Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Варна, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ –
ти състав, в публично заседание проведено на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11030
по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.А.С.,
родена на *** г.
в Руска Федерация, гражданка на Руска Федерация, със статут на продължително пребиване в Република България, с постоянен адрес:*** срещу Ц.Н.С.,
ЕГН *********** с постоянен адрес *** с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 365 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 760 /седемстотин
и шейсет/
лева, представляваща неизпълнено задължение за плащане на кредит към банка „ДСК“ ЕАД. - ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 11.03.2019 г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2042/12.03.2019 г. по ч.гр.д.№3846/2019 г. на ВРС.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
През 2015 г.
страните по делото сключили граждански брак в гр. Варна.
По време на брака ищцата изтеглила потребителски кредит от банка „ДСК“ ЕАД в размер от 4 000 лева,
като кредитът бил обезпечен с нейн паричен влог в евро.
Парите дала на тогавашния си съпруг и ответник в настоящото производство Ц.Н.С.,
затова и се разбрали кредитът да се погасява изцяло от него,
ведно с натрупани лихви и разноски, като той да няма никакви претенции към нея за заплащане на припадащата ѝ се част от задължението. Въпреки уговорката между съпрузите ответникът не е заплатил нито една вноска и така под заплаха кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем и банката,
като кредитор да се удовлетвори от влога в евро на ищцата,
тя заплащала месечните погасителни вноски по кредита.
С Решение № 4580/1.11.2018 г., постановено по гр.дело № 10062/2018 г. по описа на ВРС - VII състав съдът допуснал развод по взаимно съгласие между съпрузите чрез одобряване на постигнато между тях споразумение по чл. 51 от СК. Съгласно споразумението, възпроизведено в цитираното решение страните се съгласили, че задължението по изтегления по време на брака потребителски кредит от С.С. от банка „ДСК“ ЕАД в приблизителен размер от 4 000 лева ще бъде погасено от Ц.Н.С. изцяло, ведно с натрупани лихви и разноски, като той няма никакви претенции към нея за заплащане на припадащата ѝ се част от задължението.
Спогодбата била подписана лично от двамата пред съда и е влязла в законна сила от деня на сключването ѝ - 24.12.2015г.
Поради неизпълнение на така поетото със споразумението задължение да погасява кредита от ответника ищцата заплатила на банката кредитор дължимите по кредита вноски за месеците ноември и декември от 2018 година и януари, февруари и март от 2019 година по 152,00 лева всяка, или общо 760,00 лв.
Ответникът в срока за отговор оспорва предявените искове по основание и размер предявения иск. Заявява, че споразумението
в тази
му част
било договорено
като компромис,
за да
приключат страните
мирно отношенията
си. Кредитът
бил сключен
месец след
фактическата раздяла
на съпрузите
и от
тази гледна
точка се
съгласил да
го изплати
само при
условие, че
ищцата не
създава проблеми
по развода
и отглеждането
на общото
им дете.
Ищцата, обаче
оспорила споразумението
в частта
му относно
родителските права
пред ВКС
с молба
за отмяна
и с
твърдението, че
не разбирала
добре български.
В случай,
че решението
на PC за
одобряване на
споразумението бъде
отменено от
ВКС, тъй
като г-жа
С. не
разбирала български
добре, то
ответникът оспорва
действителността
на цялото
споразумение, извън
постановяването
на развода.
Ответникът сочи,
че не
би поел
такова парично
задължение, без
одобряване на
споразумението за
родителските права,
семейното жилище
и издръжката
на роденото
от брака
дете. Твърди,
че не
дължи исковата
сума, тъй
като, от
една страна,
кредитът не
е станал
предсрочно изискуем
и все
още не
е погасен
за цялата
искова сума.
Ищецът заплащал
дължимите вноски
до първия
акт на
насилие, който
ищцата упражнила
по отношение
на тяхното
дете. Последвали
и нови
актове на
насилие, които обезсмислят
за него
изпълнението на
задължението, което поел
със споразумението
за развод.
Оспорва
представените писмени
доказателства, които
представляват разписка
за изтеглени
суми, а
не документи
за плащане
на задължения.
Прави
възражение за прихващане
на исковата
сума, в
случай че
съдът прецени
че е
дължима, с
присъдените с
неподлежащо на
обжалване Решение
№913/19.07.2019 г.,
постановено по
въз. Гр.
дело №1220/2019 г.
на BOС,
Г.О. в полза
на ответника
съдебни разноски
по в размер на 1 045 лева.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД ищцата следваше да установи, че вземането предмет на издадената заповед за изпълнение ѝ се дължи от ответника, в това число, че е налице валидно сключен договор за кредит между нея
и банка „Банка ДСК“,
параметрите на
същия, че
е извършвала плащания по
този договор през процесния период и
в твърдения размер; че
ответникът дължи на ищцата възстановяване на
така платените суми. Ответникът следваше да
установи в
настоящото производство, че ищцата е в
неизпълнение на
поетите със
споразумението задължения, вследствие на
което ответникът също не
дължи изпълнение на своите задължения; че
споразумението е
оспорено от
ищцата, поради факта, че
не разбира добре български език; а
по възражението за прихващане, че има
насрещно ликвидно и изискуемо вземане от
ищцата, представляващо разноски по
в.д.№1220/2019 г. на
ВОС в
размер на
1 045,00
лева.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Решение №
4580/1.11.2018 г., постановено по гр.дело №
10062/2018 г. по описа на ВРС - VII състав съдът е допуснал развод по взаимно съгласие между съпрузите чрез одобряване на постигнато между тях споразумение по чл. 51 от СК. Съгласно споразумението, възпроизведено в цитираното решение страните се съгласили, че задължението по изтегления по време на брака потребителски кредит от С.С. от банка „ДСК“ ЕАД в приблизителен размер от 4 000 лева ще бъде погасено от Ц.Н.С. изцяло, ведно с натрупани лихви и разноски, като той няма никакви претенции към нея за заплащане на припадащата ѝ се част от задължението.
Видно от представеното ч.гр.д. № 3846/2019 г. по него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която разпоредено длъжникът Ц.Н.С. да заплати на кредитора С.С. сумата от 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева, представляваща дължима сума съобразно влязло в сила Решение №4580 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д № 10062/2018 г. на ВРС, както и разноски в размер на 325,00 лв.
Представено е и Решение №4580 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д № 10062/2018 г. на ВРС, съгласно което съдът обявява, че страните се уговорили, че задължението по изтегления по време на барака потребителски кредит от С.А. Сарова от „Банка ДСК“
ЕАД в приблизителен размер от 4 хил. лева ще бъде погасено от Ц.Н.С. изцяло, ведно с натрупаните лихви и разноски, като той няма никакви претенции към нея за заплащане на припадащата й се част от задължението.
Съгласно представено по делото Решение № 191 от 16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1180/2019 г. ВКС се установява, че е оставена без уважение молбата на ищцата с правно основание чл. 303, ал.1, т. 5, предл. 1 и 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение №4580 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д № 10062/2018 г. на ВРС.
По делото е представен процесния договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.05.2018 г. между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който банката е отпуснала в полза на ищцата сумата от 3400,00 лв. кредит, която последната се е задължила да върне 30.05.2020 г., ведно с договорната лихва от 165,38 лв. и банкова такса в размер на 68,00 лв. (л. 36). Съгласно чл. 4 и 5 от договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN ***.
На л. 38 от делото е представен договор за залог на влог (депозит) №23733063 в БАНКА ДСК ЕАД, сключен между ищцата и банката, съгласно който договорът се сключва за обезпечение на вземането на залогоприемателя за главница, лихва и разноски по договор за кредит, сключен със С. Сарова от 30.05.2018 г. Съгласно анекс към договора от 12.10.2018 г. (л.9) към датата на анекса след теглене на сума, договореният срок се прекъсва и започва да тече нов със същата продължителност, съгласно договора.
Представени са следните операционни бележки:
-
Операционна бележка пореден номер 88 от 23.01.2019 г. с основание „вноска“ на стойност 112,00 лв. по кредит сметка №23597303;
-
Операционна бележка пореден номер 54 от 12.12.2018 г. за сумата от 70,00 лв., от които изплатена сума 7,00 лв. и сума на вноската 63,00 лв. по кредит сметка №23597303;
-
Операционна бележка пореден номер 54 от 13.02.2019 г. за сумата от 122,00 лв. с основание „вноска“ по кредит сметка №23597303;
-
Операционна бележка пореден номер 142 от 26.11.2018 г. за сумата от 10,00 лв. с основание „захранване“, от които като изплатени посочени 5,00 лв. и като „сума на вноската“ – 5,00 лв. по кредит сметка №23597303;
-
Операционна бележка пореден номер 43 от 22.11.2018 г. за сумата от 45,05 лв., от които с основание Сума на вноската 41,05 лв. по кредит сметка №23597303;
-
Операционна бележка пореден номер 324 от 12.10.2018 г. за сумата от 309,23 лв., за която сума е посочено, че е изтеглена в брой от сметка №23733063;
От така представените бележки се установява, че ищцата е захранила сметката, по която се отчита кредита със сумата от 343,05 лв. Последната операционна бележка съдът намира за неотносима към предмета на спора, доколкото касае теглене на суми от друга сметка, а не внасяне.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищцата, че не сочи доказателства за заплащането на пълния размер от кредита, като в съдебно заседание не са ангажирани други доказателства в тази връзка, а отново са представени същите преводни бележки.
Възражението на ответника за относимост на неизпълнение на поети насрещни задължения от ищцата по процесното споразумение съдът намира за неоснователни, доколкото видно от самите твърдения на ответника те касаят негови вътрешни мотиви за поемане на това задължение „при условие, че ищцата не създава проблеми по развода и отглеждане на общото ни дете“. Такова условие обаче, не само че не е предмет на споразумението, а и касае отношения които имат предмет на спорна съдебна администрация и търпят пререшаване при промяна в обстоятелствата.
По отношение на факта дали ищцата знаела или не знаела добре български език, съдът счита, че на него може да се позовава единствено самата ищца.
На основание изложеното дотук съдът намира, че ищцата успя да докаже, че между нея и ответника е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответникът се е задължил да заплати всички нейни задължения по договора ѝ за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД. Тъй като ответникът не е изпълнил поетото си задължение, ищцата имайки интерес от това, е заплатила сума по кредита в размер на 343,05 лв., възстановяването на която сума ответникът ѝ дължи по силата на постигнато между страните и одобрено с Решение №4580 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д № 10062/2018 г. на ВРС споразумение. Поради непредставяне на допълнителни доказателства съдът намира, че ищцовата претенция остана недоказана за разликата над сумата от 343,05 лв. до претендираните 760,00 лв.
От ответника в срока по чл. 131 от ГПК е направено възражение за прихващане със сумата от 1045,00 лв., представляваща дължима сума за разноски по гр.д.№ 19156/2018 г. на ВРС, присъдена с влязло в законна сила Решение №913/19.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№1220/2019 г. на ВОС, което е представено на л. 44 от делото.
Поради изложеното съдът намира така направеното възражение за прихващане за основателно и като такова следва да бъде уважено до размера на уважената част от исковата претенцията.
Тъй като ищецът е претендирал присъждане и на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на присъдената сума, то на същия следва да бъде присъдена законната лихва от 11.03.2019 г. до 19.07.2019 г. (дата на погасяване на вземането чрез прихващане), която изчислена с онлайн калкулатор възлиза на 12,48 лв.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски съобразно с уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Доколкото в настоящия случай насрещното вземане на ответника е възникнало след завеждане на исковата молба, то съдът намира, че същият с поведението си е станал повод за завеждане на иска и следва да заплати разноски съобразно на дължимата от него сума. В настоящия случай от ищеца е представено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. Представен е договор за защита и съдействие на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА. Съгласно константната съдебна
практика (решения №220/07.01.2013 год. по т.д. №1106/2011 г. на ІІ ТО; №97/06.07.2009 г. по т.д. №745/2008 г. на ІІ ТО; №111/01.07.2011 г. по т.д. №676/2010 г. на ІІ ТО; №165/26.10.2010 г. по т.д. №93/2010 г. и др., постановените по реда на чл.290
ГПК) адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. се присъжда единствено след представен надлежно сключен договор за правна защита, в който е посочено точно на кои от изчерпателно изброените основания в чл.38, ал.1,
т.1-3 от ЗАдв. се осигурява безплатната правна помощ.
Ако липсва такова
изрично посочване в договора, не може да се счете, че правната услуга е оказана при условията на чл. 38 от ЗАдв. и следователно на процесуалния представител на страната не следва
да се определя и присъжда адвокатско възнаграждение от съда. В настоящия случай
по делото не е представен договор
за правна защита
и съдействие, в които да е посочено някое от основанията по чл.38
от ЗАдв. за оказване на безплатна правна
помощ, а е посочено че „за предоставените правни услуги
от Изпълнителя Възложителят на основание чл.
38, ал.2 от ЗА се освобождава от задължение да заплати възнаграждение“. Това обосновава извод,
че не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Поради изложеното, съдът
намира, че на ищеца
следва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер
на 11,29 лв.
В производството по ч.гр.д.№
3846/2019 г. на ищеца също следва да бъде присъдена само посочената по-горе сума от
11,29 лв., представляваща държавна такса,
доколкото в това производство дори не е представен договор
за правна защита
и съдействие, респ.
доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат разноски съобразно с отхвърлената част от иска. От ответника обаче не са представени доказателства за направени разноски, поради което в негова полза не следва да се присъждат такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца С.А.С.,
родена на *** г.
в Руска Федерация, гражданка на Руска Федерация, със статут на продължително пребиване в Република България, с постоянен адрес:*** срещу ответника Ц.Н.С., ЕГН *********** с постоянен адрес *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 365 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 343,05 лв. /триста четиридесет и три лева и пет стотинки/, представляваща неизпълнено задължение за плащане на кредит към банка „ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва в размер на 12,48 лв. (дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки), считано от 11.03.2019 г. до 19.07.2019 г., поради извършено прихващане с вземане на ответника в размер на 1045,00 (хиляда четиридесет и пет) лв., представляващо присъдени разноски по гр.д.№ 19156/2018 г. на ВРС, с влязло в законна сила Решение №913/19.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№1220/2019 г. на ВОС, до общия размер от 355,53 лв. (триста петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки), а за разликата над 343,05 лв. /триста четиридесет и три лева и пет стотинки/ до предявените 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан по размер, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2042/12.03.2019 г. по ч.гр.д.№3846/2019
г. на ВРС.
ОСЪЖДА С.А.С., родена на *** г.
в Руска Федерация, гражданка на Руска Федерация, със статут на продължително пребиване в Република България, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.С.,
ЕГН *********** с постоянен адрес *** сумата от 11,29 лева (единадесет лева и двадесет и девет стотинки), направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 11,29
лева (единадесет лева и двадесет и девет стотинки), направени разноски в производството по ч.гр.д.№3846/2019 г. на Районен съд – гр. Варна, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: