№ 314
гр. Провадия, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101185 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на Н. А. Р., ЕГН ********** с адрес с. ******* за
постановяване на мерки за защита срещу сина й Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. *******.
Твърди се в молбата, че ответникът е нейн син. С него и болният й съпруг
съжителствали заедно в общо жилище в с. *******. Твърди се, че ответникът многократно е
упражнявал физически и психически тормоз спрямо молителката- обиждал я, псувал, биел я,
трошал покъщнина. Всички врати и прозорци били изпочупени. Такова поведение имал под
влияние на алкохол, когато ставал агресивен и без да има причина. Много пъти удрял и
баща си. За това му поведение молителката и съпругът й многократно сигнализирали на
полицията, чийто служители след посещение на адреса само констатирали наличие на
битови проблеми и си тръгвали. За няколко дни, синът й преустановявал това си поведение,
след което отново започвал да се държи по същия начин.
Конкретните актове в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителката сочи са извършени
са, както следва: На 21.10.2023г. си били вкъщи, когато към 18ч. ответникът се прибрал
пиян, ритнал пътната порта и я изкъртил от пантите. Още от вратата започнал да псува
майка си и баща си. Постоял малко пред къщата. Молителката се опитвала да го накара да
се успокои и прибере в стаята си, за да си легне. Вместо това, започнал да я псува „ще ти еба
майката“ и да вика „ще я запаля тази къща, една бомба ще хвърля върху нея и ще отида в
затвора“. Сложила му да вечеря, при което той взел чинията и я захвърлил навън. Замерил я
с буркан от туршия. Успяла да се предпази. На място пристигнала полиция, явно извикана
от някой комшия. Съставили предупредителни протоколи, а молителката се прибрала в
стаята си. Тогава синът й започнал да й вика със злоба „ще ви убия, защо викате полиция“.
На 24.10.2023г. около 20,30ч. отново се прибрал пиян, влязъл и тръгнал към стаята си. След
малко излязъл, викайки молителката да отиде да оправи телевизора, защото изписал, че
няма сигнал. След като му отговорила, че не разбира, отново започнал да я псува и крещи
„ела веднага, оправи телевизора, ще ти еба майката“. По едно време започнал да блъска по
вратата на стаята си. Молителката чула трошене на покъщнина и не посмяла да излезе от
1
стаята си. На следващия ден видяла телевизора си счупен на парчета. Попитала го защо го е
направил, при което ответникът се засилил към нея и я блъснал силно.
Твърди, че от цялостното поведение на сина си през последните месеци изпитвала
страх да не се стигне до фатални последици, не можела да спи спокойно.
Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита по
чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа от актове на
насилие, отстраняването му от съвместно обитаваното жилище в с. ******* и задължаването
му да посещава специализирани програми. Отправя и искане за незабавна защита.
Ответникът не ангажира писмен отговор. Редовно уведомен за датата на съдебното
заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.
В о.с.з. молителката лично и чрез процесуален представител поддържа молбата.
Твърди, че от една седмица не е идвал в дома й. Живеел в селото с една жена и буйствал из
селото. Това му поведение се проявявало след като пиел.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 5
ЗЗДН, доколкото не е спорно, че ответникът е син на молителката.
Сезиращата съда молба, се основават на твърдения за осъществени по отношение на
молителката системни актове на психически тормоз, последният от който е от дати 21 и
24.10.2023г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 от ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие изразяващо се в
психически тормоз от доста време и конкретно актовете на 21 и 24.10.2023г. с идентични
твърдения на изложените в молбата.
Основателността на молбата възлага на молителката провеждане доказване
действителното осъществяване на твърдяните дата, от посочения извършител на сочените
действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
По изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства
в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само
въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са
декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си
съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие по смисъла на закона. Като
акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се определя
всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието
„психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице -
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице
2
емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на
целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на
пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
За опровергаване изложеното в декларацията, ответникът не е ангажирал никакви
доказателства.
Молителката е ангажирала гласни доказателства- показанията на свидетелите Д. К. и
И.И..
От тях се установяват следните релевантни за спора факти: Св. К. е кмет на с.
******* и познава страните от близо 40години. Наясно е с проблемите на молителките със
сина й, тъй като многократно е била ангажирана с проблемите, който ответникът създавал в
селото, а и на молителката. Молителката постоянно е викала да ходи до тях. Синът й се
държал грубо, обиждал и заплашвал. Тормозел от дълго време родителите си. Непрекъснато
им крещял „ще ви заколя, ще ви убия, ще вляза в затвора и ще ви излежа, но вие няма да
бъдете в тази къща“. През м. октомври молителката й се оплакала, че синът й се напива и
поведението му става особено агресивно. В такива моменти започвал да буйства и хвърля
предмети по родителите си. Споделила й, че една вечер, когато му сложила да вечеря, той я
замерил с буркан от туршия и само благодарение на това, че се отдръпнала, не я уцелил.
Счупил телевизора им, защото не успял да го включи, докато е пиян. Споделила й, че не
иска сина й да живее при тях. Искала да се лекува. Молителката живеела с мъжа си и
полагала грижи за него. Заради това му поведение са викали полиция, последно на 17
ноември. Правели му предупредителни протоколи. Той обещавал, че ще си промени
поведението, но след това всичко се повтаряло отново. Когато се напиел ставал особено
агресивен, вкл. на свидетелката вадил нож. Нямал респект от институциите. Единствено,
след като получил заповедта за защита почти не ходел при майка си в къщата. Св. И. е
сестра на жената, с която в момента ответникът съжителствал. Определя го като опасен и
агресивен. Постоянно бил пиян и заплашвал, вкл. с нож. От чичо си знае за отношението
към майка му. Оплаквала се, че постоянно е пиян, блъска и троши покъщнина, заплашвал.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът преценява, че изложеното в
декларацията за осъществени актове на психическо и емоционално насилие се подкрепя
напълно от събраните по делото писмени доказателства, а и по същество нейното
съдържание не се оспорва от ответника.
За това за съда не съществува съмнение, че спрямо г-жа Р. е осъществяван
психически и емоционален тормоз назад във времето, в т.ч. и на посочените дати- 21 и
24.10. Налице е системност в така доказаното поведение на ответника. Проявите са резултат
на злоупотреба с алкохол и не са свързани с провокация от външни фактори. Посоченото
поведение, съобразявайки и близката родствена връзка съдът определя за морално укоримо
и неприемливо от гледище на закона, а и безспорно квалифицирано като като акт на
домашно насилие. Молителката е на преклонната възраст от 74години, предполагаща
спокойно изживявани старини, а не страх и тревоги за живота й при това продиктувани от
поведението на сина й. Обратното, последният би следвало да има отношение на подкрепа и
уважение към майка си. В заключение, молбата е основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката, предвид формирания от съд извод, че такова е било
извършено, независимо че по предходно развило се производство по този закон, такава
3
мярка вече е била наложена, предвид безсрочния й характер регламентиран от закона.
Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в
действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника
спрямо майка му. Принципно, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да
накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие,
съхранявайки здравето-физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия.
В този смисъл съдът намира, че ответникът следва да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, както и да му бъде забранено да доближава молителката и жилището
й на по- малко от 100метра за максималния срок от година и шест месеца. Определянето на
този срок на мярката, се преценява от съда като подходящо, с оглед постигане на
възпитателния й ефект и с оглед преодоляване напрежението и конфликтите между
страните. Предвид, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма причина жилищната му
нужда да бъде определяна като фактор, с оглед охраната на по- важни интереси, в случая
тези на физическото и психическо здраве на майка му. Затова и постигане целта на закона, а
именно да се накара извършителят да прояви критичност към поведението си, е постижимо
посредством налагане на гореупоменатите мерки.
Категорично данни по делото сочат, че ответникът има прояви на агресивно
поведение, независимо дали е употребил или не алкохол. Въпреки това налагането на мярка
по задължаването му да посещава специализирани програми, на този етап се определя като
ненужно, а и реално такава мярка е неизпълнима, тъй като понастоящем няма данни за
институция предлагаща такава услуга за лица злоупотребяващи с алкохол, доколкото
принципно желанието на молителката е синът й да се лекува. Няма основание за сезирането
от настоящия съд на прокуратурата за предприемане на мерки по Закона за здравето спрямо
ответника, доколкото настоящият съд не изследва дали ответникът страда от психично
разстройство, нито това дали предвид това му състояние е възможно извършването на
престъпление. Тези обстоятелства подлежат на изследване от Прокуратурата, след
надлежното й сезиране от молителката или други лица, които са били потърпевши от
поведение явно отклоняващо се от общоприетото за нормално - проявява агресия спрямо
околните.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в
размер от 400лв. При определяне размера на глобата над минималния предвиден от закона
от 200лева, съдът съобрази, че това му поведение е системно, датира от значителен период
от време, безкритично е и е свързано с грубо незачитане моралните устои в обществото.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Провадийски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. ******* да се въздържа от
4
извършване на актове на домашно насилие спрямо Н. А. Р., ЕГН ********** с адрес с.
*******, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. ******* да приближава на по-
малко от 100 метра Н. А. Р., ЕГН ********** с адрес с. ******* и жилището, в което живее
в с. ******* за срок от една година и половина /18месеца/, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. ******* от съвместно
обитаваното с молителката жилище на адрес с. ******* за срок от една година и половина
/18месеца/, на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. ******* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Провадия глоба в размер на 400лева, на осн.
чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Н. А. Р., ЕГН ********** с адрес с. *******.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с. *******, че на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5