РЕШЕНИЕ №27
№ 28
гр. С., 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20231870101101 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
“И.Ф-.” ЕООД, гр. С. е предявило срещу В. Д. Д. от с. Д., Община С., искове за
установяване съществуването на свои вземания срещу ответника за следните суми: за
сумата 700,00 лв., представляваща главница, дължима на основание договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 403161, сключен между тях на 14.9.2022 г. и
за сумата 138,50 лв., представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода
14.9.2022 г. – 11.6.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми,
считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 830/2023 г. на РС – С. до окончателното им
изплащане. Твърдения за основанието и размера на вземанията са изложени в исковата
молба. В същата е отправено искане за постановяване на решение при признание на
иска, респ. за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице
условията за това. Ищецът претендира и разноските в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В писмена молба, постъпила в хода на делото на 4.1.2024 г., т. е. преди началото
на съдебното дирене, юрк. А.Г. – пълномощник на ищеца заявява, че поддържа
исковете, изразява становище за тяхната основателност и моли същите да бъдат
уважени, включително и чрез постановяване на решение при признание на иска или на
1
неприсъствено решение при наличие на съответните условия за това.
В откритото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Пред съда ответникът се явява лично и заявява, че признава исковете.
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника
в претендираните размери за главница по сключен между тях договор за кредит, ведно
със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане и за договорна лихва по
кредита, са допустими с оглед развитието на предходно развилото се заповедно
производство по приложеното ч. гр. д. № 830/2023 г. на РС – С.. Следва обаче да се
отбележи, че в заповедта за изпълнение, издадена в това заповедно производство,
законна лихва не е присъдена върху договорната възнаградителна лихва. От
материалите по заповедното производство не се установява заявителят и настоящ ищец
да е поискал допълване на заповедта за изпълнение в този смисъл. Затова предмет на
установителните искове в настоящото производство могат да бъдат само вземания, за
които е издадена заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът и настоящ ответник
е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Така установяването по исковия
ред на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на съществуването на вземане на ищеца,
за което не е издадена заповед за изпълнение, в случая – за законна лихва върху
възнаградителната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
ако и да не е предмет на самостоятелен иск, а само на искане за прилагане на законна
последица от уважаването на установителния иск за възнаградителна лихва, е
недопустимо и производството в частта му по това искане следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че исковете, които счита за допустими, следва да бъдат уважени
при условията на чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК. Ищецът е поискал постановяване на
решение при признание на иска, а ответникът лично е направил признание на исковете,
за чиято валидност не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, в съответствие
с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 227,15
лв. за разноски, от които сумата 77,15 лв. представлява общ размер на присъдените
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 830/2023 г. на РС – С., а сумата 150
лв. представлява разноски в настоящото производство, в това число 50 лв. за дължима
и довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено с оглед фактическата и правна сложност на делото и
стойността на материалния интерес в минималния размер съгласно разпоредбата на чл.
2
25 от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима в случая на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземания на „И.Ф-. ” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № , ет. , срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Д., Община С., за следните суми: за сумата 700,00 лв.,
представляваща главница, дължима на основание договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 403161, сключен между „И.Ф-.“ ЕООД и В. Д. Д. на 14.9.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.8.2023 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 830/2023 г. по описа на С.ския районен съд – до окончателното й
изплащане и за сумата 138,50 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по
кредита за периода от 14.9.2022 г. до 11.6.2023 г., като ПРЕКРАТЯВА производството
В ЧАСТТА МУ по искането на „И.Ф-.“ ЕООД за установяване съществуването на
негово вземане срещу В. Д. Д. за законна лихва върху договорната възнаградителна
лихва по кредита в горепосочения размер, която законна лихва се претендира за
периода от 15.8.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Д., Община
С., да заплати на „И.Ф-.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Б.” № , ап. , сумата 227,15 лв. за разноски, от които 77,15 лв. представляват
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 830/2023 г. по описа на РС – С. и
150,00 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна
такса по исковете и за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен
срок от връчването на препис, а в частта му с характер на определение за частично
прекратяване на производството същото може да се обжалва с частна жалба пред
С.О.С. в едноседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3