М О Т И В И
към Присъда № 16 от 05.06.2019 г.,
постановена по НЧХД № 470 по описа на
Районен съд – Ботевград за 2018 г.
Производството по делото е образувано по тъжба на Й.И.К.,
с която е повдигнато обвинение срещу Т.М.Т. *** за това, че същият на
09.08.2017 г., късния следобед, на територията на с. В, в началото на селото,
местността „Цеха“, нанесъл на Й.И.К. удар в гръб по главата и множество други
удари в областта на главата и тялото, довели до загуба на съзнание, мозъчно
сътресение, кръвонасядане в областта на носа, насиняване на долния клепач на
дясното око, оток на клепачите на лявото око, локални контузии на меките тъкани
на главата, отоци тилно и челно по главата, причинили болка, без разстройство
на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на
съдебните прения частният тъжител и граждански ищец, чрез своя повереник,
поддържа обвинението и намира същото за доказано. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода. По отношение на гражданския иск моли
същият да бъде уважен изцяло в предявения размер от 5000 лв.
Защитникът изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита, че срещу подзащитния му не са
събрани неоспорими доказателства. Моли за оправдаване на подсъдимия и за
отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият
се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума заявява, че
не се счита за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
своята съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият Т.М.Т. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********.
На 09.08.2017 г.,
късния следобед, на територията на с. В, в началото на селото, местността
„Цеха“ частният тъжител и граждански ищец Й.И.К. и неговите работници св. Р.М. и св. М.Р. товарели дърва от камион, марка „ИФА“, собственост на тъжителя. Последният се
намирал на ремаркето на друг товарен автомобил в непосредствена близост. В това време пристигнал товарен автомобил, в
който пътували подс. Т.М.Т. и неговият брат св. В.М.Т.. На мястото бил и св. И.И.,
който обаче се намирал вътре в кабината на своя камион, през няколко товарни
автомобила, делящи го от тези на тъжителя К. и подс. Т.. Частният тъжител и
граждански ищец Й.И.К. и подс. Т.М.Т. се
скарали чии камион да тръгне пръв. Подсъдимият Т. ударил с юмрук в лицето
тъжителя К., с което го повалил от ремаркето на земята. Докато тъжителят К.
лежал между товарните автомобили, подс. Т. се приближил към него и продължил да
го удря. След намесата на лица по прякор „Мишката“ и „Тараланя“ физическата
саморазправа била преустановена. Частният тъжител Й.И.К. и неговите
работници св. Р.М. и св. М.Р. се качили на камиона на К., с който същият
ги откарал от местопроизшествието.
По
доказателствата
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Р.М., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4
във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, М.Р. (частично кредитирани), Д.В., И.И., П.А., Ц.П.
и Теодора Колева; заключението от СМЕ; както и писмените доказателства – Медицинско
свидетелство от 10.08.2017 г., Амбулаторен лист № 004333/10.08.2017 г., Фиш за
спешна медицинска помощ (л. 4) и Лист за преглед на пациент (л. 3), справка за съдимост на подсъдимия и
характеристична справка.
Св. Р.М. депозира вътрешно противоречиви показания в
хода на съдебното следствие. Твърди, че на инкриминираната дата се е намирал в
началото на с. В, където заедно с тъжителя Й.К. и св. М.Р. разтоварвали дърва.
По – късно на мястото пристигнали подс. Т.Т. и св. В.Т., брат на последния. Св.
М. неколкократно променя показанията си, като първо заявява, че си е тръгнал
със св. М.Р. от мястото преди подсъдимият и неговият брат да пристигнат, а
после заявява, че събитията са се развили в точно обратната последователност.
Наред с това, в началото на разпита си твърди, че заедно със св. М.Р. са си
тръгнали с камиона на тъжителя, за да го разтоварят, а в края на показанията се
посочва, че са си тръгнали пеш. На следващо място св. М. категорично отрича да
е видял някаква размяна на удари, като поддържа твърденията си, че е имало само
словесен конфликт между тъжителя, подсъдимия и св. В.Т., но не може да каже за
какво, тъй като не е чул. Едновременно с това посочва, че се е намирал на около
10 м. от тъжителя К., което предполага, че е можел ясно да чуе и види какво се
случва. Поради коментираните вътрешни противоречия и липса на логичност, съдът
не даде вяра на показанията на св. Р.М., депозирани в съдебна фаза. Кредитирани
бяха неговите показания от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, съгласно които св. Р.М. и св. М.Р. са
разтоварвали дърва от камиона на тъжителя К., марка „ИФА“, а последният се
намирал на ремаркето на друг товарен автомобил в близост. Пристигнали подс. Т.Т.
