№ 328
гр. Дупница, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20221510200955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б. В. А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Дупница,община Дупница,област
Кюстендил,ул.***,обжалва Наказателно постановление № 22-0348-000512 от 17.08.2022г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което му е наложено
административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.3 от ЗДвП,”глоба”в размер на
3000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение
по чл.104Б,т.2, от ЗДвП и административно наказание на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от
ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно
постановление, като моли да бъде отменено.В съдебно заседание,жалбоподателят се явява
лично,и с адвокат В. С., който поддържа депозираната жалба и отново моли Наказателното
постановление да бъде отменено,като незаконосъобразно,излага подробни съображения в
тази насока.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище, по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.08.2022г., около 23.20 часа, в гр.Дупница,на кръстовището между площад
Мизия и ул.”Патриарх Евтимий”,срещу дом №61,жалбоподателя като водач на лек
1
автомобил марка „***”, с регистров.№***,негова собственост, не използва път отворен за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари,като рязко повишава оборотите на двигателя и преднамерено извежда МПС извън
контрол,превъртайки задвижващите колела,при което задната част на автомобила променя
траекторията /посоката/ на движение неконтролируемо.Водачът не представя контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС.
За констатираните нарушения на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бл.№169032 от 09.08.2022г., от Й. М. К. в присъствието на
свидетеля А. В. Мутафчийски,който акт той подписал без възражения.
Във връзка с гореизложеното на жалбоподателя е издадено Наказателно постановление
№22-0348-000512 от 17.08.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ
Дупница,с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.3 от
ЗДвП,”глоба”в размер на 3000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от
12 месеца, за нарушение по чл.104Б,т.2, от ЗДвП и административно наказание на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП .
В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите –Й. М. К. и А. В. Мутафчийски.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели-тъй като същите са
обективни,логични и без противоречиви.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което
следва да бъде отменено наказателното постановление. Съображенията за това са
следните:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и АУАН,
съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът констатира
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, и
такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които налагат неговата
отмяна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушение.Нарушени са
разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като в издаденото наказателно
постановление е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение,на мястото
където е било извършено,както и на обстоятелствата,при които е било извършено, както и
на доказателствата,които го потвърждават.Видно е от наказателното постановление,че
описанието на нарушението не съдържа признаците на чл.6 от ЗАНН, тъй като в него не е
посочено изпълнителното деяние,с което се осъществява състав на административно
нарушение.Описанието на нарушението съдържа само една констатация,която не визира
2
нарушение на правно регламентирана норма,поради което не може да породи основание за
налагане на санкция.Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с
всички обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално
нарушение,тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на
защита на обвиненото лице.Налице е бланкетно обвинение.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
В АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е
описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички
съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП
квалификационна норма. В обстоятелствената част и на АУАН и НП съвсем необосновано е
записано, че жалбоподателят не използва пътя отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Всички разпитани
свидетели без противоречиво и обективно заявиха на съдебното следствие, че се касае за
извършена от жалбоподателя по-рязко маневра завой надясно на 90 градуса, като при
наличието на мокра асфалтова настилка, задните задвижващи гуми на автомобила са за
буксували, при което се е увеличил шумът от двигателя и се е получило моментно поднасяне
върху мократа настилка, което е било овладяно от водача. Не е имало навлизане в лентата за
насрещно движение и не е била създадена някаква реална предпоставка за настъпване на
ПТП. Ако изобщо се приеме, че в случая е налице административно нарушение, то е в
неправилно извършена маневра „завой наляво“.
Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано в НП като
такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, която правна норма гласи: „На водача на МПС е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Нито в обстоятелствената част на
АУАН, нито в НП не е посочена някаква друга цел за ползване на пътя освен за превоз на
хора (в процесния случай заедно с жалбоподателя в автомобила е имало и други двама
пътници, между които и св. Димитър Димитров, тоест жалбоподателят е превозвал хора. От
формална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него НП не е отразен съществен
признак на нарушението, а именно - формата на изпълнителното деяние. Налице е
несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно
наказателното обвинение. Описаното в НП деяние не съставлява използване на отворен за
обществено ползване път за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и
товари, в каквато насока е забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като няма разпоредба,
която да не позволява извършването на посочената в НП маневра.
От формална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него НП не е отразен съществен
признак на нарушението, а именно - формата на изпълнителното деяние. Отразен е изводът,
че използван пътят, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, без да е посочен положителния факт -
3
формата при която е осъществено ползването, неотговаряща на предназначението на пътя.
Тази непълнота във фактическото описание на нарушението препятства жалбоподателя да
разбере за какво е ангажирана административно наказателната му отговорност, както
възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Гореизброените процесуални нарушения, които са съществени, от една
страна са довели до ограничаване на правото на защита на привлечения към
административно наказателна отговорност, а от друга - до нарушение на строго формалния
характер на административно наказателното производство, подчиняващо се на строго
регламентирани правила.
Не се доказа, че жалбоподателят е извършил административни нарушения по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, които да ангажират административно наказателната му отговорност по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП: В
тежест на наказващият орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната
отговорност. Анализът на всички доказателства сочи, че липсват категорични и еднозначни
такива, които да установяват по безсъмнен начин, че са налице виновно извършено деяние
от страна на жалбоподателя.
В случая, видно от обстоятелствената част в съдържанието на обжалваното НП и
мотивиращият го АУАН, не е упоменато и посочено по никакъв начин за какви други цели,
освен посочените в закона такива (превоз на хора и товари), е бил ползван процесният
автомобил на процесната дата и на процесното място, вследствие на което е налице пълна
фактическа неяснота за това - въз основа на какви факти или обстоятелства, установени кога
и как е прието, че управлението на процесното МПС, е имало някакви „други цели“, извън
посочените в закона.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо
нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Събраните гласни и писмени доказателства не
сочат, че жалбоподателя е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на
автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната система. Налице са
показания само относно висока скорост, на мокра асфалтовата настилка, наклон на пътя,
като водача на автомобила се е движил малко по-бързо, подавайки повече газ излизайки от
завоя, като движейки се с по-високата скорост автомобилът леко му занесъл, но е бил
овладян, т. е. няма данни да е навлязъл в насрещната лента за движение.
Въз основа на установените фактически констатации описаното в АУАН и НП нарушение
не е установено и доказано по безспорен начин. Няма нито едно доказателство по делото,
4
което да доказва категорично и безспорно, че жалбоподателят е извършител на
санкционираното в т. 1 на НП нарушение. Неправилно АНО е приел, че начинът, по който в
АУАН е описано деянието, предполага използването на пътя за други цели, а не за превоз на
пътници и товари. Липсата на конкретни и без противоречиви обективни елементи от
фактическия състав на административното нарушение във връзка със сочената за нарушена
правна норма, представлява съществено нарушение, допуснато в административно
наказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Не се доказа, че жалбоподателят виновно е бил без контролен талон,по време на
извършената му от служителите на РУ Дупница проверка. Контролният му талон е бил иззет
с предишен АУАН, който е замествал контролния талон.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№22-0348-000512 от 17.08.2022г., издадено от
Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което на Б. В. А. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, е наложено
административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.3 от ЗДвП,”глоба”в размер на
3000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение
по чл.104Б,т.2, от ЗДвП и административно наказание на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от
ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП ,като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд,Кюстендил
в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5