извива ръцете на пострадалия, но в хода на разпита си св. О. сочи, че между подсъдимия и
пострадалия е имало боричкане.
Противно на становището на първата инстанция настоящият съдебен състав,
отчитайки визираните гласни доказателствени средства приема за установено, че
подсъдимият е извил ръката на пострадалия, тъй като това обстоятелство се сочи пряко и
последователно от св. Б., както в хода на ДП, така и в ход на съдебното следствие пред
първа инстанция, а и пред въззивния съсебен състав, а и косвено намира потвърждение в
показанията на св. О., която сочи възприятията си за боричкане на подсъдимия и
пострадалия, което действие имплицитно и житейски логично съдържа в себе си
противодейсвтие на пострадалия като отговор на упражнена сила по отношение на него от
страна на подсъдимия. Това обстоятелство не се оповергав от показанията на св. Ф., която
не сочи, че не е имало упражнена сила, а не е успяла да възприеме такава. От показанията на
свидетелите Б. и О. се установява и че паричната сума е отнета от преден джоб на
пострадалия, а не от задния такъв, каквито са фактическите твърдения в обвинителния акт.
В обобщение при анализа на гласните доказателствени средства, преценени в тяхната
взаимовръзка настоящата съдебна инстанция намери, че от показанията на св. Ф., Б., О.-
преки доказателствени източници и съпоставяйки същите с производните доказателствени
източници-показанията на свидетелите полицейски служители Е. Д. и Б. А., както и от
протоколите за разпознаване на лице се установява по несъмнен начин датата и мястото на
протеклите събития, автора на деянието и пострадалото лице и съдържанието на деянието, а
именно отнемане на парична сума от страна на подсъдимия от държането на пострадалия,
изразяваща се в бъркане от страна на П. в преден джоб на панталон на пострадалия С.,
5
вземане на парична сума, извиване на ръка на пострадалия, поставяне на паричната сума в
джоба на подсъдимия и оттегляне от местопроизшествието.
Правилно първоинстанционният съд е възприел заключенията на два броя КСППЕ,
СОЕ, които са обективни, всестранни и даващи отговор на въпроси, за които съдът не
разполага със специални знания.
Правилно са кредитирани писмените доказателства, приобщени по реда на чл 283
НПК, с изключение на посочени докладни записки, които не могат да бъдат доказателствено
средство в наказателния процес, тъй като по съществото си съставляват писмени показания
на полицейските служители, които не са закрепени по предвидения в НПК процеусален ред.
Констатацията за обремененото съдебно минало на подсъдимия, съдът направи въз
основа на наличната по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Независимо от така установените нови фактичеки положения, различаващи се от
установената от първата инстанция фактическа обстановка и доказателствения анализ, не са
налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова
такава, тъй като подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, до какъвто краен резултат е достигнал и
Софийки районен съд.
Въпреки проведените възможни процесуално-следствени действия остана недоказана
в процеса паричната сума, която е била предмет на противозаконно отнемане, още повече,
че от доказателствените средства не се установява премдет на посегателство да е била и
инкриминираната вещ-портфейл. Този факт не може да бъде изяснен и поради
непреодолимия доказателствения дефицит, предопределен от смъртта на пострадалия, който
при конкретните обстоятелства е единствения източник, който несъмнено може да установи
каква сума е имал в себе си към момента на отнемането ѝ от страна на подсъдимия.
Наред с това пречка пред постановяване на осъдителна присъда при така
установената фактическа обстановка се явява и промяната във фактическите положения по
отношение на основен елемент, част от изпълнителното деяние, различаващи се от
фактическите рамки на обвинителния акт и повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение.
Подсъдимият е предаден на съд, съобразно фактическите рамки на обвинението, за
това, че е отнел чужди движими вещи-един брой черен кожен портфейл на стойност шест
лева, съдържащ парична сума от двеста четиридесет и пет лева или всичко на стойност
двеста петдесет и един лева от владението на Л.Д.С. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила като отнемането като елемент на изпълнителното
деяние съобразно обвинителния акт е издърпване рязко портфейла от заден джоб на
панталона на Л.Д.С.. В ход на съдебното следствие се установи съществена промяна в
обстоятелствената част на обвинението като отнемането на парична сума е от преден джоб
на панталон на пострадалия, а не както е посочено във фактическите рамки на обвинителния
акт. При това положение без надлежно изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1
НПК, каквото липсва в случая и е недопустимо пред въззивната инстанция, подсъдимият ще
бъде признат за виновен по обвинение, което не му е предявено по факти, различни от тези,
обективирани в обвинителния акт, което е недопустимо.
Един от съществените елементи на справедливия наказателен процес е правото на
подсъдимия да бъде подробно информиран за характера, (правната квалификация) и
причините (фактите) за обвинението срещу него и да му бъде осигурено достатъчно време и
възможност за подготовка на линията му на защита. Подсъдимото лице не може да бъде
осъдено по обвинение, по което не се защитавало. Ако със съдебния акт привлеченото към
наказателна отговорност лице бъде осъдено за различни фактически положения от тези,
залегнали в обвинението (без да е налице изменение на обвинението по реда на чл. 287
6
НПК) е налице съществено изменение на обвинението. Такова е налице, „когато на
обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства,
върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия
състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради непредявяването
им подсъдимият не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или
изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на
защита” (ТР № 61/13.12.1977г., ОСНК на ВС на РБ); когато установените на съдебното
следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт
деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на
закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се
е защитил (ТР № 57/04.12.1984г., т. 2).
При това положение по същество правилно подсъдимият е оправдан, макар по
съображения различни от първоинстанцинния съд, като съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения от първата инстанция, които да обосновават отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Разноските по делото следва да останат в тежест на държавата на осн. чл. 190, ал. 1
НПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.05.2021 година по НОХД 5139/2019 г. Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 23 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7