РЕШЕНИЕ
№ 839
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110201816 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на С. А. И. против НП №433а-
122/06.11.2023г. на Началника на І РУ ОД МВР гр. Варна, с което на С. А.
И. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600 лева,
на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 04.09.2023г. в
гр.Варна противозаконно пречи на органи на МВР да изпълняват функциите
си, като при извършване на полицейска проверка ги заплашвал физическа
саморазправа и направил опит да ги напръска със спрей.
1
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
съгласно заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните
работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон след
като е констатирал нарушение по чл.264 ал.1 от ЗМВР, като е съотнесъл
установеното към хипотезата на правната норма. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателката е осъществил от
обективна и субективна страна състава на описаното административно
нарушение по следните правни съображения: Съгласно законовата
регламентация нарушението се изразява в противозаконно пречене на орган
на МВР да изпълнява функциите си. Преченето в конкретния случай се е
изразило в отправени заплахи и опит за напръскване със спрей на
полицейските служители. В настоящия случай служителят на полицията,
който е бил униформен е разяснил че ще бъде извършена проверка и за
жалбоподателят е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен
орган. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено
2
недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му
се противопостави и да не го изпълни, още повече не е имал право да се
опитва да напръска със спрей служителите на полицията.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелят П., доколкото
същите са непротиворечи, кореспондират с приложените писмени обяснения
и сведения по АНП и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа
обстановка. Свидетелят П. пряко е възприел поведението на жалбоподателят
и осъществените от негова страна действия.
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които
да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа
обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Съдът
намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен
начин, че жалбоподателят чрез действията си съзнателно е попречил на
органа на МВР да изпълни функциите си и с действията си е осъществил от
обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Административно-наказателната разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗМВР
предвижда административно наказание “Глоба” в размер от 500 до 1000 лева
за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма,
като е наложил наказание в размер на законоустановения минимум, като е
отчел тежестта на извършеното нарушение, степента на обществената му
опасност, както и обстоятелството, че същото не може да се квалифицира
като престъпление по смисъла на НК. Съдът счита, че при преценка дали се
касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на
обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да
бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗМВР. Поради изложеното до тук, съдът намира
3
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание,
наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е
съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя,
размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална
възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че
наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №433а-122/06.11.2023г. на Началника на І РУ
ОД МВР гр. Варна, с което на С. А. И. е наложено административно
наказание: "ГЛОБА" в размер на 600 лева, на основание чл. 264 ал.1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА С. А. И. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
4
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5