Р Е Ш Е Н И Е
№ 644/8.4.2019г.
гр. Варна, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
тридесет и седми състав
На трети април година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар
Петранка П.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 636 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Х.е.У.”
АД в несъстоятелност, ЕИК ********* против НП № 241/18.12.2018 год., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“
/БДЧР/, с което на „Х.е.У.” АД е наложил административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева на основание чл.48, ал.1, т.12, във вр. чл.200,
ал.1, т.4 от Закона за водите.
В жалбата си въззивникът моли да се отмени НП.
В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява. Като
процесуалният и представител в писмена молба поддържа жалбата и моли за отмяна
на НП.
Представител на въззиваемата страна,
издала НП, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя
– посочени в жалбата и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
27.06.2018 год. била извършена документална проверка по досието и по документи,
постъпили в БДЧР, по изпълнение на условията за изпълнение условията на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни
съоръжения № 2159 0112/11.05.2012 год., издадено от Директора на БДЧР, изменено
с Решение № 1042/29.01.2013 год. на Директора на БДЧР, с титуляр „Х.е.У.”
АД, за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение – Тръбен кладенец ТК „Х.е.У. – КК
„Св. Св. Константин и Е.”, намиращ се в УПИ ІІ-139, кв.11 /актуален
идентификатор № 10135.2569.19/ по плана на гр.Варна, КК „Св. Св. Константин и Е.”***,
с цел и обект на водовземането: за други цели –
поливане на зелени площи и измиване на площадки за нуждите на хотелски комплекс „Сана парк“, находящ се в
гр.Варна, КК „Св. Св. Константин и Е.“***, за нуждите на титуляра.
Разрешителното е с начален срок на действие 11.05.2012 год. и краен срок
30.08.2022 год.
При проверката се е установило,
че в качеството си на титуляр на разрешително, „Х.е.У.”
АД, не е изпълнил задължението си да представи в срок до 31.03.2018 год. -
Доклад по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за
водите, за изпълнение на условията в Разрешително № 2159 0112/11.05.2012 год.,
изменено с Решение № 1042/29.01.2013 год. на Директора на БДЧР, за 2017 год.
За така установените обстоятелства от БДЧР е
съставено и изпратено Уведомително писмо изх. № 26-00-670/27.06.2018 год. до „Х. е. У.”
АД за съставяне на АУАН. В указания в
писмото три дневен срок, нарушителя не се е явил в БДЧР и не е изпратил свой упълномощен
представител, предвид на което на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН е бил съставен
АУАН №193/04.07.2018 год. /бланков № 000606/ в отсъствие на нарушителя,
удостоверено с подписа на двама свидетели. АУАН е връчен по реда на чл.43, ал.4
от ЗАНН, от представител на Столична дирекция на вътрешните работи – Първо
районно управление *** на 18.09.2018 год. и подписан от нарушителя без
възражения.
В законоустановения
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпвали писмени възражения по повод
съставения АУАН.
В съдебно заседание бяха
разпитани в качеството им на свидетели - Е.Х. и С.И., чиито показания съдът
кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства
в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“.
В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в тези норми. Наказателното постановление е обосновано.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере в какво се обвинява и срещу какво да се защитава. Посочено
е нарушение на материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Мястото и датата на извършване на нарушението е точно
описани от АНО. Правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било
нарушено.
Съдът намира, че правилно АНО е
приложил материалния закон след като е констатирал нарушения по чл. 48, ал. 1 т. 12 от ЗВ, във връзка с чл.
200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно
текста на посочената за нарушена правна норма - в срок до 31 март на следващата
отчетна година предоставят на Директора на съответната басейнова
дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на
директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите,
доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на
издадено разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда
докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия
закон.
Жалбоподателят
не е изпълнил и това си задължение и затова е бил санкциониран от АНО. В
обстоятелствената част на НП, АНО е посочил, че нарушението е вменено за
непредставен доклад. Извършването на нарушението описано в НП се потвърждава от
събраните гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите - Е.Х.
и С.И., както и от събраните по АНП
писмени доказателства.
Съдът намира, че нарушените и санкционните норми са
били посочени правилно в обстоятелствената част на НП. Жалбоподателят е разбрал
за какво нарушение е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита.
Съгласно чл.658 от ТЗ, именно синдика е представляващия предприятието на
несъстоятелния длъжник и има задължения да организира и изпълни задълженията,
произтичащи от влязъл в сила административен акт на името на дружеството.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се
обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай
съдът намира, че извършеното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите, условията и реда на ЗВ. Поради изложеното до тук, съдът
намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера на
наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта
на извършеното и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът намира, че наказанието е определено към предвидения в закона минимум,
справедливо е и ще изпълни целите на
чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 241/18.12.2018 г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ , с което на „Х.е.У.” АД
в несъстоятелност, ЕИК ********* е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева на основание чл.48, ал.1, т.12, във вр. чл.200, ал.1, т.4 от Закона за
водите.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд Варна по реда на
АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: