Присъда по дело №151/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 12
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20235320200151
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Карлово, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.а
СъдебниСТАНИСЛАВА ИНК.
заседатели:ВИДОЛОВА
МАРИЯ П. НЕШЕВА
при участието на секретаря М.а Ст. Тянчева
и прокурора Румен Г. Иванов
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Наказателно дело от общ характер
№ 20235320200151 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. М. П., роден на *** г. в гр. К., обл. П.,
***,***,***,***,***,**, живущ в гр. С., обл. П., ул.***, ЕГН **********
ЗА НЕВИНЕН в това, че на 06.03.2020 г. в гр. К., обл. П., след
предварителен сговор с И. В. М., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., в
немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“ с рег. номер ***** е отнел чужда
движима вещ- мотоциклет марка „SUZUKI“ модел „RMZ“ без регистрационен
номер с рама №JS1RL42A0005000325, на стойност 3000 лева, от владението
на С. К. Д., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият И. В. М., роден на ****** г. в гр. С., обл. П.,
***,***,***,***,***,***, живущ в гр.С., обл. П., ул.***, ЕГН **********
1
ЗА НЕВИНЕН в това, че на 06.03.2020 г. в гр. К., обл. П., след
предварителен сговор с М. М. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., в
немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“ с рег. номер ***** е отнел чужда
движима вещ- мотоциклет марка „SUZUKI“ модел „RMZ“ без регистрационен
номер с рама №JS1RL42A0005000325, на стойност 3000 лева, от владението
на С. К. Д., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО- мотоциклет марка
„SUZUKI“ модел „RMZ“ без регистрационен номер с рама
№JS1RL42A0005000325, находящ се на съхранение в РУ- Карлово, на
основание чл.113 от НПК, да се ПАЗИ до разрешаване с влязло в сила съдебно
решение на спора за неговата собственост по реда на ГПК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски, общо
в размер от 826,80 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет
стотинки/, от които сумата от 142,80 лв., представляващи разноски от
досъдебното производства за изплатено възнаграждение на вещо лице и
сумата от 684 лв., представляващи разноски от съдебно производство за
изплатено възнаграждение на вещо лице и преводач ОСТАВАТ за сметка на
Държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в петнадесет дневен
срок от днес пред Окръжен съд- Пловдив.
МТ
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 151/2023 г. по описа на КрлРС

По отношение на подс. М. М. П. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че на 06.03.2020 г. в гр. К., обл. П., след
предварителен сговор с И. В. М., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., в
немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“ с рег. номер ***** е отнел чужда
движима вещ- мотоциклет марка „SUZUKI“ модел „RMZ“ без регистрационен
номер с рама №JS1RL42A0005000325, на стойност 3000 лева от владението на
С. К. Д., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5
във вр. с чл.194 ал.1 от НК.
По отношение на подс. И. В. М. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт, за това, че на 06.03.2020 г. в гр. К., обл. П., след
предварителен сговор с М. М. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., в
немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“ с рег. номер ***** е отнел чужда
движима вещ- мотоциклет марка „SUZUKI“ модел „RMZ“ без регистрационен
номер с рама №JS1RL42A0005000325, на стойност 3000 лева от владението на
С. К. Д., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5
във вр. с чл.194 ал.1 от НК.
РП- П., ТО- К., представлявана в съдебно заседание от прокурор И.
счита вината на двамата подсъдими в извършване на престъплението, за което
са обвинени за безспорно и категорично доказана, поради което пледира за
осъждането им. Предлага налагане на наказание на двамата подсъдими при
условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК се отложи с изпитателен
срок от три години и за двамата, както и възлагане на направените по делото
разноски в тяхна тежест.
Подс. М. П., лично и чрез упълномощения му защитник адв. Н. считат
повдигнатото му обвинение за несъставомерно от обективна и субективна
страна, излагайки мотиви в тази насока, вкл. и за наличие на
гражданскоправни отношения между страните, изключващи ангажираната
наказателна отговорност, поради което пледират за оправдаването му.
Подс. И. М., лично и чрез упълномощения му защитник адв. Г., считат
повдигнатото обвинение за недоказано, пледирайки за оправдаване на
подсъдимия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. М. М. П., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. К., обл. П..****,
*****. Има завършено ***** образование. ******, *****св. С. Н.. ****.
1
Живущ в гр. С., обл. П., ул.***. ******.
Подс. И. В. М., ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр. С., обл. П..
****,*****. Има завършено **** образование. ****. ****. Има постоянен
адрес в гр. С., обл. П., ул.***, като понастоящем живее в с. С., обл. П., ул. ***.
****. Спрямо подс. М. е била постановена присъда по НОХД № 387/2003 г. по
описа на КрлРС, влязла в сила на 05.01.2004 г., по силата на която същият е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, извършено на 23.11.2003 г. Същата е без значение за
настоящото производство.
Подс. П. и подс. М. се считали за баща и син и като такива били
известни в обществото. Подс. М. и св. Д. били роднини по съребрена линия,
братовчеди, поради което П. считал Д. за свой чичо. И двамата често
посещавали В., от където се снабдявали с различни стоки и МПС, които
впоследствие продавали в Б.. Така, през месец декември 2019 г. подс. П. и
неговия приятел св. Д. К. се готвили да отидат до В., П., за да закупи стоки и
автомобили за продажба в Б., а К., за да го придружи. За пътуването им
разбрал св. Д., който имал парични затруднения в този момент, но решил да
отиде с П. и Д.. Приятелката му- св. В. Т. живеела в Л. и смятал да отседне при
нея, както и да получи известна сума пари, с която евентуално също да закупи
неща за продажба в Б., каквито бизнес отношения имали двамата преди
случая. Приятел на Д. му осигурил пари за пътни разноски и самолетен билет.
В средата на месец декември 2019 г. П., Д. и К. отпътували заедно със
самолет за В.. След като пристигнали в Л. се разделили, като П. и К.
пребивавали заедно и подсъдимият търсил стоки за закупуване, К. го
придружавал и му помагал, а Д. пребивавал отделно от тях. След около
седмица тримата се срещнали на паркинг на голям хранителен магазин в Л..
Междувременно Д. намерил обява за продажба на кросов мотоциклет марка
„Сузуки“, модел „RM-Z450“, като предварително договорил с продавача
продажна цена от 1200 британски лири, като превозното средство имало
технически проблем. Обявената цена била много изгодна, тъй като в Б. такъв
мотоциклет струвал около два пъти по- скъп. Д. споделил с П. за офертата, тъй
като не притежавал пари, за да го закупи. Решили да отидат и да го видят, като
на място преценят, дали е отстраним техническия проблем.
Така, на 24.12.2019 г. П., К. и Д. тръгнали с автомобила на последния за
населеното място, където трябвало да извършат оглед на мотоциклета. По
време на пътуването Д. няколко пъти молил П. да му даде пари на заем, което
последният отказвал да направи. Пристигайки на място, огледали мотоциклета
и преценили, че повредата е отстранима и ще се закупи мотоциклета. П.
заплатил мотоциклета на продавача, след което го разглобили и натоварили в
автомобила на Д., заедно с предадените им допълнително резервни части за
него.
На връщане обратно към Л. Д. започнал да иска от П. да му даде
мотоциклета. След многократните увещания П. се съгласил, като с Д. се
уговорили, че ще вземе мотора, но в най- кратък срок ще му върне
2
заплатените от него пари. Д. от своя страна обещал, че до два- три дни, когато
си дойде приятелката му от Б., ще вземе пари от нея и ще плати мотора на П..
Мотоциклетът останал в автомобила на Д..
Св. В. Т., приятелка на Д., обаче отказала да му даде пари, за да плати на
мотоциклета, поради некоректното му поведение в техните бизнесотношения.
Последният уведомил братовчед си, че не може да му върне парите, тъй като
не получил от приятелката си такива. Двамата постигнали съгласие, че веднага
след като се прибере в Б. Д. ще ремонтира мотоциклета и по най- бързия
начин ще го продаде, за да върне парите на П..
Тъй като Д. нямал в себе си никакви пари се наложило П. да му даде
средства, за прехрана и гориво във В., след което със св. К. се прибрали в Б..
Д. се върнал около седмица по- късно, когато получил изпратените с тази цел
пари от сестра му- св. Д..
В Б. Д. пробвал първоначално сам да ремонтира мотоциклета, като
същият бил сглобен и в движение. Свидетелят го управлявал неколкократно из
улиците на гр. С., но не успял да отстрани повредата, поради което го закарал
при св. Д., който се занимавал с ремонт на такива МПС и го предупредил, че
не трябва да предоставя мотоциклета на други лица. Д. разглобил мотоциклета
с цел ремонт, който обаче се проточил повече от две седмици.
Междувременно П. продължавал да иска парите си. Д. предложил на П.
да му даде в замяна на мотоциклета джип „Исузу“, което не било прието от
подсъдимия. След това му предложил сумата от 1000 лв., с което
подсъдимият отново не се съгласил и поискал да му се върне цялата сума. Д.
уведомил П., че мотоциклета се ремонтира при св. Д.. По това време П. и М.,
поотделно, разговаряли с Д. като му заявили, че искат да вземат мотоциклета.
Д. отказал да го предаде, тъй като при него го оставил Д., а не подсъдимите.
На 12.02.2020 г. св. Д. бил заловен да управлява МПС след употреба на
наркотично вещество, поради било образувано досъдебно производство и
спрямо същият била постановена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. С протоколно определение по НОХД № 122/2020 г. по описа на
КрлРС, влязло в сила на 26.02.2020 г. било одобрено споразумение, съгласно
което Д. бил осъден за престъпление по чл.343б ал.3 от НК и му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
След като Д. бил задържан, св. Н., с която подс. П. живеел на
съпружески начала, прибрала управлявания от свидетеля автомобил и
оставила ключа за него на баща му- св. К. Д.. Впоследствие, след обаждане на
С. Д., взела от дома му личен багаж и го занесла в арестните помещения. При
едно от посещенията била с подс. П., като отправили предложение на К. Д. да
се разреши проблема с мотоциклета, като М. го вземе и го продаде, а
горницата над дължимите му пари предостави на С. Д.. Това предложение не
било прието нито от св. Д., нито от св. Д., която разбрала за него, като и
двамата не могли да вземат подобно решение, предвид че решенията за
мотоциклета вземал С. Д..
След задържането му С. Д. провел разговор и със сестра си- св. К. Д., на
3
която изрично заявил, че оставения от него мотоциклет при Д. не следва да се
дава на никого. В изпълнение на тази поръка Д. и св. Р., с който последната
живеела съпружески, отишли до работилницата на Д. и го предупредили за
желанието на Д.. През това време подс. П. се обадил на Д. и я уведомил, че ще
вземе мотора, на което тя изрично възразила, предвид желанието на брат си и
му заявила да изчака брат й да излезе от затвора, след което да се оправят. П. и
заявил, че му трябват парите, които му дължи брат й и тъй като не знаел колко
време ще стои той в затвора ще вземе мотора. Малко след този разговор, на
06.03.2020 г. при Д. дошли подсъдимите П. и М. с автомобил и натоварили в
него частите от разглобения мотоциклет. Обяснили му предварително, че Д. е
в затвора, не се знае колко време ще стои там и ще вземат мотоциклета, като
ще му заплатят необходимото за ремонта, а те ще се оправят с Д. като
братовчеди. Д. се съгласил с действията на П. и М., като получил от тях
сумата от 200 лв., заплащане за ремонта на мотоциклета. Вечерта на същия
ден подс. П. уведомил К. Д., че взел мотора, на което тя отговорила „добре“,
макар да не била съгласна с постъпката, след което уведомила за стореното
своя брат. Предложила му да подаде сигнал в полицията, но той не бил много
съгласен, като й предложил да изчака, за да разбере какви намерения имат П.
и М. за този мотоциклет, но ако я държат в невидение да подаде жалба. Тъй
като двамата подсъдими не се обадили повече на Д. за съдбата на
мотоциклета, тя подала жалба на 09.03.2020 г. Междувременно мотоциклетът
бил оставен при св. Й. Й., който го сглобил и привел в състояние за
движение.
На 10.04.2020 г. св. Д. излязъл от затвора. Предложил на П. да остави
мотоциклета за себе си и го продаде, а да му даде 2000 лв., на което
подсъдимия отново не се съгласил. Тъй като вече се водила предварителна
проверка по подадената жалба мотоциклет марка „Сузуки“ модел „RM- Z“ без
регистрационен номер с рама №JS1RL42A0005000325 бил оставен на
отговорно пазене на подс. П. с протокол от 12.03.2020 г., а впоследствие
приобщен като веществено доказателство по делото.
Съгласно приетата по делото стоково- оценъчна експертиза стойността
на кросов мотоциклет марка „Сузуки“, модел „RM-Z450“ към 06.03.2020 г.
била 3000 лв.
Съгласно приетата по делото допълнителна съдебно- стокова
експертиза, изготвена в хода на съдебното производство се установява, че
мотоциклет марка „Сузуки“, модел „RM-Z450“ е предназначен за състезание
по затворен маршрут и не е предназначен за движение по републиканската
пътна мрежа, като неговата стойност към 06.03.2020 г. била 4024,35 лв., а към
средата на 2023 г. е 5345 лв.
Съгласно приетия по делото от Министерство на транспорта на
Обединено кралство В. и Северна Ирландия отговор по заявка за информация
относно съдържанието на правото на Обединеното кралство се установява, че
няма разпоредба в законодателството на Обединеното кралство, която
конкретно да се отнася до прехвърляне правото на собственост върху
превозно средство, доколкото тя определя кога собствеността върху
превозното средство /било то състезателен мотоциклет или друго средство/ е
4
прехвърлена на друго лице. Агенцията за лицензиране на водачи и превозни
средства /DVLA/ поддържа регистър на собствениците на превозни средства,
които отговарят за тяхното използване и лицензиране по пътищата. Това обаче
не е регистър на законното право на собственост върху превозните средства.
