РЕШЕНИЕ
№ /
, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание, проведено на 08.12.2016 г., в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на съдебен секретар В.П. разгледа
докладваното от съдията гр. д. №
1117 по описа на ВОС за 2016г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД с цена 37 000.00 лева /първоначалната искова молба
сочи цена на иска в размер на 26 000.00 лева, но по реда на чл. 214 от ГПК
в съдебно заседание, проведено на 08.12.2016 г. съдът е допуснал изменение в
размера./ Претендира се законна лихва, считано от датата на увреждането
29.07.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.Претендират се разноски
в производството в размер на 2460.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ.
Главницата
се претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания, психически стрес.
Ищецът
И.А.И. с ЕГН ********** *** , представляван от адв. П.
Й.Н. твърди, че
ответникът Р.Ж.П. с ЕГН ********** *** му нанесъл побой в качеството му на
длъжностно лице - управител на етажната собственост, по повод изпълнение на
функцията, като му причинил телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете
скули, дясното рамо на долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване
на носните кости, травматичен оток и лицево кръвонасядане
в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става
и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен
прешлен довело до трайно затрудняване на движението на снагата.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат
следните фактически твърдения:
С решение №123/20.05.2016 г. по дело №428 Върховният
касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, е оставил в
сила решение №4 от 29.02.2016 г., постановено по ВНОХД №35/2015 г., на
Военно-апелативния съд, с което се потвърждава присъда №14 от 27.11.2015 г. по
НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен съд, с която е признал за виновен бивш
старшина първа степен Р.Ж.П., ЕГН **********,***, за виновен в това, че на
29.07.2014 г. около 17.30 ч. в гр. Варна, в коридора на избените помещения на
вх. А, в жилищен блок на ул. гр. Варна, ул. „Болград" 8 нанесъл побой на И.А.И.,
ЕГН **********, адрес: *** в качеството му на длъжностно лице - управител на
етажната собственост, по повод изпълнение на функцията, като му причинил
телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядания в
областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст,
дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта
на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия
на пояса, представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и счупване на първи поясен прешлен довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за период от 5-6 месеца и
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, алт. 5 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2,
алт. 5 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК
отложил изпълнението на наложението наказание за
подсъдимия Р.Ж.П. за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
На 29.07.2014 г., след обяд, подсъдимият Р.Ж.П.
приготвял зимнина - консерви в коридора на избените помещения на жилищен блок
намиращ се на гр. Варна, ул. „Болград" 8, вх. А. Около 17.30 ч. И.А.И.,
който живеел в същия вход слязъл по стълбите в мазите и видял П. седнал да стол
да вари зимнината си на газов котлон. И. направил забележка на подсъдимия, че
не може да пали огън и да вари зимнина в мазите във връзка с опазването на
етажната собственост и поддържане каквито задължения имал като управител на
етажната собственост. На направената забележка, Р.Ж.П., реагирал като станал и
блъснал с ръце по гърдите управителя на етажната собственост И.А.И.. Той се
опитал да се защити, като двамата се сдърпали, подсъдимият го ударил в гърдите
и свидетелят му отвърнал на удара, като двамата се сбили. В близост до изхода
на избените помещения, до стъпалата П. хванал лявата ръка на И., който се
опитвал да се защитава, и я извил рязко назад зад гърба, като го привел напред
и надолу и го съборил по лице на стълбите на избеното помещение и продължил да
му нанася удари с юмруци по цялото тяло, по ръката, по гърба, по главата, по
кръста. След известно време подсъдимият прекратил нанасянето на ударите и подал
ръка да се изправи. И. се прибрал у дома си. Тъй като чувствал силни болки в
областта на кръста се обадил на тел 112 и поискал медицинска помощ, като
съобщил, че е бит от свой съсед. Указано му било някой да го откара до
болницата, тъй като нямало автомобили. И.
изчакал сина си да се върне от работа и бил откаран на преглед в „Бърза
помощ" на МБАЛ „Света А." – АД. Извършен бил преглед и направени
рентгенови снимки на главата и тялото. По-късно посетил кабинет по съдебна
медицина в МБАЛ „Света А." АД В, където бил освидетелстван. В хода на досъседбното и съдебното следствие били извършени
съдебно-медицински експертизи, които установили получените увреждания.
Твърди, че
прекарал две седмици на легло поради силните болки от леките и средни
телесни повреди. През това време за него са се грижили съпругата и синът му.
Освен това поради счупеният нос, синините и охлузванията и болките, които
изпитвал, е имал лош външен вид, пиел е силни обезболяващи, около месец се е
срамувал да се показва в квартала, в който живее, както и в блока. Излизал е
само в редки и неотложни случаи. Изпитвал е неудобство и срам, както пред
съседите си, познатите и приятелите, така и от съпругата си и сина си, тъй като
бил набит от човек, който им е съсед и когото добре познават. Споменът за
преживяното останал траен, още повече че постоянните и нестихващи болки, и
продължителното лечение, напомнят ежедневно на И.И.
какво е преживял в мазата на блока, в който живее.
Ищецът излага, че е упражнява професията електротехник
и работи на граждански договор, по поръчка на строителни фирми изгражда ел.
инсталации в жилищни сгради. Предвид счупването на прешлен, не е могъл да
работи в продължение на половин година, тъй като изпитвал силни болки в гърба и
кръста, не е могъл да се навежда, да извива в страни тялото си, да прави резки
движения и да стои изправен продължително време. Това наложило поетите поръчки
да се изпълняват от други работоспособни лица.
Твърди, че към настоящия момент И.А. И. не
е възстановен от причинената средна телесна повреда,
лечението му изисква оперативна намеса, която е рискова по своя характер, тъй
като може да го обездвижи (парализира) до края на
живота му. И.А.И. се лекува с медикаменти и провежда медицински консултации със
специалисти в областта на неврологията и гръбначната хирургия, търсейки
оптималното и най-доброто лечение за себе си. Все още изпитва болки и в
областта на лявата раменна става.
Ответникът след запознаване с исковата молба, в писмен отговор с
вх. Рег. № 22543 от 12.08.2016 г. не оспорва, че е налице влязла в законна сила
присъда, посочена в исковата молба. Не оспорва допустимостта и основателността
на иска, като признава същия до размера на 2000 лева. В останалата част за
разликата над 2000 до претендираните 37 000
лева, счита че е завишен по размер, като основава твърдението на възражение че
ищецът с поведението с и е съпричинил вредоносния
резултат.
Оспорва твърдението, че ищецът не се е възстановил от
получените травми. Оспорва вредите
описани от ответника като срам и неудобство от съседи, близки и познати както и
твърдението за неработоспособност в продължение на половин година.
Съдът след като се запозна с предявения иск, становищата на
страните, материално правните разпоредби регламентиращи процесните
отношения, събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение №123/20.05.2016 г. по дело №428 Върховният
касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, е оставил в
сила решение №4 от 29.02.2016 г., постановено по ВНОХД №35/2015 г., на
Военно-апелативния съд, с което се потвърждава присъда №14 от 27.11.2015 г. по
НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен съд, с която е признал за виновен бивш
старшина първа степен Р.Ж.П., ЕГН **********,***, за виновен в това, че на
29.07.2014 г. около 17.30 ч. в гр. Варна, в коридора на избените помещения на
вх. А, в жилищен блок на ул. гр. Варна, ул. „Болград" 8 нанесъл побой на И.А.И.,
ЕГН **********, адрес: *** в качеството му на длъжностно лице - управител на
етажната собственост, по повод изпълнение на функцията, като му причинил
телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядания в
областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст,
дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта
на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия
на пояса, представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и счупване на първи поясен прешлен довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за период от 5-6 месеца и
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, алт. 5 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2,
алт. 5 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК
отложил изпълнението на наложеното наказание за подсъдимия Р.Ж.П. за срок от 3
години от влизане на присъдата в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид наличието на присъда съдът приема, че описаното в исковата молба
деяние е извършено, то е противоправно и ответникът е
виновен.
Съгласно
разпределението на докозателствената тежест по осъдителни
искове основание на твърдения за непозволено увреждане, ищецът следва да докаже
тврдените вреди и връзката им с деянието, а
ответникът наличието на поведение, което съда да приема като съпричиняващо вредоносния резултат.
От разпита на съпругата на
ищеца И. П.И., съдът приема за доказани фактите, че непосредствено след деянието е
бил с охлузвания, кръв по лицето, което е станало причина да бъде потърсена
спешна помощ. Разказал е на съпругата си, че нараняванията са били причинени от
съседа /ответникът Р./ тъй като ищецът му направил забележка, че вари компоти в
мазите. Към датата на събиране на гласните доказателства, ищецът изпитва болки,
често през нощта, пие обезболяващи, кракът му се схваща, когато ходи. Болките
са локализирани от кръста надолу. Ищецът изпитва неудобство да буди съпругата
си, но тя му помагала за да го намаже с обезболяващи и да му помогне да си
вземе хапчетата. Животът на семейството се променил.Ищецът не бил в състояние
да се грижи за близките си, не помагал вкъщи,не бил в състояние да направи
ремонт, изпитвал постоянни болки. Случаят се коментирал в семейство ти и към
настоящия момент, въпреки желанието му да го забрави.Ищецът не е бил изписан от
болницата веднага след прегледа и лечението е било провеждано в дома му. Помощ
са оказвали съпругата му и синът им. Възстановил е самостоятелното си движение
за период от пет-шест месеца. Съдът кредитира показанията на съпругата на ищеца,
поради това, че същите са основание на непосредствени впечатления от началото
до настоящия момент и последователно отразяват промените в здравословното му
състояние.
От
събраните по делото гласни доказателства, се установява, че
свидетелят А. Д. П. втори братовчед на
ответника, не е очевидец на поведението на страните на датата на която е
осъществен деликта. Непосредствените му впечатления
се отнасят към състоянието на ответника към 20:00 часа на 29.07.2014 г. и го
описва като много нервен, имал е зачервяване на врата и скъсан ланец. Описва
състоянието на ответника като „почти в афект“. В останалата част показанията на
този свидетел възпроизвеждат данни от ответника, поради което съдът не ги кредитира.
Свидетелят Ю. М. Р. също не е очевидец на конфликта,
но има впечатления от състоянието на ответника към по ранен час около 15:00
часа и го описва като силно афектиран, с видими наранявания изразяващи се в подута дясната ръка,
ожулен около врата и силно притеснен,
състояние не е присъщо за него.
Разговорът е осъществен извън блока, в риболовен магазин в който работи
свидетеля. Съдът не кредитира тези показания, тъй като деянието е осъществено в
17 – 17:30 часа.
От
заключението по изслушаната в съдебно заседание СМЕ, изготвено от вещото лице
д-р Д.А.Д. и кредитирано от съда като
компетентно и безпристрастно се установява, че здравословното състояние на ищеца налага хоспитализация и
провеждане на оперативно лечение по отношение счупването на първи поясен прешлен.
Оздравителния процес по отношението на
травмата на гръбначния стълб не е приключил и се налага провеждането на
оперативно лечение. Лечението по отношение на тази травмата ще продължи и в бъдеще.
Останалите травматични увреждания
обичайно са отзвучали в рамките на 2 до 3 седмици, травмата обаче на първи посен прешлен, представляваща счупване затруднява
предвижванията, извършване на ежедневни нужди за един продължителен период от
време, а в конкретния случай се налага и извършване на оперативно лечение за
стабилизация на гръбначния стълб.
От
заключението по изслушаната в съдебно заседание комплексна СПЕ изготвено от вешите лица д-р
А.Д., д.м. - специалист по психиатрия и специалист по съдебна психиатрия в
Отделение по съдебна психиатрия при Първа психиатрична клиника към
УМБАЛ"Св. Марина"- Варна и Г.М. - клиничен психолог към ДКЦ "Св.
Марина" - Варна, се установява , че при ответника в резултат на преживения
побой се е отключило психично разстройства с код F32.0 Депресивен епизод, лек, по
Международната класификация на болестите - 10 ревизия. Изживявайки психологичен
стрес от един хармоничен и щастлив индивид е превърнат в индивид, под постоянна заплаха от рязко влошаване на здравето.
Обичайно автоматизираните дейности и действия, които протичат при здравия човек
извън съзнателния контрол, при ищеца са ежеминутно /ден и нощ/ целенасочено
контролирани от него по предписания, предупреждения на медицинския персонал.
Това изчерпва психичната енергия и изтощава нервната система му система, води
до понижаване на прага на дразнимост и фрустрация,
превръща го в различна личност. Той
преживява тежко настъпващите и
наложените му промени,
чувства се непълноценен, малоценен, с понижена
самооценка и всичко това води до депресия.
От
така установените факти съдът извежда следните правни изводи:
Пълно
и главно ищецът е доказал всички елементи от фактическият състав на
непозволеното увреждане.
Относно
размера на претенцията:
По
начало правовият ред има за цел да ограничи посегателствата срещу здравето и
живота на гражданите, като се приема, че еволюцията на човека от столетия насам
осъжда нежелани физически съприкосновения, а тези водещи до физически и
психически травми за строго наказуеми от НК . Гражданските поледици от деянията
квалифицирани като престъпления, основани върху санкциониране на противоправно поведение, довело до физическо и психическо
страдание следва да бъдат постоянно завишавани по строгост. Тази тенденция следва
от зачитане не само на правовият ред в пределите на Р България, а като цяло в
цивилизования световен ред. Р България е член на ЕС, който има традиции в
зачитането на неприкосновеността на личността, в това число тялото и психиката
на човешкият индивид. Обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и
последиците за здравето на ищеца съдът приема за обосноваващи не само
основателността на претенцията, но и висок размер на обезщетението. Не се
установи твърдението на ответника, че
ищецът е съпричинител на вредоносния резултат.
Напротив установено е, че поводът за неконтролируемата агресия е отправена
основателна забележка да се преустанови нерегламентирана и застрашаваща
здравето и живота на живущите в блока дейност – приготвяне на зимнина в общите
помещения на мазите, чрез използване на газов котлон. Ищецът е извършил тази
забележка, не поради заядливост в характера или поради лична антипатия спрямо
ответника, а поради факта, че е домоуправител и е натоварен със задължения да
следи за правилата и вътрешния ред в етажната собственост. Осъдително, не само
от гледна точка на НК е деянието при което неконктолируемата
агресия е достигнала до продължително нанасяне на удари в следствие на които се
е достигнало до причиняване на средна телесна повреда. Деянието е извършено с
особена арогантност и демонстрация на физическа сила. Претърпените от ищеца
страдания са установени по безспорен и категоричен начин, а обстоятелството, че
предстои продължителен възстановяващ период , но след оперативно лечение водят
до извода за основателност на претенцията в размер от 30 000 лева.
С
оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски до размера на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Ж.П.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И.
с ЕГН ********** *** сумата от
30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени
неимуществени вреди болки, страдания, психически стрес в следствие на
деяние осъществило състав на престъпление по влязла в законна сила на 20.05.2016 г. присъда №14 от 27.11.2015 г. по НОХД
№85/2015 г. на Сливенския военен съд, с която ответникът бивш старшина първа
степен Р.Ж.П., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на
29.07.2014 г. около 17.30 ч. в гр. Варна, в коридора на избените помещения на
вх. А, в жилищен блок на ул. гр. Варна, ул. „Болград" 8 нанесъл побой на И.А.И.,
ЕГН **********, адрес: *** в качеството му на длъжностно лице - управител на
етажната собственост, по повод изпълнение на функцията, като му причинил
телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядания в
областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст,
дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта
на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия
на пояса, представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и счупване на първи поясен прешлен довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за период от 5-6 месеца и
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, алт. 5 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2,
алт. 5 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК
отложил изпълнението на наложението наказание за
подсъдимия Р.Ж.П. за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 45 от ЗЗД ,
ведно със законна лихва върху присъдената сума считано
от датата на увреждането 29.07.2014 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и
разноски в производството в размер на 2050 лева, на основание чл. 78 от ГПК.
.ОСЪЖДА Р.Ж.П.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 1799.80
лева, от която 1200 лева държавна такта за образуване на делото и 599.80
лева възнаграждения на вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия
в Окръжен съд: