№ 49
гр. В**, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В**, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20251300500030 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника Б. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.И. ж.к.“В***, чрез адв.-пълномощник С. Д., АК-Р. и заявен съдебен
адрес: гр.И. Ул.”А** против Решение № 695 от 17.11.2024 год., постановено по гр.д №
1811/2024 г. по описа на Районен съд – В** в частта в която е изменен и увеличен размера на
месечната издръжка, която е осъден да заплаща с Решение по гр.д. № 1087/2022г. по описа
на РС – В**, за разликата над сумата от 300лв. до присъдената от 400лв. на детето Н. Г.,
ЕГН **********.
С обжалваното решение РС-В** е изменил размера на месечната издръжка, която
ответникът Б. А. Г. е постановено да заплаща с Решението по гр.Дело № 1087/2022г. по
описа на ВРС, в размер на 240 лева на детето си Н. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител И. И. В., ЕГН **********, като е увеличил този размер от 240 лева
на 400 /четиристотин/ лева месечно, платими в чешки крони по курс на деня, по банкова
сметка посочена от майката, считано от завеждане на делото - 25.07.2024г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до отпадане, изменение или прекратяване
на основанието за даването й.
Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на РС - В**, държавна
такса върху увеличеният размер на пресъдената издръжка в размер на 230,40 лв., а на И. И.
В., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Н. Г., ЕГН
1
**********, да заплати разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв.
Първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
В частта с която е уважен иска до сумата от 300лв. месечна издръжка на малолетното
дете Н. Г., ЕГН ********** решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в разрез със събраните по делото доказателства и при неизяснена фактическа
обстановка.
Излага се, че съдът правилно възприел установената по делото. Не оспорва извода на
съда, че: детето страда от заболяване; живее с майката и нейния съпруг в Ч.; ходи на детска
градина; носи очила.
Твърди се, че по делото представил писмени доказателства, установяващи неговите
доходи, но съдът не задължил майката да представи доказателства за своите доходи, каквото
искане бил направил. По делото не е изготвен социален доклад, който счита за задължителен
по производството. Съдът не разпоредил извършване на социално проучване, тъй като
детето и неговата майка живеят в Ч..
Оспорват се правните изводи на съда по отношение увеличения размер на месечната
издръжка от 400 лв., като крайно завишен, представляващ почти 1/2 от МРЗ.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че след като майката заедно с детето живеят
в Ч., той-бащата няма принос в непосредственото отглеждане и възпитание на детето,
поради което в негова тежест е да заплаща по-висока издръжка. В тази насока се излага, че
майката по своя воля живее в Ч. с детето. Той няма обективна възможност да полага
непосредствени грижи за детето. Твърди се още, че бил „помолен“ от майката да не казва на
детето, че именно той е негов баща, за да не се раздвоява детето.
Излага се, че съгласно разпоредбите на СК, издръжката се определя, като се взема
предвид нуждите на детето и възможностите на родителя, който дължи издръжката. Съдът
не бил взел предвид размера на получаваното от него трудово възнаграждение от 933 лв.,
без удръжки за данъци. При издръжка в размер на 400 лв., на него биха му останали около
500 лв., което е по-малко от приета от съда месечна издръжка за детето от 600 лв., като при
това майката работела и нямала други деца, а той щял да изпаден в сериозно финансово
затруднение.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявения иск
на ищцата за издръжка. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Няма искане за присъждане на разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответната
по жалбата страна.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
2
От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени доказателствени
искания.
В**ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение на РС-В**, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни, поради следните съображения:
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивнкът не оспорва установената от РС-
В** фактическа обстановка, като изрично с жалбата е заявил, че ВРС правилно възприел
установената фактическа обстановка по делото.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на въззивника да
заплаща в увеличен размер месечна издръжка за детето Н. Г., а именно за разликата от
300лв. до присъдената с обжалваното решение от 400 лева.
Не е спорно в производството, а и се установява от приложеното удостоверение за
раждане на Н. Г. по приобщеното гр.д.№1087/2022г. на РС-В**, че въззивникът е баща на
детето Н. Г., родена на 20.07.2019 г., а нейна майка е И. И. М..
С влязло в сила Решението №380/22.07.2022г. по гр.д. № 1087/2022г. по описа на
ВРС, е одобрено постигнатото споразумение между страните, по силата на което
3
родителските права върху детето са предоставени на майката, а бащата и настоящ въззивник
е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 240 лева месечно, платими в
чешки крони по курс на деня, по банкова сметка посочена от майката.
Видно от отговора на исковата молба и въззивната жалба въззивникът признава и не
оспорва установените в първоинстанционото производство факти, че: детето Н. живее с
майката И. М. в Ч., която полага непосредствени грижи за него заедно със съпругът си, че
детето страда от генетично заболяване, посещава детска градина, има увредено зрение и
носи очила. Видно от отговора на исковата молба въззивникът не е навел възражения, а и по
делото липсват доказателства, поведението на майката да застрашава живота и здравето на
детето, както и да живее в нездравословна среда. При тези данни съдът намира, че липсата
на социален доклад по делото не опорочава постановеното първоинстанционно решение и
наличието на такъв не би се отразило на крайния резултат по делото.
От данните по делото настоящият състав констатира, че и в първоинстанционното
производство спорът между страните е бил единствено и само до размера на издръжката.
От приложеното по делото медицинско изследване от Факултетска болница в гр.П., Ч.
в превод от чешки език от дата:21.06.2024г., безспорно се установява,че детето страда от
генетичен FAP /фамилна аденоматозна полипоза/, синдром на Гарднър, като заболяването е
свързано с екстраинтестинални /извънчревни проблеми/ - остеомелит, зъбни аномалии,
кожни лезии, дезмоидни тумори, хиретрофия на пигментния епител на ретината,
надбъбречни аденоми и онгиофиброми на носа, като е налице фамилна обремененост от
страна на бащата, както и че спрямо детето са извършени 2 оперативни намеси и се следват
редица прегледи - някои от които веднъж годишно, а други - два пъти годишно.
От показанията на разпитаната по дселото свидетелка Е. М.-баба на детето Н. по
майчина линия се установява, че детето и майкат и понастоящем живеят в гр.П., Ч. поради
възникналата необходимост от лечение на наличното онкологично залобяване на Н. и
поемането на част от разходите по лечението от болницата. Детето има и увредено зрение,
което налага носенето на очила с три диоптъра. По повод окологичното заболяване сочи, че
са извършени две оперативни интервенции, като престои и трета такава. Посочва, че за
лечението на детето майката изразходва месечна сума между 1500лв.-1600лв., без разходите
които прави за издръжка-храна дрехи и др. Детето три пъти седмично ходи и на логопед.
Майката и съпругът й извършват и разходи за наем за квартира в гр.П. в размер на около
1500-1600лв. месечно. Бащата праща само определената издръжка от 240лв.по решението
между страните, като допълнителни суми не е давал. Същият не осъществява и контакти с
детето, като сочи, че през лятото на 2024г. Н. пребИ.вала при свидетелката около два месеца,
през който период бащата осъществил една среща с детето.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, същата свидетества за факти, които е
възприела непосредствено.
Доходите на въззивника се установяват от приложения по делото Трудов договор от
03.06.2024г., като уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 933 лева.
Следователно въззивникът получава трудово възнаграждение в размер на МРЗ, която от
4
01.01.2024г. с ПМС№193/12.10.2023г. е в размер на 933лв. По делото липсват данни сочещи
промяна в трудовата ангажираност на въззивника.
По делото липсват ангажирани доказателства, както и твърдения от въззивната
страна, детето да притежава имущество и/или да получава други доходи, от които да се
издържа.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото и допуснато съществено процесуално
нарушение - несъбиране на допустими и относими към спора доказателства за доходите на
майката и съобразяване на получаваното от него трудово възнаграждение в размер на МРЗ
за страната. И тези доводи за неправилност на решението са не основателни, поради
настъпило изменение на обстоятелствата, като с ПМС №359/23.10.2024г. е увеличен размера
на минималната работна заплата за страната от 1077лв., считано от 01.01.2025г.
Следователно в случая считано от 01.01.2025г. въззивникът получава трудово
възнаграждение в по-висок размер от 1077лв.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1
от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това
са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при произнасянето си по
спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от
издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето
на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в
този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословно
състояние, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага.
За ориентир на нужната издръжка на децата е приетият със СК минимален размер на
издръжката, визиран в чл. 142, ал. 2 СК - минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2025г.
минималната работна заплата е в размер на 1077лв., определена с ПМС №359/23.10.2024г.,
съответно гарантираната със закон минимална издръжка е в размер на 269,25лв.
При определяне размера на месечната издръжка, чието увеличение се иска, съдът
следва да съобрази увеличените нужди на детето, поради настъпилото заболяване след
постановяване на първоначалната издръжка, нарасналата възраст, увеличението на
минималната издръжка и възможностите на задължения родител да задоволи тези нужди,
респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му
5
издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези
неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя. Съдът приема, че в случая има трайно увеличение на нуждите на малолетната Н.
Г. от средства за съществуване, лечение, образование и социално-културно развитие от
времето, когато е определена месечната й издръжка от 240 лева (22.07.2022 г. - датата на
влизане в сила на решение № 380/22.07.2022 г. по гр. д. № 1087/2022 г. на РС-В**). През
изминалия период от близо две години и половина детето е пораснало, с което дефинитивно
са се увеличили неговите потребности, налице е силно влошаване на здравословното
състояние на детото поради диагностицираното онкологично заболяване, което е свързано с
разходи за лечение, посещенията при логопед три пъти седмично, влошаване на зрението
налагщо ползването на очила. От свидетелските показания на Е.М. се установява, че
майката И. В. изразходва около 1500лв. месечно за лечението на детето, над месечната
издръжка. Очевидно е, че в случая потребностите на детето не могат да бъдат задоволявани
с издръжката в досегашния размер от 240 лв., нито с предложената от въззивика от 300лв. Н.
Г. имат нужда от повече средства за лечение, храна, облекло, образование. Съдът отчита и
факта, че детето живее с майка си и съпругът на последната, които заплащат и месечен наем
за ползвания от тях имот в размер от 1500 лв., съгласно свидетелските показания.
Спорът пред въззивния съд е за възможностите на въззивника да покрие
неудовлетворените нужди на малолетното си дете над размера от 300 лева до приисъдените
с първоинстанционното решение от 400лв.. Съдът намира, че издръжка в размер на 400 лева,
определена в тежест на въззивника, съответства на 2/3 от нужните средства за издръжка на
детето Н. Г.. Тази издръжка съответства и на възможностите на бащата, преценени с оглед
цялата доказателствена съвкупност по делото. Въззивникът е в трудоспособна възраст,
липсват доказателства да е с влошено здравословно състояние, намаляващо
работоспособността му и изискващи разходи за лечение, а и не се твърди, респ. доказа да
има алиментни задължения към други непълнолетни лица или разходи за задоволяване на
жилищни нужди. Факта, че получава трудово възнагарждение в размер на МРЗ, която
понастоящем е 1077лв. не следва да се отразява негативно и за сметка на нуждите на
неговото малолетно дете. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е с
приоритет пред нуждите на родителя. Въззивникът има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа малолетната си дъщеря, без значение дали непосредствено
упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните затруднения на бащата не
трябва да се отразяват негативно на нуждите на неговото малолетно дете, поради което
наведените в тази насока доводи във въззивната жалба също са неоснователни.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция счита, че РС-В** правилно е
преценил в съвкупност събраните по делото доказателства въз основана на които и след като
е съпоставил нуждите на малолетното дете и факта, че въззивникът реализира доходи
правилно е определил размера на присъдената издръжка.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
6
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК,
поради което решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК насрещната по жалбата страна има право на разноски,
но парди липса на отправено искане и доказателства за извършени такИ. разноски не й се
следват.
По изложените съображения, В**ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 695/17.11.2024г., постановеното по гр.д. №1811/2024г.
по описа на Районен съд – В**.
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7