Р Е Ш Е Н И Е № 35
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 14.02.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 474 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 902/ 07.10.2019 год., постановено по гр.
д. № 2731 по описа на Шуменски районен съд за 2018 год. са уважени предявените
от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД искови претенции с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
като ответникът Б.Д.Ш. е осъден да заплати сумата от 6 684.50 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 03.04.2012г. и
Допълнително споразумение към него от 12.08.2015г., сключени между „Банка ДСК“
ЕАД и Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано 28.01.2019г. -
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 234.08 лв., представляваща сбора от главници
по падежираните девет вноски от № 3 до № 11 включително по Договор за потребителски кредит от
03.04.2012г. и Допълнително споразумение към него от 12.08.2015г., сключени
между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.Д.Ш. за периода от 20.08.2015г. до 02.08.2016г.,
сумата от 807.71 лв., представляваща договорна лихва върху падежиралата
главница за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г., сумата от 18.62 лв., представляваща лихвена
надбавка за забава за периода от 30.12.2015г. до 02.08.2016г. и сумата от 120
лв., представляваща неплатени заемни такси до 02.08.2016г., които вземания са
цедирани от банката с Договор за покупко-продажба на вземания от 09.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. Със същото решение като неоснователен е отхвърлен иска за
договорна лихва над 807.71лв. до пълния му предявен размер от 826.62 лв.
Недоволен от решението, в частта, в която са уважени
предявените от ищеца искове, останал ответникът в първоинстанционното
производство Б.Д.Ш.. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни, а
обжалваното решение за незаконосъобразно. Възраженията се свеждат до неправилна
преценка, че договорът за цесия валидно прехвърля задълженията по договора за
кредит. Счита, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем надлежно,
доколкото ищцовото дружество няма качеството на банкова институция и не може да
упражни потестативното право по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. На тази база твърди, че
чл. 1 от Допълнителното споразумение към договора за покупко-продажба на
вземания, сключено на 10.03.2017 год. е неравноправна клауза съгласно чл. 146
от ЗЗП. Моли решението в атакуваната част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, действаща чрез
процесуалния си представител юриск. М.В., в който излага, въззивната жалба е
неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира сторените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемата
страна не се явяват лично и не изпращат представители.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в
частта, в която е отхвърлен иска за договорна лихва над 807.71лв. до пълния му
предявен размер от 826.62 лв., по отношение на същата решението на
първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се
установява, че Б.Д.Ш. е
кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление, сключен с
"БАНКА ДСК" ЕАД на 03.04.2012г. По
силата на договора банката е предоставила сума от 8 000 лева при срок на
издължаване 120 месеца. Договорът съдържа и уговорения лихвен процент - 13.95 % годишно или 0.04 % на ден. Годишния процент на разходите по кредита е в размер
на 15.74%. Договорът е обезпечен със залог върху парични вземания в лева от
03.04.2012г.. Поради забава в погасяване на задълженията по кредита, същият е
обявен за предсрочно изискуем, като непогасеният размер на главницата, ведно с
начислените върху нея лихви са станали дължими. Това уведомление е връчено
лично на Б.Д. на 22.07.2015г.
Видно от Допълнително споразумение към Договора за
кредит, подписано между "БАНКА ДСК" ЕАД и Б.Д.Ш.
на 12.08.2015г., кредитът е преструктуриран, като между страните е уговорено,
че остатъкът по кредита е 7 033 лв., включващ главница и дължимата текущо
начислена лихва, като срокът за връщане бил 120 месеца, при годишна лихва от
13.95 %. По делото са представени и Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление, както и подписана от кредитополучателя Тарифа на
банката. Приложен е и Погасителен план. С Нотариална покана рег. № ... от
08.06.2016г., връчена на Б.Ш. на 16.06.2016г., последният повторно е уведомен
за предсрочната изискуемост на кредита. Представена е и разписка № 5510 от
16.06.2016 год., подписана от ответника.
От приложеното ч.гр.д. № 1891/2016г. по описа на ШРС
се установява, че в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД са били издадена Заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на които ответникът е
осъден да заплати сумата от 6918,58 лева – главница за неизпълнение на
задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 03.04.2012 год.,
826,62 лева – неплатена редовна лихва за периода от 20.09.2012 год. до
02.08.2016 год., 62,25 лева – неплатена лихвена надбавка за забава за периода
от 30.12.2015 год. до 02.08.2016 год., 120 лева – неплатени заемни такси до
02.08.2016 год. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 02.08.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 666,01 лева – разноски по делото. Заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са обезсилени в хода на настоящото производство.
От назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза, става ясно, че сумата по кредита в размер на
8 000 лв. е постъпила по сметката на Б.Д.Ш. на 03.04.2012г., с което
кредитът е бил усвоен в пълен размер. Към 12.08.2015г. (когато е
преструктурирано задължението) дължимите вземания са били както следва:
главница 6 671.42 лв., редовна лихва 334.02 лв., наказателна лихва с
натрупване от 99.40 лв. до 10.03.2015г. и наказателна лихва до 10.03.2015г. –
4.31 лв. След тази дата са били
извършвани плащания, както следва – на 24.09.2015г. постъпили 108.78 лв., на
23.10.2015г. постъпили 109.99 лв. и на 29.12.2015г. постъпили 1.30 лв., като на
04.07.2016г. се падежирало цялото вземане.
Към датата на подаване на исковата молба сумите били 6 918.58 лв.
дължима главница по кредита, неплатена редовна лихва в размер на 807.71 лв. за
периода 20.09.2015г. до 02.08.2016г. (датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК), неплатена лихвена надбавка в размер на 18.62 лв. за периода от
30.12.2015г. до 02.08.2016г. и неплатени заемни такси в размер на 120 лв. за
периода до 02.08.2016г.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която при
проверка в банковия софтуер има запис, че банката е цедирала вземането си на
ищеца. Кредитът на ответника е осчетоводен в задбалансовите пасиви на
дружеството, тъй като тези суми е имало малка вероятност да бъдат събрани,
затова не участват в баланса на дружеството. В съдебно заседание вещото лице
отбелязва, че ако ищецът включи тези суми в баланса си, то той дължи данък
върху тях и ДДС. При хипотеза, че не биха могли да се съберат в пълен размер,
то при плащането на данъците разходите може да надвишават това, което са
получили от длъжника. Заключенията по експертизите се кредитират от съда, като
обосновани, компетентно дадени и отговарящи на всички поставени към вещото лице
въпроси.
На
09.12.2016 г. "БАНКА ДСК" ЕАД е сключила договор за прехвърляне на
вземания с "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. От договора и Потвърждение
за настъпилото прехвърляне на вземания по договора с дата 15.12.2016 год., се установява, че възмездно са прехвърлени вземания
от просрочени и непогасявани надлежно потребителски кредити от първоначалния
кредитор в ползва на ответника, включително вземането спрямо кредитополучателя Б.Д.Ш.,
фигуриращо под № 2707 от приложения Приемо – предавателен протокол.
С пълномощно изпълнителните директори на „Банка ДСК“
ЕАД са упълномощили ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията по Договор за покупко-продажба на
вземания от 09.12.2016г. като изрично в пълномощното е посочено, че цесионерът
има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на
цедента до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-
предавателния протокол към Договора за цесия.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която при
проверка в банковия софтуер има запис, че банката е цедирала вземането си на
ищеца. Кредитът на ответника е осчетоводен в задбалансовите пасиви на
дружеството. Причината тези суми да не участват в баланса на дружеството е, че
за тях съществува малка вероятност да бъдат събрани или представляват чужди
активи, които се ползват в дружеството. В съдебно заседание вещото лице
отбелязва, че ако ищецът включи тези суми в баланса си, то той дължи данък
върху тях. При хипотеза, че не биха могли да се съберат в пълен размер, то при
плащането на данъците разходите може да надвишават сумите, получени от
длъжника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с пр.
осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД. Съгласно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1.
наличието на валидна облигационна връзка между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; 2.
усвояването на кредита, настъпилата изискуемост на вземането, и размера му; 3.
наличието на валиден договор за цесия между него, в качеството му на цесионер и
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на цедент; 4. обстоятелството, че цесията е
била съобщена на длъжника – кредитополучател от надлежна страна.
От доказателствата по делото се
установи, а и ответникът не спори, че между него и „Банка ДСК“ ЕАД съществува
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 03.04.2012 год. От назначената по делото ССчЕ е видно, че кредитът в
размер на 8000 лева е бил отпуснат на ответника и е усвоен от него. Установи
се, че са постъпили суми за погасяване на заема, но пълно изпълнение на
задължението от страна на ответника не е налице, поради което за кредитора е
възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от материалите по делото, ответникът е бил
уведомен, че кредитът му е станал предсрочно изискуем от цедента „Банка ДСК“ ЕАД много преди депозиране на
исковата молба от ищеца. Изцяло съобразявайки се с дадените разяснения в т. 18
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, цедентът е
уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита най-късно
на 16.06.2016 год., като тази дата предхожда, както датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (02.08.2016
год.), така и датата на сключване на договора за цесия (09.12.2016 год.). Освен
това самият ответник не спори, че е получил уведомления за предсрочна
изискуемост изх. № 06-20-02615/ 08.07.2015 год. и изх. № 06-20-01649/
07.06.2016 год., последното инкорпорирано в нотариална покана и получено лично
на 16.06.2016 год. Оспорва единствено, че Уведомление изх. № 06-20-02615/
08.07.2015 год. не било надлежно като
изготвено от лице без представителна власт. Съдебната практика трайно застъпва
становището, че предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предвид обстоятелството,
обаче, че липсват строги изисквания към документа, в
който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, то същото може да изхожда
както пряко от банката-кредитор, така и може да е възпроизведено
от трето лице. Поради гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема, че предсрочната изискуемост на процесния
кредит е била обявена от цедента „Банка ДСК“ ЕАД и е настъпила на 16.06.2016
год., поради което неоснователно се
явява възражението на ответника, че е налице заобикаляне на чл. 2 от ЗКИ, тъй
като ищцовото дружество било упражнило правото на банката да направи кредита
предсрочно изискуем, без да разполага с такова правомощие.
Неоснователно се явява и възражението, че процесното
вземане не е изискуемо и като такова не може да бъде предмет на договор за
прехвърляне на вземания (цесия), поради което договорът за цесия се явявал
нищожен на това основание. Освен това, нито в закона, нито в съдебната практика
е възприето изискване вземането да бъде изискуемо. Изискванията,
които се поставят към цедираните вземания и права са същите да могат да бъдат
прехвърлени, да са реално съществуващи и престацията да бъде определена
или поне определяема, за да бъде валиден договорът за цесия (Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС - ТК).
Само за пълнота следва да се
отбележи, че дори цедентът да не беше упражнил правомощието си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, с такова право разполага и цесионерът, който придобива
вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или
във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост. ВКС е имал възможността да се произнесе по въпроса с
Решение №204/25.01.2018 по дело №2230/2016 на ВКС, ТК, I т.о., Определение №
305 от
11.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 646/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 621
от 7.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4700/2017 г., III г. о., ГК. Ако цесионерът
не се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
непосредствено след сключване на договора за цесия, то той може да го направи и
с депозиране на исковата молба, с която довежда до знанието на длъжника тази предсрочна изискуемост към момента на
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Алинея 4 на цитираната разпоредба постановява,
че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана
и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г.,
II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., че установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. От
друга страна с решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.
9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието,
че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника
за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл.99, ал.4 от ЗЗД действие спрямо длъжника. В конкретния случай
по делото е представено писмено уведомление,
изходящо от цесионера (ищец) и адресирано
до длъжника, за което не може да се направи
категоричен извод да е изпратено, респ. получено от длъжника. Представено е
пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. При всички положения, настоящият съдебен
състав приема, че дори да се приеме, че липсва уведомяване на ответника длъжник
непосредствено след сключване на договора за цесия, то съгласно съдебната
практика /Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО/ поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато уведомлението, приложено към исковата
молба на цесионера е достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на длъжника с връчване на исковата
молба и приложенията към нея съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД като това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. С оглед
изложеното, неоснователно се явява поддържаното и пред настоящата инстанция
възражение за ненадлежно извършено уведомяване за прехвърляне на вземането по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Следва да се
отбележи още, че съобщаването на цесията
няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, поради което длъжникът
може да възразява успешно за недължимост, поради липсата на уведомяване, само
ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението (в
този смисъл Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV
г. о.). Ето защо сама по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието
(непораждането) на дълг към новия кредитор.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
твърдението, че в сключения договор за потребителски кредит не се съдържа
изрична клауза, която да предоставя възможност на кредитора да прехвърля
вземането си на трето лице, каквото е ищецът, съгласно изискването на чл. 26, ал.1 от ЗПК, поради
което ищецът не е активно легитимиран по предявения иск. Съображенията за това
са следните:
В т.11 от сключения на 03.04.2012 г. договор за
потребителски паричен кредит, е предвидено, че кредитополучателят дава съгласие
информацията, свързана с предоставянето и обслужването на този кредит, както и
личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица и да бъдат обработвани от
тях за нуждите на управление и събиране на вземанията и за други цели,
както и да бъдат изисквани и получавани данни от информационните масиви на
други администратори на лични данни. Съдът счита, че в клаузата на т.11 от
процесния договор на практика е обективирано постигнато между страните
съгласие, че кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на
друго лице – „за нуждите на управление и събиране на вземанията“.
Предвид гореизложеното, договорът за цесия е произвел действие спрямо
длъжника, а заявената осъдителна претенция е доказана по основание. По
отношение на размера на претенцията, съдът намира следното:
В
настоящия случай, доколкото въззивният състав приема, че длъжникът е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, претенция е
основателна за цялата дължима главница в размер на 6918,58 лева, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. при
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски (какъвто е
настоящият случай), а размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за кредит се определя в размер на непогасения остатък от предоставената
по договора сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент
на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има
за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което възнаградителна
лихва се дължи до настъпване на предсрочната изискуемост.
Предвид
изложеното и доколкото в настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила
на 16.06.2016 год. с уведомяване на длъжника за нея, то възнаградителна лихва
върху изискуемата главница се следва само за периода от 20.09.2015 год. до
16.06.2016 год. Размерът на същата съдът определи съобразно Приложение № 2 към
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза и възлиза в размер на 685,45 лева.
Таксата при изискуем кредит в размер на 120 лева е дължима съгласно Приложение
за видове такси, подписано от страните. Дължима е санкционна лихва в размер на 18,62
лева.
Предвид
изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати възнаградителна лихва
за горницата над 685, 45 лева до присъдения размер от 807,71 лева (за 122,26
лева), съответно исковата претенция за 122,26 лева – отхвърлена. Решението
следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати деловодни
разноски в размера над 1007, 69 лева до присъдените 1065, 18 лева. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор в настоящата инстанция
следва да се направи преизчисляване на разноските за първата инстанция и да се
изчислят такива за втора инстанция. На ответника следва да се присъдят сторените
пред първоинстанционната инстанция разноски съобразно отхвърлената част в
размер на 22,61 лева.
Пред настоящата инстанция съобразно изхода на спора жалбоподателят – ответник в първоинстанционното
производство трябва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК да заплати
на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски в размер 195,34
лева – заплатено юрисконсултско възнаграждение, съобразно надлежно представен
списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Въззиваемата страна също дължи разноски на
жалбоподателя, съобразно уважената част от въззивната жалба в размер на 7 лева.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 902/ 07.10.2019
год., постановено по гр. д. № 2731 по описа на Шуменски районен съд за 2018
год. САМО В ЧАСТТА, в която на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99 от ЗЗД Б.Д.Ш. е осъден да заплати сумата над
685,45 лева до присъдения размер от 807.71 лв., представляваща договорна лихва
върху падежираната главница за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г., както и
в частта, в която Б.Д.Ш. е осъден да
заплати на ОТП „Факторинг България“ ЕАД
деловодни разноски в размера над 1007, 69 лева до присъдените 1065, 18
лева, като в тази част ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОТП „Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ГПК Б.Д.Ш.,
ЕГН: ********** иск за присъждане на договорна лихва за периода то 20.09.2015
год. до 02.08.2016 год. за горницата над 685, 45 лева до присъдения размер от
807.71 лева (за 122,26 лева).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 273 ГПК Б.Д.Ш., ЕГН: ********** да заплати
на ОТП „Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в настоящото
производство в размер на 195,34 лв., представляващи заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОТП „Факторинг България“ ЕАД да заплати на Б.Д.Ш.,
съобразно изхода на спора, разноски пред въззивната инстанция в размер на 7
лева, както и да доплати такива в размер на 22,61 лева – сторени
съдебно-деловодни разноски пред първоинстанционния съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В необжалвана част решението е
влязло в сила.
Решението
може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.