Решение по дело №2157/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 592
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20184110102157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

гр. Велико Търново, 25.04.2019  година

                            

            Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,  в публично заседание на 29.03.2019 година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря М.Трифонова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2157  по описа на ВТРС за 2018 година , за да се произнесе, взема предвид:

        

  Иск с правно основание чл.74,ал.1 от ЗЧСИ, вр. с чл.86 от ЗЗД и предявен при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 229 от КЗ/отм./

  Ищецът "Алгус" ООД, гр.Варна  чрез пълномощник адв.Г. ***  твърди, че е закупил имот  на публична продан проведена от ЧСИ М.Г. при цена, равна на началната тръжна цена, след което  на   3.07.2013 г. е  издадено постановление за възлагане на недвижими имот, влязло в сила на 6.08.2013 г. След вписване на сделката поискали от ответника да им бъде издаден документ за ползване на данъчен кредит за платеният  от ищеца ДДС по сделката в размер на 4413 лева, но ответникът отказал. Отказал и искането да им бъде върнат  платеният  ДДС. Заявява, че към момента на образуване на изпълнителното дело длъжникът по него е бил регистриран по ДДС. Към момента на обявяване на последната публична продан е бил дерегистриран, но въпреки това ответникът неправомерно начислил ДДС  и изплатил тази сума на взискателя. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4413 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно причинена вреда, изразяваща се в неоснователно и недължимо събран ДДС,  причинена с издаването на постановление за възлагане на недвижим имот от 3.07.2013 г. по изп.д.№ 20107300400508. Претендира  сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 3.07.2013 г. до 3.07.2018 г.,  законна лихва върху главницата и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковите претенции.

  Ответникът ЧСИ М., чрез пълномощника си адв.Л.-Стефанова от ВТАК в срока и по реда на чл.131 от ГПК е оспорила иска, като неоснователен и недоказан. Сочи, че след извършена поредна публична продан на имот на длъжника "Строителна борса -Уют" ЕООД в гр.Велико Търново за купувач е обявен ищецът. Същият е внесъл предложената от него цена и на 7.08.2013 г. ЧСИ е разпределил постъпилите по делото суми, след като е констатирал, че лицето не е регистрирано по ДДС. Твърди, че е извършил всички проверки и е изпълнил всички свои служебни задължения и оспорва изцяло да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЧСИ. Прави възражение за изтекла давност. При условията на евентуалност предявява обратен иск срещу застрахователя ЗК "Лев Инс" АД за описаните  по-горе суми, като заявява, че между него и застрахователя има сключена застраховка, покриваща отговорността на ЧСИ за причинени вреди от действията ѝ на трети лица.   В съдебно заседание се представлява от адв.Л.-Стефанова. Оспорва иска като неоснователен по изложените съображения и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Третото лице -помагач ЗК "Лев Инс" АД, срещу което е предявен обратен иск при условията на евентуалност в срока и по реда на чл.131 от ГПК , чрез юк Гераскова оспорва изцяло наличието на фактическия състав на чл.74,ал.1 от ЗЧСИ спрямо ответника ЧСИ М.Г.. Моли съда да отхвърли иска срещу ответника, като неоснователен и недоказан по подробно изложени в отговора съображения.  По предявения при условията на евентуалност обратен иск срещу него счита същия за допустим , но неоснователен. Заявява, че ЧСИ не е изпълнил задълженията си съгласно ОУ по застрахователния договор да уведоми  застрахователя в предвидения за това срок за предявените срещу него искове. Прави възражение за изтекла давност . Прави възражения по размера на претенциите и възражение за давност по иска за лихви при условията на евентуалност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата  на  страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С разпореждане от 23.10.2012 г. е образувано изп.дело             № 508/2010 г.  по описа на ЧСИ М. Г. с взискател ТБ "МКБ Юнионбанк" АД и длъжник "Строителна борса- Уют" ЕООД. Видно от обявление от 20.05.2013 година по изп.дело № 508/2010 г.   на 27.05.2013 г. е насрочена нова продан / на 80% /на собствения на длъжника недвижим имот,  находящ се в  кв. "Варуша", представляващ УПИ с идентификатор 10447.508.413 , подробно описан в обявлението, ведно с намиращите се в имота къща и подобрения. Обявената цена, от която ще започне проданта е 26 480 лева с ДДС. С постановление от 3.07.2013 година по изп.д.               № 508/2010 г. ЧСИ, след като е  установила, че с протокол от 28.06.2013 г.  за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач,  "Алгус" ООД, гр.Варна е обявен за купувач на недвижимия имот, предмет на публичната продан,  на основание   чл. 496,ал.1 от ГПК е възложила недвижимия имот на дружеството за сумата от 26480 лева, заплатена напълно и в брой от купувача по сметката на ЧСИ. Не се спори от страните, че постановлението за възлагане е влязло в законна сила, след което с постановление от 7.08.2013 година е извършено разпределение на постъпилата сума от 26480 лева на взискателите по реда на чл.136 , ал.1  т.т.1,2 и 3 от ЗЗД. Видно от приложената справка за лица, регистрирани по ЗДДС и лица, получили разрешение за прилагане на режим за касова отчетност на ДДС, длъжникът по изпълнителното  дело "Строителна борса-Уют" е дерегистриран по ДДС от 6.01.2011 година.  По делото не се спори от страните, макар да няма приложени писмени доказателства за това, че ищецът е поискал от ответника ЧСИ М.Г. да му издаде документ по чл.131,ал.1,т.2 от ЗДДС, или да му върне сумата от  4413 лева, но ЧСИ е отказал да удовлетвори и двете искания. С оглед изявленията на страните съдът е отделил като безспорно и наличието на застраховка "Професионална отговорност" на ЧСИ М.Г. при ЗД " Лев Инс" АД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 74,ал.1 от ЗЧСИ, който е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално легитимирано лице  срещу надлежно пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска ответник.

          Според разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. За да възникне търсената отговорност, следва да бъде осъществен следния фактически състав: наличие на виновно неправомерно деяние - противоправно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинена вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Тъй като при изпълнение на функциите си  ЧСИ следи за фактите, които законът свързва с материалните права на участниците в изпълнителния процес, отговорността му ще възникне тогава, когато извърши действия, несъответстващи на наличните факти, или когато бездейства в разрез със задължението му при наличните факти да извърши определени разписани в закона действия. Тоест, противоправността при осъществяване на дейността на ЧСИ се изразява в процесуална незаконосъобразност.  В конкретната хипотеза ищецът твърди, че му е нанесена вреда от незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител, който след извършване на публичната продан е отказал да му издаде документ по чл. 131 ,ал.1,т.2 от ЗДДС , или да върне платеното ДДС в размер на 4413 лева. Основава искането си на обстоятелството, че в обявлението на ЧСИ за насрочена публична продан цената на подлежащия на изпълнение недвижим имот е била посочена с ДДС. Навежда, че  при регистриран по ДДС длъжник , ЧСИ е бил длъжен на основание чл. 131, ал.1 от ЗДДС да преведе съответния данък на компетентната дирекция на НАП, за изпълнение на което ЧСИ е следвало да има актуална информация за регистърния статут на длъжника. Сочи неправомерни действия на ЧСИ по обявена и съответно получена цена при публичната продан на имота с ДДС, при все, че длъжникът към момента на проданта е бил вече дерегистриран по ДДС. Счита, че е понесъл вреда в размер на 4413 лева, представляваща начисленото ДДС върху платената цена, която впоследствие ЧСИ е изплатил на взискателя. Ответникът  изцяло оспорва да е извършил незаконосъобразни действия и навежда, че при дерегистрация на длъжника по ЗДДС за него не възникват предвидените в чл.131 от ЗДДС задължения, както и че няма задължения служебно да следи регистърния статут на длъжника по всяко време на изпълнителното производство. Няма вреда на купувача, тъй като при горните обстоятелства на него не може да му се възстанови данъчен кредит, няма и причинно- следствена връзка между т.нар. вреда и поведението на ЧСИ, тъй като  регистърът по ЗДДС е публичен и купувачът при наличие на интерес би следвало сам да следи за статута на длъжника.  Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. Третото лице-помагач на страната на ответника навежда идентични възражения срещу основателността на иска. Съдът, като обсъди правно-релевантните за спора факти намира, че не е осъществен фактическия състав на чл.74,ал.1 от ЗЧСИ. Настоящата инстанция споделя доводите изложени от ответника, изключая възражението за изтекла давност. Видно от материалите по делото исковата молба е изпратена до съда с пощенски плик с клеймо от 3.07.2018 г., тоест, петгодишната погасителна давност не е изтекла, макар делото да е образувано на 5.07.2018 г. / арг. от чл.  62,ал.2 от ГПК/. Както бе изложено по-горе при преценката си за осъществен фактически състав на отговорността по чл.74,ал.1 от ГПК съдът следва да установи извършени ли са от ЧСИ процесуално незаконосъобразни действия/ бездействия  при реализиране на публичната продан на недвижимия имот , настъпила ли е вреда и ако да- има ли причинно- следствена връзка между вредата и противоправното действие на съдебния изпълнител. Разпоредбата на чл. 131  от ЗДДС задължава съдебния изпълнител при  публична продан по реда на ДОПК или  ГПК и когато собственикът на вещта   е  регистрирано по този закон лице в срок от  5 дни от получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка ***ия на Националната агенция за приходите;  да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона в три екземпляра - за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача); да предостави документа по    т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му и  да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона. В конкретния случай задълженията съгласно тази разпоредба биха възникнали за частния съдебен изпълнител при наличие на две предпоставки- извършена публична продан, каквато безспорно е реализирана и регистриран по ЗДДС длъжник-собственик на имота. Тогава би възникнало и задължението за ЧСИ да преведе част от цената като данък, тъй като ДДС се събира от цената върху вече реализирана публична продан , а не наред, заедно или отделно от цената.  Видно от доказателствата по делото, към момента на извършване на публичната продан и изготвяне на постановлението за възлагане на недвижимия имот, собственикът на имота-длъжник по изпълнителното дело, вече не е бил регистриран по ЗДДС. Констатирайки този факт,  съдебният изпълнител не е издал поисканите от ищеца документи, тъй като е спазил  законовите изисквания, които в конкретния случай са предписвали въздържане от извършване на разписаните в чл.131,ал.1  от ЗДДС действия. Ако ЧСИ ги бе извършил безспорно щеше да е налице закононарушение от негова страна, тъй като действията му щяха да бъдат процесуално незаконосъобразни. Законът не задължава съдебния изпълнител да извършва непрекъсната проверка на регистърния статут на длъжника по изпълнителното дело. При извършването на публична продан имота се обявява на цена, за определянето на която този статут е без значение. Изготвеното обявление за насрочена публична продан съдържащо цената, макар да е добавено, че същата е с ДДС не е данъчен документ и не гарантира  нито правата на купувача, нито за задълженията на длъжника по данъчен ред. От дерегистрацията на длъжника към момента на възлагане на недвижимия имот и от липсата на предпоставките по чл.131,ал.1 от ЗДДС се стига до извода, че имуществената сфера на купувача не е засегната, тъй като той би имал право на данъчен кредит, ако е изпълнен фактическия състав на цитираната  по-горе разпоредба, който безспорно не е налице в настоящия случай. Следва да се отбележи още, че при наличие на публичен регистър по ЗДДС се прекъсва причинно-следствената връзка между евентуално наличната вреда и противоправното бездействие на съдебния изпълнител, тъй като самият купувач би следвало, ако има интерес да ползва данъчен кредит, да извършва в този публичен регистър необходимите проверки, при липса на служебно задължение на ЧСИ да уведомява непрекъснато за регистърния статут на длъжника.  / в този смисъл Решение № 372/29.03.2013 г. по гр.д.№ 127/2012 г. на трето г.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 от ГПК /. Поради изложеното по-горе съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се остави без уважение, тъй като не се доказа фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.74,ал.1 от ЗЧСИ. От неоснователността на главния иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 4413 лева следва неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане. По същите съображения на отхвърляне подлежи и акцесорният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата в размер на 1000 лева за периода от 3.07.2013 г. до 3.07.2018 година.

        При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по предявеният при условията на евентуалност обратен иск от ЧСИ М.Г. срещу ЗК "Лев Инс"  АД, тъй като не е сбъднато процесуалното условие, под което е предявен.    

          По претенцията за разноски :

При отхвърляне изцяло на исковите претенции ответникът на основание чл. 78,ал.3 от ГПК има право на разноски, възлизащи на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена правна защита по исковата молба, заведена от "Алгус" ООД, съобразно приложен  списък с разноски по чл.80 от ГПК. Разноски са поискани и се дължат и на третото лице  в качеството му на ответник   по обратния иск. Неразглеждането на евентуално предявения обратен иск  поради несбъдване на  процесуалното условие, под което е предявен / уважаване на главния иск/ по същество е равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск /оставяне без разглеждане/. Поради горното ответникът по този иск има право на разноски по реда на чл.78,ал.4 от ГПК, които следва да бъдат възложени на ищеца по този иск.        В този смисъл е Определение № 724/15.12.2015 г. по дело № 1280/2014 г. на ВКС ТК, второ т.о.  Разноските за юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за правната помощ, които ЧСИ М.Г. следва да заплати на ЗК "Лев Инс" АД съдът определя в размер на 100 лева. 

Водим от гореизложеното, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ исковете  на "АЛГУС" ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хан Тервел" № 29, вх.В, ет.4, ап.11 против ЧСИ М.Г.  Г. с рег.№ 730 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново, адрес гр.В.Търново, ул."В.Левски" № 13 с правно основание чл.74,ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от 4413 /четири хиляди четиристотин и  тринадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неоснователно и недължимо събран ДДС с издаването на постановление за възлагане на недвижим имот от 3.07.2013 г. по изп.д.№ 508/ 2010 г. , ведно със законна лихва въху главницата от 3.07.2018 г.- завеждане на иска до окончателното изплащане, както и иска с правно основание чл.86,ал.1  от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 3.07.2013 г. до 3.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

  ОСЪЖДА "АЛГУС" ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хан Тервел" № 29, вх.В, ет.4,ап.11 да заплати на  ЧСИ М.Г.  Г. с рег.№ 730 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново , адрес гр.В.Търново, ул."В.Левски" № 13 сумата от 600 / шестстотин/ лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

  ОСЪЖДА ЧСИ М.Г.  Г. с рег.№ 730 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново , адрес гр.В.Търново, ул."В.Левски" № 13 да заплати на ЗК "Лев Инс" АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София, бул." Черни връх" № 15 сумата от 100  /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.   

 

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника ЗК "Лев Инс" АД, гр.София. 

 

      Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: