№ 166
гр. Шумен, 17.07.2...... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 2......********** по описа за 2...... година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на К. Д. Д., действаща чрез пълномощника
адв. С. П. от ШАК срещу решение № 92/14.02.2...... г. по гр.д. № 3172/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на процесуалните правила, по съображения, подробно изложени във въззивната
жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и да прекрати производството по
делото, евентуално – да отхвърли предявените искове и й присъди извършените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата А. Д. М., действаща чрез назначения й
на основание чл.29, ал.2 от ГПК особен представител адв. А. Ш. от ШАК е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. №
3172/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата, действаща
1
чрез пълномощника си адв. А. Ш. от ШАК, срещу жалбоподателката К. Д. Д. и Д.Д.Д.,
имаща за предмет искане за обявяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот
по нотариален акт ....., т. ІІ, рег. № 2731, д. № 227/31.05.2021 г. на нотариус рег. № ...... с
дарител А. Д. М. и дарен Д.Д.Д., с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.672.72.5.86, с площ от 37.64 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение,
находящ се в гр. Шумен, ул. ”........” № 7, вх. 4, ет. 5, ап. 86, намиращ се на етаж 5-пети в
сграда с идентификатор 83510.672.72.5, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.672.72, предназначение на
самостоятелния имот: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 83510.672.72.5.85; 83510.672.72.5.87; под обекта: 83510.672.72.5.83, над
обекта: 83510.672.72.5.89, заедно с прилежащото избено помещение № 14 със застроена
площ 2.61 кв.м., при съседни обекти от югоизток - изба 13, от северозапад - общ вход, от
североизток - общ коридор, от югозапад - изба 7, от горе - I етаж, от долу - земя, както и
705/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и 705/100 000 ид.ч. части от правото на
строеж, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, като сключен при липса на съгласие и
отмяна на нотариалния акт, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена
унищожаемост на посочения договор за дарение на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД, като
сключен при измама, както и за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, спрямо втория ответник К. Д. Д., че ищцата е собственик по силата на договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на 117 от ЗТСУ, издаден от Стопанска
дирекция „Изграждане на селищни системи” гр. Шумен, peг. № 450, том VII от 12.09.1982 г.
на описания по-горе недвижим имот.
Впоследствие с допълнителна молба, депозирана два дни след първоначалната,
ищцата е предявила и иск за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба по н.а.
....., том II, рег. № 2906, дело № 244/07.06.2021 г. на нотариус С.С., рег. № ......, с продавач
Д.Д.Д. и купувач Д.Д.Д., действащ като пълномощник на К. Д. Д., с предмет на продажбата
процесния недвижим имот, поради липса на съгласие за разпореждането, тъй като ищцата в
качеството си на съпруга – несобственик не е дала нотариално заверено съгласие за
сключването на сделката съгласно чл.26 от СК, доколкото двамата съпрузи нямат друго
жилище – обща собственост или лична собственост на всеки от тях, както и поради липса на
разрешение на районния съд за продажбата му. Освен това, при условията на евентуалност е
предявила искане за обявяване нищожността на визирания договор за покупко-продажба на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като
имотът е продаден за сумата от 9 700 лева, която е под данъчната оценка и действителната
пазарна цена на същия.
В срока по чл.131 от ГПК е бил депозиран отговор само от ответника Д.Д.Д., който е
оспорил предявените искове като недопустими, а по същество - неоснователни.
С протоколно определение от 11.05.2022 г. производството по делото е било спряно
на основание чл.229, ал.1, т.3 от ГПК поради наличие на предпоставки за учредяване
настойничество или попечителство на ищцата. С решение № 69/09.03.2023 г. по гр.д. №
2
324/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязло в законна сила на 20.04.2023 г.,
ищцата А. Д. М. е била поставена под пълно запрещение. С определение № 1004/02.05.2023
г. производството по гр.д. № 3172/2021 г. на ШРС е било възобновено, като с разпореждане
№ 1316/02.05.2023 г. съдът е изискал от органа по настойничество към Община – Шумен
информация относно назначения на ищцата настойник. Поради връщане на няколко поредни
отговора от Община – Шумен в периода от м. май до м. октомври 2023 г., че лицето няма
назначен настойник, с определение № 2436/24.10.2023 г. съдът е предоставил правна помощ
на ищцата, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПП, вр. чл.29, ал.4 от
ГПК, като с определение № 2484/30.10.2023 г. е назначил за особен представител на същата
адв. А. Ш. от ШАК, която е заявила, че поддържа предявените искови претенции.
На 08.04.2023 г. е настъпила смъртта на ответника Д.Д.Д., поради което, на
основание чл.227 от ГПК, същият е бил заменен в това му процесуално качество от
досегашната ответница К. Д. Д. – дъщеря и ищцата А. Д. М. – преживяла съпруга, в
качеството им на негови универсални правоприемници.
В хода на производството ответницата К. Д. Д. е оспорила предявените искове като
неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени, при
условията на евентуалност, искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, чл.29, ал.1 от
ЗЗД; искове по чл.26 от СК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като с постановеното от него решение е отхвърлил предявения от А. Д. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “........“ № 8, вх. 4, ет. 5, ап. 86, със
съдебен адрес: гр. Шумен, ул. “.......“ № 17, чрез адв. А. Ш. от ШАК срещу К. Д. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “.......“ № 8, вх. 3, ет. 2, ап. 19, със съдебен
адрес: гр. Шумен, ул. “.......“ № 9 – 13, офис 29, чрез адв. С. П. от ШАК, в качеството й на
наследник на починалия в хода на производството по делото ответник Д.Д.Д., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността
на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот ....., том II, рег. № 2731, дело № 227/31.05.2021 г. на И.Д. помощник нотариус
по заместване на С.С., нотариус с район на действие РС - Шумен, с рег. № ...... на
Нотариалната камара, сключен между А. Д. М., като дарител и Д.Д.Д., с ЕГН **********,
като дарен, поради липса на съгласие, като неоснователен. На основание чл.31, ал.1 от ЗЗД е
унищожил договор за дарение на недвижим имот от 31.05.2021 г., сключен между А. Д. М., с
ЕГН ********** като дарител и Д.Д.Д., с ЕГН ********** като дарен, извършен с
нотариален акт за дарение на недвижим имот ....., том II, рег. № 2731, дело № 227/31.05.2021
г. на И.Д. помощник нотариус по заместване на С.С., нотариус с район на действие РС -
Шумен, с рег. № ...... на Нотариалната камара, на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 83510.672.72.5.86, с площ от 37.64 кв.м., състоящ се от стая,
кухня и сервизно помещение, находящ се в гр. Шумен, ул. ”........” № 7, вх. 4, ет. 5, ап. 86,
самостоятелният обект се намира на етаж 5-пети в сграда с идентификатор 83510.672.72.5, с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
3
идентификатор 83510.672.72, предназначение на самостоятелния имот: жилище, апартамент,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.672.72.5.85;
83510.672.72.5.87; под обекта: 83510.672.72.5.83, над обекта: 83510.672.72.5.89, заедно с
прилежащото избено помещение № 14 със застроена площ 2.61 кв.м., при съседни обекти от
югоизток - изба 13, от северозапад - общ вход, от североизток - общ коридор, от югозапад -
изба 7, от горе - I етаж, от долу - земя, както и 705/100 000 ид.ч. от общите части на сградата
и 705/100 000 ид.ч. от правото на строеж. На основание чл.26 от СК е прогласил за
недействителен по отношение на А. Д. М., с ЕГН **********, договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ....., том II, рег. № 2906, дело №
244/07.06.2021 г. на С.С., нотариус с район на действие РС - Шумен, рег. № ...... на
Нотариалната камара, с който договор, Д.Д.Д., с ЕГН ********** е продал на Д.Д.Д., с ЕГН
**********, действащ като пълномощник на К. Д. Д., с ЕГН **********, следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.672.72.5.86, с площ от 37.64
кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, находящ се в гр. Шумен, ул. ”........”
№ 7, вх. 4, ет. 5, ап. 86, самостоятелният обект се намира на етаж 5-пети в сграда с
идентификатор 83510.672.72.5, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.672.72, предназначение на
самостоятелния имот: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 83510.672.72.5.85; 83510.672.72.5.87; под обекта: 83510.672.72.5.83, над
обекта: 83510.672.72.5.89, заедно с прилежащото избено помещение 14 със застроена площ
2.61 кв.м., при съседни обекти от югоизток - изба 13, от северозапад - общ вход, от
североизток - общ коридор, от югозапад - изба 7, от горе - I етаж, от долу - земя, както и
705/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и 705/100 000 ид.ч. от правото на строеж,
поради липса на съгласие за продажба на имот, представляващ семейно жилище. Признал е
за установено по отношение на К. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. “.......“ № 8, вх. 3, ет. 2, ап. 19, че А. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. “........“ № 8, вх. 4, ет. 5, ап. 86 е собственик по силата на договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на 117 от ЗТСУ, издаден от Стопанска дирекция
„Изграждане на селищни системи” гр. Шумен, peг. № 450, том VII от 12.09.1982 г. на
следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.672.72.5.86,
с площ от 37.64 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, находящ се в гр.
Шумен, ул. ”........” № 7, вх. 4, ет. 5, ап. 86, самостоятелният обект се намира на етаж 5-пети в
сграда с идентификатор 83510.672.72.5, с предназначение: Жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.672.72,
предназначение на самостоятелния имот: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 83510.672.72.5.85; 83510.672.72.5.87; под обекта:
83510.672.72.5.83, над обекта: 83510.672.72.5.89, заедно с прилежащото избено помещение
14 със застроена площ 2.61 кв.м., при съседни обекти от югоизток - изба 13, от северозапад -
общ вход, от североизток - общ коридор, от югозапад - изба 7, от горе - I етаж, от долу - земя,
както и 705/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и 705/100 000 ид.ч. от правото на
строеж. Осъдил е К. Д. Д., с ЕГН ********** да заплати на А. Д. М., с ЕГН ********** чрез
4
адв. А. Ш. от ШАК, сумата от 3 568.86 лева, представляваща направените по делото
разноски съобразно представен списък.
Решението се обжалва изцяло от ответницата К. Д. Д..
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно, но е недопустимо, като постановено по непредявен иск, в
частта, в която съдът е отхвърлил иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Според изложените в исковата молба обстоятелства и предявения петитум, от
страната на ищцата е бил предявен иск за унищожаемост на нотариален договор за дарение,
сключен между нея и Д.Д.Д., имащ за правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД / чиято правна
квалификация съдът възприема с оглед на постановеното в ТР № 5/30.05.2022 г. по т.д. №
5/2020 г., ОСГТК на ВКС /, съединен при условията евентуалност с иск за унищожаемост на
същия договор, като сключен поради измама, имащ за правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД,
обективно съединен с иск за прогласяване относителна недействителност на договор за
покупко-продажба, сключен между Д.Д.Д. и К. Д. Д., действаща чрез Д.Д.Д., имащ за правно
основание чл.26 от СК, съединен при условията на евентуалност с иск за прогласяване
нищожност на същия договор, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и обективно съединен положителен установителен иск за собственост, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Видно от изложеното в мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че е заявена от ищцата претенция за нищожност на договора за дарение на
основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, но тъй като, според посоченото тълкувателно решение,
визирания от ищцата порок на сделката е основание за нейната унищожаемост на основание
чл.31, ал.1 от ЗЗД и с оглед постановките залегнали в ТР № 2/29.02.2012 г. по т.д. № 2/2011 г.,
ОСГТК на ВКС и ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, макар в исковата
молба се навежда едно правно основание, доколкото съдът констатира наличието на друго
правно основание за нищожност, то следва да се произнесе относно унищожаемост на
процесния договор за дарение по чл.31, ал.1 от ЗЗД. Тези изводи на първоинстанционния съд
не се споделят от настоящата инстанция, тъй като, независимо от зададената от ищцата
неточна правна квалификация на исковата претенция, с която съдът не е длъжен да се
съобрази, решаващият орган е бил сезиран с една претенция, която, според ТР №
5/30.05.2022 г. по т.д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС следва да се квалифицира като такава по
чл.31, ал.1 от ЗЗД, но не и с отделна претенция по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Ето защо, като е
постановил диспозитив и относно иск по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, съдът е превишил
правомощията си и се е произнесъл по същество по непредявен от страната иск, поради
което в тази част постановеното от него решение е недопустимо и на основание чл.270, ал.3
от ГПК следва да се обезсили.
Първоинстанционното решение е недопустимо и в частта, в която съдът се е
произнесъл по същество по претенцията с правно основание чл.26 от СК, поради следното:
Съгласно чл.26 от СК, действията на разпореждане със семейното жилище - лична
5
собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи
нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато
липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се
установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Разпоредбата визира разпореждане с жилищен имот, който към датата на сключване
на сделката е лична собственост на единия съпруг и е семейно жилище за двамата.
Според ТР № 5/29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС, сделката на
разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от
него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително
недействителна спрямо съпруга - несобственик, чийто конкретен интерес засяга.
Относителната недействителност, според дадената й в ТР № 1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС
характеристика, предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени
правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или
няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на
разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е.
лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една
възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците на
относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на
определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и може да бъде
заздравена. Разпоредителната сделка със семейното жилище - лична собственост на съпруга-
прехвърлител, поражда незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за
другия съпруг, ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на
районния съд за него. Така извършеното разпореждане със семейното жилище е в
относително, нестабилно, временно положение. Съпругът - несобственик може да оспори
сделката с иск за обявяване на недействителността й, а упражняването на това право не е
ограничено със срок. Сделката се заздравява, ако съпругът - несобственик даде съгласие за
нея след сключването й във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД или ако не я оспори по исков ред.
Това разрешение отчита както защитените с изискването за съгласие по чл. 26 СК /23 СК
отм./ права на съпруга - несобственик и семейния интерес, така и интереса на третото лице -
приобретател по сделката и сигурността на гражданския оборот.
Съгласно трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, легитимиран да
предяви иск за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с недвижим имот
– семейно жилище на основание чл. 26 СК е съпругът-несобственик, а легитимирани като
ответници са двете страни по оспорена разпоредителна сделка: съпругът-собственик,
съответно неговите наследници и приобретателят. Съгласието по чл. 26 СК не е елемент от
фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното
действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение
към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде
дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се
трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга-несобственик. Договорът е
6
порил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на
съпруга - несобственик, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище.
След смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се приживе с личния си имот, съпругата-
несобственик няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е
негова съпруга, а наследница без никакви права върху "семейното жилище". Правният
интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като съпруг-
несобственик, е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на
мерките относно ползването на семейното жилище, но със смъртта на съпруга й, бракът е
прекратен и това вече е правно невъзможно, или в случай на изпълнение върху имота срещу
нея, като съпруга-несобственик, но тя вече няма това качество. Ето защо, след смъртта на
съпруга – собственик, съпругата не разполага с право на иск по чл. 26 СК, а предявеният е
недопустим.
В конкретния случай, ищцата претендира относителна недействителност на договор
за покупко-продажба, по силата на който първия ответник и неин съпруг е продал на втората
ответница - негова дъщеря недвижим имот, подарен му преди това от ищцата, относно който
последната твърди, че е бил тяхно семейно жилище, като видно от доказателствата по
делото, първият ответник е починал в хода на делото, преди приключване на съдебното
дирене в първа инстанция, с оглед на което е заместен от ищцата и ответницата, в качеството
им на негови законни наследници.
От изложеното следва, че поради смъртта на ответника в хода на делото, към датата
на постановяване на съдебното решение, бракът между страните е бил прекратен и ищцата е
загубила качеството на съпруга, като е придобила качеството наследник по закон на
починалия си съпруг, притежаваща правото да получи по наследство 1/2 ид.ч. от оставеното
от него имущество и заместваща го като страна по атакуваната сделка до размера на
посочената ид.ч., чиито правни последици я обвързват именно в това й качество. От друга
страна, придобивайки качеството на наследник на починалия съпруг-собственик на имота,
ищцата е загубила правата си върху имота като към „семейно жилище“, което безспорно я
лишава от правен интерес да претендира относителна недействителност на сделката на
основание чл.26 от СК. Предвид горното и, че наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на всеки установителен иск,
включая и на иска по чл.26 от СК, за която съдът следи служебно и, която следва да е налице
от началото на процеса до приключването му, достига до извод, че поради настъпилата в
хода на делото смърт на ответника по иска, което обстоятелство следва да бъде съобразно на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, искът по чл.26 от СК е недопустим, а в частта, в която
същият е бил разгледан по същество, първоинстанционното решение е недопустимо, поради
което следва да се обезсили, а производството по делото относно този иск – да се прекрати.
Въпреки настъпилото в хода на процеса правоприемство, съдът намира, че
предявените от ищцата искове с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД са допустими, тъй като имат за предмет защита на право от такова естество, което
изисква прогласяване унищожаемост, респ. нищожност на целия договор.
7
Допустим е и иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като по отношение
на него не е налице сливане качеството на ищец и ответник и за ищцата е налице правен
интерес от предявяването му.
Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че исковата молба е била
завадена от недееспособно лице, поради което предявените искове са недопустими и
производството по делото следва да се прекрати, съдът намира, че е неоснователно и следва
да се отхвърли, тъй като към датата на завеждане на исковата молба ищцата не е била
поставена под запрещение – ограничено или пълно, а последващото й запретяване с влязло в
сила решение на ШОС има действие за напред, от което следва, че към момента на
предявяване на исковата тя е отговаряла на критериите за процесуална дееспособност. На
следващо място, след поставяне на ищцата под пълно запрещение, не е имало лице, което да
бъде неин настойник по право / поради смърт на съпруга й / и на същата не е бил назначен
настойник, или особен представител от органа по настойничество и попечителство при
Община – Шумен, поради което съдът е назначил особен представител на същата по реда на
ЗПП / което процесуално действие е допустимо на основание чл.23, ал.1 от ЗПП, вр. чл.21,
т.2 от ЗПП, вр. чл.28, ал.4 от ГПК /, като така назначеният представител на страната е
поддържал предявените от нея искове и е осъществил защита на правата и интересите й, с
оглед на което разглежданото възражение се явява необосновано и следва да се отхвърли.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното:
Съгласно договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ рег. № 450, том VI от 12.09.1992 г., ищцата е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 84, находящ се на ет. 5, вх. 4 на жилищна
сграда ЕЖБ4, построена върху държавна земя, кв. 444 по плана на гр. Шумен, ул. „........” №
7, състоящ се от стая, кухня, сервизно помещение със застроена площ от 37.64 кв. метра,
ведно с припадащото се избено помещение № 14 и 705/100 000 ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж, който по сега действащите КККР на гр. Шумен съответства на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.672.72.5.86, с площ от 37.64 кв.м.,
състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, находящ се в гр. Шумен, ул. ”........” № 7,
вх. 4, ет. 5, ап. 86, самостоятелният обект се намира на етаж 5-пети в сграда с идентификатор
83510.672.72.5, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.672.72, предназначение на самостоятелния имот:
жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
83510.672.72.5.85; 83510.672.72.5.87; под обекта: 83510.672.72.5.83, над обекта:
83510.672.72.5.89, заедно с прилежащото избено помещение № 14 със застроена площ 2.61
кв.м., при съседни обекти от югоизток - изба 13, от северозапад - общ вход, от североизток -
общ коридор, от югозапад - изба 7, от горе - I етаж, от долу - земя, както и 705/100 000 ид.ч.
от общите части на сградата и 705/100 000 ид.ч. от правото на строеж.
Видно от нотариално дело № 244/2021 г. на нотариус С.С. с рег. № ...... на НК, на
16.07.2020 г. ответницата К. Д. Д. съставила пълномощно с нотариална заверка на подписи и
8
съдържание с рег. № 3938/16.07.2020 г. и рег. № 3938/16.07.2020 г., т.1, № 163, с което
упълномощила баща си Д.Д.Д. да я представлява при покупка на недвижим имот на нейно
име, като в пълномощното е посочен конкретен недвижим имот, а именно апартамент № 86,
ет.5, вх.4, ул. „........” № 7, с идентификатор № 83510.72.5.86, с площ от 37.64 кв.м., намиращ
се в гр. Шумен.
Видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 063/06.08.2020 г. на Община -Шумен, на 06.08.2020 г. ищцата е сключила
граждански брак с бащата на ответницата.
Видно от справка от НБД „Население“ от 27.05.2021 г. и Удостоверение за семейно
положение, съпруг и деца с изх. № ГРС-04-1685 от 17.11.2021 г., издадено от Община
Шумен, ищцата А. Д. М. няма роднини по права линия – възходящи и низходящи.
Видно от удостоверение от ТП на НОИ, ищцата е получавала пенсия за осигурителен
стаж и възраст, както и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест.
От удостоверение за настоящ адрес изх. № ГРС-13-294 от 17.11.2021 г. и
удостоверение за настоящ адрес с изх. № 254 от 18.02.2015 г., издадени от Община Шумен се
установява, че ищцата е с настоящ адрес в гр. Шумен, ул. „........” № 7, вх. 4, ет. 5 от
18.02.2015 г..
Видно от справка № 630701/04.06.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо лице в Служба по вписванията – Шумен за периода от 01.01.1994 г. до 04.06.2021
г. и от справка № 1446739/22.11.2021 г., както и от удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличавания на лице на основание чл. 45, б. „а“ и „в“ от ПВ № 55/09.01.2...... г. на Служба
по вписванията – Шумен, към датата сключване на гражданския им брак ищцата и Д.Д.Д. не
са притежавали други имоти, освен процесния и не са придобивали такива впоследствие.
По делото са приложени сметки за платен данък, от които се установява, че през
периода 2014 – 2020 г. Д.Д.Д. е
Заплащал данък сгради и смет за имот и земя в с. ....., община Исперих, обл. Разград, но по
делото липсват доказателства, че същият е бил негова собственост.
По делото са приложени 6 бр. нареждания за банков превод, от които се установява,
че ищцата е получила от лицето Д.К.Е. следните суми: 1 200 лева – на 28.09.2020 г., 400 лева
– на 27.10.2020 г., 3 000 лева – на 15.12.2020 г., 1 100 лева – на 04.01.2021 г., 5 000 лева – на
26.05.2021 г. и 5 000 лева – на 31.05.2021 г..
Видно от гр.д. № 1872/2020 г. по описа на ШРС, на 31.08.2020 г. ищцата предявила
срещу Д.Д.Д. искова молба за развод по чл.49 от СК, като на 07.10.2020 г. депозирала
писмена молба, в която е заявявала, че оттегля иска си на основание чл.232 от ГПК и желае
производството по делото да бъде прекратено, което съдът е сторил с определение №
2198/08.10.2020 г..
Видно от гр.д. № 2570/2020 г. по описа на ШРС, на 18.11.2020 г. ищцата отново
9
предявила иск по чл.49 от СК за прекратяване на брака й с Д.Д.Д., като на 20.04.2021 г.
депозирала писмена молба, в която е заявявала, че на основание чл.232 от ГПК оттегля иска
си, с оглед на което производството по делото е било прекратено с определение на съда от
10.05.2021 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно нотариален акт за дарение ....., том II, рег. № 2731, дело № 227/31.05.2021 г.
на И.Д. - помощник нотариус по заместване на С.С. – нотариус с рег. № ...... на НК, на
31.05.2021 г. ищцата дарила на съпруга си собствения си недвижим имот, описан по-горе.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба № ....., том ІІ, рег. №
2906, дело № 244/07.06.2021 г. на нотариус С.С., рег. № ...... на НК, съгласно който Д.Д.Д.
продал посочения недвижим имот на ответницата, действаща чрез него като пълномощник,
по силата на цитираното по-горе пълномощно с нотариална заверка на подписи и
съдържание с рег. № 3938/16.07.2020 г. и рег. № 3938/16.07.2020 г., т.1, № 163, за сумата от 9
700 лева, при данъчна оценка на имота към датата на изповядване на сделката 15 380 лева,
като в акта е било посочено, че продавачът е получил сумата от 9 700 лева изцяло в брой.
Видно от решение № 63/09.03.2023 г. по гр. дело № 324/2022 г. по описа на ШОС,
влязло в законна сила на 20.04.2023 г., ищцата била поставена под пълно запрещение, тъй
като, поради страданието си от „Деменция неустановена“, в тежка степен на изразеност, не е
в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 5497/16.11.2023 г., издадено от
Община Шумен, Д.Д.Д. е починал на 08.04.2023 г., като оставил за свои законни наследници
ищцата – преживяла съпруга и ответницата – негова дъщеря.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно[1]психиатрична и
психологическа експертиза се установява, че паметовите нарушения при ищцата А. Д. М. са
започнали след преживян травматичен инцидент и са установени и описани в ИЗ от
хоспитализациите й в ДПБ с. ..... Според епикриза от ДПБ с. .... - И3 № 0954/1994 г., ищцата
А. Д. М. е постъпила в ДПБ – с. .... на 09.08.1994 г. и е била изписана на 05.09.1994 г., с
диагноза: „Генерализирана епилепсия с гърчове“, като в анамнезата било отразено, че през
м. февруари 1992 г., по време на работа претърпяла злополука и е лекувана в ХО на ОРБК с
данни за счупване на черепа и комоцио церебри, като на 10-я ден получила първия припадък
на улицата, със загуба на съзнание и прехапване на езика, изпускане по малка нужда, пяна
на устата. Непрекъснато се оплаквала от главоболие, виене на свят, започнала да забравя. От
около два месеца, след смъртта на майка й, припадъците зачестили, главоболието станало
постоянно, не можела да спи, станала избухлива и раздразнителна. Според епикриза от ДПБ
с. .... - И3 № 1028, ищцата е постъпила за лечение на 16.09.1996 г. и е била изписана на
18.10.1996 г., с диагноза: „Симптомна /посттравмена/ епилепсия - големи припадъци,
Посттравмена церебрастения, Психопатоподобна промяна на личността“. Направеното
психологично изследване установява водещи мнестични нарушения на етап фиксация и
репродукция в граници лека до умерена хипомнезия. Забавен асоциативен поток.
Емоционална лабилност с преобладаващ дистимен фон на настроението. Според епикриза от
ДПБ с. .... - И3 № 839 ищцата е постъпила за лечение на 21.09.2007 г. и е била изписана на
10
29.10.2007 г., с диагноза: „Посттравматичен мозъчен синдром, придружаваща диагноза:
Органично депресивно разстройство“. Проведеното психологично изследване установява
нарушения във фиксацията и репродукцията на паметта, амнестична афазия, нарушения в
епизодичната памет; снижение на интелектуално-паметовите възможности по органичен
тип. Според заключението на вещите лица при извършената психодиагностика на М. се
установило значително нарушение за слухово - речева памет - ретенция с тежко нарушение,
като в протокола й се откриват типични органични феномени, като конфабулации.
Смислово-логическата и семантичната памет са също в тежко нарушение, а речевата
флуидност е в степен на значително нарушение. Вещите лица заключават също, че към дата
31.05.2021 г. ищцата А. Д. М. е страдала от Дементен синдром. Деменцията е дефинитивна и
упадъкът има необратим ход с различна степен на прогресия. В съдебно заседание, вещите
лица излагат, че способността на освидетелстваната да приема, обработва, получава, запазва
и предава информация е нарушена, както и са нарушени способностите й да се ориентира в
нови по-сложни ситуации. Значимото засягане на конгнитивните функции /интелектуални,
паметови, мисловни/ води до затруднения или невъзможност за обработка на постъпваща
нова информация, поради което М. има повишена податливост на въздействие и
манипулация от страна на личности, към които изпитва емоционална привързаност или
възприема като референтни. Вещите лица заключават, че поради заболяването си, към
31.05.2021 г. А. М. не е могла разбира и ръководи действията си.
От показанията на свидетеля А.Б.М. се установява, че той и съпругата му били
семейни приятели с ищцата и я посещавали един или два пъти седмично, като й помагали с
каквото е нужно, понеже тя не можела да излиза. Свидетелят твърди, че докато работела в
хлебозавод, по време на комунизма, ищцата претърпяла травма след като върху нея паднала
голяма каса за хляб. След това обаче се възстановила, тъй като била млада. През последните
три – четири години забелязал промяна в поведението й. Същата твърдяла, че сестра й,
когато била още жива, идва да я краде, изчезвали й вещи. Обвинявала и помощничката на
сестра си, че й краде вещите. Заявявала, че комшийката й от горния етаж я следи през
комина, чака я да излезе, за да влезе вътре и да открадне неща. Ищцата имала навика да си
крие различни предмети на необичайни места, а после твърдяла, че са откраднати.
Последният път бил с телефона й, за който им казала, че бил откраднат от комшиите, а се
оказало, че е скрит в диван на терасата. Докато била при майката на свидетеля в с. ...........,
твърдяла, че е разговаряла с бившите си шефове в Турция, а по това време изобщо нямала
телефон. Твърдяла също, че има много земи в ......, около пет, шест хиляди декара, а се
оказало, че тя има около два, три декара ниви, от които вземала годишна рента. Свидетелят
заявява, че, когато задвижили делото, разбрали от приятелка на ищцата на име И., че има
опасност ответника Д. да я вкара в старчески дом за хора с деменция, поради което, по съвет
на адвоката, я закарали в дома на майка му в с. ............ От друга нейна приятелка на име Д.,
разбрал, че ищцата продала апартамента на сестра си в гр. Силистра като, по настояване на
въпросната Д., предоставила сумата от продажбата, в размер на около 19 000 лева на нея.
Впоследствие обаче ищцата и ответника започнали да искат от Д. да им предоставя части от
11
тази сума за лечение, за екскурзии, за камък на сестрата на ищцата и др., поради което за
кратко време я усвоили цялата. За сделката с апартамента разбрал, когато заедно с ищцата
отишли в Агенция по вписванията през 2020 г. – 2021 г., тъй като тогава тя им предложила
да продаде жилището си и да вземат двустаен апартамент, за я гледат, а след това да остане
жилището на тях. В Агенцията по вписванията обаче се оказало, че апартаментът изобщо не
е на нейно име, а на името на К. Д.. След като й било съобщено, че апартаментът не е на
нейно име, ищцата заявила, че не познава това лице, че изобщо не знае коя е тази К.. При
посещението при адвокат Ш., ищцата отричала, че е омъжена, както и че е прехвърляла
апартамента на някой, като твърдяла, че това било измама. Свидетелят твърди също, че
ищцата нямала други имоти освен гарсониерата, както и че сама пожела да заведе дело
срещу Д.ов, защото смятала, че е била измамена. До последно не знаела, че апартамента не е
на нейно име, като дори и след започване на делото, повтаряла, че този апартамент е
нейния, че няма кой да го вземе и не го е преписала на никого. Свидетелят никога не е
виждал Д. Д.ов и научил за него при завеждане на делото.
Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническата
експертиза, пазарната оценка на процесния имот към 07.06.2021 г., съобразена със
състоянието на имота в момента и ценовите равнища на пазара на недвижими имоти в гр.
Шумен, възлиза на 60 823 лева.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
І. По иска с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
С ТР № 5/30.05.2022 г. по т.д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС е прието следното:
Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които
липсва съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите, сключени от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си /чл. 31, ал. 1 ЗЗД/. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2
ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение,
но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и
приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано
несъгласие” – без намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,
договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът
„съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий -
„съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ - съответства напълно на
значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна
представа за постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият състав на чл. 31, ал. 1
ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. В случаите на чл. 31, ал. 1
ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т. е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в
12
хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание.
Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира
или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни -
алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В
законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и
степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в
състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато
тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има
предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Законодателят изрично е предвидил, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С включването на такъв договор
като част от института на унищожаемостта се защитава правната сигурност, която
предпочита обвързващата сила на изявената воля, дори когато вътрешната воля не е
формирана нормално. В този случай договорът поражда действие, но неговото действие
зависи от лицето с опорочено волеизявление.
В конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства се установява с
категоричност, че в резултат на преживяна травма при трудова злополука през 1992 г.,
изразяваща се в счупване на черепа и комоцио, ищцата е развила генерализирана епилепсия
с гърчове, съпроводена с главоболие, виене на свят, загуба на паметта. Впоследствие, около
два месеца, след смъртта на майка й, припадъците зачестили, главоболието станало
постоянно, не можела да спи, станала избухлива и раздразнителна. През 1996 г. й била
поставена диагноза „Симптомна /посттравмена/ епилепсия - големи припадъци,
Посттравмена церебрастения, Психопатоподобна промяна на личността“, а през 2007 г. -
диагноза „Посттравматичен мозъчен синдром, придружаваща диагноза Органично
депресивно разстройство“, като проведеното психологично изследване е установило
нарушения във фиксацията и репродукцията на паметта, амнестична афазия, нарушения в
епизодичната памет; снижение на интелектуално-паметовите възможности по органичен
тип. Поради преживяната травма и последиците от нея ищцата е била многократно лекувана
в ДПБ – .... и пенсионирана поради трудова злополука и професионално заболяване. От
показанията на разпитания по делото свидетел, както и от приложените гр.д. № 1872/2020 г.
и № 2570/2020 г. на ШРС се установява, че през последните три-четири години ищцата е
имала налудни идеи, че я наблюдават и искат да я ограбят; приемала за действителни факти,
които се разминават с реалността, като напр., че има много земи или, че не е сключвала
граждански брак с Д.Д.Д.; не можела да взема самостоятелно дългосрочни решения и да ги
отстоява – предоставила част от средствата си на приятелката си Д., а след това започнала да
измисля поводи, за да ги получи и изхарчи; в период от около три месеца подала две молби
за прекратяване на брака й с Д. Д.ов, но след това ги оттеглила. С решение на ШОС по гр.д.
№ 324/2022 г., в хода на настоящото дело, ищцата е била поставена под пълно запрещение,
поради придобито слабоумие - „деменция неуточнена“, в тежка степен на изразеност,
13
вследствие на което не би могла да се грижи за своите работи и да и да защитава интересите
си. Според допуснатото в първоинстанционното производство заключение на вещите лица
по СППЕ, ищцата страда от значително нарушение за слухово - речева памет - ретенция с
тежко нарушение, като в протокола й се откриват типични органични феномени, като
конфабулации. Смислово-логическата и семантичната памет са също в тежко нарушение, а
речевата флуидност е в степен на значително нарушение. Към 31.05.2021 г. същата е
страдала от Дементен синдром, като способността й да приема, обработва, получава, запазва
и предава информация, както и да се ориентира в нови по-сложни ситуации е нарушена.
Значимото засягане на когнитивните функции /интелектуални, паметови, мисловни/ води до
затруднения или невъзможност за обработка на постъпваща нова информация, поради което
същата има повишена податливост на въздействие и манипулация от страна на личности,
към които изпитва емоционална привързаност или възприема като референтни. В
заключение, вещите лица дават отговор, че поради заболяването си към 31.05.2021 г. А. М.
не е могла разбира и ръководи действията си.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция, приема за безспорно установено,
че към датата на сделката по н.а. ...../2021 г.
ищцата се е намирала в трайна невъзможност да разбира и да ръководи действията се
вследствие хронично, прогресиращо и необратимо заболяване на мозъка, поради което са
налице визираните в чл.31, ал.1 от ЗЗД основания за унищожаемост на договора. Ето защо
приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Поради уважаване на главния иск по чл.31, ал.1 от ГПК, отпада необходимостта от
произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск по чл.29 от ЗЗД.
ІІ. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Под понятието „добрите нрави“, визирано в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД се
имат предвид неписани, общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.
В съдебната практика се приема, че основанието по чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД -
нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено-етични правила на поведение. При преценката дали са
накърнени моралните норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата
на чл. 20 ЗЗД го задължава при тълкуването на договорите да установява действителната им
обща воля, формирана от всичките им уговорки, да отчита тяхната взаимна връзка и целта
на договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на
свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Нееквивалентността на престациите обаче
трябва да е в толкова висока степен, че съотношението между престациите да е такова, че
едната от тях е незначителна и практически нулева. Приема се, че известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
14
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес,
доколкото чл.9 от ЗЗД регламентира изрично свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност. Облигационното правоотношение предпоставя
самостоятелност от една страна, а от друга се рамкира от "добрите нрави" и от
императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща
въз основа на данъчната оценка, дори ако договорена цена е по-ниска от нея. Следователно
законодателят допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да
бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието "добри нрави" предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност обаче
би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Отклонението
от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не налага извод
за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави
" и да води до нищожност на сделката. Налице е ответна парична престация, която макар да
се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка
нищожна.
В случая, се установи, че по силата на атакувания договор за покупко-продажба
Д.Д.Д. е продал спорния имот на дъщеря си за сумата от 9 700 лева, при данъчна оценка на
същия към датата на сделката 15 380 лева, като в нотариалния акт е било изрично посочено,
че продажната цена е намалена под данъчната оценка, поради факта, че имотът е в лошо
състояние и се нуждае от ремонт. Същевременно, от заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ се установява, че пазарна цена на имота съобразена с неговото състояние и
ценовите равнища на недвижими имоти в гр. Шумен към датата на изповядване на сделката
– 07.06.2021 г. се равнява на 60 823 лева.
Предвид горното и като прецени, че Д.ов е прехвърлил имота на своя низходяща от
първа степен, съдът намира, че, макар и при очевидна неравностойност на престациите по
договора, тя практически не е сведена до пълна липса на такива, тъй като данъчната оценка
надвишава продажната цена на имота с по-малко от 1.6, която разлика не може да се счита за
прекомерна, особено като се има предвид приетото от страните по сделката, че имотът е в
лошо състояние и се нуждае от ремонт. Ето защо достига до извод, че въпросната сделка не
накърнява изискването за еквивалентност на насрещните престации и установените в
гражданско правния оборот морално-етични норми при определянето им, поради което не
противоречи на добрите нрави, а искът за прогласяване на нейната нищожност на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
ІІІ. По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи и не се спори между страните, че
ищцата е придобила спорния имот по силата на договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 450, том VI от 12.09.1992 г., а впоследствие го е
дарила на съпруга си Д.Д.Д. с нотариален договор за дарение ....., том II, рег. № 2731, дело №
15
227/31.05.2021 г. на И.Д. - помощник нотариус по заместване на С.С. – нотариус с рег. № ......
на НК, които от своя страна го е продал на ответницата К. Д. Д. с нотариален акт за
покупко-продажба № ....., том ІІ, рег. № 2906, дело № 244/07.06.2021 г. на нотариус С.С., рег.
№ ...... на НК.
В настоящото производство ищцата е предявила иск по чл.31, ал.1 от ЗЗД за
унищожаемост на визирания по-горе договор за дарение като сключен от лице, намиращо се
в трайна невъзможност да разбира и ръководи действията си, който съдът приема за изцяло
основателен. От изложеното следва, че поради установения порок на посочената сделка,
правните последици на която следва да се считат за отпаднали с обратна сила, с нея не е
било валидно прехвърлено право на собственост върху спорния имот на Д.Д.Д., а той от
своя страна не е могъл да се разпореди с имота като собствен в полза на ответницата К. Д.
Д., тъй като не е бил носител на правото, поради което като негов собственик се легитимира
единствено ищцата, на по силата на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 450, том VI от 12.09.1992 г..
Ето защо, приема, че предявеният положителен установителен иск за собственост е
основателен и доказан и следва да се уважи.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
достига до извод, че в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от
ЗЗД и е уважен иска по чл.26 от СК първоинстанционното решение е недопустимо и следва
да се обезсили, като производството досежно втория от исковете се прекрати и се постанови
ново, с което, съединеният при условията на евентуалност с иска по чл.26 от СК, иск по
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част,
решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор и, на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата
следва да заплати на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 79.63 лева – платена
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, като постановено по непредявен иск и недопустимо, решение №
92/14.02.2...... г. по гр.д. № 3172/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в
която е разгледан по същество и отхвърлен като неоснователен предявен от А. Д. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “........“ № 8, вх. 4, ет. 5, ап. 86, със съдебен
адрес: гр.Шумен, ул. “.......“ № 17, чрез адв. А. Ш. от ШАК срещу К. Д. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “.......“ № 8, вх. 3, ет. 2, ап. 19, със съдебен
адрес: гр. Шумен, ул. “.......“ № 9 – 13, офис 29, чрез адв. С. П. от ШАК, в качеството й на
наследник на починалия в хода на производството по делото ответник Д.Д.Д., с ЕГН
16
**********, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността
на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот ....., том II, рег. № 2731, дело № 227/31.05.2021 г. на И.Д. помощник нотариус
по заместване на С.С., нотариус с район на действие РС - Шумен, с рег. № ...... на
Нотариалната камара, сключен между А. Д. М., ЕГН **********, като дарител и Д.Д.Д., с
ЕГН **********, като дарен, поради липса на съгласие.
ОБЕЗСИЛВА поради недопустимост, като постановено по недопустим иск, решение
№ 92/14.02.2...... г. по гр.д. № 3172/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в
която е прогласен, на основание чл.26 от СК, за недействителен по отношение на А. Д. М., с
ЕГН ********** договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба № ....., том II, рег. № 2906, дело № 244/07.06.2021 г. на С.С., нотариус с район на
действие РС - Шумен, рег. № ...... на Нотариалната камара, с който Д.Д.Д., с ЕГН **********
е продал на Д.Д.Д., с ЕГН **********, действащ като пълномощник на К. Д. Д., с ЕГН
**********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.672.72.5.86, с площ от 37.64 кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизно
помещение, находящ се в гр. Шумен,ул. ”........” № 7, вх. 4, ет. 5, ап. 86, самостоятелният
обект се намира на етаж 5-пети в сграда с идентификатор 83510.672.72.5, с предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.672.72, предназначение на самостоятелния имот: жилище, апартамент, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.672.72.5.85; 83510.672.72.5.87; под
обекта: 83510.672.72.5.83, над обекта: 83510.672.72.5.89, заедно с прилежащото избено
помещение № 14 със застроена площ 2.61 кв. метра, при съседни обекти от югоизток - изба
13, от северозапад - общ вход, от североизток - общ коридор, от югозапад - изба 7, от горе - I
етаж, от долу - земя, както и 705/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и 705/100 000
ид.ч. от правото на строеж поради липса на съгласие за продажба на имот, представляващ
семейно жилище и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото досежно иска с правно
основание чл.26 от СК, като:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от А. Д. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “........“ № 8, вх. 4, ет. 5, ап. 86 срещу К. Д. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “.......“ № 8, вх. 3, ет. 2, ап. 19, в качеството й
на наследник на Д.Д.Д., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
за прогласяване за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ....., том II, рег. № 2906,
дело № 244/07.06.2021 г. на С.С., нотариус с район на действие РС - Шумен, рег. № ...... на
Нотариалната камара, с който Д.Д.Д., с ЕГН ********** е продал на К. Д. Д., с ЕГН
**********, действаща чрез пълномощника Д.Д.Д., с ЕГН **********, следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.672.72.5.86, с площ от 37.64
кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, находящ се в гр. Шумен,ул.
”........” № 7, вх. 4, ет. 5, ап. 86, самостоятелният обект се намира на етаж 5-пети в сграда с
идентификатор 83510.672.72.5, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
17
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.672.72, предназначение на
самостоятелния имот: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 83510.672.72.5.85; 83510.672.72.5.87; под обекта: 83510.672.72.5.83, над
обекта: 83510.672.72.5.89, заедно с прилежащото избено помещение № 14 със застроена
площ 2.61 кв. метра, при съседни обекти от югоизток - изба 13, от северозапад - общ вход, от
североизток - общ коридор, от югозапад - изба 7, от горе - I етаж, от долу - земя, както и
705/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и 705/100 000 ид.ч. от правото на строеж.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/14.02.2...... г. по гр.д. № 3172/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен в останалата му част.
ОСЪЖДА А. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “........“ №
8, вх. 4, ет. 5, ап. 86 да заплати на К. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. “.......“ № 8, вх. 3, ет. 2, ап. 19 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
79.63 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18