и св. В.Т.. Св. Р.М. се обърнал и видял, че тъжителят Й.К. лежи на ремаркето на
товарния автомобил. Непосредствено след това съзрял подсъдимият да се връща и
да удря тъжителя с юмрук в носа, при което последният паднал от ремаркето. От
лицето му течала кръв. Намесили се лица по прякор „Мишката“ и „Тараланя“, които
разтървали участниците в боя. Тъжителят Й.К. напуснал мястото със своя камион,
заедно със свидетелите Р.М. и М.Р.. Съдът кредитира показанията на св. М. от
досъдебна фаза, тъй като същите са депозирани скоро след събитието, когато
свидетелят е имал ясен спомен за случилото се, изложил е подробно фактите в
тяхната последователност, които от своя страна кореспондират с останалия обем
от доказателства по делото.
Между показанията на св. М.Р. в
съдебна и досъдебна фаза също се открива противоречие, а именно по отношение на
обстоятелството дали същият е бил употребил алкохол или не по време на
процесното деяние. В досъдебното производство свидетелят сочи, че е бил под
влиянието на алкохол, с което защитава версията си, че няма никакви
непосредствени възприятия за случилото се, нищо не е видял и не е чул. Отрича
всичко изложено в предварителните сведения, които е дал на разследващите
органи. В съдебна фаза свидетелят отрича да се бил в нетрезво състояние, но
отново е категоричен, че не е бил очевидец на конфликт, физическа саморазправа
и поваляне на тъжителя с удар. Съдът кредитира показанията на св. Р.,
депозирани в хода на съдебното следствие, единствено досежно факта, че той,
тъжителят К. и св. М. са присъствали на местопрестъплението на инкриминираната
дата, като тримата са си тръгнали с камиона на тъжителя, шофиран от последния.
В тази част показанията на св. Р. съвпадат с тези на св. М.. По отношение
твърдяната липса на какъвто и да е спомен, съдът не дава вяра на св. Р., като
си обяснява процесуалното му поведение с наличие на негов страх от подсъдимия.
Св. В.Т., брат на подсъдимия, отрича
между тъжителя К. и подс. Т. да е имало физическа саморазправа. Действително
двамата се скарали по повод кой първи ще прекара камиона си, сбутали се отгоре
на ремаркето на тъжителя, като последният паднал на земята между товарните
автомобили, но това било всичко. Показанията на св. Т. бяха кредитирани частично.
В частта, с която се твърди, че не са нанасяни удари на тъжителя, съдът не
приема показанията за истинни, тъй като се опровергават от заключението на СМЕ,
в чиято обективност няма основание за съмнение.
Св. Д.В., бивш работник при брата на
подсъдимия, признава, че е присъствал по време на инцидента. Там били също
подсъдимият, св. В.Т., тъжителят, св. М.Р., св. Р.М. и св. И.И.. Св. В. отрича
да е видял размяна на удари между някои от присъстващите на инцидента лица, тъй
като се намирал на около 50 м. от тях. Има обаче ясен спомен, че подсъдимият Т.
и частният тъжител К. са се карали. Свидетелят пояснява, че е разпознал
гласовете на двамата. Св. И.И. посочва, че е бил на мястото на инцидента,
заедно със страните по делото и всички горепосочени свидетели. Св. И. бил
сравнително отдалечен от подсъдимия и тъжителя в момента на инцидента, тъй като
ги делели няколко камиона. Св. И. обаче чул, че тъжителят Й.К. е паднал между
камионите. Съдът се довери на показанията на свидетелите В. и И., като взаимно
допълващи се и неопровергани от останалия доказателствен материал. В същото
време бе отчетена известната фрагментарност на коментираните гласни
доказателствени средства, предвид обстоятелството, че и двамата свидетели не са
имали пряка видимост към участващите в процесния инцидент.
Св. П.А.,***, участвал при снемане
обяснения на свидетелите Р.М. и М.Р., тогава непълнолетни, си спомня, че
двамата свидетели са споделили пред разследващите органи, че подс. Т. е ударил
лице с фамилия К. по главата с юмрук, при което същият е паднал от ремарке.
