Р Е Ш Е Н И Е
№4956/28.11.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№11800 по описа на Варненски
районен съд за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по дело е образувано
по предявен иск от Н.Р.Д., ЕГН ********** *** срещу Р.Д. Н., ЕГН ********** ***
за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева, считано
от депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2017г.
Излагат се
твръдения, че ищцата страда считано
от раждането си от ДЦП, Пирамидална
форма – тежка степен, с Луксация лява тазобедрена става. На
14.3.2017г. е навършила пълнолетие, поради което е отпаднало задължението на ответника, като неин баща да
заплаща месечна издръжка. Твърди се, че е неработоспособна,
че получава пенсия и няма личен
асистент, което затруднява живота й. Твърди, че други
доходи няма, както и че няма
имущество, от което да се
издържа, поради което се нуждае
от допълнителна издръжка от ответника,
неин баща.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, като не оспорва факта на заболяването
на детето си. Твърди, че
месечния му доход е 370,00 лева.
Посочва, че издържа непълнолетно
дете, поради което е затруднен и не би могъл
да заплаща исканата от ищцата
издръжка. Твърди, че
самия той има проблеми с кръвното, но не
може да си
позволи да се лекува, защото
няма достатъчно средства.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Представено е удостоверение за
раждане, от което се установява, че ищцата е дъщеря на ответника.
Представено е експертно решение
№03655/108/20.08.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина” ЕАД – гр. Варна, от
което се установява, че на ищцата е поставена диагноза – Детска церебрална
парализа, Пирамидална форма – тежка степен, с Луксация
лява тазобедрена става. Определена е 100% неработоспособност с чужда помощ.
Представено е удостоверение №0304-УД-1045 от 31.10.2017г. от
ДСП гр. Долни чифлик, в което се сочи, за месец 03.2017г. ищцата е получила
сумата от 972,50 лева, за 04.2017г.
сумата от 972,50 лева, за м. 05.2017г. 42,50, за м. 06.2017г. 42,50, за
м.07.2017г. – 42,50 лева, м.08.2017г. – 407,60 лева и за м. 09.2017г. – 42,50
лева.,на осн. чл.8д и чл.7, ал.1 от ЗСПД.
От представеното удостоверение
№0304-УД-1046 от 31.10.2017г. от ДСП гр. Долни чифлик, в което се сочи, че
ищцата е получила сумата от 237,25 лева за м. 05.2017г., 42,25 лева за
06.2017г., 42,25 лева за 08.2017г., 407,35 лева за 09,2017г. или общо 771,35
лева, на осн. чл.26, чл.26, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ.
От удостоверение от 10.11.2017г. от
ТОИ, ТП гр. Варна се установява, че на ищцата е отпусната лична социална пенсия
за инвалидност в размер на 145,18 лева с добавка за чужда помощ – 90,74 лева,
или общо 235,92 лева за месец 10.2017г.
Представен е трудов договор №
0304-4Р01-1590/01.06.2017г., от който се установява, че Р.И.Н.( майка на
ищцата) е определена за личен асистент на последната, като срокът на договора е
до 31.12.2017г.
От удостоверение от 26.10.2017г. от
община Долни чифлик се установява, че определената за личен асистент на ищцата
– нейна майка Р.И.Н.е получила за месец 01.2017г. възнаграждение в нетен размер
от 171,71 лева.
От представеното удостоверение за доход
на Р.И.Н.(майка на ищцата) се установява, че за периода м.юни 2017г. – м.
септември 2017г. същата е реализирала доход в общ размер от 1287,83 лева,
съответно за 06.2017г. -333,32 лева, за 07.2017г. – 318,17 лева, за 08.2017г. –
348,47 лева и за 09.217г. в размер на 287,87 лева.
Представено е удостоверение за
раждане на детето Г.Р.Д., ЕГН **********, от което се установява, че баща на
детето е ответникът Н., като от удостоверение от 25.10.2017г. се установява, че
детето е ученик във 2-ри клас в СУ „Св.Св. Кирил и Методий”, гр. Белослав.
Представено е удостоверение за
получавано от ответника Н. трудово възнаграждение от дружеството „Кателиеви-МК”
ООД, от което се установява, че месечното брутно трудово възнаграждение на ответника възлиза на 512,44
лева.
От представените по делото договор
за продажба на недвижим имот и договор за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, оформени съответно в НА № 80/1990г. и № 81/1990г. се
установява, че ответникът е собственик на втори
етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ от дворно място, в което
е изградена същата, цялото с площ от 775 кв.м., находящо се в гр. Суворово,
както и на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, ведно с ½ от дворно място, в което е изградена същата,
цялото с площ от 775 кв.м., находящо се в гр. Суворово.
От представената по делото справка
по партида на ответника, водена при Служба по вписванията гр. Девня се
установява, че ответникът е осъществил множество разпоредителни сделки с
недвижими имоти в землището на гр. Суворово.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 139 СК предпоставя
възможността лице да търси издръжка в случай, че е неработоспособно и не може
да се издържа от имуществото си. Предпоставките са кумулативно дадени.
Разпоредбата на чл. 140 СК посочва реда на лицата, които дължат издръжка, като
родителите са лицата посочени в т.2 на чл.140, ал.1 СК.
Не се спори между страните, че
ответникът е баща на ищцата, поради което същия е пасивно процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск за издръжка. Установява се от
събраните по делото писмени доказателства, че ищцата е във влошено здравословно състояние,
като на същата е поставена диагноза Детска церебрална парализа, Пирамидална
форма – тежка степен, с Луксация лява тазобедрена
става, което обстоятелство е удостоверено по надлежния ред с експертно решение
№03655/108/20.08.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина” ЕАД – гр. Варна.
От посочения официален документ се
установява, че на ищцата е определена 100% трайна неработоспособност с чужда помощ.
От изложеното следва извода, че първата от посочените в чл. 139 СК предпоставки
е установена, доколкото предвид заболяването си Д. не може да престира труд по
трудово правоотношение, от което да реализира доходи, с които да се издържа.
От анализа на представените по
делото писмени доказателства съдът приема, че Д. реализира доходи единствено от
предоставените й социална пенсия, помощи и добавки. Не се установява ищцата да
има недвижимо имущество, от което да се издържа, съответно съдът приема, че
грижи да последната поляга нейната майка Р.Н., която е и определено лице за нейн социален асистент, която пък реализира доход тази си
дейност в непостоянен размер – месец 09/2017г. – 287,87 лева, 08/2017г. –
348,47 лева, месец 07/2017г. – 318,17 лева, а за м.06/2017г. – 333,32 лева. При
така установените и реализирани от ищцата доходи съдът приема, че същата е
лице, което не може да се издържа от реализираните от нея доходи, които както
вече бе посочено съставляват плащания по реда на социалното подпомагане и
съответните добавки, поради което и предвид признатата по надлежния ред
неработоспособност на Д. следва извода, че двете кумулативно посочени
предпостави на чл. 139 СК са налице.
На следващо място следва да бъде
поставен въпроса дали ответникът, който е лице от което може де бъде търсена
издръжка може да заплаща такава, без особени затруднения. Ответникът е баща на
непълнолетно дете, по отношение на което същия е безусловно задължен да
предоставя издръжка. Ответникът е в трудоспособна възраст, работи, реализира
доход от трудово правоотношение в размер на 512 лева, притежава собствено
жилище в гр. Суворово. Отделно от това същия е осъществявал множество
разпоредителни сделки със собствени недвижими имоти в землището на гр.
Суворово, което обстоятелство се установява от представената по делото справка
по партида от Служба по вписванията гр. Девня. Това налага извода, че Н.
отделно от реализираното от него трудово възнаграждение реализира и други
доходи, в резултат от разпореждане с притежавани от него недвижими имоти.
Съдът приема, че реализираните от
ищцата доходи за недостатъчни за покриване разходите по нейната издръжка, като
същата следва да бъде определена в размер на 120 лева, която издръжка съдът
намира, че следва бъде поета поравно от родителите на Д., доколкото се
установи, че майката на ищцата е и неин личен асистент, което предпоставя получаване
на възнаграждение макар и в минимален размер, получавано от последната по реда
на Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”. При тези съображения
съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен да заплаща месечна издръжка
в размер на 60 лева в полза на ищцата, като за определяне размера на тази
издръжка, съдът съобразява обстоятелството, че същия се грижи за ненавършило
пълнолетие дете, съответно и размера на реализирания от последния доход от
заеманото трудово правоотношение.
По изложените съображения предявения
иск се явява основателен за сумата от 60 лева, като за разликата над уважения
размер до пълно предявения размер от 120 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена. Издръжката се дължи с падеж пето число на съответния месец, считано
от предявяване на иска в съда – 14.08.2017г. до настъпване на последици, които
предпоставят нейното прекратяване или изменение.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявения иск или сумата от 75
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Не се представят от ответника
доказателства за разноски, поради което съдът не се произнася съразмерно отхвърлената
част на предявения иск.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 86,40 лева, съставляваща 4% от тригодишните платежи по определения
размер на месечната издръжка, като и 5 лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д. Н., ЕГН ********** *** да
заплаща месечна издръжка на Н.Р.Д., ЕГН ********** *** в размер на 60 (шейсет) лева месечно, считано от депозиране
на исковата молба в съда - 14.08.2017г., с падеж пето число на месеца за
който се дължи издръжката, до настъпване
на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 60 лева до пълно
предявения размер от 120 лева, на осн. чл. 139, вр. чл. 140,ал.1,
т.2 СК.
ОСЪЖДА Р.Д. Н., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Р.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 75
(седемдесет и пет) лева, съдебно разноски съразмерно уважената част на
предявения иск, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д. Н., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 86,40 (осемдесет и шест лева и 40 ст.) лева, съставляваща дължима
държавна такса по предявения иск за определяне издръжка, както и 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: