Р Е Ш Е Н И Е
№ 2126
гр. Пловдив, 21 ноември 2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря
НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдия СТОЯНОВ адм. дело
№ 471 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и
във вр. с чл.145
- чл.178 Административно
-процесуалния кодекс(АПК ).
Образувано
е по жалба на А.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.Г.С. против Заповед № 1251
от 24.11.2020 г. на Кмета на община Родопи, с която на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването
на незаконен строеж, представляващ: „Пристройка с
външно стълбище, находящ се в УПИ II-14, кв. 3, кв. „Брезовица“, с. Лилково,
община Родопи,
който строеж е подробно описан в Констативен акт № 18/02.07.2020 г., съставен от
служители в община
"Родопи" – Пловдив, от
извършителя на същия: А.И.К..
В
жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваната заповед. Навеждат се досоди, че са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адвокат С., който поддържа жалбата и моли съда да отмени
процесната заповед. Претендира разноски по делото. В писмено становище
по същество адвокат С. поддържа изложените съображения в ход по същество с
подробни аргументи, основани на данните от преписката, събраните доказателства
и изискванията на приложимия закон.
Ответникът
– Кметът на Община „Родопи",
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира
се отхвърляне на жалбата и разноските по делото. Представя писмена защита.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд Пловдив, Първо отделение,
IX- ти състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния срок по чл. 214, ал. 4 от ЗУТ, от
надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и
интерес от обжалването.
Въз
основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е стартирало във връзка с извършена проверка от специалисти при
"Контрол по устройство на територията и строителството /"КУТ и
С"/ при община "Родопи": инж. Р.Н. на длъжност Началник отдел
"КУТ и С" при община "Родопи" и инж. Р.Х. на длъжност мл. експерт "КС" при
община "Родопи".
Установен
е незаконен строеж представляващ: построена пристройка с външно
стълбище, находящ се в УПИ II-14, кв. 3, кв. „Брезовица“, с. Лилково, община „Родопи“ – Пловдив.
Установено е, че строежът е извършен от А.К.. Пристройката е с размери в
план 3,30м./7,75м. и светла височина 2,80м., с монолитна конструкция –колони,
греди, плоча и тухлена зидария. Монтирана е входна втара.
Външното стълбище е Г-образно, с размери в
план около 5,30м./5,30/1,10м. и е разположено от южната и източна страна на
къщата. Кострукцията е масивна – стоманобетонни стълби, колони и междинна
площадка. Монтиран е метален парапет.
Строежът
е V-та (пета) категория, съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Съставена е окомерна скица с
отбелязани параметри.
Констатирано
е, че строежът е извършен без издадена виза за проектиране, без разрешение за
строеж. За нарушени
са посочени разпоредбаите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Констатациите
са обкетивирани в Констативен акт № 18
от 02.07.2020 г., подписан от
съставителите: инж. Р.Н. и инж. Р.Х..
КА е връчен на А.К.,
установено от положени подпис на същия
на л. 36 по
делото.
В
хода на административното производство е изготвено становище на главния архитект на община "Родопи", в
което са изложени подробни съображения относно това, че извършеното
строителство на процесната пристройка е незаконно строителство.
С Решение №
1297 от 24.06.2021 г. постановено по адм. дело № 123/ 2021 г. по описа на
Административен съд - гр. Пловдив, влязло в законна сила на 09.05.2022 г.,
съдът е отхвърлил жалбата на А.И.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат И.Г.С., срещу отказ изх. № 94А-753-1#3/17.11.2020 г.
на главен архитект на община Родопи за издаване на удостоверение за търпимост
на „Постройка с външно стълбище“, находяща се в УПИ II – 14, кв. 3 по плана на
с. Лилково, кв. Брезовица, община Родопи, област Пловдив.
Последвало
е издаването на Заповед № 1251
от 24.11.2020 г. на Кмета на община Родопи, с която на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването
на незаконен строеж, представляващ: Пристройка с
външно стълбище, находящ се в УПИ II-14, кв. 3, кв. „Брезовица“, с. Лилково.
По делото е изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Я.Р.,
неоспорена от страните.
Съдът
кредитира СТЕ ведно с приложенията към нея като компетентно, безпристрастно и
обективно изпълнена.
Вещото
лице посочва, че след извършен оглед на място е констатирала, че към съществуваща двуетажна жилищна сграда в дъното на
имота е изпълнена пристройка с външна стълба за достъп до втория етаж.
Жилищната сграда е стара, изпълнена с каменна зидария и дървени подови
конструкции, покрита с плочи от дялан камък в стила на старите родопски сгради.
Теренът на имота е силно наклонен, а почвата камениста. Няма материални имотни
граници от север - североизток към естествения скален терен. От югозапад на
жилищната сграда се намира старата външна стълба за вход в сградата, а достъпът
до втория етаж се е осъществявал с вътрешна стълба. По инициатива за реално
разделяне на сградата на два самостоятелни дяла по етажи, вътрешната стълба е
премахната, външната стълба е останала за обслужване само на първия етаж, а за
достъп до втория етаж е изпълнено процесното външно стълбище. Частта от процесния строеж, определена в обжалваната заповед
като „Пристройка" към жилищната сграда е изпълнена като долепена до втория
етаж на североизточната фасада на тази жилищна сграда, без фасадната стена да е
дублирана с нов зид. Тя има размери в план 3,30м./7,75м. и светла височина
2,80м. Входът й е от югоизток. До входа се достига по нарочно изградено външно
стълбище, което е част от процесния строеж. Стълбището е еднораменно. Стъпалата
му започват от нивото на прилежащия терен при югоизточния ъгъл на жилищната
сграда с равна бетонова площадка на терена. Стълбата е развита покрай фасадата
на сградата. От бетоновата площадка на терена започват 15 броя стъпала с ширина
1,05м. и чрез тях се достига до височина 2,55м. над терена в североизточния
ъгъл на сградата. На тази височина е изпълнена стоманобетонова плоча за
междинна сгьлбищна площадка. Площадката е с размери 1,55м./1,55м., подпряна на
4 броя стоманобетонови колони със сечение 25/25см. в ъглите. От площадката
започва нова еднораменна стълба в посока на северозапад, покрай жилищната
сграда. Ширината на стълбата е 95см., дължината й е 4,50м., стъпалата са 15
броя 30/18,3 см. и последно най-горе с ширина 40см. С тази част от стълбата е
преодоляна височина от 2,75м. С цялото изпълнено стълбище се достига до входа
на процесната пристройка. За самата пристройка са изпълнени две стоманобетонови
плочи с дебелина 10-12см. И двете плочи имат за опора фасадната каменна стена
на жилищната сграда от югозапад, а от североизток стоманобетонови греди между 3
броя стоманобетонови колони. И по късите страни са изпълнени греди. Колоните са
двуетажни. В първия си етаж преминават като колонада над терена, без
пространството между тях да е усвоено за ползване. Във втория етаж обемът е
усвоен за процесната пристройка, като от трите страни между колоните и каменния
зид на жилищната сграда е изпълнена тухлена зидария 25см. Над затворения обем
за пристройката е изпълнена плоча със стрехи от трите страни от по 40см. и
върху плочата е наредена трапецовидна ламарина за наклон. Покривът е
едноскатен, с наклон на североизток. При контакта си с жилищната сграда, той
достига височината на нейната стреха на 8,20м. над прилежащия най-ниско терен в
имота. В ограждащите стени на пристройката са оставени отвори за прозорци, но
няма монтирана дограма и остъкляване. Тя се ползва като домакински склад към
жилището на втория етаж на сградата и същевременно като входно пространство към
етажа, като за целта е отворена врата в североизточната фасада. Наличното
обзавеждане с мивка, скара, хладилник и др. кухненски пособия свидетелстват за
ползването на пристройката като лятна кухня. В най-северния ъгъл на
пристройката, височината от прилежащия терен е 3,80м. От тях 2,90м. е
височината на застроения обем, а 1,50м. е височината от подовата му плоча до
терена. Други измерени височини от най-ниската точка на терена са: 2,55м. над
нея за междинната площадка на външната стълба; 5,30м. от нея за под на
пристройката; 8,20м. за височина на стрехата от тази най-ниска точка на терена.
Дворното място не е модифицирано и терена в него е неравен. Определянето на височината
на строежа по правилата на ЗУТ е затруднено от това обстоятелство - във всяка
точка от прилежащия терен височината до стрехата на строежа е различна. Като
височина от средно прилежащ терен може да се приеме 6,00м., като в най- ниската
точка тя е 8,20м., а в най-високата е 3,80м. Процесният строеж не е част от
предвиденото основно застрояване в имота съгласно действащия застроителен план.
То може да бъде определено като допълващо застрояване. Предназначението му е за
жилищни нужди към съществуваща жилищна сграда ниско застрояване /котата на
стрехата е 8,20м. от прилежащия терен/, която не е включена в режима на
основното застрояване в УПИ по действащия застроителен план. Височината му е
изравнена с височината на тази сграда - от най-ниската точка на терена тя е
8,20м., а от средно прилежащ терен 6,00м. Като характеристики строежът може да
бъде причислен към обектите, категоризирани в чл.137, ал.1, т. 6 от ЗУТ като
строежи от Шеста категория, тъй като за него е допустим реда на чл.147, ал.1,
т.1 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж без одобряване на проекти.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна
страна:
Атакуваната
заповед представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от
надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно
чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, следователно заповедта е
издадена от компетентен административен орган-кметът на Община „Родопи“. Атакуваната заповед е
издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава
визираните в ал. 2 на същия законов текст реквизити. При издаването на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно
в административното производство. Уведомявана е своевременно за всички действия
по движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен на
жалбоподателя. Проведената процедура от администрацията на Община
"Родопи" е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са
всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество
доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен
акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е
предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен
протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно
съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред.
Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен
фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за
премахване на строеж, която в случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да
се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съдът намира, че
констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното
производство. Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването
на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието
на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за
законността на един строеж. Безспорно се установи от приетите по делото писмени
доказателства и СТЕ, че процесният строеж: „Пристройка с външно стълбище, находящ се в УПИ II-14, кв. 3, кв.
„Брезовица“, с. Лилково, община Родопи, описан
подробно в Констативен акт № 18/02.07.2020 г., представлява
строеж шеста категория
по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е изпълнен без издадена
виза за проектиране и разрешение за строеж.
Разпоредбата
на чл. 225, ал. 2 ЗУТ посочва, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т.
1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.
169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е.
да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни
доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата на страните в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага
страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и
възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от
административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
оперативна самостоятелност.
Във
всички случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде
административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ,
предхождащ издаването на акта. (в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).
Процесният
строеж не попада в отреждането за основно застрояване в УПИ по предвижданията
на действащия ПУП - ЗП, който е един и същ и към годината на изпълнение -
1992г., и към настоящия момент. Нейното разрешаване може да се допусне само
като допълващо застрояване или като временен строеж, изпълнен преди реализиране
на основното застрояване.
Като
самостоятелно застрояване, към 1992г. пристройката следва да отговаря на
изискванията за второстепенна постройка на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и
"Наредба №5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство" /отм./, която е в сила до 26.07.1995г. Тя има обслужващо
домакинско предназначение по смисъла на чл.118 от "Наредба
№5/1977г.". Видимо се използва като домакински склад, но при наличие на
кухненско оборудване вътре /скара, хладилник, мивка/, може да се приеме и като
лятна кухня. Разполагането на застрояването на този вид постройки е по реда на
разпоредбите в чл.118 -121 от наредбата. За конкретната пристройка би била
приложима нормата на чл.121, ал.4 от "Наредба №5/1977г.", тъй като тя
е в парцел /УПИ/, граничещ с извънселищна територия /неурбанизирана територия/
и наложените изисквания за второстепенни постройки в предходните разпоредби не
е необходимо да се спазват. Разположението й в план обаче е под ъгъл на
регулационната граница, а не е по нейната линия и навлиза в разположения
североизточно общински имот от неурбанизираната територия. И по данните от
действащия кадастрален и регулационен план и отразяването в кадастралната
карта, процесният строеж частично излиза извън границите на поземления имот на
жалбоподателя, респ. извън УПИ II-14.
По
разпоредбите на ЗУТ, процесният строеж може да се определи като допълващо
застрояване. Изискванията към този вид застрояване са наложени в чл.41 - 47 от ЗУТ. Допълващото застрояване може да се допусне в урегулиран поземлен имот, а
както беше казано по-горе процесният строеж излиза частично извън границите на
УПИ II -14. С това
си разположение той е недопустим както по действащия ПУП, така и по нормите и
правилата, действащия към настоящия момент. Отделно нарушение е допуснато с
височината на строежа. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗУТ, височината на допълващото
застрояване може да бъде до 2,50м. над прилежащия терен, а в случая височината
е 6,00м. от средно прилежащ терен.
Изводът от
горните констатации и справки с нормативната уредба към времето на извършване
на процесния строеж и съгласно правилата на ЗУТ показва, че строежът не е бил
допустим към 1992г., не е бил допустим и към моента на издаване на обжалвана
заповед - 24.11.2020г.
Процесният
строеж не е част от предвиденото основно застрояване в имота съгласно
действащия застроителен план. То може да бъде определено като допълващо
застрояване. Предназначението му е за жилищни нужди към съществуваща жилищна
сграда ниско застрояване /котата на стрехата е 8,20м. от прилежащия терен/,
която не е включена в режима на основното застрояване в УПИ по действащия
застроителен план. Височината му е изравнена с височината на тази сграда - от
най-ниската точка на терена тя е 8,20м., а от средно прилежащ терен 6,00м. Като
характеристики строежът може да бъде причислен към обектите, категоризирани в
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ като строежи от Шеста категория, тъй като за него е допустим реда
на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж без одобряване
на проекти.
Досежно търпимостта
на процесния строеж е налице влязло в законна сила съдебно решение № 1297 от
24.06.2021 г. постановено по адм. дело № 123/ 2021 г. по описа на
Административен съд - гр. Пловдив, с което съдът е отхвърлил
жалбата на А.И.К. срещу отказ
изх. № 94А-753-1#3/17.11.2020 г. на главен архитект на община Родопи за
издаване на удостоверение за търпимост на „Постройка с външно стълбище“,
находяща се в УПИ II – 14, кв. 3 по плана на с. Лилково, кв. Брезовица, община
Родопи, област Пловдив. Поради това съдът приема, че спорът касателно търпимостта на процесния строеж вече е решен със сила на пресъдено нещо (СПН). Според разпоредбата на чл.
299, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, каквото в настоящия случай не е налице. От анализа на цитираната
разпоредба следва, че влезлият в сила съдебен акт се ползва със силата на пресъдено нещо. Забраната за пререшаване на
разрешения вече спор обезпечава стабилността на правоустановяващото и
регулиращото действие на силата на пресъдено
нещо. Според чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Това означава, че всеки държавен орган е длъжен да зачете силата на
пресъдено нещо, без да има
право да пререшава спора, тъй като тя представлява едно задължение за страните
да преустановят спора помежду си. Влязлото в сила съдебно решение, което не е
отменено по реда на извънинстанционния способ на отмяната, по презумпция е
правилно, валидно и допустимо, отразява действителното правно положение между
страните и същото е задължително за тях.
Настоящият съдебен състав не установи в
разглеждания казус да са налице съществени нарушения на процесуалните правила.
Спазени са изискванията на чл. 35 от АПК, която разпоредба предвижда, че
индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. В опорена заповед процесният строеж е посочен, че е от пета
категория вместо от шеста, но това само по себи си не е същестено нарушаване на
административнопроизводствените
правила.
В
допълнение е необходимо да се изследва въпроса за това дали са спазени разпоредните на чл. 6 от АПК и § 8 от КЗПЧОС, като следва да се съобрази
правната норма на чл. 8 КЗПЧОС, която защитава и
гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на
предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е
предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите.
"Премахването
на незаконните строежи е регламентирано със специален закон-Законът за
устройство на територията" В специалната законова уредба не е предвидено
като условие за премахване на незаконен строеж липсата на вреди като последица
от процеса на премахване. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим,
независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За
ограничаване на неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за
премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в
подзаконов нормативен акт"-Решение № 7240/28.05.2013 г. на ВАС по адм.
дело № 4ЗЗ3/2013 г., ІІ о. /
В
чл. 8 от Конвенцията се защитава и гарантира правото на личен и семеен живот,
на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на
неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят
ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на
предпоставките в ал. 2. В случая с издаването на процесната заповед за
премахване на незаконен строеж, представляващ пристройка с
външно стълбище се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да спазват
установения правов ред, като използват по предназначение земеделската земя.
Освен
това във връзка със служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед
по критериите на чл. 6, ал. 5 АПК, е липсата както на
твърдения, така и на
представение
убедителни
доказателства за нарушени права.
При
така установените факти, правилно административният орган е приел, че е налице
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на
премахване.
С
оглед на горните мотиви и след като се установи, че обжалваният акт е валиден,
издаден в установената форма, при съобразяване с
административно-производствените правила и с материалния закон, то същият е
законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ето защо, съдът
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.К.,
ЕГН **********, адрес: *** против Заповед № 1251 от 24.11.2020 г. на Кмета на
община Родопи.
ОСЪЖДА А.И.К.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на община Родопи разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: