Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 190
гр.
Русе,17.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 16 юни през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. гр.
д. № 234 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ГД „****“ при *** С**** е обжалвала
решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6427/2019 год. по
описа на РРС, с което е осъдена да заплати на Т.В.В. *** сумата 1565.76 лева, представляваща обезщетение за положен 225.368 часа
извънреден труд, резултат от преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
24.10.2016 год. - 23.10.2019 год., сумата от 217.28 лв. обезщетение за забава; 118.80
лв. – равностойност на неполучени ободряващи напитки и 26.40 лв. –
равностойност на неполучени хранителни продукти за същия период, ведно със законната лихва главниците, считано от
предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и разноските в
производството. Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната
му и отхвърляне на исковете по подробно развити в жалбата съображения, поддържани
и в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата Т.В.В. оспорва
същата, счита, че решението е правилно и молби да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр. д. № 6427/2019
год. по описа на РРС е образувано по предявени от Т.В.В. против ГД „****“ при ***
С**** искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода за периода 24.10.2016 год.
- 23.10.2019 год., сума, представляваща равностойност на неполучени ободряващи
напитки и сума - равностойност на неполучени хранителни продукти за същия
период и мораторна лихва.
По делото не се спори, че в
процесния период страните са били в служебно правоотношение, като ищецът
изпълнявал длъжността „****“ в РД „****“ гр.
Р*** при ГД „****“ при ***, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22
до 6 часа с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното
време.
С обжалваното решение районният съд
е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като
е приел, че в действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна норма за
преобразуване на положения нощен труд с коефициент. Според съда е налице
празнота в уредбата, поради което субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от
НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза размер. Съдът
е уважил и претенциите за заплащане на храна и напитки. Изложил е мотиви, че В.
е изпълнявал дейности, свързани със специфичен характер на труда му и е
определил размера на следващите му се суми.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При преценка на неговата правилност, окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които съгласно чл.178 ал.1 т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187 ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд в действащите Наредби № 81213-592 от
25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва норма, аналогична на
чл.31 ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на
изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Противното
разрешение би довело до неравностойно положение на държавните служители в
системата на МВР спрямо останалите държавни служители, така също и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311
от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на
други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но
дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС. По отношение размера на иска, съдът е
съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени
от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице.
По
тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към
които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в тази част се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са претенциите на ищеца за
заплащане равностойността на полагащите му се напитки. Съобразно разпоредбата
на чл.181 ал.3 изр. последно от ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта,
се осигуряват ободряващи напитки. Пред периода, за който се претендират е
действала Наредба 8121з-904 от 30.07.2015 г., поради което и предвид безспорния
факт, че ищецът е служител, полагащ нощен труд, такива му се дължат, но съгласно
чл.10 от визираната наредба ободряващите напитки не могат да се компенсират с
пари, поради което неправилно РРС е уважил този иск.
Решението е неправилно в частта, с
която е уважен искът за заплащане равностойността на неполучените хранителни
продукти през процесния период. Съгласно чл.181 ал.1 и ал.3 изр.1 от ЗМВР за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на
служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. Видно от представените платежни бележки за
процесния период на ищеца е изплащана левовата равностойност на храна в размер
на 120 лв. ежемесечно, поради което този иск следва да се отхвърли – арг. чл.8
ал.2 от наредбата, който гласи, че когато служителите получават безплатна храна
на друго основание, те нямат право на безплатна храна за дейности, свързани със
специфичния характер на труда.
Като е стигнал до извод, различен от
изложения, районният съд е постановил неправилен в тази си част акт, който следва
да се отмени.
При този изход на спора разноски
следва да се присъдят по компенсация съразмерно с уважената/отхвърлената част
от жалбите, пресметнати по този начин Т.В. дължи 30.61 лв., а ГД – 555.56 лв.
Или по компенсация ГД „****“ при *** С**** следва да заплати на Т.В.В. 524.95
лв.
Така мотивиран и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 183
от 11.02.2020 год. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6427/2019
год. по описа на РРС в частта, с
която ГД „****“ при *** С**** е осъдена да заплати на Т.В.В. сумата от 26.40
лева – равностойност на неполучени хранителни продукти и сумата 118.80 лв. –
равностойност на ободряващи напитки за периода 24.10.2016 г. – 23.10.2019 г.,
ведно със законната лихва и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.В.В. против ГД „****“ при *** С**** да му
заплати сумата от 26.40 лева – равностойност на неполучени хранителни продукти
и сумата 118.80 лв. – равностойност на ободряващи напитки за периода 24.10.2016
г. – 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тях от 24.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в
цялата останала част.
ОСЪЖДА ГД „****“ при ***
С**** да заплати на Т.В.В. сумата 524.95
лева – деловодни разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: