Р Е Ш Е Н И Е

29.10.2018г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и трети октомври

Шести наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2341 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0938-003656 от 27.07.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на Н.К.Н. *** административно наказание глоба в размер на 50лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Н.К.Н., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №3656 от 16.07.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 15,55часа в гр.Плевен, площад Иван Миндиликов до МОЛ Панорама към бул.Данаил Попов жалбоподателят Н. е управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег.№***и е използвал мобилен телефон без устройство позволяващо ползването му без участието на ръцете на водача.   

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Л.К. и свидетеля А.М.Й., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят К. и свидетелят Й. са категорични, че жалбоподателят Н. е управлявал лек автомобил “Опел Астра” с рег.№ЕН 5338 АК, като използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. И актосъставителят К. и свидетелят Й. депозират показания, че лично и непосредствено от съвсем близко разстояние са възприели водача на лекия автомобил „Опел Астра” да използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо му боравене без участието на ръцете. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетелят Й., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Н. по използването на мобилен телефон по време на управление на лекия автомобил. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Н. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Н.К.Н. е извършил нарушение по чл.104А от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП.  Съобразно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на МПС-то, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Използването на мобилен телефон по смисъла на чл.104а и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП означава както провеждането на разговор чрез него, така и всякаква друга дейност с него, свързана с въздействие върху неговите елементи съобразно предназначението му, независимо дали се отнася до разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения, боравене с телефона и други. Целта на законодателя е била да ограничи всяко ръчно интервениране с мобилни телефони по време на управление на ППС, за да не се отклонява вниманието на водача, щом това би могло да застраши живота и/или здравето на участниците в движението по пътищата, да затрудни тяхното придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите лица /чл.1 ал.2 от ЗДвП/. Доколкото това е сторено по време на движение, без наличие на устройство „свободни ръце”, правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от показанията на актосъставителя К. и свидетелят Й. се установява, че жалбоподателят Н. като водач на лек автомобил е управлявал МПС-то, като е използвал мобилен телефон без устройство свободни ръце. Показанията на полицейските служители са достоверни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото. Законодателят не навежда някакво специално изискване за доказване на подобно нарушение, респ. не определя посредством какви източници следва да бъде установено, поради което нито за органите за контрол и регулиране на движението /актосъставителят и свидетелят/, нито за наказващият орган съществува задължение да проверява дали е бил осъществен разговор, да изисква някакви разпечатки от оператори на мобилни услуги и т.н., както и да направи снимка на мобилния апарат след спиране на водача за проверка. Фактът, който е бил възприет от свидетелите, а именно, че при движещо се моторно превозно средство, управлявано от конкретно лице, последното държи в ръката си мобилен апарат, в областта на главата си, е достатъчен да обоснове извод, че водачът управлява автомобила и в нарушение на чл.104а от ЗДвП – използва мобилен телефон. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.

Според съда в случая не са налице и предпоставките за приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като забраната за използване на мобилни телефони при управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на водача, е една от мерките на законодателя за ограничаване и намаляване броя на пътно транспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед значимостта на защитаваните обществени отношения и липсата в случая на обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение от нормалните нарушения от този вид, правилно административно-наказващият орган е приел, че не са налице критериите за маловажен случай.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. АУАН е съставен при спазване на процедурата предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.104а от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който акт от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си и доказателство за нарушението по чл.189 ал.2 от ЗДвП.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-003656 от 27.07.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на Н.К.Н. *** административно наказание глоба в размер на 50лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: