Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2320 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между двете търговски дружества са
възникнали облигационни отношения, като са сключени търговски сделки, по които
доставил на ответника, а последният получил строителни материали и бетонови
смеси, за което били издадени следните фактури: фактура № **********/02.04.2020
г. на обща стойност 6 258 лева с ДДС; фактура № 3221/14.04.2020 г. на обща
стойност 7 161 лева с ДДС; фактура № **********/14.04.2020 г. на обща
стойност 4 005 лева с ДДС; фактура № **********/04.05.2020 г. на обща
стойност 11 698 лева с ДДС и фактура № **********/05.06.2020 г. на обща
стойност 4 746 лева с ДДС. Посочва, че стоките и услугите са периодични
доставки, доставени от ищеца по обекти, които се изпълняват от „В.К.Г.“ ЕООД.
За всички доставки и извършени услуги от „З.Б.“ ЕООД са изготвени и приети от
представител на ответника експедиционни бележки, удостоверяващи прехвърлянето
на стоките от продавача на купувача. Твърди, че продадените стоки и услуги са
приети от представител на ответника в изискуемото качество, без забележки и
рекламации. Изготвените фактури са получени от представител на „В.К.Г.“ ЕООД за
всички доставки, за които следва ответникът да извърши плащане. Посочва, че
въпреки неколкократните покани за извършване на плащане до настоящия момент
ответникът не е заплатил дължимите суми на „З.Б.“ ЕООД. Счита, че ответникът е
изпаднал в забава, считано от датата, следваща датата на издаване на фактурата,
като до датата на исковата молба мораторната лихва за забава е в общ размер на
1 758,18 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца главница в общ размер на 33 858
лева за незаплатени и получени стоки по гореописаните фактури, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и
мораторна лихва в общ размер на 1 758,18 лева за периода от 02.04.2020 г.
до 27.11.2020 г. по всяка една от доставките. Претендира разноски, включително
и тези направени в обезпечителното производство пред Окръжен съд Шумен. С
протоколно определение от 14.06.2021 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато увеличение в размера на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и същият
се счита предявен за сумата в размер на 2 012,90 лева.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „В.К.Г.“ ЕООД не
подава отговор на исковата молба. Със становище от 09.04.2021 г. оспорва
исковете като неоснователни както по основание, така и по размер. Твърди, че
между страните не са възниквали валидни облигационни правоотношения,
произтичащи от договор за продажба на стоки и услуги. Посочва, че ищецът не е
извършил доставките точно и в срок. Прави възражение за прекомерност на всички
претендирани разноски. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства двустранно
подписани фактури, както следва: фактура № **********/02.04.2020 г. на обща
стойност 6 258 лева с ДДС; фактура № **********/14.04.2020 г. на обща
стойност 7 161 лева с ДДС; фактура № **********/14.04.2020 г. на обща
стойност 4 005 лева с ДДС; фактура № **********/04.05.2020 г. на обща
стойност 11 688 лева с ДДС и фактура № **********/05.06.2020 г. на обща
стойност 4 746 лева с ДДС. Фактурите
съдържат индивидуализиращи данни на страните, наименование на стоките и
услугите, количество, единична цена, стойност и подпис на двете страни по
спора. Надлежното им съставяне и подписване от представители на дружеството
служи като доказателство за възникване на облигационни отношения между страните
по повод доставката на стоките и услугите, описани в тях.
Видно
е, че за доставките, описани в процесните фактури са изготвени от ищеца и
приети от ответника 59 броя експедиционни бележки, в които е положен подпис от
„В.К.Г.“ ЕООД за приел и на същите не съдържат забележки и рекламации.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че ищецът е издал на
ответника пет броя фактури за продажба на стоки – строителни материали на обща
стойност 33 858 лева с ДДС. По счетоводни данни на ищеца, процесните
фактури са осчетоводени при същия по счетоводна сметка 411 – „Клиенти“, по
партидата на ответника. Процесните фактури са включени в дневника за продажби
по ЗДДС подаден от ищеца в НАП в месеците, в които са издадени фактурите. По
данни на НАП, ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури в
размер на начисления ДДС по тях, възлизащ в общ размер 5 643 лева. От
констатацията по данните от НАП може да се направи извод, че процесните фактури
са осчетоводени при ответника. Ответникът е бил изпълнител по проекти по изграждане
и ремонт на улици, изграждане и подмяна на водопровод в с. Ясенково, с. Капитан
Петко и с. Боян, община Венец, област Шумен. По счетоводни данни на ищеца по
процесните фактури не са постъпвали плащания. Неплатеният остатък по фактурите
по счетоводни данни на ищеца е 33 858 лева. По делото не са представи
доказателства за извършени плащания. Изчислената лихва за забава върху неплатените суми по всяка една от
процесните фактури за период от деня, следващ датата на издаване на фактурата
до датата на съдебното заседание 14.06.2021 г. вкл. е в размер на 3 893,90
лева, а до датата на исковата молба 26.11.2020 г. вкл. е в размер на
2 012,90 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че след предаване
на заключението, получил по имейл документи от ответника и след преглед на
същите, установил, че няма основание за промяна на изводите от заключението.
Ответникът води свое задължение към ищеца по процесните фактури. Уточнява, че
за селата, за които ищецът посочва, че е доставян бетон, ответникът е отразил в
счетоводните си записвания по всяка една фактура за кое село се отнася.
При
разпита свидетелят Ф.З.Х.заявява, че работи в Зи Бетон от 2018 г. на длъжност
касиер-домакин. Известно му е дружеството В.К.Г. на което доставяли бетон.
Извършили доставки и от април до месец юни 2020 г. за тях в с. Капитан Петко,
с. Боян, с. Ясенково, за което имат подписани експедиционни бележки. Посочва,
че е подписвал експедиционните бележки и чрез шофьорите ги пращал по обектите
заедно с бетоновозите. Ответникът подписвал бележките чрез техните строителни
техници и получавали бетона. Транспортът е от Зи Бетон, като В.К.Г. не са имали
никаква техника. Не са получавали никакви рекламации. Знае, че за 2020 г.
ответникът не си платил. Лично той се обаждал по телефона, като отначало му
вдигали, а след това спрели. Ответникът казал, че ще плати.
При
разпита свидетелят Ш.Н.Х.заявява, че работи към Община Венец от 1996 г. като
строителен техник. Познати са му фирмите Зи Бетон и В.К.Г. Зи Бетон е
основаният доставчик на строителни материали и бетон на обектите в регион
Венец. В.К.Г. работят на техните обекти водопроводите и улиците в с. Капитан
Петко, с. Ясенково и с. Боян. От доста време В.К.Г. ***, като през 2020 г. бил
изпълнител. Основно ответникът вземал бетон от Зи Бетон, както и инертните
материали.
С
оглед на така ангажираните писмени доказателства, приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитаните свидетели, съдът
намира за доказано по делото, че между страните са съществували валидни
облигационни правоотношения, съгласно които ищецът е доставил, а ответникът е
трябвало да заплати за услугите сума в общ размер на 33 858 лева по следните
фактури: фактура №
**********/02.04.2020 г. на обща стойност 6 258 лева с ДДС; фактура №
**********/14.04.2020 г. на обща стойност 7 161 лева с ДДС; фактура №
**********/14.04.2020 г. на обща стойност 4 005 лева с ДДС; фактура №
**********/04.05.2020 г. на обща стойност 11 688 лева с ДДС и фактура №
**********/05.06.2020 г. на обща стойност 4 746 лева с ДДС. В трайната и последователна практика на Върховния касационен
съд се приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Включването на
фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по
т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ Т.О.
Възраженията
на ответника, заявени преди първото съдебно заседание са недоказани и не
кореспондират със събраните по делото доказателства. От изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза безспорно се доказа, че фактурите са намерили
отражение в счетоводствата и на двете дружества, което обстоятелство напълно
кореспондира с приетите по делото двустранно подписани фактури и експедиционни
бележки. Показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и дадени
вследствие на лични възприятия за извършените доставки от страна на ищеца и
използваните материали от страна на ответника в конкретно посочените населени
места. Ответникът
не ангажира доказателства да е заплатил дължимите суми по процесните фактури,
възлизащи в общ размер на 33 858 лева.
С оглед изложените съображения, приетите писмени
доказателства, изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и
показанията на разпитаните свидетели, съдът намира за доказано, че ищецът е
доставил, а ответникът е приел стоките и услугите, подробно описани в
процесните фактури, поради което за „В.К.Г.“ ЕООД е възникнало задължение да
заплати цената. Това прави предявеният иск за главница изцяло основателен, като
същият следва да се уважи за пълния предявен размер от 33 858 лева. Основателно
е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми по фактурите.
Следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от датата, следваща
издаването на всяка една от фактурите. Размерът е установен от вещото лице за
периода до 26.11.2020 г. вкл. и същият е 2 012,90 лева. При съобразяване
допуснатото в последното съдебно заседание, по искане на ищеца, увеличени в
размера на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият се явява основателен за пълния
размер 2 012,90 лева.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 4 916 лева, от които 1 440 лева за
държавна такса, 40 лева за държавна такса за допуснато обезпечение на бъдещ
иск, 66 лева за образуване на изпълнително дело, 72 лева за дължими суми за
запори, 400 лева за депозит за вещо лице по настоящото дело и 2 898 лева с
вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, които ще се възложа в тежест на
ответника. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендирания хонорар, за който извод съобрази правната и
фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,
извършените процесуални действия, дължимия минимален размер на възнаграждението
по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и обстоятелство,
че хонорарът, видно от представения договор за правна защита и съдействие, е
уговорен и дължим освен за представителство по настоящото производство, но и за
обезпечителното производство.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „В.К.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „З.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер на 33 858 лева /тридесет и три хиляди осемстотин петдесет и осем лева/, представляваща дължима цена за
доставени стоки и услуги по следните фактури: фактура № **********/02.04.2020
г. на обща стойност 6 258 лева с ДДС; фактура № **********/14.04.2020 г.
на обща стойност 7 161 лева с ДДС; фактура № **********/14.04.2020 г. на
обща стойност 4 005 лева с ДДС; фактура № **********/04.05.2020 г. на обща
стойност 11 688 лева с ДДС и фактура № **********/05.06.2020 г. на обща
стойност 4 746 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 27.11.2020 г. до окончателното плащане, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 012,90 лева /две хиляди и дванадесет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горепосочената сума за главница за
периода от датата, следваща всяка една от фактурите до 26.11.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В.К.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с
адрес: ***, да заплати на „З.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***,
сума в размер на 4 916 лева /четири хиляди деветстотин и шестнадесет лева/,
представляваща направени разноски по делото и за обезпечителното производство
на бъдещ иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: