№ 2651
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Л.СТ.СТ.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110213056 по описа за 2021
година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на АТ. В. Б. против Наказателно постановление
/без номер и дата/ от 2019г г. издадено от зам. кмет на Столична община, с
което на основание чл. 132 от Наредба за организация на движението на
територията на СО (НОДТСО), на АТ. В. Б. е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл. 45, ал. 1 от Наредба за организация на
движението на територията на СО.
В жалба се въвеждат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното наказателнопостановление,като се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представил,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендура разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и в приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 19.03.2019г бил съставен АУАН срещу АТ. В. Б. за това, че на
1
19.03.2019г около 04.30 часа в гр. София, на ул. „К.П.“ като водач на
специален автомобил престоява на платноъо за движение, като като с
действия си създава пречки за движението. Актосъставителят-св. С.М.,
преценил, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 45, ал. 1 от
Наредба за организация на движението на територията на СО. Въз основа на
акта е издадено и процесното НП.
Гореизложената фактическа обстановка установява по начин от
събраните по делото доказателства-материалите по
административнонаказателната преписка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за
това са следните:
Съдът констатира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
обосноваващи незаконосъобразност както на съставения акт, така и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление. АУАН не отговаря
на императивните изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. наказателното
постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Това е така, защото както в акта, така и в НП липсва изчерпателно описание
на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение. Липсва
обаче каквато и да е конкретика за това дали превозното средство е било
паркирано или е престоявало на съответното място, с какво
местоположението му е създавало опасност или е пречело на движението.
Отделно от това, наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1,т.2 от ЗАНН, а именно-липсва номер и дата на
обжалваното НП. Непосочването им винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя и представлява пречка за съдебната
проверка за спазване сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН в
административнонаказателното производство.
От друга страна, съдът счита, че в конкретния случай не е съобразена
2
и очерталата се конкуренция между разпоредбата на чл. чл.45, ал.1 НОДТСО
и съответния нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗДвП.
С разпоредбата на чл.45, ал.1 НОДТСО са забранени престоят и
паркирането на пътни превозни средства (ППС) на територията на СО на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал. Според чл.132 НОДТСО се наказват с глоба в размер до 500
(петстотин) лева лицата извършили или допуснали нарушения на Наредбата,
ако за констатираното нарушение не е предвидено друго наказание.
Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. В случая правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат и
наказанията за нарушаване на законовите разпоредби, са предмет на
регулация от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на издадените въз
основа на него нормативни актове.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е въведена изрична
забрана за престой и паркиране на ППС на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. За нарушение на
установените правила за престой и паркиране законът – чл.180, ал.1, т.1 от
ЗДвП предвижда административно наказание за водача на ППС – глоба, в
размер от 20 до 150 лева.
От изложеното следва, че правоотношенията свързани с престоя и
паркирането на ППС, както и административните наказания за нарушение на
законовите разпоредби са изрично и изчерпателно уредени със закон.
Следователно недопустимо е с подзаконов нормативен акт на СОС да бъдат
уреждани (преуреждани) обществени отношения уредени с нормативен акт от
по-висока степен. В случая следва да се отбележи и фактът, че разпоредбите
3
свързани с престоя и паркирането са приети от СОС без законова делегация и
при липса на законово основание. Съгласно чл.21, ал. 2 от ЗМСМА
общинският съвет като орган на местно самоуправление има правомощие да
издава подзаконови нормативни актове за регулиране на определени
обществени отношения с местно значение, изброени в чл. 21, ал. 1 от
ЗМСМА. В случая чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА - посочена като правно
основание за приемане на НОДТСО, допуска общинския съвет да определя
изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията
на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните
и другите особености на населените места, както и от състоянието на
инженерната и социалната инфраструктура, не и на правоотношенията
свързани с престоя и паркирането на територията на СО. Както беше
отбелязано тези правоотношения са уредени с изрични законови норми и не
подлежат на преуреждане от общинския съвет по негово усмотрение. СОС е
некомпетентен, при липсата на законова делегация, да създава различни от
посочените в ЗДвП норми относно длъжностните лица и техните правомощия
при извършването на проверки, размера на глобата и процедурата по налагане
на административно наказание. Съгласно изричната норма на чл. 15, ал. 3 от
ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт.
По изложените съображения настоящият състав намира, че
оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски,
които се присъждат по реда на АПК. Въпреки, че жалбоподателят е направил
искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, по делото
липсват доказателства, за реално осъществени такива от страна на последния.
Ето защо съдът следва да остави направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя като неоснователно и недокаазано.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление / без номер и дата/от 2019г г.
4
издадено от зам. кмет на Столична община, с което на основание чл. 132 от
Наредба за организация на движението на територията на СО (НОДТСО), на
АТ. В. Б. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 45,
ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на СО.
ОСТАВЯ без уважение направено искане от страна на АТ. В. Б. за
присъждане на разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5