РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300500852 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от А. П. М., с ЕГН
**********, чрез процесуалния и представител адвокат П. срещу Решение
№*г. постановено по гр.д.№***г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., с което
се отхвърля предявеният от А. П. М. с ЕГН **********. с адрес гр. ***
против „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление и
кореспонденция: гр. София, п.к. 1715, район „Витоша” квартал „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.6,
представлявано от Р. М. - Т. иск за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника сумата от 694,18 главница по договор за кредитна карта от
29.09.2008 г., ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до окончателното
плащане, за които е издаден по ч. гр. дело № ***г по описа на Районен съд -
Пловдив изпълнителен лист и образуваното изпълнително дело № *** г. при
ЧСИ П., с район на действие - района на ОС - Пловдив. В жалбата се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният
съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска отмяна на
обжалвания акт, като вместо това съдът постанови друг, с който да уважи
1
предявените искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък
с направени такива
Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *********, чрез
процесуалния представител главен юрисконсулт М. М., оспорва жалбата като
изцяло неоснователна по съображения подробно изложени в отговора, моли
да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в юрисконсулско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските
претендирани от жалбоподателя.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 във вр.
с чл. 439 ГПК, предявен от А. П. М. с ЕГН ********** против „ЕОС
МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *********, за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответника сумата от 694,18 главница по договор за кредитна
карта от 29.09.2008 г., ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ответника се е
снабдил с изпълнителен лист от 29.10.2015 г. по заповед за изпълнение срещу
ищеца.
Образувано е изп.дело № *** г. при ЧСИ П.. Ищцата твърди, че ПДИ не
е връчена на длъжника, не са наложени разпоредените запори от 19.05.2016г.,
01.07.20016г. 28.03.2019г. както и този от 15.12.2021г. Наложени са запори от
03.10.2017г.; 04.10.2017г. и 31.10.2017г.; 18.03.2020г и 18.01.2022г. Насрочен е
опис за 16.03.2018 г., който не е извършен.
В периода от 31.10.2017г. до 31.10.2019г., се твърди, че не са
извършвани изпълнителни действия по делото. Това е довело до прекратяване
на изпълнителното дело по силата на закона. Извършените действия след това
са по прекратено дело и не са валидни. Твърди се, че вземането е
недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност на 31.10.2023г.
2
Ответникът „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: ********* оспорва
исковете като неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установено по
делото, че след образуване на изпълнителното производство на 07.04.2016 г.
до 09.11.2023 г. са извършвани изпълнителни действия –на 14.05.2016 г.;
01.07.2016 г.; 28.03.2019 г.; 11.03.2020 г.; 11.01.2022 г.; 09.11.2023 г. са налагани
запори на трудово възнаграждения и банкови сметки на длъжника, както и на
18. 04.2017 г.; 04.03.2020 г.; 10.12.2021 г. и 03.10.2023 г. са отправяни молби от
взискателя за извършване на изпълнителни действия. Съобразно с това на
първо място не е налице период надхвърлящ две години и налагащ
прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, както и изтичане
на период по-дълъг от пет години между отделните прекъсвания на давността
водещ до погасяване на възможността за осъществяване на принудително
събиране на задълженията на ответника.. С оглед това, е приел предявения
отрицателен установителен иск за неснователен и доказан, и като такъв го е
отхвърлил.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на
събраните такива пред първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът твърди, че вземането е недължимо,
поради изтекла петгодишна погасителна давност.
Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали в периода
31.10.1017г. до 31.10.2019г. е изтекла перемпцията и по точно насрочения
опис на движими вещи на 16.03.2018г и изпращане на запорно съобщение на
28.03.2019г./ дали са валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността
и извършените изпълнителни действия по прекратено по силата на закона
3
изпълнително производство, пораждат ли правни последици, прекъсващи
давността.
С Тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г., ОСГТК, ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на
ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемпцията
и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително
изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване
на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната
невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса
на имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна,
перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да
иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на
съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя
страна дължи подчинение на изпълнителния лист.
Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи
чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ,
4
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е
задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е
обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата
на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както е в конкретния случай – взискателят „ЕОС
МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *********, с молбата за образуване на
изпълнително производство е възложил всички действия по чл.18 ЗЧСИ на
ЧСИ К.П..
Ето защо, доколкото водещо значение има искането на кредитора-
взискател, то действията по насрочения опис на движими вещи на
16.03.2018г и изпращане на запорно съобщение на 28.03.2019г, чиято
проекция дори и да не се осъществила чрез изпълнителното действие в
рамките на искания изпълнителен способ, в каквато насока са направените от
жалбоподателя възражения, прекъсват давността, тъй като непредприемането
им се отдава на причини, независещи от кредитора.
Гореизложеното обосновава извода, че не е изтекла петгодишна
погасителна давност, поради което претенцията, че вземането се явява
недължимо, е неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи макар и с различни мотиви,
първоинстанционния съд е постановил законосъобразен акт, който следва да
бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спор, вземайки предвид фактическата, и правна
сложност на делото, на въззиваемия се дължат разноски пред настоящата
инстанция в размер на 100лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №470/04.02.2025г. постановено по гр.д.
№224/2024г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с.
ОСЪЖДА А. П. М. с ЕГН **********. с адрес гр. *** да заплати на
„ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление и
кореспонденция: гр. София, п.к. 1715, район „Витоша” квартал „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.6,
представлявано от Р. М. - Т. сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6