№ 59
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110105254 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ч. А. М. с ЕГН**********, с адрес
гр.Варна, ж.к.“В.В. бл...... вх.7, ет.3 срещу М. В. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ж.к.
“В.В. бл....., вх.В, ет.4, ап.20 обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.74 ЗЗД вр.155 ал.2 ЗЗД за осъждане ответника да му заплати сумата от 5252евро,
представляваща платено от ищеца задължение на ответника към Р. /България/ ЕАД по
договор за кредит от 29.09.2008г., за периода от 01.11.2018г. до 15.04.2021г., ведно със
законната лихва върху нея от предявяване на иска – 13.04.2021г. до окончателно изплащане
на задължението и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1223,90евро
/след допуснато изменение на иска в о.с.з./, обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. до
15.04.2021г. В евентуалност се предявява иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от 5252евро и 1223,90евро, подлежащи на
връщане като платени без основание от ищеца за задължение на ответника към Р. /България/
ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска от предявяване на иска – 13.04.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: В исковата
молба се твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение №.......... по гр.д.
№9226/09г. на ВРС, като по време на фактическата раздяла ответницата сключила договор
за кредит с Р. /България/ ЕАД на 29.09.2008г. за сумата от 18324,41евро. Твърди се, че
кредитополучател е единствено ответницата, като кредитът бил усвоен изцяло от нея и
употребен за нейни лични нужди. Излага, че в предходни съдебни производства ответницата
1
е заявила, че част от кредита бил използван за довършителни работи на ателие №3 в
гр.Варна, като с решение №..../05.04.2013г. на ВКС бил отхвърлен иска за делба на този
имот, което налагало извод за лична собственост на имота от ответника. Сочи, че за
обезпечение на заема страните са учредили с НА №77/29.09.08г. договорна ипотека върху
съсобствения им тогава имот - апартамент №89, находящ се в гр.Варна ж.к.“В.В. бл...... вх.7,
ет.3 за което ищецът изпратил на ответницата заверени пълномощни. Излага, че с влязло в
сила Решение от 20.08.2015г. по гр.д.№18208/10г. по описа на ВРС този имот бил възложен
в дял на ищеца. Предвид заявеното от ответницата твърдение за личен характер на
средствата, с които били заплащани месечните вноски по кредита, и отказа й да ги заплаща,
считано от 03.05.2010г. ищецът започнал да превежда всяка месечна сума по погасяване на
кредита от своята банкова сметка в Испания, по която се издължавали вноските с посочено
основание - вноска по погасяване на заем, ипотека. Сочи, че за периода от м.05.10г. до
м.10.18г. бил превел по сметката за погасяване на кредита сумата от 21840 евро. За
установяване на това обстоятелство впоследствие завел дело във ВОС, с решението по което
искът му бил уважен за сумата от 18449,81евро. Решението било потвърдено от АС – Варна.
С настоящата молба се предявява идентичен иск, но за сумата от 5252евро, представляваща
платено от ищеца задължение на ответника към Р. /България/ ЕАД по договора за кредит от
29.09.2008г., но за периода от 01.11.2018г. до 15.04.2021г. Твърди, че при плащането на
чуждия дълг е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. В
евентуалност, ако се приеме, че плащането е извършено без правен интерес, счита, че това
плащане е било лишено от основание. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се представителната власт
на пр.представител на ищеца – адв. Л.Ш. - ВАК относно правата за завеждане на настоящата
искова претенция, вкл. автентичността на представеното по делото адв.пълномощно.
Оспорва да са извършвани плащания по вноски от ищеца за погасяване на кредита, както и
че платеца по представените извлечения е идентично лице с ищеца. Твърди, че сключеният
договор с банка Р. /България/ ЕАД е относително симулативен, като действителна страна по
него е ищецът, действал чрез скрит представител и пълномощник – ответницата М. В. Д..
Сочи, че действителната уговорка между страните била кредитът да се използва за ремонт на
семейните жилища , т.е. разходването му било за общо имущество на страните. Твърди, че
действителният получател по кредита бил Ч. М., а не ответницата, който получил
съществена част от кредита, а по – малка част била използвана за ремонт на семейните
имоти. Твърди, че по този кредит ответницата е заплатила 7800евро собствени средства,
предмет на гр.д. гр.д.№19107/2019г. по описа на ВРС. Сочи, че от средствата по кредита
10000евро са предадени на ищеца, а другата част са използвани за ремонт и обзавеждане на
семейните имоти. Твърди, че тъй като ищецът не плащал вноските се наложило тя с лични
средства да ги заплаща. В допълнителният отговор оспорва твърденията в допълн.искова
молба. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
2
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В с.з. ищецът чрез пр. си представител поддържа иска.
Ответникът не се явява и не се представлява, но чрез нарочна молба до съда
поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищеца да установи пълно и
главно, че е изпълнил лично задължение на ответника спрямо трето лице както и наличието
на правен интерес да изпълни чуждия дълг; наличието на неоснователно имуществено
разместване, изразяващо се в намаляване на патримониума на ищеца за сметка на
ответника; по заявения в евентуалност иск – факта на плащане.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, че бракът им е прекратен с влязло в сила Решение №.......... по
гр.д.№9226/09г. на ВРС.
Видно от решение №.... /05.04.13г., постановено по гр.д. № ...../12г. на ВКС е
отхвърлен предявения от Ч. А. М. против М. В. Д. иск за делба на ателие №3, находящо се в
гр.Варна, ул. „Х.Т.“ №...., ведно с избено помещение №16, както и 6,9654% ид.ч. от ОЧС и
правото на строеж и 3 кв.м.ид.ч. от УПИ-12,13 по плана на гр.Варна.
Видно от решение №3542/20.08.15г., постановено по гр.д.№18208/10г. на ВРС, влязло
в сила на 20.12.16г., в дял на Ч. А. М. е поставен НИ– апартамент №89, находящ се в
гр.Варна, жкВ.В...., вх.7, ет.3, със ЗП от 40,71кв.м., заедно с изба с площ от 2,10кв.м. и
0,4826% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, а в дял на М. В. Д. недв.имот-апартамент
№20, находящ се в гр.Варна, жк.В.В.... вх.3, ет.4, със ЗП от 56,72кв.м., заедно с изба с площ
от 3,75кв.м. и 2,9134% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж.
По делото е приобщен договор за банков кредит от 29.09.08г., сключен между Р.
/България/ ЕАД и М. В. Д., като кредитополучател. Видно от същия банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 18324,41евро, с краен срок на погасяване
05.10.2026г. За обезпечаване на вземанията договора , в полза на банката е учредена с
..................г. ипотека от ипотекарните гаранти Ч. А. М. и М. В. Д. върху НИ - апартамент
№89, находящ се в гр.Варна, жкВ.В...., вх.7, ет.3.
По делото е представено и приобщено влязло в сила решение от 12.06.2020г. по
т.д.............г. по описа на ВОС, по което със сила на пресъдено нещо е установено, че целта
на придобитите чрез кредита парични средства от ответницата е била не за задоволяване на
семейни нужди, а само за лични, свързани със собствения й имот, като е прието още, че за
този кредит не е възникнала пасивната солидарност по чл.32, ал.2 СК. По този начин
ищецът се явява собственик на ипотекиран в обезпечение на чужд дълг имот, като с
плащането му ипотекарният длъжник съгласно специалната норма на чл.155, ал.2 ЗЗД е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника до погасената част на дълга.
За установяване размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
3
заключението на в.л. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като
обективно и компетентно дадено на база проверка в „Р. България“ ЕАД, и като неоспорено
от страните, бива възприето от съда в цялост. От него се установява, че за периода
01.11.2018г. до 13.04.2021г. общо платената сума по процесния договор от Ч. М. възлиза на
4928,....евро, а на каса от М. Д. са изтеглени суми общо в размер на 1469,01евро. Няма данни
М. Д. да е правила вноски за погасяване на кредита.
С оглед така изложеното съдът намира, че със заплащането на сумата от 4928,....евро
е погасен част от кредита на ответницата и за ищеца е възникнало суброгаторното право да
претендира връщането им от кредитополучателя, поради което и предявеният иск с правно
основание чл. 155, ал.2 ЗЗД се явява основателен до този размер и за периода 01.11.2018г. до
13.04.2021г. В останалата му част до горницата от 5252евро, като неоснователен същият
следва да бъде отхвърлен, както и за периода от 13.04.2021г. до 15.04.2021г., доколкото
исковата молба е входирана във ВРС на 13.04.2021г., а не на 15.04.2021г. Размерът на
лихвата за забава за същия период от 01.11.2018г. до 13.04.2021г, вещото лице е установило
в размер на 1223,90евро, в какъвто размер е и търсената претенция, като и този иск следва
да бъде отхвърлен единствено по отношение за периода от 13.04.2021г. до 15.04.2021г.
Поради основателността на исковата претенция в посочения по – горе размер, съдът
не дължи произнасяне по предявения в евентуалност иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са –510лева ДТ, 200лева депозит за вещо лице, 5лева преводни такси и
1162лева – адв. възнаграждение съгласно договор за защита и съдействие от 08.11.2022г.
Съразмерно уважената част на иска следва да се присъдят такива в размер на 1783,20лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски. Съгласно
представения списък се претендират такива за депозит за вещо лице – 100лева, за свидетел –
20лева и адв. възнаграждение, в размер на 875лева, претендирано при условията на
чл.38ал.2 ЗА. По отношение на депозита за свидетел, същият не следва да се присъди,
доколкото като недължим по делото подлежи на връщане при изрично искане от ответната
страна. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 48,72лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. “В.В. бл....., вх.В, ет.4,
ап.20 ДА ЗАПЛАТИ на Ч. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.“В.В. бл...... вх.7,
ет.3 сумата от 4928,....евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
Р. /България/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., за периода от 01.11.2018г. до
4
13.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска –
13.04.2021г. до окончателно изплащане на задължението както и сумата от 1223,90евро,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. до
13.04.2021г., като отхвърля предявения иск за главница за разликата над 4928,....евро до
5252евро и за периода от 13.04.2021г. до 15.04.2021г., както и за периода за обезщетението
за забава от 13.04.2021г. до 15.04.2021г., на осн. чл.74 ЗЗД вр.155 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. “В.В. бл....., вх.В, ет.4,
ап.20 ДА ЗАПЛАТИ на Ч. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.“В.В. бл...... вх.7,
ет.3, сумата от 1783,20лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Ч. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.“В.В. бл...... вх.7, ет.3
ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ж.к. “В.В. бл....., вх.В, ет.4,
ап.20 сумата от 48,72лева, съдебно - деловодни разноски, на основание , на основание
чл.78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5