Свидетелят няма конкретен спомен дали св. М. и св. Р. са били спокойни при
снемането на сведения, но практиката била първо непълнолетните да бъдат
предразположени и едва тогава да се пристъпи към разпит. Св. Ц.П. заявява, че
по време на снемане на сведенията от непълнолетните тогава свидетели М. и Р. не
е забелязал някой от тях да е притеснен. Показанията на свидетелите А. и П.
бяха кредитирани изцяло, тъй като взаимно се подкрепят, безпристрастно
депозирани са и в достатъчна степен подробни.
Св. Теодора Колева, която
съжителства на семейни начала с тъжителя, сочи, че на инкриминираната дата
следобед, частният тъжител и граждански ищец Й.К. се прибрал в дома си с
окървавено лице, подут нос и насинено око, като й обяснил, че подс. Т.Т. го е
ударил в гората. Тъжителят К. не бил в напълно адекватно състояние, поради
което потърсили медицинска помощ. Имало съмнения за сътресение на мозъка, а
едното му око не реагирало на светлина. Около месец след инцидента тъжителят не
работел, тъй като следвало да се въздържа от физически труд. Отначало имал
световъртеж и се налагало да прибягва до чужда помощ, за да се обслужва. Съдът
кредитира показанията на св. Колева, тъй като относно периода на отшумяване на
уврежданията, те съвпадат със заключението по СМЕ. Следва да се отбележи, че
сред представените фактури (л. 89-97) наистина фигурират три броя, които са с
дати, непосредствено последващи инцидента – 17.08.2017 г. и 19.08.2017 г.
Фактът, че тъжителят ги е подписал, обаче не опровергава категорично
твърденията на св. Колева, че К. не е извършвал физическа работа. Не е
изключена възможността работници на тъжителя да са доставяли дърва, а самият
той в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Каменови Груп“ ЕООД
само да е издавал и подписвал фактурите.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза
се установява, че вследствие на деянието тъжителят К. е получил контузия на
главата, неразместено счупване на носни кости и мозъчно сътресение, които
поотделно и заедно са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице е посочило, че механизмът на причиняване на подобни
увреждания е чрез нанасяне на удари с или върху твърд тъп предмет с гладка
контактна повърхност, каквито са частите на човешкото тяло, включително
крайниците. Възстановителният период за мекотъканните травми е 8-10 дни, за
костите на носа – между 15 и 20 дни, а за мозъчното сътресение – между 20 и 25
дни. Съдът дава вяра на експертното заключение, тъй като същото е мотивирано,
изчерпателно и логически и научно обосновано.
Съгласно Медицинско
свидетелство от 10.08.2017 г., един ден след извършване на процесното деяние,
частният тъжител е имал кръвонасядане в областта на носа, насиняване на долния
клепач на дясното око, леки отоци на клепачите на лявото око, епителни дефекти
в долната половина на роговицата, зеницата е била разкръглена и е реагирала
слабо на светлина, установени са локални контузии на меките тъкани на главата,
отоци тилно и челно по главата. Според Амбулаторен лист № 004333/10.08.2017 г.,
Фиш за спешна медицинска помощ (л. 4) и Лист за преглед на пациент (л. 3),
вследствие на инцидента тъжителят е претърпял мозъчно сътресение, като има
частичен спомен за случилото се.
Видно от
актуалната справка за съдимост на подс. Т.М.Т.,
същият е осъждан.
Съгласно характеристична справка от
20.11.2018 г., подсъдимият притежава положителни поведенчески качества.
От
правна страна
Необходимо
е да се отбележи, че по делото се доказа причиняване на по – тежък резултат спрямо
очертания от частното обвинение, а именно вследствие на деянието се е стигнало
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Фактическите рамки на
обвинението, зададени от частния тъжител обаче навеждат към квалификация по чл.
130, ал. 2 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без
разстройство на здравето. От заключението по СМЕ се доказва, че е налице
разстройство на здравето, което от своя страна дава основание за
преквалифициране на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК. Изменение на обвинението
по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК обаче не е предприето. Въпреки това
престъпните състави по ал. 1 и ал. 2 на чл. 130 от НК са предвидени в условията
на субсидиарност. Законодателната идея е дори най – лекото физическо посегателство
да бъде инкриминирано, като при условие, че не е налице съставомерният резултат
по ал. 1, то наказателната отговорност на дееца да може да бъде ангажирана по
ал. 2 на чл. 130 от НК. В конкретния случай всички съставомерни признаци на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК са налице.