Базата данни се поддържа, за да подпомага събирането на приходи, пътна
безопасност и правоприлагане като цяло. Издават им се регистрационни
документи, за да се подпомогне този процес. Документите за регистрация на
превозното средство не са документи за законно право на собственост или
доказателство за собственост- бележка върху тях ясно показва, че
регистрирания собственик не е непременно законен собственик на превозното
средство и фактът, че е издаден документ не засяга законната собственост
върху превозното средство.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите- С. Д., вкл.
прочетените му показания от досъдебното производство /л. 93-93 от ДП/, на
осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, както и показанията от проведената в
съдебното производство очна ставка със св. Д. К.; Д. К., вкл. прочетените му
показания от досъдебното производство /л. 98,99 от ДП/ на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК и показанията от проведената в съдебното производство
очна ставка със св. С. Д.; А. Р., вкл. прочетените му показания от досъдебното
производство /л.103 от ДП/ на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК; Й. Й.,
вкл. прочетените му показания от досъдебното производство /л.106 от ДП/ на
осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК; М. Д., вкл. прочетените му показания
от досъдебното производство /л.100 от ДП/ на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НПК, както и показанията му от проведената в съдебно заседание очна
ставка със св. К. Д.; К. Д., вкл. прочетените й показания от досъдебното
производство /л.102 от ДП/ на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК; както и
показанията й от проведената в съдебно заседание очна ставка със св. М. Д.; В.
Т., вкл. прочетените й показания от досъдебното производство /л.105 от ДП/
на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК; С. Н., вкл. и показанията от
проведената очна ставка със св. К. Д.; К. Д., вкл. и показанията му от
проведената очна ставка със св. С. Н.; прочетните на осн. чл.283 от НПК
писмени доказателства- два броя протоколи за предупреждение от 12.03.2020
г. и от 13.03.2020 г., протокол за отговорно пазене от 12.03.2020 г., справки за
съдимост на подс. П., подс. М. и св. Д., справка от Затвора П., протокол за
оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум към него, протоколи за
доброволно предаване, протокол за предаване на съхранение, справка АИС
БДС, справка ИС КАТ, справка за задгранични пътувания, справка ДМППЕС
към Министерство на външните работи, отговор от Министерство на
транспорта на Обединено Кралство В. и Северна Ирландия относно
приложимо право, писмо от Офис за развитие на външните работи, Британска
общност; приетите на осн. чл.282 ал.1 от НПК стоково- оценъчна експертиза и
допълнителна съдебно- стокова експертиза от съдебното производство;
предявеното на осн. чл.284 от НПК веществено доказателство- мотоциклет
марка „Сузуки“, модел „RM-Z450“ без регистрационен номер с рама
№JS1RL42A0005000325.
5
При обсъждане на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи, че спор относно значимите за предмета на делото
факти съществува относно обстоятелството кое лице е заплатило процесния
мотоциклет и в този смисъл договорките между П. и Д.. В гласните
доказателствени източници по делото е налице противоречие относно
посочените обстоятелства. В тази насока съдът обсъди показанията на св. Д. и
св. К. като преки участници и очевидци на случилото се, които се явяват в
противоречие помежду си. Св. Д. твърди, че е получил в заем от подс. П.
сумата от 1200 британски паунда, с които е заплатил процесния мотоциклет на
неговия продавач. От друга страна, св. К. твърди, че подс. П. е заплатил
мотоциклета, тъй като Д. не е разполагал с пари да го стори и впоследствие е
предоставил веща на своя роднина с условието след 2-3 дни да му върне
парите, които е броил за нея.
Показанията на св. Д. в обсъжданата част съдът преценява като
неубедителни, макар и същият категорично да заявява, че е получил пари на
заем от подс. П., за да закупи мотоциклета. От една страна, този свидетел има
пряк интерес от изхода на делото. От съвкупната оценка на гласните
доказателства, вкл. и собствените му показания става ясно, че за Д. водещо
значение в конкретния случай е имала печалбата, която ще получи при
продажба на мотоциклета, предвид данните за изключително влошеното му
финансово положение. Същият е получил пари назаем, за да отиде до В. и за
да се завърне. Не е реализирал към онзи момент постоянни доходи от трудова
дейност, живеел е с баща си, чиято пенсия е ползвал, за да се издържа.
Разделил се е с приятелката си, с която са имали общи бизнес начинания,
поради което и източниците му на доходи от тази дейност са преустановени.
Ето защо логична и обяснима се явява настоятелността, с която същият е
държал да получи процесния мотоциклет, от който е щял да реализира не
малки приходи. Обсъждайки показанията на този свидетел, съдът отчита и
данните, съдържащи се в необорените показания на св. Т. и св. Н. относно
некоректното поведение на св. Д. в бизнес отношенията му с другите- не
връщал дадени му в заем пари, не разделял получена печалба от общи сделки
със съдружника си Т.. На фона на така дадената от свидетелките
характеристика на поведението на св. Д. в бизнес отношенията му, съдът
отчита обстоятелството, че от края на 2019 г. и понастоящем св. Д. дори не е
направил опит да върне дължимите на П. пари, макар и без реализирана
печалба от продажба на мотоциклета, която сума е в един не малък размер от
1200 британски паунда и които последния настоятелно е търси постоянно.
При така установените обстоятелства по делото, характеризиращи
поведението на св. Д., съдът поставя под съмнение достоверността на
показанията му относно факта, че е получил пари назаем от подс. П. и сам е
заплатил на продавача процесния мотоциклет. В показанията си Д. не
съобщава логична и основателна причина защо подс. П., на който е известно
реномето на свидетеля в бизнесотношенията му и който не му е дал пари за
закупуване на други стоки до момента, в който двамата са одобрили
мотоциклета, изведнъж променя решението си и му предоставя в заем една не
малка парична сума. В горния смисъл показанията на Д. в обсъжданата част се
6
явяват вътрешно противоречеви.
Показанията на св. Д. противоречат в обсъжданата част на показанията
на св. К.. Установи се по делото, че този свидетел се намира в приятелски
отношения с подс. П.. Тези отношения обаче съдът не установи да са се
отразили на обективността на показанията му. От една страна, показанията на
този свидетел съдът преценява като депозирани без личен интерес от изхода
на делото. От друга, показанията му досежно всички факти от значение за
делото са подробни и вътрешно непротиворечиви. Съдът констатира
незначителна непоследователност в изброяване на фактите, която обаче счита,
че се дължи на изминалия дълъг период от време от случая до депозиране на
показанията от свидетеля пред съда. Именно на това се дължи и липсата на
спомен у свидетеля за някои факти, която се преодоля чрез прочитане на
показанията му от досъдебното производство, на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК. По съществото показанията на св. К. изясняват поведението на
св. Д. и подс. П. преди закупуване на мотоциклета, а именно многократните
опити на Д. да получи пари за закупуване на стоки за търговия и отказите на
П. да му предостави такива, вкл. и по време на пътуването им до
местонахождението на мотоциклета. Показанията на К. внасят яснота и
относно поведението на Д. след закупуване на мотоциклета, а именно
многократните му настоявания да получи вече закупения мотоциклет за себе
си, както и съгласието на П. да му го предостави с условие да му заплати
дадените пари в най- кратък срок. Така депозираните показания на свидетеля
се явяват изключително подробни, последователни и логични относно
съобщените факти, поради което съдът ги кредитира с доверие. Не такива се
явяват показанията на св. Д. съпоставени с показанията на К. в проведената
очна ставка, когато на изключително подробните показания на К., съдържащи
в себе си голям обем от информация досежно проведения разговор в
автомобила на връщане към Л. след закупуване на мотоциклета, Д.
категорично, но неаргументирано отрича да е имало такъв разговор, като
уклончиво и кратко заявява, че може би е изразил мнение, че „сделката е
добра и моторът е добър“. По изложените мотиви, съдът не кредитира с
доверие и не ползва при постановяване на присъдата си показанията на св. Д.
в обсъдената по- горе част. Досежно показанията на свидетелите Д. и К. в
останалата част и касателно фактите и обстоятелствата от значение за
предмета на делото съдът не установи съществени различия, които да внесат
съмнение в тяхната обективност.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. Р., които намира за
безпристрастно депозирани, независимо от близките отношения на този
свидетел със св. Д., предвид, че Р. живее на съпружески начала със сестрата на
свидетеля К. Д.. Същите изясняват важни за предмета на делото факти.
Прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания на Р. от
досъдебното производство допълват, без да противоречат на депозираните
такива в съдебно заседание.
Обсъждайки показанията на св. К. Д., съдът отчита, че същата е сестра
на св. Д., като намира, че посоченото обстоятелство не се е отразило на
безпристрастното депозиране на нейните показания. Съдът кредитира с
7
доверие и ползва при постановяване на присъдата си показанията на св. Д.
депозирани пред съда, вкл. и прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НПК показания от досъдебното производство съдържащи преките
възприятия на свидетелката относно фактите от предмета на делото. Същите
се явяват последователни, вътрешно непротиворечиви и без противоречия с
останалите, ползвани от съда доказателства, като прочетените показания от
досъдебното производство допълват и изясняват тези от съдебно заседание.
Не ползва показанията на свидетелката съдържащи предадените й от св. Д.
факти и обстоятелства относно твърденията му, че е получил от П. пари в
заем, за да закупи процесния мотоциклет, поради посочените по- горе в
изложението мотиви. Констатираните противоречия в проведената очна ставка
между Д. и Д. относно наличие на други хора в работилницата му при вземане
на мотоциклета от подсъдимите не касаят пряко обстоятелствата от предмета
на доказване по делото.
По отношение показанията на св. М. Д., съдът намира същите за
обективни, макар и депозирани с притеснение от относно собствените му
действия в инкриминирания случай, а именно даденото от него съгласие на
двамата подсъдими да вземат процесния мотоциклет, оставен му от св. Д. за
ремонт и станало причина за воденото впоследствие наказателно
производство. Показанията на св. Д., вкл. и прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК, касаещи обстоятелствата, които лично е възприел и
събитията, в които лично е участвал съдът намира за изясняващи особено
значими обстоятелства от предмета на делото, поради ги ползва при
постановяване на присъдата. Констатираните противоречия в очната ставка с
участие на свидетеля относно наличие на други хора в работилницата му при
вземане на мотоциклета от подсъдимите не касаят пряко предмета на делото.
Значими за обстоятелствата от предмета на доказване по делото се
явяват и показанията на св. Й., вкл. прочетените на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК, поради което също съдът ползва при постановяване на
присъдата си. Намира същите за безпристрастно депозирани, без интерес от
изхода на делото. Обсъждайки показанията, както на Д., така и на Й. що се
отнася до съобщеното от тях досежно собствеността на процесния
мотоциклет, съдът отчита, че същите заявяват обстоятелства, които са им
станали известни в хода на развитите на процесния случая при разговори,
както от всяка една от страните, така и от полицейските служители взели
отношение по него. Съдът намира, че така съобщените данни относно
собствеността на процесния мотоциклет не следва да се ползват при
постановяване на присъдата доколкото не са резултат от преките наблюдения
на свидетелите, а съдържат предадени им от други лица, вкл. и с интерес от
изхода на делото, а и тяхна субективна преценка на обективните факти.
Присъствалите на покупката на мотоциклета са три лица- Д. и К., чиито
показания се обсъдиха по- горе и подс. П., който се е възползвал от правото си
да не дава обяснения. Всички други размисли и впечатления относно това
обстоятелство не могат да установяват фактически случилото се във В.,
поради което и съдът ги счита за неотносими към предмета на доказване по
делото.
8
Св. В. Т. като бивша приятелка и бизнес партньорка на св. Д. предоставя
информация относно характера на отношения им и причината за техния край,
както и за обстоятелства, касаещи пряко процесния случай. Депозираните от
свидетелката показания относно съдържанието на проведените разговори
между нея св. Д. и подс. П. във връзка с уговорките между тях за процесния
мотоциклет, дадени в съдебно заседание и прочетените от досъдебното
производство по делото на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК се явяват
вътрешно противоречиви относно съдържанието на водените разговори и
постигнатите уговорки, което обаче съдът намира, че не се дължи на
недобросъвестност на свидетелката, а на липсата на достатъчно висока правна
култура, която да й даде възможност да направи разлика между видовете
договори в българското право. От друга страна е налице и вътрешно
противоречие в показанията й от досъдебното производство, което не е било
отстранено на тази фаза от наказателното производство, както е следвало да се
направи. Същата в показанията веднъж заявява, че „С. му казал /на М. П./, че
като се върна аз от Б. в Англия ще платя мотоциклета на него /на М. П./“.
Впоследствие заявява „Тогава М. каза по телефона, че се е прецакал, давайки
му тези 1200 паунда с обещанието на С., че аз ще му ги дам тези 1200 паунда
като се върна в Англия“. Посочените две изречения от показанията на св. Т.
визират различни по съществото си и последиците си договори- за заем на
пари и за продажба на вещ, какъвто по същество се явява спора по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да кредитира с доверие и
ползва показанията на свидетелката, дадени в съдебното производство по
делото, доколкото същите се явяват без вътрешни противоречия и
последователни, пряко относими към предмета на делото.
Показанията на свидетелите К. Д. и С. Н., вкл. и от проведената очна
ставка между тях, съдът ползва при постановяване на присъдата си, отчитайки
близките отношения на двамата свидетелите със страните по делото.
Показанията на двамата свидетели са повлияни от близките отношения с П. и
Д., съотв. Н. живее на съпружески начала с П., а Д.и са баща и син. Тази
емоционална окраска в показанията им касае оценката на фактите, но не и
тяхното обективно предаване. Показанията на двамата свидетели в
проведената очна ставка между тях допълва и изяснява показанията на
разпитите, като констатираните противоречия се явяват несъществени за
предмета на делото.
Писмените доказателства по делото съдът ползва при постановяване на
присъдата си, като намира същите за събрани по реда и в формата, изискуема
от НПК, относими са към предмета на делото. Що се отнася до представените
от св. Д. и приобщени по делото писмена бележка на английски език и
фотоснимка на писмената бележка с документи за самоличност на св. Д. и
друго лице, съдът намира, че същите не са в състояние да установят право на
собственост на кое да е лице, съгласно българското законодателство, по което
приоритетно се развиват отношенията в конкретния случай. В писмената
бележка липсват данни за издател, а фотокопието на бележката с документите
за самоличност по никакъв начин не съотнасят лицата към фигурите на
продавач и купувач. В тази насока съдът взе предвид и показанията на св. Д.,
9
според които тази бележка е съставена, за да не възникне проблем при
превозване на разглобения мотоциклет през граница или евентуално съмнение
за кражба.
Изготвените по делото експертизи съдебно- стокова и допълнителна
стоково- оценъчна експертиза от съдебното производство, съдът ползва при
постановяване на присъдата си, тъй като същите са изготвени от вещо лице,
притежаващо необходимите специални знания в областта на стокознанието,
като изводите му касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по
делото. Повишаването на цената на процесното МПС, съгл. заключението на
допълнителната експертиза спрямо отразената в първоначалното заключение
се дължи на допълнителните обстоятелства, които вещото лице е взело
предвид, а именно оглед на мотоциклета, както и установените данни за
техническото му състояние от свидетелските показания, дадени в съдебно
заседание. Съдът не ползва допълнителната съдебно- стокова експертиза,
изготвена в досъдебното производство, на осн. чл.234 ал.7 от НПК, като
изготвена извън срока на разследване и изключена от доказателствения
материал с протоколно определение от 11.07.2023 г.
Предявеното веществено доказателство- мотоциклет марка „Сузуки“,
модел „RM-Z450“ без регистрационен номер с рама №JS1RL42A0005000325,
също допринася за изясняване на фактическата обстановка по делото.
При установената по- горе и приета фактическа обстановка съдът
намира, че подс. П. и подс. М. не са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 вр. чл.194 ал.1
от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Доказателствата по делото сочат, че подс. П. е закупил от В. мотоциклет
марка „Сузуки“, модел „RM-Z450“, предназначен за състезание по затворен
маршрут. Предоставил го на св. Д., който се задължил в срок до 2-3 дни след
като го получи да заплати на П. сумата от 1200 британски паунда, за която
сума последният го придобил. П. не получил от Д. стойността на мотоциклета,
нито в уговорения срок, нито понастоящем. Същият бил внесен в Б. от св. Д. с
цел продажба. Съгласно установените характеристики на процесния
мотоциклет, а именно че същият е предназначен за състезания по затворен
маршрут, то съгл. чл.1 ал.5 т.3 от Наредбата № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) не подлежи на
регистрация, при което и за сделките с него няма законови изисквания за
форма като условие за действителност.
При така установените факти, съдът намира, че между П. и Д. се
установяват неформални договорни отношения, които могат да осъществят
характеристиките, както на предварителен договор за продажба, така и на
договор по чл.205 от ЗЗД, а именно договор за продажба на изплащане.
10
Установяването на точния вид договорно отношение не е предмет на
настоящото производство, наказателно такова. От значение за предмета на
делото е, че и двата договора не прехвърлят вещни права до плащане на
цената. Същите имат облигационен характер и сключването на кой да е от тях
няма отчуждителен характер по отношение на веща, т.е. продавача запазва
правото си на собственост върху веща, като с изтичането на срока за плащане
на цената за продавача възниква правната възможност да развали договора и
да поиска даденото от него. С оглед изложеното, съдът намира, че подс. П. с
действията си е развалил договорните отношения със св. Д. и съответно е
поискал даденото от него. Т.е. налице са гражданско- правни отношения,
извън предмета на наказателното производство.
На следващо място, повдигнатото обвинение на двамата подсъдими е за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, чието
изпълнително деяние се осъществява чрез отнемане на чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои. Конкретният фактически състав включва и квалифициращите
деянието обстоятелства- използване на МПС и предварителен сговор. От
субективна страна кражбата се извършва само при пряк умисъл, когато деецът
съзнава, че лишава владелеца от фактическата власт върху чужда движима
вещ.
Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима
вещ. Предвид установените по делото факти, съдът намира, че към момента, в
който подс. П. и подс. М. са взели разглобения на части мотоциклет от св. Д.
тази вещ не е била чужда за П., тъй като поради неплащане на продажната
цена от св. Д. последният не е придобил собствеността върху нея. Ето защо и
доколкото процесната вещ не се явява чужда за дееца, то деянието по
повдигнатото обвинение не се явява съставомерно от обективна страна
касателно двамата подсъдими. В тази насока съдът отчита и изразеното
становище от подс. М. в проведения телефонен разговор с Д., че съхранявания
от последния мотоциклет е не неговия син- М. П..
На следващо място, съставомерен признак на кражбата от обективна
страна се явява и липсата на съгласие от страна на владелеца на веща за
промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението. Точка 3 от
Постановление № 6/971 г. ВС визира, че „При кражбата деецът може да
отнеме вещта от всяко лице, което я владее. По смисъла на чл.194 и 251 от
Наказателния кодекс под владеене следва да се разбира както владеенето, така
и държането по чл.68 ал.1 и 2 от Закона за собствеността. Поради това е
налице кражба и когато деецът отнеме вещта от държателя й“. Не се спори по
делото, че фактическата власт върху процесния мотоциклет е била
осъществявана към инкриминирания момент от св. Д., който е държал същата
с цел ремонт. Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че св. Д.
не е изразил несъгласие двамата подсъдими да вземат инкриминираната вещ,
напротив, бил е съгласен с това, считайки, че същите ще се разберат със св. Д.
като роднини, а и след като са му е заплатили стойността на извършените от
11
него ремонтни дейности. Ето защо, съдът намира, че деянието по
повдигнатото обвинение се явява несъставомерно от обективна страна и по
отношение на горепосочения признак от обективна страна на
инкриминираното деяние.
Процесното деяние не е осъществено от двамата подсъдими и от
субективна страна. За подс. П. процесната вещ не е възприемана като чужда.
Що се отнася до подс. М., по делото не се събраха доказателства, от които да е
възможно да се установи изобщо субективното му отношение към деянието.
Недоказани от събраните по делото доказателства се явяват също така
квалифициращите обстоятелства на деянието, а именно предварителния
сговор между двамата подсъдими и използването на МПС, собственост на
подс. М.. Обстоятелства за индивидуализация на МПС, на което е натоварен
взет разглобения на части мотоциклет и чия собственост е по делото не са
събрани доказателства, годни да бъдат ползвани.
В случай, че се приеме, че подс. П. е дал пари на заем на св. Д. за
закупуване на процесния мотоциклет и покупката е извършена от свидетеля,
т.е. последният се явява собственик на веща, което съдът намира за недоказано
по делото, то действията на П. могат да се счетат за самоуправни при
наличието на спор за веща и ясно изразени, а и действително осъществени
намерения за нейното придобиване въз основа на дадените, но невъзстановени
му парични средства. Подобна деятелност обаче според съда не би била
съставомерна по чл.323 ал.1 от НК, доколкото я преценява като маловажна по
смисъла на чл.93 т.9 от НК. В тази насока освен чистото съдебно минало,
липсата на каквито и да е данни за противообществени прояви, добросъвестно
процесуално поведение, вкл. предаване на мотоциклета по делото от страна на
подс. П., следва да се отчетат и подбудите за действията му, а именно че
същият се е почувствал измамен от страна на Д. по отношение на една не
малка парична сума, която и към момента му е невъзстановена. При това
обществената на деянието не може да се счете за равнозначна на обичайните
случаи на престъпления от този вид, а разкрива обществена опасност,
значително по- ниска от характерната за тях.
По изложените мотиви, съдът призна двамата подсъдими за невинни и
ги оправдан на осн. чл.304 от НПК по повдигнатото им обвинение за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК.
По отношение на вещественото доказателство- мотоциклет марка
„SUZUKI“ модел „RMZ“ без регистрационен номер с рама
№JS1RL42A0005000325, находащ се на съхранение в РУ- К., на основание
чл.113 от НПК, същият следва да се пази до разрешаване с влязло в сила
съдебно решение на спора за неговата собственост по реда на ГПК.
При този изход от делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК
направените по делото разноски, общо в размер от 826,80 лв. /осемстотин
двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/, от които сумата от 142,80 лв.,
представляващи разноски от досъдебното производства за изплатено
възнаграждение на вещо лице и сумата от 684 лв., представляващи разноски
от съдебно производство за изплатено възнаграждение на вещо лице и
12
преводач следва да останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

13
Съобщи за изтекли лични данни