№ 11771
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110137732 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД против
“ЗК Л.И.” АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между него
и собственика на л.а. м. „БМВ“ съществува застрахователно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за застраховка „Каско“, за което била издадена застрахователна
полица № 4704220100001020, с период на застрахователно покритие 04.02.2022г.-
03.02.2023г. Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователно покритие по
договора, на 14.10.2022г., в с. Долна баня е настъпило застрахователно събитие-
пътнотранспортно произшествие (ПТП), представляващо покрит застрахователен риск, при
което л.а. м. „Сеат", при извършване на маневра “завой наляво”, се ударил в изпреварващият
го л.а. м. „БМВ“. Собственикът на увредения автомобил уведомил застрахователя по
застраховка „Каско“- ищец за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана
щета № *************, по която е платено обезщетение в размер на 5149,90 лева и били
направени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Ищецът поддържа, че с действията си водачът на увредения автомобил допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като развива съображения, че приносът на последния е
50 %.
В исковата молба са релевирани твърдения, че към датата на застрахователното
гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Сеат“ е застрахована от ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ищецът сочи, че
1
същият предявил претенцията си пред застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“- ответник, но последният отказал да плати по предявения
регрес.
Последният поддържа, че с изтичане на определения срок за изпълнение ответникът
изпаднал в забава, от което ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 2599,95 лева, представляваща платеното
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски (при отчитане на
посоченото съпричиняване) и сумата 64,95 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 19.04.2023г.- 05.07.2023г. Претендира направените в
производството разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са развити
съображения за оспорване на механизма на ПТП и противоправността на поведението на
водача на л.а. „Сеат“. Ответникът излага, че съставеният двустранен констативен протокол
не съответства на изискванията на Закона за движение по пътищата и Наредба № Iз- 41 за 3
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. В тази
връзка ответникът развива съображения, че между участниците в произшествието няма
съгласие относно вината на водача на л.а. м. "Сеат". Същият оспорва размера на вредите по
лекия автомобил, застрахован от ищеца.
В отговора на исковата молба са наведени твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил, който нарушил нормите на чл. 43 ЗДвП.
Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно обезщетение
между ищеца и собственика на л.а. „БМВ“, възникнало въз основа на договор за застраховка
„Каско на МПС“; обстоятелството, че е застраховал гражданската отговорност на водача на
л.а. м. „Сеат“; плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на л.а. м.
„БМВ“. В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 03.02.2022г. между “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД и собственика на л.а. м.
“БМВ”, м. “X3 XDrive 20D”, с рег. № *********, е възникнало застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, скл. под
формата на застрахователна полица № 4704220100001020, с период на застрахователно
покритие 04.02.2022г.- 03.02.2023г.
В срока на застрахователно покритие, на 04.10.2022г., в с. Долна баня е настъпило ПТП
между л.а. м. “БМВ” и л.а. м. “Сеат”. Съгласно удостоверяванията в протокола, за водача на
2
л.а. м. “БМВ” произшествието е настъпило при изпреварване, а за водача на л.а. м. “Сеат”-
при извършване на маневра “завой наляво”.
В изпълнение на произтичащите от закона задължения водачът на л.а. м. “БМВ”
уведомил застрахователят за настъпилото събитие, за което е образувана щета № S0- 01600-
15664/ 22 от 17.10.2022г., по която е определено застрахователно обезщетение в размер на
5149,90 лева.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите е назначена съдебно- автотехническа
експертиза (САТЕ) и гласни доказателствени средства, чрез свидетелските показания на св.
Е. М. и св. К. М..
Съгласно заключението на САТЕ, на 14.10.2022г. л.а. м. “БМВ” се движил по ул.
“Търговска”. На кръстовището с ул. “Васил Левски” водачът на посочения лек автомобил
навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в извършващия маневра “завой
наляво” л.а. м. “Сеат”. Пътното платно на ул. “Търговска” в съставено от две пътни ленти,
по една във всяка посока, без разделителна линия. Мястото, където е възникнало
първоначалното съприкосновение е по дължина на ул. “Търговска”, считано по посока на
движение на автомобилите; по широчина на пътното платно, около 3,80 метра вляво от
десния край на пътното платно на ул. “Търговска”, считано по посоката на движение на л.а.
м. “БМВ”. Според експерта от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. м. “Сеат”, който е предприел маневра “завой наляво” без да се
увери, че пътното платно вляво е свободно, вследствие на което е навлязъл в траекторията
на л.а. м. “БМВ” и поведението на л.а. м. “БМВ”, който е предприел маневра “изпреварване”
без да изчака л.а. м. “Сеат” да приключи маневрата “завой наляво”. Вещото лице сочи, че
причинените вреди се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната
пазарна стойност на вредите по л.а. м. “БМВ” е 970,86 лева. При определяне размера на
вредите вещото лице е взело предвид, че в представената фактура е калкулирана подмяна на
десен фар. В описа на застрахователя е предвидено полиране на посочената част, поради
което при определяне стойността на вредите експертът е калкулирал стойността на полиране
на десния фар.
Съгласно показанията на св. М., през есента на 2022г. същият, управлявайки л.а. м.
“Сеат”, предприел маневра “завой наляво”, когато движещият се зад него л.а. м. “БМВ”
предприел маневра “изпреварване”, без да изчака водачът на л.а. м. “Сеат” да завърши
предприетата от него маневра “завой наляво”, и ударил управлявания от него автомобил в
лявата част. Свидетелят разяснява, че произшествието настъпило на кръстовище с
пешеходна пътека.
От показанията на св. М. се установява, че през есента на 2022г. същият, управлявайки
л.а. м. “БМВ”, предприел маневра “изпреварване”, когато водачът на движещият се пред
него л.а. м. “Сеат” предприел подобна маневра. Свидетелят сочи, че водачът на л.а. м.
“Сеат” е подал сигнал за предприетата от него маневра след като той вече бил предприел
маневрата “изпреварване”.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 4704220100001020, че между ищеца и собственика на л.а. м.
“БМВ” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователно покритие
04.02.2022г.- 03.02.2023г.
Установява се, че в срока на застрахователно покритие, на 14.10.2022г. е настъпило
пътно- транспортното произшествие, съставляващо покрит застрахователен риск. Не е
спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а. м. “Сеат”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ, както и с данните, съдържащи се в събраните гласни
доказателствени средства. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна
връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на
ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и от събраните
гласни доказателства- показанията на св. Митев и св. М..
Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. “Сеат” не е спазил правилото за
4
движение по пътищата, регламентиращо задълженията на водачите на МПС при извършване
на маневра- чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно което „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”.
Установява се, че преди да извърши маневра водачът на л.а. м. “Сеат” не е изпълнил
задължението си да се увери, че няма да създаде опасност за водачът на л.а. м. “БМВ”, който
се намира след него. При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства- чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Като се имат предвид тези законови положения,
обосновано може да се заключи, че извършването на маневра "завиване наляво" е извършено
неправомерно, при пълно игнориране на движещия се след него л.а. м. “БМВ”, който е
започнал да извършва маневра “изпреварване”. Неизпълнението на тези задължения се
намират в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м. “Сеат” беше
спазил задълженията си, регламентирани в разпоредбата на чл. 25 ЗДвП и чл. 37, ал. 1 ЗДвП,
до удар не би се стигнало. Изложеното обуславя извод, че по делото е установена
противоправността на деянието на водача на л.а. м. “Сеат”.
Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В конкретния случай неправомерното поведение на водача на л.а. м. “БМВ” се изразява
в това, че е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно което “Водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво.” Относно обстоятелството допринесъл ли е застрахованият при ищеца
водач за настъпване на вредоносния резултат по делото са събрани гласни доказателствени
средства- показанията на св. М., и е назначена САТЕ. От показанията на св. М., движещият
се зад него л.а. м. “БМВ” предприел маневра “изпреварване”, без да изчака водачът на л.а. м.
5
“Сеат” да завърши предприетата от него маневра “завой наляво”, и ударил управлявания от
него автомобил в лявата част. Съгласно заключението на САТЕ ПТП е настъпило около 3,80
метра вляво от десния край на пътното платно. От посочените доказателства се установява,
че водачът на л.а. м. “БМВ” започнал извършването на маневра “изпреварване” без да се
увери, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение
на посоката си на движение наляво.
Следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. М. в частта, в която
същият поддържа, че е предприел маневрата “изпреварване” преди водачът на л.а. м. “Сеат”
да подаде сигнал за изменение на посоката си за движение наляво. Същите се явяват
изолирани от останалия доказателствен материал, конкретно показанията на св. М. и
заключението на САТЕ, на които съдът дава вяра, и двустранния констативен протокол.
Изложеното обуславя извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отчитайки поведението на водача на л.а.
м. “БМВ”, настоящият съдебен състав счита, че приносът на същия за настъпване на
вредоносния резултат е 50 %.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Сеат”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение
167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
6
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за
приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към
имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този
смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213
КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о:
„Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г.
на ВКС по т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Нормата на чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ
7
(отм.), изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е
произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и
решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на
случая сочи, че действителната стойност на повреденото имущество е 970,86 лева, а
платеното от ищеца обезщетение- 5174,90 лева, като ищецът е направил ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската
от двете суми, а именно платеното обезщетение.
Следва да бъде посочено, че в представената фактура е калкулирана подмяна на десен
фар, докато в описа на застрахователя е предвидено полиране на посочената част. Ищецът
не е представил доказателства, че посочената част е сменена, каквото задължение има
съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, поради което при
определяне стойността на вредите следва да се калкулира стойността на полиране на десния
фар. Предвид посоченото, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
970,86 лева. След отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат, дължимото на ищвд
следва да се присъди обезщетение в размер на 485,43 лева.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване до сумата 485,43 лева. Над сумата 485,43 лева до сумата 2599,95
лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка, на
18.04.2023г. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ изтичане на срока за доброволно изпълнение, от 30 дни
8
от уведомяването, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, т.е. 19.05.2023г.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница 485,43
лева за периода от 19.05.2023г. до 05.07.2023г. възлиза на 7,50 лева. Изложеното обуславя
извод за основателност на предявения акцесорен иск до сумата 7,50 лева, като над
посочената сума до сумата 64,95 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното исково производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 104 лева, депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 250 лева, депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 50 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева (с ДДС).
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C- 173/09, т. 29.
9
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция са проведени три открити съдебни заседания, счита, че договореното
възнаграждение в размер на 600 лева съответства на фактическата и правна сложност на
делото и на осъществената защита. Установява се, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС, поради което върху посочената сума е начислен ДДС. Съобразно
отхвърлената част от исковете, на същия следва да се присъдят разноски в размер на сумата
207,91 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното исково производство
ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250
лева, депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 80 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съобразно отхвърлената
10
част от исковете, на същия следва да се присъдят разноски в размер на сумата 350,46 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК **********, да плати на "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД, с ЕИК
***********, сумата 485,43 лева, представляваща платено по застраховка „Каско”-
застрахователна полица № 4704220100001020, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 14.10.2022г., за което е образувана щета № S0- 01600- 15664/ 22, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 07.07.2023г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ; сумата 7,50 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г. до
05.07.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ***********, против “ЗК
Л.И.” АД, с ЕИК **********, обективно кумулативно съединени искове за платено по
застраховка „Каско”- застрахователна полица № 4704220100001020, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 14.10.2022г., за което е образувана щета № S0-
01600- 15664/ 22, над сумата 485,43 лева до сумата 2599,95 лева, с правно основание чл.
411 КЗ и за обезщетение за забава в размер на законната лихва над сумата 7,50 лева до
сумата 64,95 лева и за периода 19.04.2023г.- 19.05.2023г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК **********, да плати на "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД, с ЕИК
***********, сумата 207,91 лева, представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ***********, да плати на “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК
**********, сумата 350,46 лева, представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11