От
обективна страна заключението на СМЕ доказа наличие на съответни увреждания у
частния тъжител и граждански ищец, а именно загуба на съзнание, мозъчно сътресение,
кръвонасядане в областта на носа, насиняване на долния клепач на дясното око,
оток на клепачите на лявото око, локални контузии на меките тъкани на главата,
отоци тилно и челно по главата. Описаните увреждания по механизъм на
причиняване отговарят на изложеното от св. Р.М. в досъдебна фаза, а именно
следствие са от повече от един юмручни удара, нанесени от подс. Т.. В резултат
на нанесените увреждания на тъжителя е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което в хипотезата на чл. 130, ал. 2 от НК се
явява несъставомерен резултат. Временното разстройство на здравето, съгласно
изложеното от вещото лице в съдебно заседание, неизменно е съпроводено и с
усещане за болка у пострадалия, като интензивността и продължителността на тази
болка е строго индивидуална.
От
субективна страна подсъдимият е действал с форма на вина пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговата законова запрета и
противоправен характер, но въпреки това е целял във волеви план да засегне
здравето и телесната неприкосновеност на частния тъжител и граждански ищец.
По
наказанието
За престъплението по чл. 130, ал.
2 НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода за срок до шест месеца, пробация или глоба от сто
до триста лева. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на критичност. Смекчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени. Затова наказанието бе индивидуализирано при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. При определяне вида на
наказанието съдът прецени, че наказание глоба не би постигнало целите на
индивидуалната и генералната превенция, предвид съдебното минало на подсъдимия.
Наказание лишаване от свобода обаче би било твърде строго, тъй като към момента
на извършване на процесното деяние подсъдимият е имал едно осъждане, а именно
по НОХД № 236/2016 г. по описа на РС – Ботевград, като за всички предходни
осъждания е реабилитиран. Това единствено осъждане към момента на извършване на
процесното деяние е за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Последното осъждане по справката за съдимост е от по – късна дата спрямо датата
на извършване на процесното деяние. С оглед така изложеното съдът прие, че
личната обществената опасност на дееца не е изключително висока и в този смисъл
най – тежкото по вид наказание, а именно лишаване от свобода, би се явило
несъразмерно. Ето защо бе наложено наказание пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца, чиято продължителност следва да
въздейства възпиращо, превъзпитаващо и поправително на подсъдимия.
В интерес на
подсъдимия и на основание чл. 25, ал. 1 НК вр. с чл. 23, ал.1 НК измежду наказанията, наложени с настоящата
присъда и със Споразумение № 10/01.02.2018 г. по НОХД № 490/2017 г. по описа на
РС – Ботевград, влязло в сила на 01.02.2018 г., бе определено едно общо най –
тежко наказание, а именно пробация за срок от една година и
шест месеца, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител и обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на горепосоченото споразумение чрез
поставяне на видно място в кметството на с. В, общ. Ботевград по настоящия
адрес на подсъдимия.
По гражданския
иск
По делото бе приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените вследствие на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки. При определяне размера на обезщетението съдът се ръководи от
принципа за справедливост съгл. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Критериите за справедливост са посочени в ППВС № 4/68 г. – интензивност, продължителност
на вредите и др. В случая се касае за лека телесна повреда, от която пълно
възстановяване се постига за около 20 дни. Естеството на уврежданията води до
несъмнен дискомфорт, но не и до значително влошаване на качеството на живот на
гражданския ищец. Уврежданията са такива, че е възможно да се съвместят с
трудова дейност, социален живот и най – вече самостоятелно обслужване, в
какъвто смисъл е и изложеното от вещото лице по СМЕ в съдебно заседание.
Обстоятелството, че частният тъжител и граждански ищец е предпочел да остане за
продължителен период в дома си и се е чувствал по – сигурен в присъствието на
свои близки, които са го подпомагали и обгрижвали, е въпрос на негова
субективна преценка и личен избор, който според съда не почива на обективни
причини. Съдът счете, че обезщетение в размер на 3500 лв. в случая е
справедливо и съобразено с критериите по ППВС № 4/68 г., като до този размер
гражданският иск бе уважен. За разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 5000 лв. искът бе отхвърлен като неоснователен.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на РС -
Ботевград сумата от 140 лв. (сто и четиридесет лева), представляващи дължими в
съдебна фаза разноски за държавна такса върху уважената част от гражданския иск,
както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, същият бе осъден и да заплати на частния
тъжител и граждански ищец сумата от 903,02 лв. (деветстотин и три лева и две
стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
депозит за СМЕ, депозит за свидетели и държавна такса.
Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: