№ 11
гр. Велико Търново, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110201215 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***, представлявано по пълномощие от адв. *** от
ВТАК, против Наказателно постановление № 2022-1739-023-000008 от 16.09.2022 г. на
Началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което за нарушение на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС /Закон за защита от шума в околната среда/ и на основание чл. 34а, ал. 1
от с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си,
като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също претендира
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 2022-1739-023-000008 от
04.07.2022 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство,
служители на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново констатирали нарушение на
1
разпоредбата на чл. 16 а, ал. 2 от ЗЗШОС, извършено от дружеството-жалбоподател и
изразяващо се в това, че на 25.05.2022 г., около 00:10 часа, в гр. Велико Търново, ул.
„Марно поле“ № 2 Б, озвучавало с музикална уредба от обект снек бар „КАПО КОКТЕЙЛ И
БАР“ – гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 2 Б, обект в областта на услугите, разкрит
и разположен в зона предназначена за жилищно строителство.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
представляващия дружеството, тъй като не е установен на адреса си. Същият е надлежно
връчен и подписан с отбелязване, че по-късно ще се представят възражения. Такива не се
последвали.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС,
налагайки на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗЗШОС.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесното
заведение са намира на територия отредена за „жилищно строителство“, като обектът е с
работно време от 06:00 до 23:00 часа.
Разпитаните по делото полицейски служители потвърждават по един категоричен
начин направените с АУАН констатации. На посочената дата е посетен адреса след получен
сигнал от оперативния дежурен за нарушаване на нощната тишина. При пристигане на
място пред заведението е установено, че същото било с отворени прозорци и от него се
чувала силна музика от озвучителна уредба.
Представени са и доказателства, че процесното нарушение не се явява изолиран
случай, като обекта е посещаван многократно във връзка със сигнали за нарушаване на
нощната тишина. До управителя на дружеството е отправено писмено полицейски
разпореждане да спазва разпоредбите на закона и работното време на заведението.
Според свидетеля М., заемащ длъжността барман към дата на проверката, шефът не
позволявал силна музика и диджея бил предупреден същата да е умерена, за да няма
проблеми. Допуска, че е възможно шумът да е било по-висок.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и
относими към делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
2
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
са извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава
НП със заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на
министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват
контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и
наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от
ЗЗШОС, вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.
Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В случая действително е допуснато изготвяне на
акта в отсъствието на представляващия дружеството, но това нарушение не е съществено. В
случая не е имало спор по фактите и на последния е била дадена възможност да се запознае
със съдържанието на акта, след връчването му, да направи своите възражения и да ангажира
доказателства в предвидения от закона срок. Както тогава, така и по-късно - в седмодневния
срок за възражение, жалбоподателят не се е възползвал от правото си да възрази по акта.
Изготвянето на АУАН от лице което не очевидец на нарушението не съставлява
процесуално нарушение, доколкото в същия се вписани двама свидетели, които са
присъствали при извършване и установяване на нарушението.
Не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗАНН, тъй като с
разписката за връчване на НП дружеството е уведомено за правата му по чл. 79б от ЗАНН.
По същество: Съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от обекти
по ал. 1 (за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите
разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни
сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи
в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение за времето от 23:00 до 8:00 часа. За
установяване на нарушението е необходимо да се докаже, че жалбоподателят извършва
озвучаване от обект, разположен в територии, предназначени за жилищно строителство, за
времето от 23:00 до 08:00 часа. В АУАН и НП са описани всички относими към това
нарушение обективни признаци. Посоченото е, че дружеството-жалбоподател, което
стопанисва и управлява обект заведение, разположено в зона, предназначена за жилищни
нужди, около 00.10 часа, озвучава с музикална уредба от обекта.
3
Според легалната дефиниция на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС "зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1
от Закона за устройство на територията.
По арг. от пар. 3 от преходните и заключителните й разпоредби на основание чл. 13,
ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Процесното заведение са намира в
центъра на гр. Велико Търново, което е зона, предназначена за жилищни нужди. Ето защо е
изпълнено първото изискване от фактическия състав на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. На второ
място е необходимо да се установи, че от обекта се извършва "озвучаване". Съгласно пар. 1,
т. 22 от ДР на ЗЗШОС "Озвучаване" е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез
механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.
Полицейските служители са посетили на място търговския обект, като при приближаването
до него са установили, че се предава звук от озвучителна техника в него, т.е. съдът приема,
че по делото се доказа, че от заведението е осъществено излъчване на звук в околната среда.
В случая актосъставителят е отразил "озвучаване" по смисъла на пар. 1, т. 22 от ДР на
ЗЗШОС. Необходимо е да се отбележи, че нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се
извършва чрез всякакво излъчване на звук в околната среда, предавано от търговския обект.
Този извод произтича от самия текст на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и от пар. 1, т. 22 от ДР на
ЗЗШОС. Ето защо, за съставомерността на нарушението е без значение какви са съответните
нива на шум в обекта. В тази връзка е и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум
в околната среда. Спазването на наредбата е предпоставка за откриването на търговски
обекти в рамките на жилищни територии – арг. от чл. 16 б, ал. 1 от ЗЗШОС. Това не
означава, че се изключва възможността от въпросния обект да се излъчва шум по смисъла на
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Налага се извод, че разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС има
самостоятелно значение и не е било необходимо да се измерва точното ниво на шума. По
делото се доказват и другите елементи от състава на нарушението. Установява се, че
озвучаването е осъществявано от търговския обект. Шумът е навлязъл в околната среда и е
възприет от полицейските служители дори извън заведението. За състава на нарушението е
било достатъчно да е било налице озвучаване при наличие на другите обективни признаци.
Не е елемент от състава този шум да се е чувал извън търговския обект. Достатъчно е, че е
било налице озвучаване от обект в областта на услугите от източник в обекта, като се
разпространява шум в околната среда. Установен е и часът на нарушението, който попада в
часовия диапазон по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството търговец за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в
хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение
на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на
нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на
4
нарушението, в това число и отношенията между управителя и служителите на
дружеството.
След като са установени всички елементи от състава на нарушението, то за същото
правилно е наложена санкция на дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК,
съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани със здравословни условия на
живот на населението и опазване на околната среда от шум (чл. 2 от ЗЗШОС), съдът намира,
че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършеното
нарушение.
Наложената на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС имуществена санкция е в
минималния предвиден от закона размер, поради което не може да бъде намалявана. Така
наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2022-1739-023-000008 от 16.09.2022
г. на Началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на „***, ЕИК
*********, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева, като правилно и законосъобразно.
5
ОСЪЖДА „*** да заплати на ОДМВР гр. Велико Търново направените по делото
разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. В.Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6