Решение по дело №357/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 114
Дата: 28 май 2018 г.
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20171500500357
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р        Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 114

 

гр. Кюстендил, 28.05.2018 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

натрети октомври

през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                                      Евгения Стамова

 

при секретаря Любка Николова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                     гр. д. № 357

по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

М.М.С., EГН **********, П.С.П., ЕГН ********** и Е.С.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представтел по пълномощие адв. Д.З. ***, със съдебен адрес:*** са обжалвали с въззивна жалба решение № 363/ 08.06.2017 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по по гр.д.№ 1683 / 2015 г.  по описа на същия съд

Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, в коятое отхвърлен, като неоснователен, предявения от М.М.С. с ЕГН **********, П.С.П. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и Е.С.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против А.М.К., с ЕГН **********, Ф.К.Й., с ЕГН ********** и М.С.Й., с ЕГН **********, тримата с адрес ***, иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху УПИ VI – 193 в кв.12 по плана на с.Жабокрът общ.Кюстендил, с площ от 741.00 кв.м., ведно с изградените в него двуетажна МЖС, масивен гараж и второстепенна селскостопанска постройка, като премахнат незаконно изградената в дъното на собствения им имот – УПИ IX-200 в кв.12 по плана на с.Ж.до границата с имота на ищците, масивна второстепенна постройка от допълващото застрояване, представляваща лятна кухня на първия етаж със стоманобетонна плоча и навес на втория етаж, представляващ подпокривно пространство с дървена конструкция над стоманобетонната плоча с едноскатен покрив с керемиди, а евентуално – като премахнат дървената конструкция /втори етаж/ с едноскатен покрив, покрит с керемиди, изградена върху стоманобетонната плоча на постройката.

Постановеното от Районен съд – Кюстендил решение в обжалваните части се приема за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Моли се за неговата отмяна и уважаване на евентуално предявените искове. Релевираните доводи са в насока необоснованост извода на решаващия съд за недоказаност на исковата претенция, доколкото същия е приел, че за уважаване на негаторния иск е следвало да се установи не само че има изградена незаконна постройка в съседния имот на имотната им граница, а и че същата им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Сочи се, че втория факт е бил надлежно доказан в процеса, доколкото ищците успешно доказали конкретното фактическо действие от страна на ответниците, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. Изграждането на процесната постройка на височина над допустимата по закон, засенчвало дворното място на ищците и представлявало конкретно фактическо действие, извършено от ответниците, надхвърлящо ограниченията на собствеността. От друга страна било налице навлизане на процесната постройка /стрехата на същата/ с един ред керемиди в имота на ищците, което обстоятелство било надлежно доказано с приетото по делото експертно заключение. В тази насока въззивниците се позовават на постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Претендират разноски по водене на делото..

Въззиваемите А.М.К., М.К.Й. и Л.Г.Й., чрез адв. С.М. изразяват становище за допустимост, но  неоснователност на въззивната жалба, доколкото се твърди, че не са налице сочените в същата основания за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части. Предвид правилността на решението в обжалваните му части искат същото да бъде потвърдено.

Въззиваемите Ф. |К.Й. и М.С.Й. *** изразяват становище за допустимост, но  неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу изложените в жалбата доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваните части, като въззиваемите в тази връзка се позовават на постановени от ВКС решения, цитирани в отговора. Искат решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства  / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен  приема решението на КнРС за правилно в обжалваната му част и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка по делото е установена правилно въз основа на надлежно събраните в първоистанционното производство доказателства и по нея страните не спорят.

            Безспорно установено е, че по силата на наследственно правоприемство ищците са собственици  на УПИ ***, кв. *** по плана на с.Ж. община Кюстендил, с площ от 741.00 кв. м., ведно с изградените в него двуетажна МЖС,

                                                                                - 2 -

масивен гараж и второстепенна селскостопанска постройка, а ответниците А.К., Ф. и М. Й.са съсобственици на поземлен имот УПИ IX-200, кв.12 по плана на с.Ж., община Кюстендил, придобили правото на собственост  въз основа на правни сделки, по силата на които  А.К. ½ ид. ч. , а Ф. и М. Й.режим на СИО притежават останалата 1/2 ид.ч., като всеки от съсобствениците притежава и етаж от жилищната сграда. Правото на собственост  на ответника А.К. произтича от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу ззадължение за гледане и издръжка , обективиран в нотариален акт № ***, том ***, н. д. №***/***. по описа на нотариус при КРС в съдържанието на който е посочено, че се прехвърля и  стопанска постройка, находяща се в поземления имот. Не се спори, че гореописаните УПИ са съседни.

Процесната постройка е изградена в имота, собственост на горепосочените ответници и се намира на имотната граница с имота, принадлежащ на ищците.

В полза на ответниците А.К. и М.Й. е издадено удостоверение за търпимост  №94-00-389/23.08.2013 г. от главния архитект на Община Кюстендил  за строежи „плътна ограда“ и „едноетажна сграда от допълващо застрояване“, долепена до плътната ограда и с височината й 2.20 м, намиращи се в УПИ *** , кв.*** по плана на с.Ж. и е прието, че  са налице условията за приложимост на §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ, като строежите, изградени в периода 1980г.-1982г., съгласно подадена нотариално заверена декларация, са допустими по правилата визирани в разпоредбите на действалите към момента строителството нормативни актове, както и по сега действащия чл.42 ал.2 от ЗУТ.                  

             В първоинстанционното производство е прието заключение  на в. л. арх. А.А.а, от което се установява, че процесната постройка се намира на вътрешната регулационна линия между УПИ IX-200 и УПИ VI – 193, която представлява дъно на имот и за двата имота.  Представлява  масивен строеж, изграден от тухлена зидария със стоманобетонова плоча върху нея, като над плочата е изграден дървен покрив с покритие от керемиди, а пространството между стоманобетоновата плоча и покривната конструкция е оградено с дъсчена обшивка. Наклонът на покрива на постройката е към имота на ответниците, като калканната стена към имота на ищците е с променлива височина. Стрехата на покрива завършва с улук, който е затапен откъм имота на ищците и се отводнява в двора на ответниците. От ниво терен до стоманобетоновата плоча височината е 2.08 м; плочата е с дебелина 0.10 м; разстоянието между плочата и дървения покрив е 0.80 м; дебелината на покривната конструкция е 0.15 м, т.е. височината до стрехата е 3.13 м. Измерената във високата част на постройката максимална височина е 4.65 м, като в най-високата си точка този покрив се допира до покрива на постройка от допълващото застрояване, намираща се в имота на ищците. Разстоянието между стоманобетоновата плоча и покривната конструкция варира от 0.80 м до 2.20 м. Според вещото лице, пространството под покрива не представлява етаж, а таван /подпокривно пространство/ и може да се използва единствено за складиране. Към посочения момент на изграждане на постройката  съгласно чл.121 ал.1 от ППЗТСУ /отм./ се е допускало в селата да се застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди, а според чл. 125, ал.1 от Наредба № 5 за ПНТСУ/1977г. /отм./, по правило стопанските постройки е следвало да се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна разработка, така, че заедно с постройките в съседните парцели да образуват обща група, като за всяка отделна постройка се изгражда пожарозащите зид, като в настоящия случай, стената на процесната не е изпълнена като пожарозащитен зид  Ако процесната постройка се счита за второстепенна такава, то височината до стрехата й е с 0.63 м над нормативно установената с чл.46 ал.2 от ЗУТ, а височината на покрива в най-високата му точка е с 1.05 м над нормативно установената с посочената разпоредба. Данните за момента на застрояване са посочени от в. л. въз основа на декларирани такива в процедурата по издаване на удостоверението за търпимост От заключението не се установява точен момент на изграждане на процесната постройка , като са посочени и причини за невъзможността с точност да се определи такъв. Установено е, че един ред керемиди е във въздушното пространство на ищците, както и, че процесната постройка не е свободно разположена, а е на границата на двата имота със свързано застрояване, като на ьгъл граничи с постройка от имота на ищците.

При извършени проверки от служители на Община Кюстендил по повод подавани жалби от въззивницата М.С. във връзка със законността на постройката е установено, че над съществуващата едноетажна сграда, за която е било издадено  удостоверението за търпимост, е изпълнена дървена конструкция с едноскатен покрив, покрит с керемиди.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства относно построяване на процесната постройка, ползване на притежаваните от страните недвижими имоти и др. Според показанията на С.С.,В.М. и Б.С., процесната постройка била изградена от М.Й. около 1982 г., без участието на ответника Ф.Й., който изградил дуга сграда в непосредстввена близост до процесната. В показанията на св.  Г.Е. се съдържат дани, че спорната сграда е построена преди смъртта на наследодателя на ищците С.С.,т.е. преди 2005г. и първоначално е била предназначена за складиране на дърва, а в последствие  била преустроена в лятна кухня. Свидетелката я определяя като висока сграда, като твърди, че същата била надстроена през 2011 г-2012 г. Св. Е. и св.  Е.Д.  сочат, че в имота на ищците се засажда градина на място, което не се намира в близост до мястото около процесната постройка на имотната граница.

 В показанията на разпитани по делото свидетели е посочено, че в съседство с процесния строеж, откъм имота на ищците също има застрояване, като в ниската част е изградена кочина., а  в близост до нея – кокошарник. Според св.

                                                                                    - 3 -

Стоянов и св. Манов  постройката в имота на ответниците не хвърля сянка върху имота на ищците,  нито се отводнява  техния имот.

С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е отхвърлен като неоснователен Решенинето е обжалвано от ищците.

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна,  в законоустановения  срок по чл. 259, ал.1 от  ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

                  Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, поради недоказаност на фактическите твърдения на ищците относно това, че с изградената в имота на ответниците незаконна постройка им се пречи да упражняват правото на собственост е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

                   Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. В и. м. са изложени и в плоследствие и поддържани фактически основания за проява на неоснователни действия  от страна на ответниците, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права. Твърденията касаещи височината на сградата надхвърляща законоустановените норми за това са за засенчване на част от имота, което препятствало в тази част имотът да бъде използван за засаждане със земеделски култури, а нарушенията касаещи разполагане на част от покрива над имота на ищците, т.е. навлизане в имота им / както твърдят/ и съществуващият обратен наклон на покрива водели до отводняване на дъждовни води в имота на ищците.

                 Установените факти и обстоятелства по делото не установяват нито от едно от твърденията на ищците за съществуващо пречене да ползват имота си   Събраните по делото доказателства установяват, че процесната сграда със съществуваща й височина не създава твърдяното засенчване на имота на ищците. Невъзможността да се ползва част от имота – мястото в непосредствена близост до процесната постройка  за отглеждан ена земеделски култури изобщо не е свързана с височината на сградата, а се дължи на други причини свързани с начина на застрояване  в имота на ищците /съществуващи постройке презназначени за стопански нужди и бетонови пътеки /  Не е установено и другото твърдение на ищците – покривът да е с обратен наклон и вследствие на това да се предизвиква овдняване в имота на ищците.

                По делото липсват доказателства установяващи процесната постройка изградена с височина надхвърляща максимално допустимата нормативно установена такава и разположение на част от покрива над имота на ищците да създава неудобства или ограничения от вида на твърдените от ищците, както и по някакъв начин да пречи да упражняват правата си на собственост.

                 Следва да се има предвид и разрешението дадено с т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК за необходимостта за необходимостта ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В настоящият случай именно това не е сторено от ищците. същите твърдят съществуван ена неоснователни действия  създаващи конкретни пречки, но тези им твърдения не са надлежно установени., респективно не се установи така съществуващата процесна постройка с разположжението й на имотната граница между имотите собственост на страните да създава ограничения и пречки при упражняване на собственическите права на ищците и пречи пълноценно да се ползва техния имот по предназначение.

Изводи в горепосочения смисъл са обосновани и изведени и в обжалваното решение и са обусловили крайният извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Искът е неоснователен по изложените от настоящата инстанция по-горе съображения и решенинето, с окето същият е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.

 .Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивниците не  се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. въззиваемите не са претендирали разноски в това производство.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е        Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/ 08.06.2017 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по по гр.д.№ 1683 / 2015 г.  по описа на същия съд В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявения от М.М.С. с ЕГН **********, П.С.П. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и Е.С.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** против А.М.К., с ЕГН **********, Ф.К.Й., с ЕГН ********** и М.С.Й., с ЕГН **********, тримата с адрес ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху УПИ *** в кв.***по плана на с.Ж. общ.Кюстендил, с площ от 741.00 кв.м., ведно с изградените в него двуетажна МЖС, масивен гараж и второстепенна селскостопанска постройка, като премахнат незаконно изградената в дъното на собствения им имот – УПИ **** в кв.*** по плана на с.Ж.до границата с имота на ищците, масивна второстепенна постройка от допълващото застрояване, представляваща лятна кухня на първия етаж със стоманобетонна плоча и навес на втория етаж, представляващ подпокривно пространство с дървена конструкция над стоманобетонната плоча с едноскатен покрив с керемиди, а евентуално – като премахнат дървената конструкция /втори етаж/ с едноскатен покрив, покрит с керемиди, изградена върху стоманобетонната плоча на постройката.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване  с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: